pole-copy.jpg
custom background color for joomla articles

Окултизмът и всичко свързано с него с годините прогресивно става неразделна част от ежедневието на съвременния българин. Литература, свързана с окултизма и окултните практики, се продава в почти всяка една книжарница на страната, окултните символи се срещат навсякъде, а Интернет и медиите бълват информация за магове и ясновидци, които са готови да „помогнат“ срещу една определена сума, за да поеме животът ни в „положителна посока“, за да ни излекуват, за да „развалят направена ни магия“ или за да ни изготвят талисман.

Същност на окултизма
Терминът окултизъм идва от латинската дума occultus, която означава скрит, таен. Под термина окултизъм се разбира по-скоро сбор от науки, умения и практики, чрез които се твърди, че се отприщват невидими сили, чийто ефект е контролируем, но същевременно произходът на тези сили остава скрит. Самата дума окултизъм е измислена и наложена от френския окултист и кабалист Елифас Леви (Алфонс Луи Константин, 1810-1875 г.), затова той е наречен и баща на модерния окултизъм. Е. Лефи се „вдъхновява“ от съчинението в три книги „Окултна философия“ (De occulta philosophiа) на немския философ, херметист, кабалист, астролог и алхимик Хайнрих Корнелиус Агрипа фон Нетесхайм (1486-1535 г.).
Трябва да се отбележи, че често някои автори не разграничават окултизма от езотеризма, като Папюс например, но това на практика е погрешно. В очите на окултистите окултизмът и езотеризмът са синоними. В очите на езотериците обаче между двете има несъвместимост, защото:
    окултизмът се концентрира върху психиката, а езотеризмът – върху духа;
    окултизмът набляга на синкретизма, докато езотеризмът набляга на посвещението;
    окултизмът преследва практическа цел, докато езотеризмът преследва идеалния край;
– различни са и техните настолни съчинения: за окултистите това е книгата „Великият Алберт“ (Liber Secretorum Alberti Magni de virtutibus herbarum, lapidum et animalium quorumdam – „Книга на тайните на Алберт Велики за достойнствата на някои треви, камъни и животни“) – един „гримоар“ (магическа книга) на латински, датиращ от XIII век, а за езотериците основна книга е текстът „Изумруденият скрижал на Хермес“ (Tabula Smaragdina Hermetis);
– магията, която използват окултистите, е много конкретна, докато тази на езотериците е по-философска.
Най-общо казано, окултизмът е сбор от практики и умения, докато езотеризмът отговаря на една определена форма на мислене и се отнася по-скоро към начина на предаване и съхраняване между посветени на „тайнствени“ знания, събрани през вековете. Езотеризмът включва сбор от теории, свързани с тайнствени сили, с ирационалното.
Както беше споменато по-горе, в семейството на окултизма влизат различни окултни умения и науки.
В т. нар. окултни умения (практическата страна на окултизма) влизат:
    Алхимия;
    Астрология;
    Гадаене;
    Магия;
    Окултна медицина – радиестезия, „духовно“ лечение и др.;
    Психургия (умението да се управляват съкровените сили на човека) – магнетизъм, месмеризъм, хипноза, телепатия, медиумство и др.;
    Талисманство (умението да се изработват талисмани и амулети);
    Шаманство.
Сред т. нар. окултни науки (теоретичната страна на окултизма) са:
    Доктрината за аналогиите и съответствията;
    Кабалистичната наука;
    Науката за циклите;
    Науката за буквите и имената;
    Науката за числата – аритмология, нумерология и др.;
    Науката за символите;
    Науката за чудесата.
Окултизмът включва още и следните доктрини:
    Сатанизъм;
    Мартинизъм – езотерично движение, чиято доктрина описва падението на първия човек от божественото в материалното и начина на връщането му към божественото с помощта на духовно просветление;
    Херметизъм – езотерично учение, основано на съчинения от гръко-римската епоха (Hermetica), за които се смята, че са резултат от вдъхновение, получено от Хермес Трисмегист („Триждивелик“ – синкретичен образ, обединяващ качества на гръцкия бог Хермес и египетския бог Тот)
    Илюминизъм – движение, чието учение се основава на идеята за просветлението (илюминацията). Основни представители са Емануел Сведенборг (1688-1772 г.) и Якоб Бьоме (1575-1624 г.), които се смятат за посветени (илюминати).
Трябва да се добави, че към окултизма се числят и т. нар. окултни качества и способности на природата, на минералите, на планетите и на някои предмети, които можели да окажат огромно влияние от разстояние. Според окултизма окултните способности на планетата Марс, например, били да влияе благотворно на войните, мандрагората пък може да послужи за упойка и други подобни.
Освен всичко това окултизмът обхваща също така и ордени, асоциации, групи, които използват окултни практики като например розенкройцери, катари, тамплиери и др.

Кратък преглед на окултно-ориентираните движения през ХIX-XXI в.
В Западна Европа, а и в България интересът към окултизма нараства значително през XIX век. Първата окултна книга е публикувана официално през 1829 г. и е озаглавена „Ясновидката от Преворст“ („Die Seherin von Prevorst“); неин автор е германецът д-р Юстинус Кернер (1786-1862 г.).
Едно от религиозните движения, занимаващо се с окултни науки по това време, е Спиритическото общество. Негов основоположник е Алан Кардек (псевдоним на Иполит Леон Денизар Ривай, 1804-1869 г.), който започва да провежда спиритически сеанси още през 1850 г.
Друго религиозно движение, съсредоточено върху окултните науки, е Теософското общество (създадено през 1875 г.). Неговата основателка Елена Блаватска (1831-1891 г.) описва окултните науки в своя Теософски речник. Обществото дори твърдяло, че теософите от категорията на „всесъвършените“ са обладатели на окултните сили.
В Лондон, Англия, пък през 1888 г. е създаден Херметически орден на Златната зора. Негови основатели са Уйлям Уин Уесткот (1848-1925 г.), Самуел Лидъл МакГрегър Мазерс (1854-1918 г.) и Уйлям Робърт Уудман (1828–1891 г.). Херметическият орден на Златната зора е бил школа, която се е занимавала с изучаването на окултните науки.
Известен окултист от края на XIX и началото на XX в. е и Жерард Анкос (Gérard Anaclet Vincent Encausse, 1865-1916 г.), наречен Папюс (Papus), лекар по професия и един от водачите на окултното движение във Франция. През 1886 г. заедно с Огюстен Шабосо (Augustin Chaboseau) създава т. нар. окултно общество Орден на мартинистите.
Oкултно ориентирано движение от началото на ХХ в. е и Антропософското общество (създадено през 1912 г.), чийто основоположник е Рудолф Щайнер (Rudolf Joseph Lorenz Steiner, 1861-1925 г.). През 1910 г. той публикува книга, озаглавена „Науката за окултното в резюме“, а през 1911 г. чете цикъл от лекции в Прага на тема „Окултна психология“. Други сборници, съдържащи лекции на Р. Щайнер, фокусирани върху окултното, са „За окултното развитие на човека“, „Окултна история“, „Опасностите от един материалистичен окултизъм“ и „Човешкото същество – окултизъм, теософия и философия“.
Ключова фигура сред окултистите от първата половина на ХХ в. е англичанинът Алистър Кроули (1875-1947 г.). Бил е член на Херметическия орден на Златната зора до разпадането му през 1900 г. През 1907 г. създава собствено окултно общество Магически орден на Сребърната звезда.
Други окултни течения, които също намират почва и у нас, са движението „Нова епоха“, Агни-йога (Жива етика) – движението на Елена и Николай Рьорих, Трансцендентална медитация, „Учението на дон Хуан“ на Карлос Кастанеда, Школа за навици ДЕИР (Дальнейшего энергоинформационного развития), т. е. за по-нататъшно енерго-информационо развитие (Дмитрий Сергеевич Верищагин/Веришчагин).

Окултни движения в България
При направен един бърз преглед на движенията в България, които претендират, че са от окултен характер, достигнахме до извода, че чисто окултни движения в страната ни няма. В ученията им се наблюдава по-скоро преплитане на окултни с езотерични идеи. Разбира се, това не ги прави по-малко опасни за духовното здраве на нацията ни.

Общество „Бяло братство“
Най-ярък представител на т. нар. окултно движение в България е Общество „Бяло братство“. Основоположникът на движението Петър Дънов (1864-1944 г.) започва да се занимава с окултизъм още от края на XX в. През периода 1901-1912 г. той провежда френологични изследвания върху избрани представители от българския народ, част от чиито резултати са изложени в неговите неделни проповеди. През 1922 г. П. Дънов вече полага основите на т. нар. Окултна школа Всемирно Бяло братство, чрез което се демонстрира цялостният му подход към окултните умения и науки като астрология, хиромантия, физиогномия, френология, Кабала и др. В началото на окултната школа съществуват два класа: Общ окултен клас и Специален окултен клас (младежки), пред които П. Дънов изнася своите лекции. Последната лекция, изнесена пред Общия окултен клас, е на 20 декември 1944 г. (само седем дена преди смъртта му на 27 декември 1944 г.)
Като цяло в беседите си П. Дънов винаги е наблягал на окултното. Давал е правила за държание в окултната школа и е наричал своите последователи окултни ученици. Окултните школи на земята, твърди П. Дънов, се създават по подобие на т. нар. небесна окултна школа, която се намира в „невидимия свят“, държи сметка за всичко, създава закони, правила и следи за успеха на всеки ученик от земната окултна школа („Свещеният олтар“, 1927 г.). В беседата си „Стар и нов живот“ (1922 г.) той дори подчертава още, че всички задачи и упражнения, които се дават в окултните школи, трябва да се изпълняват съзнателно, а не механически, защото самите задачи и упражнения имат за цел да повдигнат съзнанието на ученика. Окултната школа, твърди П. Дънов, има за цел да научи ученика да има будно съзнание („Окултна медицина“, 1922 г.). В беседата „Правила за окултната школа“ (1922 г. ) П. Дънов изтъква пред учениците си, че за да напреднат в окултната наука, в окултната школа ще се изисква от тях работата и то извършена без погрешка, т. е. там всяка грешка е изключена. Нещо повече, за да могат да навлязат още повече в окултизма, П. Дънов препоръчва на своите окултни ученици да пеят и да свирят на цигулка, защото твърди, че пеенето, което се употребява, е език на много напреднали същества. Те са създали, според него, музиката т. е. окултната музика. А цигулката пък и тя е инструмент, снет, копиран приблизително само от един по-висш свят и така пренесен на Земята. Човекът е направил приблизително подобна цигулка на тази от по-висшия свят, за да може да свири и да се разговаря с нея („Окултната музика в живота“, 1923 г.). С други думи, според П. Дънов, пеенето, цигулката като инструмент, а и музиката изцяло са от окултен произход. Нещо повече, през 1934 г. създава и собствен окултен танц, наречен паневритмия. Той представлява ансамбъл от 28 упражнения, които се изпълняват рано сутрин при музикален съпровод.
Общо взето П. Дънов е придавал на всичко окултен характер. Освен за окултна музика той говори и за окултна медицина. Окултната медицина включва най-вече лечение с билки, природосъобразен начин на живот, енерголечение, практики на дишане, магнетизъм, цветотерапия, слънцетерапия и др.
Наред с окултната медицина П. Дънов обръща внимание и на т. нар. окултна хигиена. Той твърди, че докато обикновената хигиена може да продължи живота на човека до 120 години, то окултната хигиена може да продължи живота и до по-дълъг период. Според П. Дънов окултната хигиена дава и правила за здравото състояние на човешкия ум и на човешките чувства („Окултна хигиена“, 1922 г.). Накратко, окултната хигиена на П. Дънов е не само хигиена на тялото, но и хигиена на ума.
П. Дънов подчертава, че окултни сили работят вътре в човека, а за да може една окултна сила да работи, трябва да има дълбок мир вътре в душата („Работа на окултните сили“, 1923 г.). За него също е важно окултните ученици от Всемирното Бяло братство по време на „духовното си развитие“ да овладеят т. нар. окултни познания и парапсихични способности като телепатия, интуиция, ясновидство и др. П. Дънов дава на учениците си и най-разнообразни окултни упражнения, които според него били основен метод за физическо, духовно и умствено израстване на човека.
Окултните принципи и закони, съдържащи се в беседите на П. Дънов, са събрани и издадени съответно през 2004 г. и 2005 г. в два тома, озаглавени „Окултни принципи и закони“.
Днес школата на П. Дънов продължава да е окултно ориентирана и да развива дейност в България като регистрирано вероизповедание Общество „Бяло братство“.
Тук е мястото да се спомене и дейността на ученика на П. Дънов – Омраам Микаел Айван(х)ов (1900-1986 г.). Този последният заминава през 1937 г. за Франция и през 1947 г. регистрира там официално асоциация Всемирно Бяло братство. За разлика от Общество „Бяло братство“ Всемирно Бяло братство клони в своето учение по-скоро към езотеризма, отколкото към окултизма. О. М. Айванов е пример за синкретично мислене, което еволюира, след като напуска България и П. Дънов, за да се обърне към т. нар. „педагогика на посвещението“. За разлика от други движения Всемирното Бяло братство на О. М. Айванов предпочита да не окачествява вида на своята система и затова я нарича само „учение“. Това учение обаче е видимо езотерично, а не окултно, тъй като е съпътствано от ритуали на посвещение и от четене на книгата-откровение „Тайната книга на природата“. Нещо повече, О. М. Айванов дори изнася беседа „Разпространение на окултните науки и опасността от тях“, в която набляга най-вече на опасността от използване на окултните практики за постигане на лични цели, като, разбира се, не пропуска да включи в списъка си и Църквата и „нейните магически практики“!
Днес школата на О. М. Айванов продължава да е езотерично ориентирана и да развива дейност във Франция, Швейцария, Канада, Австрия, Белгия, Португалия, Германия, Холандия, Италия и др.

Общество „Път на мъдростта“
Друго типично българско окултно ориентирано движение е Общество „Път на мъдростта“. Създадено е през 1993 г. от Ваклуш Толев (1923-2013 г.) като доброволно, независимо, неполитическо и нерелигиозно сдружение с идеална цел. Под наименованието Общество „Път на Мъдростта“ сдружението е учредено на 13 октомври 1999 г. Доктрината на Обществото е концентрира върху мъдростта като нова духовна вълна, за която В. Толев твърди, че прави религиите и окултните движения живи и едновременно с това показва същността на историческите събития и културните успехи.
Самият В. Толев, макар че критикува в своите беседи някои от основните концепции на П. Дънов, в доста от размислите си той е бил силно повлиян от окултното Общество „Бяло братство“. Ето защо и Петър Канев го окачествява в статията си „Religion in Bulgaria after 1989: historical and sociocultural aspects“  като „следдъновистки окултист“.
Освен към дъновизма, към астрологията и зодиакалните знаци, към науката за буквите и имената, към науката за числата и науката за символите, към кабалистичната наука, които спадат, както се спомена по-горе, към т. нар. окултните умения и науки, Толев е показвал завиден интерес и към други окултно ориентирани движения и доктрини като херметизъм, антропософия, теософия, розенкройцерство, агни йога, сведенборгианство.
Подобно на П. Дънов и В. Толев набляга на окултното в своите книги, в статии в авторското му списание „Нур“, в интервюта и в беседи. Обширни са статиите в раздел „Окултизъм и мистицизъм“. В. Толев също говори за окултни школи, които съществуват от най-древно време, и за окултни учения, които са вградена система на обучение с най-главно задължение – търпение. Нещо повече, той твърди, че всички религии в същината си са окултни. С други думи, според В. Толев няма религия без окултни знания, които са със значително присъствие в личното, социалното и историческото битие на човечеството. Окултните школи обаче, твърди В. Толев, които са били наричани окултни, вече не са, а много от окултните знания са били изнесени вече на преден план, съответно освободени са от окултността (елемента на скрити, тайни учения).
Нещо повече, В. Толев говори за предхристиянски и за следхристиянски окултизъм. В предхристиянския окултизъм той включва кришнаизъм, херметизъм, орфизъм, питагоризъм и Кабала, докато в следхристиянския окултизъм включва неоплатонизъм, исихазъм, розенкройцерство, теософия, антропософия и дъновизъм.
Днес обществото на В. Толев продължава да е окултно ориентирано и да развива дейност в България като сдружение с идеална цел „Общество Път на мъдростта“.

Окултни центрове    
Наред с горепосочените движения в България място в „окултната ниша“ намират и т. нар. окултни центрове. Корени са пуснали многобройни подобни центрове в цялата страна, кой от кой с „по-надарени“ български ясновидци и магове. За пример ще дадем само два от тях - Окултен център „Селена“ и Окултен център „Надежда“.
Окултен център „Селена“ е създаден отпреди около 20-ина година и твърди, че целта му е да подпомага пробудените и пробуждащите се (клиенти - б. а.) в пътя им към просветлението. Горепосоченият окултен център е представен от Маг Селена и Маг Живин, а дейността му е съсредоточена главно върху практическата страна на окултизма. Маг Селена, която е създател на центъра, се занимава с ясновидство, нумерология, здравна диагностика, физиогномика, цвето- и литотерапии, графология и кармични анализи. За нея се твърди, че притежава най-висшия ранг на висококвалифициран и духовно ерудиран окултен специалист. Маг Живин е главен експерт по магия в окултен център „Селена“. За него се изтъква, че е експерт в редица магически традиции, сред които висша магия, уика, радиестезия, вуду, таро, кабалистична магия, руническа магия, изработване на талисмани и амулети и др.
Днес Окултен център „Селена“ претендира, че „има постоянна клиентела в България и в целия свят“, че „не е машина за пари“, че е „помогнал на хиляди“ и че „не е сред плътната маса от мошеници и психично болни, жънеща наред и убиваща доверието на хората в окултизма“.
Окултен център „Надежда“ е съсредоточен също върху практическата страна на окултизма. Освен традиционните гадаения, таро, нумерология, радиестезия, които предлага окултен център „Селена“, окултен център „Надежда“ е „с едни гърди напред“ и предлага на своите клиенти още тета-лечение и ангелска терапия.
Отделно от споменатите окултни центрове на територията на страната ни действат още и Окултен център „Психея“, Окултен център „Светлина“, Окултен център „Изида“ и други подобни.
    
Заключение
От гореказаното става ясно, че окултните практики не само не са новост, а са традиция в религиозната история на България. Днес в страната ни все повече и повече хора в отчаянието си се обръщат за „помощ“ и „съвет“ към магове и ясновидци. При други се отключва интересът към „мистичното“ и се присъединяват към окултно ориентирани кръгове, търсейки там „истински“ изживявания. Трети, не желаейки да са част от организирана окултна група, се занимават самостоятелно, купуват си книги и се самообразоват, като при някои от тях дори ненадейно в един определен момент се „отключват окултни умения“. Четвърти съвсем невинно без да знаят се сблъскват и стават жертва на окултни течения, които са прикрити под формата на фондации, независими групи, асоциации, благотворителни дружества и др. Пети симпатизират на окултизма, като се присъединяват към групи в социалните мрежи и по Интернет-форумите, участват в дискусии и се изявяват като върли поддръжници на „окултната идея“. Най-общо казано, българинът се сблъсква с окултното по най-разнообразни начини. За жалост обаче не във всяко ковчеже има злато и не всеки опит и среща с окултното е безболезнена.
Ето защо трябва да се пазим, да стоим будни, да бдим, да бъдем внимателни, да изпитваме всяка дума и дело и да не бъдем на сляпо доверчиви (Марк 13 гл.). При най-малкото съмнение е по-добре да се обърнем към специалист за съвет, отколкото да бъдем погълнати от „рикащ лъв“ (1 Петр. 5:8).


БИБЛИОГРАФИЯ:

1.    http://www.anthroposophie.fr/
2.    beinsadouno.org/bg/
3.    http://www.bratstvoto.net/vehadi/fr1n.html
4.    http://herosdelaterre.blogspot.bg/2014/06/les-sciences-occultes-et-ses-dangers.html
5.    KANEV, PЕТAR, "Religion in Bulgaria after 1989: historical and sociocultural aspects ", South-East Europe Review. N° 1, 2002, p.87.[On-line] URL address: http://www.forost.lmu.de/fo_library/Kanev_Religion_in_Bulgaria_2002.pdf
6.    http://www.la-rose-bleue.org/
7.    nurmagazine.vaklush.org
8.    http://petardanov.com/
9.    http://www.selenabg.com/
10.    http://triangle.bg/books
11.    www.vaklush.org/bg/
12.    http://yasnovidec.com