Синдромът Корейша или Двадесет и шест московски глупака ПДФ Печат Е-мейл

Превод от руски: Радомир Балабанов

Редактирал: Людмила Савова

Иван Яковлевич Корейша – една забележителна личност… Неговата съдба отразява в гротескна форма падението на някои хора, копнеещи да се поклонят на живи пророци и чудотворци. Неразумната жажда за чудеса ги тласка към унизителни и, най–важното, несъвместими с християнското учение и здравия смисъл постъпки.

       През 60-те години на XIX век се появява на бял свят интересна книга със заглавие

 Двадесет и шест московски лъжепророци , лъжеюродиви , глупачки и глупаци. Авторът Иван Прижов (социолог), представя портретите на 26 лъжеправедници, които се ползват с почитание и поклонение от някои свои съвременници. С тази книга очевидно е бил запознат Ф.М. Достоевски, който описва в своя роман  “Бесове” юродивия Симеон Яковлевич. Ето как: “Беше доста висок, пълен човек, с жълтеникаво, подпухнало лице; около петдесет и пет годишен, русоляв, с оредяла коса – почти плешив и без брада; дясната му буза беше сякаш отекла и поради това устата му стоеше някак накриво;  под лявата ноздра имаше голяма брадавица; тесните му очички гледаха спокойно и изобщо имаше солиден и заспал вид”.*(1) В описанието личи нескрит сарказъм.

       Да приведем само финала на описаната от Достоевски сцена, разказваща за посещението при юродивия. Една от участничките в “изключително интересната експедиция” за пореден път “пискливо запитала” Симеон Яковлевич:

 

-  Че защо тъй, Симеон Яковлевич, мигар няма и на мен да ми заръчате нещо? Аз пък толкова разчитах на вас.

 - Я върви на майка си в ...! – ревна Симеон Яковлевич, употребявайки една крайно нецензурна дума. Произнесъл я бе свирепо и ужасяващо членоразделно.                                                                Дамите се разпищяха и стремглаво хукнаха навън, кавалерите избухнаха в луд смях.[83]*(1)

                                                                     -

                                        

                                                                                                                                                    

       По нататъшният разказ за Иван Яковлевич Корейша потвърждава предположението на някои изследователи [84], че образът на “юродивия” при М. Ф. Достоевски е създаден най–вече по материали от книгата на Н. Прижов.

       Но да се върнем към Иван Яковлевич, който изкарва повече от четиридесет години в Преображенската психиатрична болница. 

 

 

“В неговата стая по стените са накачени множество икони, като че ли е някаква камбанария. Отдясно в ъгъла на пода лежи Иван Яковлевич покрит наполовина с одеяло. Той може да ходи но от няколко години предпочита да лежи. Всички други болни са облечени с дрехи от обикновен плат, а Иван Яковлевич – от тъмновата басма. И този тъмен цвят на бельото, и обичайният начин, по който Иван Яковлевич извършва всичките си дейности като: обеди, вечери /той всичко яде с ръце и след това се изтрива

в дрехите си/, - всичко това прави от неговата постеля някаква тъмно-мръсна маса, към която е трудно да се доближиш. Той лежи по гръб, положил ръце на гърдите си. На около 80 години е, с оплешивяла глава, а   лицето му е някак смачкано. Той мълчи или почти не отговаря на зададените му въпроси.”

                                                                     

       Както се вижда,  Фьодор Михайлович доста е облагородил външния вид на своя Симеон Яковлевич в сравнение с прототипа. Но откъде се взе този Иван Яковлевич и с какво привлече вниманието на стотици поклонници?

       Произхожда от семейство на свещеник, учи в семинария, след това за кратко в академията. След неочакваното му изчезване е намерен в гората раздърпан, гологлав, да рови земята с пръчка. Хората му сковават барачка  и започват да ходят при него. Славата му непрестанно расте. Обаче веднъж, “юродствайки”, изрича странно предсказание, което подействало силно върху годеницата на един военен, който в яда си счупил краката на Иван Яковлевич. Впоследствие настаняват Иван Корейша в Московския дом за душевно болни, където той прекарва 44 години без да излиза, предрича на своите почитателки годеници, оздравявания, студове, суша, холера и т.н.

       Донесените му дарове Иван Яковлевич “освещавал” в ръцете си и ги раздавал на посетителите. Обичал да пише бележчици, нарочно драскайки завъртулки с много гръцки и латински думи. Неговите предсказания винаги били “загадъчни” почти напълно безсмислени. В тях просителят можел да види каквото му е угодно, да си ги обясни съобразно своите мисли и после да се увери, разбира се, как те непременно се сбъдват. Поклонниците носили тези бележчици на пояса си, считайки, че от тях излиза лечебна сила. Други начини за предаване на “лечебни сили” били следните: момичетата слагал на коленете си и всякак ги въртял; възрастните жени заливал с мръсни думи; запрятал им полите; крещял и ругаел, разбира се, придавайки на всичко това символично значение.  

       Много години не постил, карал и други през Великия пост да вкусват месна храна, като я смесвал с останалата и я бъркал до получаването на еднородна маса. Отходните си нужди извършвал направо в леглото, така че отдолу течало и служителите от персонала насипвали на пода пясък. А този пясък почитателките събирали и носили в къщи за изцеление от най-разнообразни болести. Много негови почитатели идвали отдалеч, за да си купят пясък от пазачите. След смъртта на юродивия пясъкът започнал да свършва и цената му се вдигнала. Тогава досетливите пазачи започнали да взимат пясък от двора, напоявали го с урина и го продавали. Независимо от това, “целебните сили” на пясъка не секвали.

       Погребението на “блажения” се превърнало в безумие на суеверната тълпа. След опелото ревящата маса народ се върнала в Преображенската болница и “ръкоположила” на мястото на Иван Яковлевич нов глупак, който бързо схванал ролята и веднага започнал да раздава бележчици със заврънтулки.

       Явлението, условно наречено от нас “синдромът Корейша”, е подробно описано в творенията на великия радетел за чистотата на Православието св. Игнатий (Брянчанинов). И да, той се изказва критично и за нашия Иван Яковлевич. Светителят забелязва, че предсказанията на московския лъжеюродив напомнят обичайния резултат от общуване със зли духове, които му доствят сведения “празни, веществени, удовлетворяащи тщеславието на пророка и любопитството на плътските хора, които го запитват. Светият Дух винаги вещае което е духовно, душевноспасително, съществено нужно, а падналият дух винаги вещае плътското, водещо към падение в греховни страсти и материалност.”  

       Историята с Корейша, обаче, не свършва дотук. Пред нас е книга със заглавието Студент на хладните води. Иван Яковлевич Корейша, издадена 1996 година от издателство “Лествица”. Авторът, А.Ф. Киреев, по разкази на богобоязливи бабички описва живота и чудесата на блажения, при това без какъвто и да било критически анализ. Между другото, ако се вярва на книгата, то в московската Преображенска психиатрична болница, освен Иван Яковлевич, са се намирали още няколко негови събратя по перо и слово, които са предсказвали както чрез бележчици, така и в устна форма.

Явно е, че появата на подобни книги трябва да бъде отнесена към безредието в духовния живот.

Все пак струва си да се направи разлика между благодатните изцеления, като Божия милост и несъмнените имитации. В последните десетилетия доктори, най-вече психиатри, се интересуват от някои заболявания, протичащи на фона на нервно-психически разтройства. Забелязва се тенденция към сближажане на психиатрията със соматическата (“телесната”) медицина. Налице са множество нервно-психически заболявания, протичащи “под маската на телесен недъг”.

       Има много пациенти, търкащи праговете на различни лекари специалисти с диагнози от соматическата патология. Понякога вниманието на такива болни е съсредоточено изключително върху въпроса за собственото им здраве. Тягостното им усещане за вътрешен дискомфорт, което пречи в нормалния живот, се възприема от тях като “физически симптоми”.

(Следва)

 

*(1)   Използван е преводът на Венцел Райчев, ДИ “Народна култура”, София, 1983г. (бел. пр.)

 

*(2)   Използван е Синодалния превод на Библията, Издатателство “Слънце”, 2004г. (бел. пр.)