Родителят и (без)проблемните деца ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Станислава Кьосева   
Събота, 30 Октомври 2010 15:17

Настоящият доклад няма претенциите да е научна разработка. Базиран е изцяло на факти и опит от работа с тинейджъри. На подобни конференции и семинари обикновено се представят доклади, основаващи се на науката и често се забравя, че в реалния живот нещата рядко успяват да влязат в строгите научни рамки.  Целта на тази разработка е да представи проблемите на отношенията тинейджъри – родители – учители пречупен през погледа на практиката и как това би могло да е заплаха за нашите деца. Също така се надявам и да мога да насоча вниманието на слушателите към възможни разрешения на проблемите. Ще се спра по-конкретно на тинейджърската възраст, защото според мен точно там са най-сериозните конфликти между поколенията.
Предполагам всички ще се съгласят с мен, че един от най-сложните проблеми на нашето време е прекалената натовареност с информация. Окачествявам това като проблем, защото наред с плюсовете, има и много негативи на „пълната информираност”. Децата са буквално заляти с информация още от зачеването си. Доказано е, че още от утробата децата имат възприятия за околния свят. В последствие в ранна детска възраст биват подложени на още по-голям поток от информация и впечатления, което силно влияе върху формирането на съзнанието и мислите им. За жалост трябва да признаем, че това става с пълното съгласие на родителите.
В забързаното и претоварено с напрежение ежедневие всеки човек иска в края на деня да се прибере в дома си и да „изключи” съзнанието си за да може да си отдъхне. Родителските задължения за възпитанието и отглеждането на детето, сякаш идват в повече. Тогава на помощ на родителите идват новите технологии. Няма нищо лошо в тях, разбира се, но когато се ползват умерено и под контрол. В повечето случаи обаче това не е така. Родителите оставят възпитанието и формирането на ценностната система почти изцяло на тези „образователни” модерни технологии. Само залъгваме се, че компютърните игри и филмчетата се грижат добре за възпитанието на децата ни. За съжаление малко хора си дават сметка, че дори на пръв поглед и най-безобидните игри и филми са изпълнени с насилие. А да оставим децата си сами да правят нужните изводи от наблюдаваните сцени в тези филми или игри е меко казано безотговорно. Всички виждаме последиците от това. В училищата все повече се шири насилието между децата, дори от най ранна възраст. Ужасяващото е, че това се наблюдава дори в детските градини.
Самите деца усещат, че нещо не е на ред, но сами не успяват да разберът къде е проблема. Родителите се оправдават с многото работа и напрежение по подсигуряването на добър житейски статус и прехвърлят отговорността за възпитанието и обучението на децата си върху учителите и модерните технологии. Учителите от своя страна, се ограничават само с обучението на децата само по конкретния предмет, който преподават и рядко се впускат в нещо по странично. На лошото държание на децата в клас, заявяват, че им липсва елементарно възпитание и нещата спират до тук. Ако се вгледаме в така изложената схема, ще забележим, че покрай технологиите сме забравили простата обикновена комуникация между хората. Живия контакт по между ни. А от това страдат най много нашите деца.
Самата аз съм майка на 4 деца, три от които са в тази така нареена проблемна тинейджърска възраст. Сблъсквам се много сериозно точно с този проблем на заливане с ненужна информация и липса на живо общуване между хората. Тъй като имам възможността да наблюдавам от близо негативите на техническото самообучение на децата, се опитвам да разчупя този модел. Положих големи усилия да вляза в средата на тинейджърите. Оказа се и лесно и трудно. Лесно, защото децата изпитват огромна нужда от открити разговори, от комуникация, от това някой да ги изслушва и да ги чува. Трудно, защото в тинейджърската възраст, те вече са свикнали с изолацията от възрастните и подхождат с недоверие. Не туко така допускат до себе си родители или учители. Трябва да се положат усилия за да спечелиш доверието им. Да им покажеш, че техния живот, интереси и забавления не са ти толкова чужди, както те смятат. Едва след като успееш да ги накараш да ти се доверят те се отпускат и започват безкрайни разговори, които в последствие те продължават да търсят. Точно в този момент обаче, те стават и много уязвими от към това да попаднат в неподходящата среда и от там да потънат в някоя организация със съмнителни идеи и ценности. Тук е момента да отбележа, че членовете на такива организации са добре запознати точно с тези проблеми на комуникацията между възрастни и деца и много умело се възползват от това.
Благодарение на голямата ми дъщеря от три години на сам се занимавам с група тинейджъри на възраст от 15 до 20 години. Смея да твърдя, че тези занимания се оказаха доста плодотворни. Тези занимания се изразяват в разговори, в които разискваме теми от всякакво естество. При разговорите ни, децата най-често споделят, че в семейството теми за религия, вяра, етика, са едва ли не табу. Родителите сякаш избягват тези теми. В училище срещат същата трудност в разговорите с преподавателите. По времето когато аз започнах тези занимания с децата, повечето изучаваха в училище предмети от типа на „етика и морал”, „фолософия”, „психология”. Оказва се, че в училище тези предмети се ползват с неприятна слава на часове изпълнени със скука и буквално загубено време за децата. На въпроса ми „защо е така?” получих отговора, че просто ги заливат със суха информация, без да има диалог, без да се отговаря на въпросите им. В същото време интерес за знание има. Именно и за това децата потърсиха алтернативен източник от където да получат отговорите на въпросите си. В случая тази група имаше късмет да попадне на мен. В течение на разговорите ни и проблемите които разискавахме започнахме да оглеждаме какви други възможности са имали. Оказа се, че съвсем не на шега са могли да попаднат на организации които да изкривят до неузнаваемост живота им. Ще дам един пример – в един от разговорите ни, подбуден от така нашумелите на последък филми и игри основни персонажи в които са вампирите, магьосниците и разни митични същества като дракони и др., младежите се зачудиха как някой би могъл да повярва до такава степен на тези фантазии, та чак да се идентифицира с героите от различните филми или игри. След кратко търсене в интернет попаднахме на редица „клубове” посветени на изучаването на магическия свят. Основната част от участниците в тези клубове са деца на възраст от 11 години и на горе, но има и доста възрастни, които ги напътстват в обучението им да станат добри магьосници. Ужасяващото е, че всички тези деца въвлечени в подобни клубове приемат представените им идеи за абсолютно верни и истински. Започват да живеят в един измислен свят, изкривяват им се представите за добро и зло. В последствие те стават още по-податливи към негативни влияния от организации занимаващи се със сатанизъм или пък сектантски организации. Младежите с които направихме това проучване, стигнаха до заключението, че проблема на тези деца е липсата на добра комуникация между родители – учители и деца. Впечатлих се от идеята на тинейджърите, за паралелно обучение на деца и родители. Те искат почти отчаяно да могат да покажат на родителите си своите мисли, чувства и виждания свързани с вяра, етика и морални ценности. За жалост в повечето случаи това което получават е апатия, неразбиране, много често и осъждане на музиката която слушат, облеклото което предпочитат, и други подобни атрибути изпълващи живота им. Малко хора си дават сметка, че това е един вид зов за помощ, искане да се комуникира с околния свят. Смяе да твърдя, че малко родители и учители са се опитвали да вникнат в смисъла на музиката която слушат голяма част от младежите. Моите наблюдения сочат, че младежите слушащи така наречения тежък рок, всъщност са изключително чувствителни по душа. А този тип музика е наситена с много силни емоции. Това което аз научих от контактите си с децата, е че ако ние възрастните се вслушваме по-внимателно в това което те ни предлагат, ако поне направим опит да чуем текстовете на любимите им песни, ще разберем много за техните преживявания и ще можем да комуникираме много по лесно с тях. Дори тези песни които на пръв поглед ни се струват силно агресивни могат да кажат много за нуждите на нашите деца.
Освен музиката, има и друго което може да ни помогне в разбирането на децата и в предпазването им да не попаднат в грешната среда. Това са игрите. Със съжаление, ще отбележа, че деструктивните организации и тук са с крачка пред нас. Отдавна са се ориентирали в ползването на игрите за да привличат членове за групите си. На последък много модерни са така наречените LARP игри (Live Action Role Play).
ЛАРП (от английски LARP - "Live action role-playing (game)") е форма на ролева игра, свързана с настолните ролеви игри, но подобна повече на импровизиран театър. На български са наричани и "ролеви игри на живо", тъй като за разлика от настолните такива, при ЛАРП играта се разиграва не "на думи", във въображението на играчите, а на живо - от тях се изисква да отиграват своите персонажи.
За разлика от настолните ролеви игри, при ЛАРП:
•    играчите не са седнали около маса, а играят на открито - обикновено в парк или крайградска местност;
•    почти задължително е играчите да се предрешават като своите персонажи (всеки според възможностите си);
•    често се използват фалшиви (безопасни) оръжия - мечове от пластмаса и т.н.;
•    изходът от битките се решава не чрез абстрактна система от правила, а в "истински" схватки, и зависи от реалните качества на играчите (физическа подготовка и бойни умения);
•    не съществуват готови, вече развити системи от правила - вместо това, обикновено всеки клуб или група създава свои, като е възможно те да са донякъде основани на някоя система за настолни РИ, например Dungeons & Dragons.
За разлика от театъра, при ЛАРП:
•    игрите не са "представления за пред публика", целта е да се забавляват самите играчи;
•    обикновено не съществува предварително изготвен сценарий, който стриктно трябва да се спазва - ЛАРП не е театрално представление, разчита се на импровизацията на играчите, въпреки че обикновено съществува някакъв груб сценарий на "приключението";
•    присъстват силно изразен състезателен елемент - все пак това е игра.
В ЛАРПа освен отделни (или още "совободни") играчи, има и групи от хора, обединени от обща идея, раса или каквато и да било друга цел (в игровия свят на ЛАРПа) - т.нар. кланове. За клан се смята всяка група, която е съставена от поне 6 човека, има водач, име и собствен символ (знаме). Клановете участват заедно на клановите ЛАРПове, които се провеждат веднъж годишно.
Покрай групата деца с които се занимавам, имах възможността да вляза в средата на практикуващите този вид игри. Успях на живо от личен опит да оценя възможностите които предлага ЛАРП-а. Там се запознах с много хора, както разбрах предводачите на тези така наречени кланове са хора на моята възраст, сред тях има хора от всякакви професии, включая учители. Тъй като според правилата групата слуша предводителя си, се получават интересни възможности.
Учителят с който се запознах, набляга изключително много на добрия морал, на правилното изразяване и на развитието на етическите качества на младежите. Той обаче е от малкото такива. Има други водачи на групи, които развиват агресивност у децата. Попаднах на група, развива ЛАРП от типа модерни войни. Предводителите там са хора от ислямско вероизповедание. Без да искам да заклемявам исляма като грешна вяра, смятам, че тази група е опасна. Това което сподели младежа участник в групата, е че се набляга много на военната подготовка сред участниците. Подсигуряват им се аксесоари изключително близки до истинските. Не на последно място къде по- меко, къде с повече натиск принуждават младежите участници в групата да приемат исляма като вероизповедание. Иначе казано отнема се правото на личен избор.
Всичко това предизвика у мен голям интерес и се разрових за повече информация. Така попаднах на друга група, която развива своите последователи в посока към изучаване на сатанизъм. Част от тази група са увлечени от вампиризма, така модерен на последък. В интерес на истината, трябва да отбележа, че една част от персонажите имат исключително хуманен облик. Имат ценностна система ориентирана към защита на доброто. Очевидно някакво вътрешно усещане на децата развиващи тези образи. Каква е гаранцията обаче, че попаднали вече веднъж в отровната среда, няма да бъдат претопени. Каква е гаранцията, че няма тези игри да прерастнат в нещо далеч по истинско от измислицата.
След часове размисъл, върху откритията си и преживяванията покрай работата с децата, стигнах до заключението, всички ние които сме загрижени за предпазването на нашите деца от вредни влияние, можем също да се възползваме от тези възможности и да се погрижим за тях. Смятам, че един конструктивен диалог между родители и учители би могъл да помогне в тази задача. Също така, време е детските психолози в училищата да подпомогнат тази дейност. Живеем в такива времена, в които е необходимо да разчупим познатата обстановка, за да можем да се доближим до подрастващото поколение и да го предпазим в един по-здрав вид. Време е да излезем извън досега приетите рамки, защото в противен случай се оказваме с няколко крачки назад в сравнение с вредителите, разболяващи нашите деца.