pole-copy.jpg
Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Ловът на души
Книга за сектите

Николай Ангелов

Увод

"... и Аз ще Ви направя да бъдете ловци на човеци." Марко, 1:17

Въпросът за т. нар. "нови религиозни деноминации", "нетрадиционни култове и вероизповедания", "религиозни малцинства", или както вече е популярно да ги наричаме - Секти, е един от многото наболели въпроси пред младото ни гражданско общество. Освен че засегна основни ценности за страната ни като традиционните вероизповедания, той постави на изпитание и демократизма, толерантността, зрелостта и способността на държавата ни да намира бързи и адекватни решения в условията на всеобща криза. Пренебрегван с години в една повече или по-малко атеизирана страна, този проблем днес изисква за разрешаването си не (само) готови лозунги и/или политизирани тези, а най-вече познаване на същността му, знание - трезво, аналитично, способно да предлага решения, отговарящи както на историческите ни традиции, така и на потребностите на демокрацията и обществения интерес. Защото изкуственото опростяване на проблема не го прави по-безопасен. Кървавите драми, разиграли се пред очите на целия свят, като груповите самоубийства в именията Джонстаун (Гвиана) и Уейко (Тексас, САЩ) показаха нагледно сложността на задачата, на която трябва да дадем ускорен отговор, пришпорвани от камшика на кризата.

В тази връзка нараства нуждата както от обективна информация, така и от определена обща култура по въпросите на богословието. Що е секта? Какво различава нея и членовете й от околните? Как възникват и какво е разпространението на тези организации в България? Опит да се отговори поне на част от натрупаните въпроси е и настоящият труд. А за целта най-напред е желателно да отговорим на въпроса: и все пак, що е секта?

През последните няколко години древната дума "секта" доби подчертано негативно значение. За много хора днес тя се превърна в нарицателно за мафиотско-мистически общности, примамващи последователи с лъжливи учения и обещания за изцеление и спасение, а всъщност поробващи съзнанието чрез "промиване на мозъците" и други забранени техники, за да ги манипулира, малтретира и експлоатира за користните си цели. Куриозното е, че за същото време по този въпрос у нас много се говореше, но все още малко се знае! Пресата продължава да ни замеря с бомбастични заглавия, зад които обаче се крият всеизвестни неща, общи приказки и даже измислици, от които проблемът не става по-ясен. От друга страна научната мисъл като че се забави с анализа на това мащабно явление вследствие както на десетилетната немара по въпросите на богословието, така и на пренебрежението на научния ни елит към религиозните въпроси. На практика това се изразява в липса на задълбочени изследвания, които да обхващат цялата сложност на проблема.

Според доскоро господствалото схващане на социалистическата наука, секта е "група или организация, обединена около религия, която в някаква степен (обикновено малка) се различава от общоприетото" и възникваща като опозиция на официалната църква. Подобно определение обаче поставя някои въпроси! (Например - какво означава "малко" в една толкова деликатна област?!) Все пак от дефиницията може да се направи извод, че е необходима поне една препратка към друго понятие - що е религия. Защото, както ще се убедим по-нататък, понятието "секта" не може да се обясни извадено от нейния контекст.

Според утвърденото становище на марксическата наука за религията, това е "... емоционална форма на отношение на хората към господстващите над тях чужди сили, природни и обществени.", както и "форма на идеалистически мироглед" (Енгелс - "Антидюринг"). Според теолозите обаче съдържанието на понятието е значително по-сложно. Смисълът му се извежда от думите:

- relegere - обединявам, събирам като система от вярвания, обреди и ритуали, с която Личността се чувства обвързана;

- religare - свързвам (с някакъв бог).

В този смисъл религията трябва да се разбира като сложната и многопосочна връзка, изразяваща:

- от една страна - начина на свързване/обвързване на Човек с Бога (отношението Бог-Човек),

- от друга - понеже хората с обща религия имат сходни разбирания и светоглед (в т. ч. общо мнение по основни въпроси) тя е и начинът на свързването/отношението на Човека с всички, изповядващи неговата Вяра (обществото на единоверците му),

- а от трета - това пък е корелативно обоснованото отношение на вярващия към друговерците и атеистите, т. е. към всички, които по една или друга причина стоят извън неговата религиозна общност. (Последният аспект беше до голяма степен игнориран от марксическата наука, която го подмени със социалистическия и с други интернационализми. Събитията в бившата уж Социалистическа Югославия обаче нагледно доказаха, че това е неправилно.)

Доколкото съществува в определена култура, религията не може да остане чужда на проблемите на конкретното общество. Не случайно според специалистите мнозинството от сектите се появяват в годините на дълбоки обществени изменения, на политически и икономически сътресения и обусловената от тях криза на ценностите. Понякога бавно, но неотклонно историческите процеси съдействат за изменението както на административните институции, така и на духовния живот. Стремежите към постигането на ортодоксията и свързаната с нея ортопраксия също стимулират зараждането на идейни течения в рамките на религиозната общност. (Подобни явления се наблюдават дори в исляма, считан от някои за символ на консерватизма) Отношението на официалната църква към подобни течения е сложно и нееднозначно. Докато някои от тях (иночеството в християнството) съдействат за нейното обогатяване, вграждат своите организационни структури в живота й и по-късно дори се ангажират с изпълнението на определени обществено-религиозни поръчки, други, обратно, не можейки (или не искайки) да намерят признанието й, целенасочено задълбочават различията между себе си и ортодоксалните и се противопоставят все повече на каноните на първоначалната си религия и обществото.

Интересен пример в това отношение са "духовно-рицарските" ордени - Тамплиерски, Йоанитски, Тевтонски... Започнали съществуванието си като манастири за непървородните синове на благородниците, с времето те се превърнали в могъщи държави, авангард на католическата експанзия в Близкия Изток, а после срещу славяни и православни. Тамплиерите пък, след като загубили владенията си в Ориента, се превърнали в мощна финансова институция - банкерите на феодална Европа. Това обаче не попречило в един момент същите тези рицари-тамплиери да бъдат обявени за еретици и да бъдат осъдени на смърт по искане на френския крал и тогавашния папа. Тевтонците пък се възползвали от Реформацията и в 1525 г. станали протестанти, след което се "деклерикализирали", превръщайки се в светска държава - Херцогство Прусия. Така организационното им обособяване било превърнато в основа за административното им "сепариране" и свързаното с него духовно отчуждаване. Затова именно всяка секта по необходимост се бори да създаде собствена независима организация като условие за оцеляването си в обкръжението от ортодоксалните вярващи.

Процесът на "сектообразуването" обаче също не е еднопосочен. Ако сектите възникват в определена ситуация, следователно и съществуването им е свързано с историческите процеси и в известен смисъл е тяхно отражение. Докато някои от тях изчезват (разпадат се) след смъртта на водачите си и отминаването на катаклизма, други оцеляват докато съществуват и породилите ги условия. Типичен пример е богомилството, което устояло на преследванията на официалната власт у нас през цялото Средновековие, но изчезнало в първата половина на XV век след рухването на православните балкански цивилизации под ударите на османите.

Оттук вече можем да очертаем основните признаци на сектата.

Под "секта" следва да се разбира религиозна общност, възникваща на базата на идейните течения в определена религия, от която възприема основните си понятия, но като не може (или не иска) да получи признание от официалната църква (религиозна организация), създава собствени организационни структури (понякога твърде скромни и примитивни) и своя система от обреди и ритуали, определяйки себе си като контрапункт на официалните институции. Но доколкото и тя възниква в определена цивилизация (култура), същността на нейните "опозиционни" възгледи се определя главно от съдържанието и проблематиката на обкръжаващата я среда. Ето защо сектата най-ясно се осъзнава (и самоопределя) именно сравнявайки се и противопоставяйки се на първоначалната църква, в която се е зародила. А типичните й признаци са:

- сплотяването на вярващите около водач, обикновено претендиращ за изключителни (свръхестествени) възможности или знания,

- противопоставяне на околния свят в това число и довчерашните единоверци - надменно или враждебно (пасивна изолация или активна конфронтация), и

- система от собствени ритуали и вярвания, основаващи се на свои коментари и интерпретации по свещените книги на други религии или върху трудовете на духовния водач.

С тези признаци многократно ще се сблъскваме в изложението. 

Култове, произлезли на базата на дохристиянските религии

Класическо луциферианство (дяволопоклонство)

Луциферианството произлиза от древното семитско и европейско езичество. Още по времето, когато евреите нахлули в Ханаан, носейки вярата си в Единствения, местното население вече се кланяло на множество божества, чиито пантеон напомнял на елинския Олимп. В Библията споменават само част от тях, например почитаните от западните семити Ваал и Астарта, както и Милхолм - "амонска гнусотия". В битката при Гаваон колената на Израил надделели, но докато отредите на ханаанците се разбягали, езическите вярвания не само че не "отстъпили", ами осезаемо застрашили самата религия на победителите. Преминавайки от пастирско-номадски към уседнал земеделски начин на живот, народът на Мойсей и Навин започнал да се увлича от култовете на завареното население, които му се виждали по-разбираеми или по-актуални. Високата за времето си материална и духовна култура на ханаанците несъмнено е импонирала на примитивния, суров и беден нашественик и сега го заплашвала участта на всички малокултурни народи - да бъде обезличен и асимилиран от победените.

Всичко това тревожело жреците на Яхве - левитите. Освен че подронвал авторитета им, култът към местните божества бил неприемлив и по други - религиозни и морални причини. По начало самият култ към който и да е бог освен към Йехова бил в нарушение на първата Божа заповед: "Да нямаш други богове освен мене. Не си прави кумир и никакво изображение на това, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата и под земята;" (Изход, гл. 20:3-5 и Второзаконие, гл. 5). В обредната практика на хананеите пък имало ритуали, които противоречали на разбиранията на евреите и се забранявали от закона на Мойсей. Сред тях били храмовата проституция (свещен разврат), практикувана от поклонниците и служителите на някои култове (Астарта и Анаитис), както и човешките жертвоприношения пред Ваал, Милхолм и Молох (учените доказаха тъждествеността на посочените божества). "Не бива да се намира при тебе такъв, който прекарва сина си или дъщеря си през огън, предсказвач, гадател, вражач, магьосник, омайник, ни който извиква духовете, ни вълшебник, нито който пита мъртвите, защото всеки, който върши това, е гнусен пред Господа и тъкмо поради тия гнусотии Господ, Бог твой, ги изгонва пред тебе" (Второзаконие 18:10-13).

Срещу тези отстъпления жреците и пророците Израилеви водели истински войни. В Стария завет често се разказва за унищожаването на идоли, за поругаване на храмовете и за избиването на "персонала". Израилтянството се наложило в Палестина след кървави борби. Но даже по времето, когато еврейската религия окончателно се оформила като етичен монотеизъм, добивайки съвременния си вид, в Палестина още продължавала, макар и откъслечно, практиката на езическото богослужение. За това помогнала както виталността на старите култове, така и вмешателството на външни фактори, в т. ч. налаганият от завоевателите елинизъм, а по-късно и римската религия. С християнизацията, обаче, истинският им смисъл бил забравен.

Християните, които включили Стария завет в свещените си книги, приравнили езическите божества с демоните и така превърнали имената им в символ на скверно и забранено. А когато след време християнството се наложило и в Европа, същото станало с божествата от гръко-римски или варварски произход. И тук мисионерите изсичали свещените дървета и дъбрави, осквернявали капищата, а където това било невъзможно - опитвали се да адаптират старите ритуали и обичаи към християнската обредност. За отбелязване е, че в това отношение християнството е било по-толерантно от юдаизма (вж. Дж. Фрейзър - "Златната клонка" - празникът на Свети Иполит и др.). Ала независимо от усилията на църквата, наивно е да се мисли, че мощната духовна култура на древността ще бъде премахната като по чудо със светената вода. И наистина хората не забравили, че освен всемилостивия Бог, ограничен от собствените си принципи за добро и зло, има и други, които за разлика от него биха направили "услуга", особено пък ако е престъпна. (Като например нечия смърт или болест.) Така култът към езическите божества се превърнал в култ към дявола. Теологически тази трансформация е съвсем проста. Ако Бог е единствен, учението му е единствено правилното, а Църквата е единственият му представител сред хората (съответно - на хората пред Бог), следва, че всички езически богове, всички вярвания и ритуали, неосветени от църквата, даже и контактите с Бог без помощта на църковните институции вече са от Лукавия. Така се пораждат както луциферианството, т. е. култът към Божия враг (Сатаната), така и практиката на забраненото за християните магьосничество или теургията (theourgia). В съзнанието на тогавашния европеец двете се преплитали, но в настоящата глава по ред причини ще се спрем само на първото. Ще повторим, че през Средните векове вярата в дявола се съчетавала с вярата във вещиците. Считало се, че именно от него те получават дарбата да вършат всевъзможни неща (обикновено престъпни и вредоносни), и че Сатаната може да приема поръчките им за извършване на всички "услуги", които официалната църква отказвала. Според разпространените суеверия, на уречени дни вещиците се срещали със своя "господар" и с неговата помощ вършели пъклените си дела. Т. е. култът (поклонение) към дявола бил смесван с магията, което е исторически неиздържано, понеже магьосничеството се е появило много хилядолетия преди монотеизма и свързаното с него косвено признаване на дявола. Както суеверието, така и практиката на култа са обект на много средновековни трактати, в това число печално известната инструкция "Чук срещу вещиците" ("Malleus maleficrum") на инквизиторите Якоб Шпренгер и Хайнрих Кремер (Инститорис). Доколко обаче е вярно изложеното в тях, е трудно да преценим, понеже сведенията били изтръгвани с мъчения.

Все пак навсякъде присъстват едни и същи елементи - сборище на прокълнатите души в уречени дни (често съвпадащи с езическите празници на слънцестоянията от култа на Адонис или с Валпургиевата нощ), човешко жертвоприношение, а понякога и канибализъм, разврат и ритуален брак на Сатаната с млада вещица. В "Бляскавия бал на Сатаната" от книгата на бившия семинарист Булгаков "Майстора и Маргарита", това е "описано" много точно. Приемайки емблемата на Ада (медальон с изображение на черно куче), Маргарита, макар и символично, се бракосъчетава с Воланд и става царица на тържествената вечер. Преди това са парадът на "обесниците" и убийството на барон Майнтингел, с чиято кръв се извършва причестяването. Показателни са дори имената на "служителите по церемониала". Абандона (или Абадон) - това е "Душегубеца" - семитско божество на смъртта, но може би и транскрипция на Аполон, (схванат в аспекта му на бог-унищожител). Азъел пък е демонът на пустинята, "паднал ангел", който се бракосъчетал със смъртна жена и научил хората да се избиват.

Независимо от покръстванията и репресиите, практиката на луциферианството не изчезнала през цялото Средновековие. Още в 681 г. консулът на град Толедо забранява отслужването на т. нар. "литургия на мъртвите", целяща да предизвика смъртта на някого. В началото на 14 век тамплиерите били осъдени и за приписаната им почит към идола Бафомет, описван ту като изображение на Мохамед, ту като човек с котешка глава (Анубис?) или фалос. (Самият идол обаче не бил открит - възможно е и той да е измислица, плод на мъченията.) Практиката на сатанизма обаче преживяла даже големия Лов на вещици в края на Средновековието. През 17 век - зората на европейското просвещение, култът към Луцифер взел такива размери, че се превърнал в снобизъм за тогавашния елит. Независимо от величайшата протекция, понякога съдебната власт успявала да проникне в тези афери и тогава наяве излизали ужасни неща! Типичен пример е процесът за "Черната меса", проведен през 1679 г. в Париж по времето на Кралят Слънце - Луи XIV. Тъй като е показателен и за практиката на сатанизма, и за нравите на епохата си, на него ще се спрем по-обстойно.

Предисторията му всъщност е обичайна за тогавашния френски двор - царството на интригите и порока. Маркиза Монтеспан била дългогодишна фаворитка на краля и майка на 7 негови извънбрачни деца, заченати в прелюбодеяние, както на краля (женен за испанска принцеса), така и на маркизата, произхождаща от древния род Рошешуар. Впоследствие обаче непостоянният монарх, който и без това бил подложен на натиск от страна на църквата да прекрати тази връзка, се увлякъл по друга красавица - бившата придворна дама на любовницата си - херцогиня Фонтанж. Уязвена от пренебрежението, маркизата се обърнала с посредничеството на парижката гражданка мадам Монвоазен към сатаниста абат Гибур, който се съгласил да отслужи "литургията на свети Секер". В безразсъдната си гордост тази незнаеща преграда за амбицията си жена обаче се оказала замесена в опит за кралеубийство - в "любовните билки", включващи прах от сушени крастави жаби, испански мухи, прилепи и прочие гадости, трябвало да попадне и арсеника. Така в аферата се намесва тайната полиция и след серия арести в ръцете й попадат уличаващи документи, в това число и "договорът", който пренебрегнатата красавица била сключила с Дявола. Ето част от неговия текст: "Аз, Франсоаз-Атенаис дьо Мортемар, маркиза Монтеспан, моля за приятелството на краля и престолонаследника и за продължаването му във времето... Кралицата да бъде безплодна... Кралят да напусне своето ложе и трапеза заради мен и моите близки... Висшите държавници да ме обичат и уважават, да бъда включена в кралския съвет и да зная какво се върши там. Приятелството, по-силно от всякога, да накара краля да напусне Фонтанж и никога повече да не я погледне, да се разведе с кралицата и да се ожени за мен."

Заклинанието започва с думите: "В името на Астарот, Асмодей и Велзевул призоваваме великите духове над нашия олтар." и завършва с: "... ите, миса, ест. Луциферо грациас." Самата "литургия" се отслужвала в запустели параклиси, в осквернени преди това олтари, при което желаещият благоволението лягал върху масата, предавайки душата (и тялото си) в дар на призования "покровител". В случая маркиза Монтеспан символично превръща олтара в брачно "ложе" за себе си и за демона. (Поради отсъствието на последния в някои случаи "брачното тайнство" се консумирало от свещенослужителя. Ако пък магията не "подействала", обяснявали на излъганата, че демонът на враговете й явно е бил по-силен от нейния! Виж мемоарите на Ментнон.)

Имената на "принцовете на мрака" са добре известни на учените. Астарот е изопаченото име на вече споменатата богиня на земята и плодородието - Ищар, Ащорет, Астарта (променено в мъжки род). Велзевул е видоизмененото име на Ваал-зе-вул - бог на бурите, дъждовете и добитъка, който юдеите превърнали в символ на мухите, нечистотията и болестите. Асмодей пък е "приемникът" на Айшма - древноиранско божество, пазител на девството, и по тази причина - враг на мъжете (убиецът на седемте съпрузи на Сара), с което евреите най-вероятно са се "запознали" по време на пленничествата си.

Независимо от широкото разпространение на култа през късното Средновековие, той не успял да прерасне в истинска секта.

Причините за това са както в контрола на католическата църква във всички сфери на живота, така и в целите, които луциферианството си е поставяло. Същностна характеристика на сектата е нейният стремеж първо към утвърждаване в собствената (матерна) религия, в чиято среда е възникнала, и едва тогава - при неуспех - към окончателно отделяне, масовизиране и по-широко разпространение, с което да я измести в очите на последователите й. От тук и повсеместно забелязваният прозелитизъм*, особено характерен за протестантстващите организации. При луциферианството поради големия "залог" това е невъзможно.

Госпожа Монтеспан едва ли би желала да бъде в една и съща секта със съперничките си, които между другото използвали срещу нея същите средства. (Не било рядкост един и същи сатанист да "обслужва" и двете съперничещи си камарили, което обяснява защо магиите били обикновено неуспешни и в крайна сметка на мястото им пристигнал арсеникът.)

Краят на тази история е ознаменуван с голям процес, завършил с жестоки смъртни присъди (35 на брой) и с кралския указ от 30 август 1682 г., с който се прогонвали от Франция всички предсказатели, гадатели и магьосници.

В края на XIX в. във връзка със секуларизацията на църквата от държавата, положението осезаемо се променя и става възможно създаването на секти от сатанински тип, за които ще стане дума в следващите глави. 

Вуду (Воду) - негърската религия

Този култ практически няма разпространение у нас, но доколкото славата му нарасна покрай книгите и филмите на ужасите, струва ми се, че е редно да му отделим малко внимание. Още повече че при него връзката между луциферианството и теургията е изразена особено отчетливо. Подобно на Сатанизма и той води началото си от дохристиянските божества. Но докато първият идва от древносемитското езичество, Вудуизмът (vaudou - фр., voodoo - англ.) е произлязъл от древни африкански култове.

Още по времето, когато голяма част от Европа е била дива и варварска, на юг от Сахара възникнали могъщи градове с блестяща култура, някои от които, макар и частично ислямизирани или християнизирани, просъществували до началото на XX в. Достатъчно е да споменем етиопската цивилизация - съвременник на древния Египет и великите градове Бенин и Тимбукту. Поначало езическите пантеони се различавали помежду си поради различното културно равнище на отделните народи, което обаче не изключвало и общи черти - вярата в първоначалния демиург, чиято "гибел" водела до политеизъм, деленето на божествата на женски (плодородие, търговия и някои занаяти) и мъжки (лов, война, ковачество), както и повсеместният анимизъм (вярата в одухотворената природа - духове на реки, гори ... прадеди). Още по това време в живота на африканците играели голяма роля и създадените на религиозна основа тайни общества - "братствата" на мъжете, жените, вождовете... (като "огбоните" при йоруба и др. - подобни на масонски ложи).

През XVI в. обаче в живота на целия континент настъпили сериозни промени. По крайбрежието се създали португалски, а в последствие и холандски фактории, чийто основен предмет на търговия били робите. Колониите в Америка се нуждаели от работна ръка, а търсенето на свой ред породило съответно предлагане. Истинското нещастие за Африка е, че робството и преди това било познато на негрите и имало стопанско значение. Но тогава пленниците се използвали като прислуга и по-рядко в земеделието. Сега положението се променило - капитаните изкупували робите на вождовете, а те пък започнали мащабни походи във вътрешността, за да си ги доставят в по-големи количества ... и да ги продадат на безценица. Така роболовските войни довели не само до опустошението на континента, но и до прехвърлянето на големи маси от негри през океана. Не било рядкост след поредната битка в трюмовете да се окажат хора и от двете воювали армии. Поставени в качествено нови условия на живот, довчерашните врагове по необходимост трябвало да премислят много неща и да си подадат ръка за общо отмъщение - било с пушки и ножове като мароните, било с магии и заклинания като селскостопанските работници и домашната прислуга. Наистина от тях се искало да приемат както езика, така и вярата на поробителите си.

Африканските суеверия обаче се оказали особено издръжливи. И как иначе, след като официалната църква била на страната на господарите им, а друго оръжие нещастниците не притежавали. Нищо чудно, че тъпанът "асотор" изместил католическия хармониум! Магията по необходимост станала за мнозина единствено възможната съпротива.

Така в плантациите на Новия свят се родил синкретичният култ на Вуду (обея, кандобле, сантерия), съчетаващ елементи на африканското езичество с европейското луциферианство. В него влизали почит към паяка, змията и крокодила, срещащи се и в Африка, към морето, реките и горите, жертвоприношения към Шанго, богът на ковачите и огъня (почитан в Куба, където му принасяли овни), към Огун (Олокун, Екун) - бога на гръмотевицата и т. н., поклонение пред издълбани от дърво или изковани (изляни) от метал идоли, укривани в джунглите. В ритуалите влизали приношения на животни, а понякога и на хора, и ритуален канибализъм. Някои магьосници, случайно попаднали в робство, съдействали за трансформирането на магията в религия, като особена заслуга за това имали "хората-леопарди". Обособили се като тайно общество още в родината си, те се превърнали в професионални роболовци и дори в Новия свят се запазили като каста, особено в Покарибието. На тях се дължи вярата в зомбирането - духовно поробване на набелязания обект с цел да бъде превърнат в послушна марионетка.

Скоро магьосниците станали важен фактор в живота на негрите и душата на няколко въоръжени въстания. Специално в Хаити това било мощното въстание на Макондало, чиито последователи искрено вярвали в неговата способност да се преобразява в звяр или птица и докрая отказали да повярват в смъртта му.

Върхът в това отношение обаче било съзаклятието от Боа кайман (Гората на кайманите), където през 1791 г. представители на мароните и на робите от по-големите плантации се заклели или да умрат, или завинаги да скъсат с робията си. Начело на бунта застанал вудуисткият жрец Александър Букман, обладаващ изключителна физическа и духовна мощ. В нощта на 4 август 1791 г. той принесъл в жертва голяма черна свиня и държал историческа реч: "Нашите богове, които ни дават слънце и дъжд, виждат всичко, което сме изтърпели от белите хора. Те ще ни помогнат сега да победим боговете на белите, които неведнъж са ни карали да плачем!" Последвала война, по-страшна от всички дотогава. Обхванати от мистичен транс, мароните се нахвърляли върху щиковете на белите, без да знаят нито страх, нито милост. Опитвайки се да обясни провала на белите армии, Макс Вувуа казва, че грешката на французите е,"... че не разбрали с кого воюват - срещу тях заставали не хора, а духове - духовете на Африка срещу европейската цивилизация".

След кървави боеве колонизаторите били изхвърлени от острова. А в новата свободна държава - първата република на цветнокожите в целия свят, култът Вуду станал свързващото звено между управляващия елит и селските маси. Ранното освобождаване на Хаити, където негрите били основното население, обяснява и разпространението на Вудуизма в нея. Както казваше един американски автор, "Хаитяните са 90% католици и 110% езичници". Основните божества (воду) са

Папа Легба (татко Легба), описван като доброжелателен пазач пред света на боговете,

Дамбала Кеддо - най-хитрият и могъщ, чиито символ е змията, и съпругата му Айида Кеддо;

Локо - бог на горите,

Агуе - на морето,

Вонгол - на обработваните земи,

Огун Бадагри - на гръмотевицата и войната ("жаден за кръв"),

Метрес Езилие (Езили) - почитана като майка на боговете (и изобразявана като Богородица), и др.

Боговете общуват с хората посредством духовете (лоа) или сами ставали духове. "Богослуженията" са два типа - безкръвни, т. нар. Легба, най-силно повлияни от християнството, и Петро, наречени на "историческата личност" Сервис Петро, свързани с кървави жертви (добитък, но понякога в изключителни случаи и на хора). Свещеническата "йерархия" включва мъже свещеници, (папалоа) и жени (мамалоа), надзиравани от "епископи" - хугуни. Съсловието на магьосниците (бокори) отчасти съвпада със свещениците. Някой от тях обаче (като некромантите - врачове, които използват трупове за магиите си) остават извън съсловието на папалоа.

Естествено, жреците скоро станали решаващ фактор в живота на страната. Президенти и диктатори търсели помощта им. Стивън Бонзълс (цитиран от Сийбрук) съобщава в началото на века, че "В националния дворец в Порт-о-Пренс през последните две-три десетилетия са принасяни в жертва хора. Когато мадам Норд бе жива, съпругата на президента Норд Алексис, не минаваше седмица без в двореца да се състои едно събрание на жреците на Вуду. В столицата има постоянно настоятелство на жреците на Воду, което до 1912 г. е заседавало поредно ту в камарата на депутатите, ту в двореца на президента". Има сведения, че даже диктаторският клан Дювалие е поощрявал "хората-леопарди", за да държи и по този начин в покорство своя народ. Естествено, "майсторите в занаята" считат подобна "практика" за извращение, но далеч не всички магьосници са имали техните скрупули!

Това, с което вудуистите станаха популярни по целия свят обаче, е вярата в зомбите. На тях трябва да отделим специално внимание! В Хаити и днес се вярва, че магьосниците Вуду са способни да вземат душите на хората, превръщайки телата им в човекоподобни машини. Вярвало се, че още в Африка тези хора са умеели да поробват (представяно като побратимяване) дивите зверове - леопарди, гепарди, лъвове - и да ги използват за целите си (най-често убийство). Според утвърденото негърско суеверие човекът подчинявал хищника и в състояние на безпаметен транс започвал да му заповядва. Двамата били две тела с обща душа, при което гибелта на едното от тях (все едно по каква причина) водела до смърт и на другото. Именно от Западна Африка - Дахомей и Бенин - започва и вярата в "живите мъртъвци" - т. нар. "зомби".

Тази форма на магьосничество - истинско или въображаемо, имала странни резултати. Европейци, които са виждали такива нещастници, ги описват като хора с празен, безжизнен поглед на изскочилите си очи, с механични движения, очевидно не усещащи нито труд, нито жега. Където и да се намират, те са като човешки роботи, безмислени и безпаметни. Американецът Сийбрук - първият бял етнограф, занимавал се по-сериозно с вудуизма предполага, че по всяка вероятност "зомби" - те са местни олигофрени, умствено осакатени хора, попаднали в лапите на магьосниците и използвани за вършенето на еднообразна и тежка работа.

Споменахме, че това е наблюдавано в Африка, а магьосниците го пренесли и в Хаити. Точно там обаче може би ще се повдигне и завесата на тайната. През седемдесетте години в пресата се вдигна много шум около уж-смъртта на младежа Клод Нарцис, който през 1962 год. неочаквано умрял в местната болница и в крайна сметка бил погребан. След около десет години обаче "покойникът" изненадващо се завърнал при близките си и им разказал ужасни неща. След "смъртта" си той се озовал в някаква ферма, сред други такива нещастници като него. Там се трудели робски, а надзирателите им редовно им давали някакви вещества за замъгляване на съзнанието. Веднъж обаче по неизвестни причини забравили да им дадат поредната доза и работниците се разбягали. Ако се опитаме да комбинираме разказа му с вече известното, по всяка вероятност негърът е бил упоен по някакъв начин, а после, когато го извадили от гроба му, вече не е било трудно да повярва, че е "възкресен", за да стане роб на магьосниците. Трудно е да се каже каква заслуга за това имат хипнозата, самохипнозата и самовнушението, както и откровеното насилие. Африканското магьосничество се е прочуло с тях! Да не забравяме, че в мнозинството си това са били невежи хора, свикнали да вярват от деца във всемогъществото на жреци и магьосници.

Но да се върнем на Вувуа. Според негърските разбирания, зомбираният човек не може да завърши "естествения цикъл" на "раждане-живот-смърт... ново раждане..." Самото "прекарване през гроба" вече ознаменувало прекъсването на връзките му с този свят. Той обаче не може да влезе и в света на мъртвите, защото чрез изваждането си от гроба вече е "изтръгнат" и оттам! Подразбира се, че такова "наказание" се налага само за особено тежки прегрешения, в това число богохулство, неуважение към старшите и прочие, и може да продължи за цял живот. Как обаче да си обясним тази "магия" от гледище на нашето рационално мислене?

Според изследователите на проблема, по всяка вероятност упояването е станало с отровата на рибата "двузъбка" (тетродотоксин), която според някои в "чисто състояние" имала парализиращ ефект 500 пъти по-силен от този на калиевия цианид и по всяка вероятност е била подхвърлена в храната. Приета от организма, тя го довеждала до състоянието на "vita minima" (максимално забавяне на всички жизнени процеси), създавайки впечатление за клинична смърт, а поради намаляването на дишането човекът, който разбирал, но не можел да се помръдне, не можел и да се задуши в ковчега си. В Югоизточна Азия, където рибата "фугу" е деликатес, са известни немалко случаи на живопогребани хора. След 10 дни (срокът може да е различен) жреците изравяли упоения от гроба и го досвестявали, а той пък, изтръгнат по такъв начин от досегашния си живот, едва ли е имал и време да размисля и да се върне при близките си, ако изобщо е знаел къде е!

Понастоящем в Наказателния закон на Хаити "зомбирането" е приравнено на опит за убийство съгл. параграф 249. В миналото обаче съвсем не е било така. Не по-различно е положението и в другите латиноамерикански страни. В Куба подобен род вярвания, обединени в сантерията (смес от католицизъм и магьосничество), послужили за изграждане на отбранителната общност на нянгините, взела участие в освободителните войни, а в Бразилия, където се е разпространила магията макумба, от 150 милиона население, според изследователите, поне 90 милиона най-малко веднъж са практикували магьосническите ритуали и са принасяли жертва - обикновено свине, гълъби, кокошки. През 1993 год. обаче нашумя скандалът в град Гуаратуба, пров. Парана, чийто кмет Осуалдо Марсинейра заедно с жена си и дъщеря си бе уличен в извършването на човешко жертвоприношение на 7-годишно дете, за да запази кметския си пост. Детето било отвлечено и държано гладно и вързано 30 часа преди зловещия ритуал, чиито подробности няма да описваме. Ще споменем само, че за "поръчката" семейството на кмета било платило 3000 долара, а както станало ясно - за друго приношение години преди това били жертвани още 2000 долара. В хода на това отвратително разследване стана известно, че в Куритиби - столицата на провинцията, от години е съществувала и функционирала организацията "Върховна Универсална Истина", която само в Бразилия имала 2000 членове и има "делови" контакти в САЩ, Франция, Чили, Аржентина и Южна Корея. Тя получавала големи хонорари за "услугите" си. Прочее от 1988 год. в Гуаратуба са изчезнали поне 7 деца!

 

Съвременно луциферианство

За разлика от средновековното, съвременното луциферианство е по-близо до понятието секта, както го очертахме. То представлява не само идейно-религиозно движение и култ, но и организация, обединяваща едноверците, опозиция на официалната църква, поставяща си понякога извънредно агресивни задачи.

Началото му някой автори свързват с Алистър Кроули (Aleister Crowley). Той е роден в 1875 г. в Шотландия в пуританско семейство. Първоначално бил последовател на Елифас Леви и други окултисти. Бил член на "Храма и окултния орден на Златната зора", но впоследствие го напуска и създава собствена организация - "Ордо темпъл ориентис". Дотогава имало и други окултистки или спиритически организации, но Кроули бил първият, който открито се обявил за сатанист. Самовеличаел се като "Страшния звяр" и "666". Твърдял, че при странстванията си в Египет е установил контакт с духа Айуас или Айуаз, който става негов посредник и наставник в общението му с отвъдния свят. Проповядвал, че в последната битка Сатаната ще победи. Той въвежда в обръщение един нов термин - думата magick (добавяйки буквата "k") като символ на окултната магия, за разлика от другите значения на тази дума. Негови последователи създали клубовете "Адски огън" във Великобритания, които по сведения на Брус Фредериксън се занимавали освен с окултизъм още и с черна магия, политически заговори и сексуални безчинства. Впрочем същите занимания се приписват и на самия Кроули, който умрял през 1947 г. в САЩ, според някой като се занимавал с експериментите си.

Друг известен сатанист, на чието дело специално ще се спрем, е американецът от унгарски произход Антон Шандор Ла Вей (Anton Szandor LaVey, 1930 - 1997). Още в детството си той се интересувал от историите за вампири (от родната му Трансилвания), а като ученик - от окултизма. Сменил много професии - звероукротител, хипнотизатор, музикант в заведения и ... в неделни служби, криминолог и фотограф в полицията. На 30 април 1966 г. - Валпургиевата нощ от старогерманския фолклорен календар, официално създава организацията си - Първа сатанинска църква (в Сан Франциско). Свещените му книги били "Сатанинска библия" и "Сатанински ритуали". Своята философия той изгражда върху т. нар девет факта за сатаната:

1. Сатаната въплъщава удоволствието, а не въздържанието.

2. Сатаната означава реално съществуване, а не измислени духовни мечти.

3. Сатаната - това е чистият разум, а не лицемерно самозаблуждение.

4. Сатаната проявява любов към онези, които я заслужават, а не я прахосва за неблагодарници.

5. Сатаната не проявява кротост и доброта, а отвръща с възмездие.

6. Сатаната представлява отговорност за отговорните, а не загриженост за психовампирите.

7. Сатаната представя човека като животно, понякога по-добро, но често много по-лошо от четириногите си събратя. Поради "божественото си духовно интелектуално развитие" това животно се е превърнало в най-яростен звяр.

8. Сатаната представлява всички така наречени грехове, защото те именно са причината за нашето физическо, психическо и емоционално удовлетворение.

9. Сатаната е най-добрият приятел, когото църквата е имала, защото й осигурява работа през всичките тези векове.

Наблюдателите подчертават, че всъщност Ла Вей никъде не е казал, че вярва в съществуването на сатаната. Но въпреки, че според него единственият бог е човечеството, фактически се проповядва сатанизъм, макар и под една по-изтънчена форма.

Друга по-известна организация е "Процесът" или още "Църква на страшния съд", основана в 1963 г. в Лондон от бившите сциентолози съпрузите Робърт Мур и Мери-Ан Маклийн. В 1967 г. излиза свещената книга на организацията им - "Истината", в която излагат философията си. Ето част от теорията им: "Христос проповядва да обичаш врага си. Сатаната е враг на Христос и Христос е враг на Сатаната, но чрез Любовта омразата е сразена... Чрез Любовта Христос и Сатаната разрушават омразата и се сливат в едно". По-късно "Процесът"се разпада на три течения - йеховити, луцифери и сатанисти, от които впоследствие ще се отделят и нови култове. Понастоящем организацията е в нелегалност. Твърди се, че неин член е и печално известният Чарлз Менсън, но връзките му с нея не са проучени.

Естествено, списъкът на сатанинските организации не се изчерпва с посочените. Предполага се, че мнозинството от сатанинските култове практикувани днес не са наименовани. Няма и специализирани изследвания върху дейността им. Затова пък в пресата периодично се появяват съобщения за зловещи ритуали и истински злодеяния.

Съзнателно игнорираме многобройните сведения за подобни организации и техните изстъпления, за да се спрем на едно от най-грозните престъпления в криминалните хроники на века. Става дума за масовото избиване на видни личности от сектата на Чарлс Менсън, извършено в нощта на 8 срещу 9 август 1969 г. в Холивуд. Негови жертви станаха бременната в осмия месец Шарън Тейт - тогавашната жена на Роман Полански и кинозвезда от филма "Балът на вампирите" на своя съпруг, личният приятел на Полански - Войтек Фриковски (32год.), Абигаил Фолгър - негова любовница и наследничка на много богата фамилия, Джей Себринг - известен холивудски фризьор, сред чиито клиенти са били хора като Пол Нюман и Стив Маккуйн, както и случайно озовалият се на партито младеж Стивън Парент. Впоследствие се разбира, че на приятелската сбирка, превърнала се в клане, е трябвало да присъстват Франк Синатра и Миа Фароу - имена, които нямат нужда от представяне. Само случаят попречил на още по-голямото престъпление! На входа на вилата с кръвта на жертвите било написано "Свиня"! Труповете били открити от домашната прислужница, но независимо от голямото старание на полицията, допълнително стимулирана от самия Полански, трябвало да минат месеци до разкриването на злодеите.

Загадката на кървавата драма била разкрита случайно след признание на една от извършителките - 19 годишната Сюзън Аткинс, която на 10 ноември след задържането й по подозрение в друго убийство, направила следното признание: "Аз убих Шарън Тейт. Гледаше ме с пълни със сълзи очи и не спираше да ме моли: "Не ме убивайте, искам да родя моето бебе." Отвърнах й: "Слушай, мръснице, все ми е едно имаш ли дете или не. Ти ще умреш. Това е всичко, което знам." После я довършихме. Имах кръв по ръцете. Опитах я. Беше гореща, лепкава, сладка... Искахме да изтръгнем очите на всички, да ги размажем по стените, но нямахме време... Бяхме четирима. Три момичета и едно момче. Чарли ни каза да го направим и ние му се подчинихме." По същото дело са задържани непосредственият подстрекател Чарлс Менсън или Чарли (на 34 години), Чарлс Уотсън (24 години), Патрисия Кренуинкел (21 години) и Аинда Казабиан (19 години - по време на ареста си бременна в петия месец от неизвестно кой член на сектата).

Менсън бил създал своята доктрина - смесица от окултизъм и луциферианство по време на престоите си в затвора, където дотогава е бил прекарал повече от половината си живот. Пак там бил изучил и хипнозата. Създадената от него секта наричал "Моето семейство". В плановете му влизали избивания на видни личности с цел предизвикването на революция, която според него можела да разбие "обществото на свините". Планирал и мащабна терористична вълна, с което накрая да създаде безпрекословна лична диктатура. Общо по негово подбудителство са извършени около 50 престъпления. Следващите жертви в списъка му били Елизабет Тейлър и Франк Синатра. "Щяхме да изрежем от кожата му портмонета, които после да продадем в дрогериите." - признава той. Когато четат присъдата му, думите му били: "Господин и госпожо Америка, вие грешите. Аз съм това, което вие направихте от мен. Бясното куче, адският убиец, дяволският престъпник е само отражение на вашето общество..." По-късно през 1989 г. ще сподели с френска журналистка, посетила го в килията му: "Не съжалявам за нищо."

Този и много други значително по-скромни наглед случаи показват заплахите, на които е изложена човечността в нашето време. За отбелязване е, че подобни случаи има и в Европа, което напомня, че заплахата не е отминала и страната ни. През декември 1992 г. в Атина бяха разкрити серия от убийства (главно на жени), чиито извършители се оказаха сатанисти, ръководени от двама избягали войници. И тук се извършвали "инициации" от водача на "сектата", при които жените били изнасилвани и впоследствие убивани от водача - Азимаки Кацулас, по прякор Амон. Неговата съучастничка Димитра Мариети, също така изнасилена от него, му набавяла момичета, убивани впоследствие в пущинаците на планините край Атина. До сега са известни два такива случая, но се предполага, че са повече! Престъпниците били разкрити съвсем случайно - съучастникът на Амон - Манос Димитрокалис признал това в полицията, когато водачът му поискал следващата "инициирана" да бъде сестра му. Страшният въпрос, който се задава от само себе си е колко още щяха да бъдат жертвите, ако "гуру" не беше посегнал на близки на съучастника си. И тук се считало, че жертвоприношенията умилостивяват духовете на прадеди, жадни за кръв.

Изводите всеки може да си направи сам - смяната на обекта на поклонение - това не значи просто "смяна на ведомството" или "смяна на господаря", както иронично се изказват някои автори. Тя е заедно с това и отказ от вековните ценности на хуманизма, носител на които е религията ни.

За жалост, има сведения, че подобни организации се създават и в България. Авторът лично е виждал "възвания", поставени през 1989 г. в градинката пред кафене "Кристал", проповядващи разврат (Христос е слаб в леглото, затова изисква въздържание) и приканващи да станем войни на "Рицаря със зеления поглед". Надписът беше скъсан; но множество сведения показват, че се е появявал и другаде. Типичните символи на сатанистите са обърнатият наопаки кръст и "числото на звяра" - "666", амулети и накити под формата на човешки кости, знакът на пентаграмата, явно предпочитание към черните дрехи - хеви метъл и рокери, изключителна и сякаш немотивирана жестокост към слаби и беззащитни. Предполага се, че подобни групи вече има в по-големите градове - София, Пловдив и т. н. В последните години пресата нееднократно съобщаваше за поругавания на гробове, а през пролетта на 1997 г. станаха известни тайнствени ритуали, извършвани в Монтана - убийства на кучета и др. Като цяло обаче сериозни проучвания по въпроса у нас все още няма. 

Секти, произлезли на основата на християнството (протестантизма)

Църква на Иисус Христос и светиите от последните дни (мормони)

Името на тази секта вече столетие и половина е обкръжено от ореол на тайнственост и доскоро за много от връстниците ни единствените източници на сведения бяха книгите за Дивия Запад и съответните филми (в т. ч. румънската кинокомедия "Пророкът, златото и трансилванците"). Началото й е положено на 6 април 1830 г. в щата Ню Йорк - САЩ от Джоузеф Филдинг Смит, когато по законите на щата била официално "регистрирана" т. нар. "Църква на Исус Христос и светиите от последните дни". (Оттук и названието "Светиите", с което дълго време била известна в Америка.)

Впоследствие от тази църква неведнъж са отпадали отделни групи и течения, превръщащи се на свой ред в нови секти на мормонизма, които признават или отричат полигамията, Библията, ретроактивното кръщение или приемниците на Смит, но общо взето всички, които считат себе си за мормони, независимо от названието или специфичните си особености, признават водещата роля на "Пророка" за нейното създаване и оформяне в организационен и религиозен план. Трябва да отбележим прочее, че в историите на Смит има твърде силен мистериозен елемент, поради което те звучат неправдоподобно не само за атеистите. Да предадем обаче разказа, а коментарите ще оставим на читателите!

И така, в началото на 19 век в младата християнска държава противоречията между протестантските течения били твърде изострени и донякъде тъкмо от това се възползвал Пророкът. Създателят на сектата е роден на 23 декември 1805 год. в град Шарън - щата Върмонт, в презвитерианското семейство на земеделските работници Джоузеф и Люси Мак Смит. (По-късно семейството му се преселило в град Палмира, щата Ню Йорк.) В детството си той се занимавал с иманярство и даже магьосничество. Църковните борби обаче го заинтригували и по негови думи, през 1823 г., когато се питал към коя от протестантските църкви да се присъедини, му се явил ангелът Морони, син на Мормон, и го запознал с дела, станали преди много години. (Според самия Смит това се случило на 21 септември 1823 год.) Впоследствие ангелът му доверил за съществуването на тайна златна книга, от която може да научи неизвестни до тогава (пък и днес) факти от доколумбовата история на Америка и му помогнал да я открие, след като го подложил на съответните проверки и изпитания. С помощта на два кристала Смит прочел написаното, след което ангелът отнесъл книгата на небето и го оставил насаме със знанията си.

Така се родила свещената книга на новата религия, останала в историята като "Книгата на Мормон", издадена на 26 март 1830 г. Излишно е да казваме, че сред озлобените и изнервени протестанти никой не се зарадвал на новата вест. Поредната секта се явявала като неканен съперник в борбата за паството. Независимо от това Смит, който очевидно е имал личен чар и организаторски заложби, успял да намери последователи, с които започва борба за създаване на своя мощна църковна организация и с които последователно сменят няколко града в усилията си да се закрепят. Първоначално пуснали корени в градчето Къртланд, щата Охайо, където броят им нараснал на 200 души. Оттук керваните се отправили на запад и създали град Фар Уест в щата Мисури. Там именно се водила т. нар. Първа мормонска война между "светиите" и местното население, след която общност от около 8000 души била принудена да се изсели на изток - в щата Илиноис, където през 1838 год. създали град Наву, а през 1840 год. си издействали и т. нар. Харта Наву, признаваща ги за почти независим град, със собствени законодателни органи, войска (Легион Наву), висше учебно заведение и правораздаване. Вождът на сектата участвал дори в президентските избори през 1844 год., но поради крайно консервативните си възгледи, се провалил.

Сектата скоро си спечелила омразата на обикновените хора по една колкото странна за съвременника, толкова разбираема за времето си причина - полигамията. Въпреки, че понякога се отрича, факт е, че още в Наву лидерите на сектата макар и тайно практикували многоженството, оправдавайки се с откровение свише. Да не забравяме обаче, че в Дивия Запад белите жени поначало били малко, а изневярата и посегателството над тях се считали за престъпления и се наказвали с линч. Смит, комуто приписват 48 съпруги, се оправдал, че това се прави, за да се гарантира живота и сигурността на сираците и вдовиците. (Любопитното е, че подобни аргументи много столетия преди това е използвал и Мохамед.)

В Америка обаче били на друго мнение. Арестуван на 24 юни 1844 година от губернатора Форд по обвинения в подстрекателство и измяна към щата, на 27 юни 1844 г. Джоузеф Смит бил линчуван от жителите на град Картидж (немормони), когато се опитвал да избяга от затвора, като според мормоните - по този начин сложил под делото си печат със собствената си кръв! Други обаче твърдят, че пророкът водил истинско пушечно сражение, в което убил двама и ранил трети човек. (За отбелязване е, че още след Първата мормонска война Смит бил арестуван и осъден на смърт за метеж, но тогава за добро или зло командирът на военната част отклонил изпълнението на присъдата.) Според холандския изследовател Ван дер Фалк, който е проучвал личността на Смит, "В следствие на тежка невропатична обремененост по бащина и майчина линия, още от рождение той е дегенерирал. С течение на годините процесът на дегенерация се развивал бързо, защото оказвал влияние и алкохолът. Той бил психопат... За него всичко, включително и религията, било средство да удовлетвори своята необуздана страст към власт, почит и богатство."

След смъртта на водача, обаче, начело на сектата застанал суровият му последовател Бригъм Янг. Под неговото водачество след продължителни скитания и още една война, в 1848 год. мормоните най-сетне отседнали в околностите на днешния град Солт Лейк сити - оазис край Голямото солено езеро. Опитите да бъдат подчинени от федералните власти не дали резултат. Дивите земи, повсеместното беззаконие, слуховете за полигамия, нетърпимостта на протестантите към друговереца и не на последно място - враждебността на самите мормони, съдействали името им да се обгради с тайнствена и направо зловеща репутация.

През 1857 г. пламнала истинска война с федералното правителство. Пред правителствените части мормоните отстъпвали, подпалвайки прерията, а мормонски милиции, останали без контрол, избили един керван с преселници в Маунтин Медоус. Този случай ще остане в историята под името "Гафът на Бюкенън". Фактически в продължение на десетилетия мормоните съществували в една истинска теократична държава, независима от света. По това време Бригъм Янг имал 25 жени, 56 деца и огромно състояние. След Гражданската война в САЩ обаче положението се променило. Съседните територии една след друга се включвали във федерацията и през 1890 г. мормоните се оказали обкръжени отвсякъде от американски владения. Нуждата от присъединяване към САЩ станала очевидна за всички, но това се осъществило едва след смъртта на Янг (1888 год.). Под натиск на Вашингтон през 1890 г. мормоните най-сетне признали моногамията, а неколкостотин фанатици-многоженци се изселили в Мексико в знак на протест. Всъщност и тук има спорен момент - президентът Уилфорд Удръф не забранил, а "призовал" мормоните отсега нататък "да се въздържат от всякакви бракове, забранени от законите на страната".

Понастоящем мормонската църква не поощрява полигамията, но има сведения, че в Юта и днес живеят изолирани общности, които тайно практикуват многоженството. (Според мормоните, самият Христос също е живеел съпружески с Марта и Мария от Витания, както и с Мария Магдалена и дори е имал деца от тях.)

Днес мормоните имат мощно лоби в правителството и администрацията на САЩ. Църквата им развива сериозна стопанска дейност, като в миналото се е самофинансирала главно по линията на "десятъка", а сега - и от бизнес. Всеки неин член задължително внася една десета от доходите си в нейна полза, като според списание "Икономист" приходите й възлизат на 5000000000 долара. (Според в-к "Република", Аризона - доходът от членовете е 4,3 млрд долара, без да броим облекченията, получавани от държавата, а собствеността й в имоти възлиза на 1 млрд. долара). Неин е и университетът "Бригъм Янг" в Солт лейк сити - най-големият частен университет в САЩ, в който учат и няколко българи. Предполага се, че избирането на щатската столица за център на лятната олимпиада през 2002 г. също не беше случайно.

Освен Книгата на Мормон, свещени за църквата са още "Учения и Завети" и "Бисерът с голяма стойност", обобщаващи откровенията на Смит. Колкото до Библията, мормоните считат, че тя е също свещена, но силно повлияна от погрешните схващания на "отстъпилите" църкви.

В религиозно отношение мормоните се представят за продължители на християнството. На практика обаче учението им е по-скоро политеизъм. В него се откриват елементи на много религии. Основният момент, отправната точка на тази доктрина е, че Човек е това, което е бил Бог, а Бог е това, което ще стане Човекът! Т. е. обявена е възможността човек да се превърне в Бог, да еволюира от обитател до владетел на светове (интересно откъде ли ще се намерят толкова светове във вселената?), поради което всеки праведник има своя шанс и е заинтересован добросъвестно да изпълнява повелите на Откровението. (За да избегнем двусмислиците - под Откровение се разбира не Книгата на Апокалипсиса, а Откровението, подарено на Смит от Бога.) Мормоните вярват, че част от десетте еврейски племена ("изгубените колена") са се преселили в Америка и че именно тях Христос посетил след възкресението си в 34 г. от н. е., за да проповядва. Междуплеменните борби на индианците обаче унищожили плодовете на делото му, което Смит сега възстановява. Душата на човека възниква преди тялото и следователно трябва да се роди - за предпочитане сред мормони, които да я подготвят за израстването й, поради което се толерира многодетството, а след смъртта си ще отиде в Рая или на друго място. Мормоните нямат Ад в този смисъл, който му дават другите християни и в крайна сметка всеки човек има правото да се спаси (в това число и вече умрелият, поради което над установеният покойник може да се извърши т. нар. "ретроактивно кръщение" със сила и за миналият му живот). Подобно на другите секти, възникнали на база на протестантството обаче и те считат, че само вяра без дела не може да ни спаси, което подтиква членовете на църквата към активна дейност (обикновено чрез мисионерство), понякога твърде агресивна.

Организационната им структура не се е променила с годините. Начело на йерархията седи Президентът - Пророк и Ясновидец, следван от Съвет на 12-те апостоли, отговарящ за световното мисионерство. След тях е Съветът на 70-те. Любопитна особеност на мормонската църква е липсата на низше професионално духовенство, което да има минимум знания по теология, за да ръководи и направлява духовния живот на общността. На местно ниво, наречено уорд, се избира "владика" (мъж над 19 години), който просто трябва да е уважаван от членовете човек, примерно бизнесмен или фермер. Той обаче не получава заплащане за длъжността си, поради което се подразбира, че трябва да е богат. Няколко уорда образуват "стек", начело с президент. В действията си те са подпомагани от доброволци. Организацията, подобно на Муунизмът, е превърнала семейството в основна структурна единица, все по същите причини - контрол над членовете, продължаващ и на "махленско", т. е. квартално ниво. За разлика от муунитите, обаче, "възпроизводствените" функции на семейството са издигнати до незнайни за другите секти висоти. Многодетството е масово явление и размерите му далеч надхвърлят общоприетото (4 деца се считат за минимално допустимото). Съпругата се счита за абсолютно подчинена на съпруга си и докато мъжете чак до 1990 г. са давали клетва за вярност пред Бога, омъжените жени са се клели пред своя съпруг. Неомъжените жени са рядкост - изключение, което потвърждава правилото. Поначало в семейния си живот мормоните са крайно консервативни. Това е намерило израз даже в схващането, че жената е неспособна да се издигне до висшето небе на духовната си еволюция, без помощта на съпруга си. По правило браковете се сключват рано, а разводите поне до скоро бяха практически непознати. Счита се, че бракът е "за вечността", т. е. че съпрузите задължително ще се срещнат и на онзи свят. Тук трябва да отбележим, че и в седмичния режим на мормонското семейство задължително се отделя ден за семейни разговори (понеделник), на които членовете на фамилията споделят проблемите си и трябва да търсят общото им решение.

Един от ритуалите, с които мормоните са станали пословични, е задължителното мисионерство, практикувано от младежите след завършване на средното им образование на свои разноски. Счита се, че мъжете имат свещенически сан по рождение, което им дава право да покръстват, в това число да извършват "обратното" кръщение във времето (на покойници). С тази цел мормоните проявяват интерес към родословните дървета и са създали един от най-големите, ако не и най-големият, генеалогичен център в света.

Друг сериозен проблем за организацията е расизмът. В отношението си към негрите мормоните се оказаха по-непримиримо консервативни от всички християнски течения в САЩ. Въпреки че според Смит индианците са потомци на древните евреи, което обяснява по-мекото отношение към тях, в църквата не са приемани негри. Знае се обаче, че мисионерите им, като се мъчели да спечелят чернокожи симпатизанти, им обещавали, че в следващия си живот могат да станат бели.

Българският филиал на сектата е учреден на 19 април 1991 г. и регистриран от Дирекцията по изповеданията на 19 юли с. г. Местни поделения има още в Пловдив, Шумен, Варна, Бургас и Пазарджик. Занимават се главно с прозелитизъм и благотворителност. Твърди се, че в тази им дейност ги е подпомагал културният аташе на американското посолство Джон Мензис. Като цяло обаче религията им остава непопулярна. Въпреки твърденията за хиляди приобщени общият им брой едва ли надхвърля неколкостотин човека, а на 3 ноември 1993 г. един от тях се самоуби в София.

Виж също: Мормонство. Мормонизъм. Църква на светиите

Обединителна църква (муунити)

Тази религиозна организация подобно на мнозинството съвременни секти възниква на базата на протестантското християнство. За неин създател се счита кореецът Сан Мюн Муун, роден на 6 януари 1920 г. в презвитерианско семейство. За да разберем някои моменти от неговата доктрина, трябва да имаме предвид страната и условията, в които тя се е зародила. По начало Корея била езическа страна, васална на Китай, където (както във всички големи държави на Изтока) достъпът на чужденци бил забранен. За това и съдбата на първите християнски мисионери, които я посетили в началото на XIX столетие, не се различавала много от участта на мъчениците. След опиумните войни обаче, положението се променило и в началото на нашия век страната била толкова християнизирана, че Пхенян бил наричан Новият Ерусалим и в него се срещали всички разновидности на християнство. Една от причините за тези успехи на мисионерите е, че много моменти на християнската доктрина съвпадали с традиционните религиозни и нравствени постулати на Изтока, в т. ч. с принципите на конфуцианството, с "петте забрани" на будизма и с месианството на корейците. Този процес бил грубо прекъснат с Руско-Японската война, след която Страната на изгряващото слънце наложила протектората си, а впоследствие и окончателно заграбила уж независимата държава. Правилно схващайки, че християнството е пречка за асимилаторските и хегемонистичните им стремежи, както и проводник на проевропейско (проруско) влияние, окупаторите работели за премахването му, въвеждайки своя репресивен полицейски режим и налагайки официалния шинтоизъм. В такава обстановка оформя възгледите си бъдещият религиозен и политически деец - "Синът на слънцето и луната" (тогава той се казвал Юн Мюн Мун, а името с което е известен възприема по-късно).

За да избегнем спорове и евентуални упреци, ще уточним, че в Европа има малко обективна информация по този въпрос. Биографичните сведения за него, които посочваме, се разказват от последователите му, така че фактите предаваме чрез тях, а изводите оставяме на читателя. На 16 години, след дълги молитви на един връх по време на великденските пости, му се явил Христос, за да му предаде наставленията си. Муун, който още на 12 години се бил молил на Бог да го дари с духовната мощ на Апостол Павел, разбрал от разговора, че нему е поверено да довърши делото Божие, за което Иисус навремето се бил провалил. След известно колебание Муун приема задачата и оттогава започва кариерата му на нов месия, чрез който трябва да се довърши делото Божие и да възтържествува Божията справедливост. Според последователите му, Муун взема участие в антияпонската съпротива на страната на радикалните петдесятници и дори е арестуван от полицията по време на следването му в Япония. Издържал изтезанията, бил освободен след края на войната и се върнал в страната си, като останал жив благодарение на Божие чудо (Бог го спасил от един обречен на потъване кораб). В Корея по това време се били настанили както съюзнически, така и руски войски. Комунистите подготвяли съветизирането й, но понеже християните били разединени, не успели да се справят с общия враг. Там фактически Мун за първи път се проявява като проповедник на ново учение, различаващо се от всички известни течения на християнството. На два пъти арестуван от корейските комунисти (вторият път по искането на 80 християнски свещеници), Муун остава жив с Божия помощ. А когато войната започва, избягва от бомбардирания затвор и пак с Божия помощ успява да се добере до контролираната от съюзниците Южна Корея. Там, в един бежански лагер в Пусон, той полага началото на организацията си - най-напред от трима души, един от които самият той.

Оттогава, благодарение на харизматичния му плам и организаторските му заложби, сектата се разраства най-вече сред бежанците от Севера и преодолявайки съпротивата на ортодоксалното християнско свещеничество в родината му, на 1 май 1954 г. се наименува "Асоциация на Светия дух за обединение на световното християнство" (Обединителна църква). През 1957 г. се появява първото издание на "Божествения принцип", а в 1959 г. е създаден и първият й международен филиал - в съседна Япония. За кратко време след това нейни центрове се появяват и в другите страни на Далечния Изток. Като една от причините за тези успехи можем да посочим опитите на тези страни (и най-вече Япония) да преодолеят отчуждението след войната, подхранвано от спомените за зверства и жестокости.

В 1971 г. първоначално чрез японските и корейски студенти и имигранти новото учение прониква и в Америка, а от 1975 г. са изпратени мисионери в повече от 120 страни по света. През този период Муун вече трайно пренася дейността си в САЩ, които според него са призвани да се превърнат в новата родина и главен разпространител на Истината (т. нар. Принцип). В Щатите през 1979-1980 г. Муун бе следствен и след доклада на специална комисия, през 1982 г. е вкаран в затвора за неплатени данъци. В последствие присъдата е отменена, тъй като американският съд, макар и със закъснение, го призна за духовно лице, а не за бизнесмен. От тогава до днес Муун постига големи икономически успехи, които привържениците му отдават на Божия помощ и внушение свише, а скептиците - на връзките му с Южнокорейското разузнаване или на финансиране от комунистическите режими в Далечния Изток. С прякото участие на Муун или членове на многобройното му семейство (18 души) в момента функционира мащабна финансова групировка, която по изчисления на специалисти е сред 50-те най-мощни в света. Той се занимава и с мащабна нестопанска дейност под знака на антикомунизма. Общо броят на създадените от него младежки, религиозни, икономически и изследователски организации надхвърлят четиридесет.

Религията на муунитите представлява смес от християнство (от протестантски тип) и източноазиатски доктрини, или ако си послужим с друго определение - християнство, осмислено от гледище на таоизма. Официално обаче Муун твърди, че се опитва да обедини световните религии на базата на общите принципи, залегнали в тях. Според идеите на таоизма има един вечен дуализъм на двете основни начала - Ян и Ин - положителното и отрицателното, "мъжко" и "женско", "ден и нощ в кръговрата на тао", които взаимно се обуславят, допълват и обясняват. На този принцип е подчинено и отношението "Бог - Човек", като Бог създава Човек (човечеството) именно с цел да допълни тази двоичност. Тези планове на Бог обаче непрестанно се провалят от Сатаната - падналия ангел Луцифер. Той прелъстил Ева духовно и физически, провалил изкуплението на Каин и Авел, на Ной и Хам, на Авраам при сключване на завета и т. н., та чак до Христос! Затова според доктрината на Муун (Принципа) християните грешат, като се кланят на Христос, защото неговата кръстна смърт всъщност е неговото (и на Бог) поражение. Христос е трябвало да победи, но след провала му (понеже хората отказали да му повярват!) сега Господ осъществява нов план за спасението на човечеството и хармонизирането на света - чрез Муун. За целта Господ 2000 години е подготвял богоизбраната страна, Корея, и новият месия, както преди това 2000 години е подготвял Израел за Исус.

Дейността на Църквата му се развива на три нива:

Първо. Изграждане на идеалните личности под ръководството на Муун чрез спазването на неговата религия и получаването на неговата "благословия" (т. нар. "блесинг").

Второ. Изграждане на идеални семейства от бракосъчетаването на идеалните личности.

Трето. Изграждане на идеална държава от идеални семейства и идеални личности под ръководство на Муун. Посредством икономическата си мощ Муун ще успее да превърне своята доктрина не само в религиозен, но и в политически фактор, който да сплоти народите за борба срещу световния комунизъм (Дявола) и така да съдейства за победата на християнството в целия свят.

За да стане ясна основната разлика между муунизма и християнството във всичките му направления, ще подчертаем още веднъж, че муунистите разглеждат смъртта на Христос на кръста не като символ на саможертвата и като кръстен подвиг, а като негово поражение и оттук като провал на Божието дело от страна на Сатаната. Иисус е трябвало не да умира, а да завладее Римската империя, за да я използва за делото си както Муун САЩ, но поради неговата смърт след изтичането на нов хронологичен цикъл, т. е. на поредния двадесетвековен подготвителен период, е дошъл редът за новия, (подразбира се, че успешен) опит. Оттук по силата на едно сложно изчисление муунистите считат, че новия месия трябва да е именно Муун. Истината е, че навсякъде той подкрепя дясноориентирани политици и призовава за нов кръстоносен поход срещу комунизма. В това някои са склонни да виждат обичайната политическа демагогия. С него по всяка вероятност трябва да се обясни и проявената симпатия към Муун от някои български дипломати в началото на 90-те години.

Структурата на църквата е твърде сложна, като контролът върху членовете е повсеместен и на всяко от трите нива. Според тълкуванието на Библията, което правят, муунитите, дорастването до Господ е възможно посредством водач (наставник). Господ е предназначил Авел за Водач на брат си Каин, след като принесъл по-добрата жертва на Бог. Оттук и отношенията в църквата между членовете се определят на същия принцип - постъпването на всеки нов член (и дори приобщаването на някоя национална общност от вярващи) се извършва по предложение и под наблюдението на някой вече приет член (или утвърдена организация), който става "Авел" за новоприетия ("Каин"), отговаряйки отсега насетне за делата му и упражнявайки евентуален контрол върху тях. Тази система за взаимно "опекунство" обхваща всички членове на организацията. Тя фактически се прехвърля и върху семействата. Едно от нещата, с които сектата се прочу, са груповите (масови) бракосъчетания, които Муун извършва на членовете на своята църква. На последното масово венчаване - т. нар. "блесинг" на стадиона в Сеул през 1992г. бяха венчани 40000 души. Не е рядкост и бракът между членове от различни нации и дори раси. Разводът при тях е практически непознат.

Утвърден предразсъдък е схващането, че тези хора са женени без тяхно съгласие и едва ли не принудително. Застъпниците на тази версия обаче не отчитат атмосферата, царяща в подобни организации. По начало никоя християнска църква не допуска брак с друговерец и дори с член на друга християнска секта. Ще рече, нормално е хората, сключващи брак под благословията на духовен водач, да правят това с едноверци, с които обикновено се познават, защото и контактите им са били ограничени в изолираните рамки на общността. Желателно е обаче хората, които предприемат подобен акт, да притежават съответната зрялост, в това число и житейска, извършвайки този избор. Именно от това се отказват мнозина последователи, оставяйки избора до голяма степен на своя водач и прехвърляйки нему отговорността за своите страхове и незрелост, както и евентуалната бъдеща грешка. Може би именно с тази цел и вътрешносемейният живот в организацията е поначало регламентиран твърде стриктно, дори последователността, техниките и времето на плътските контакти. Извънбрачните и предбрачни контакти са забранени. Даже деловите отношения между половете са строго ограничени. Според някои изследователи подобно уреждане има за цел задълбочаване на вътрешния контрол и поставя пречка за организиране на опозиция в рамките на една двойка. За да стане ясен смисълът на последното, ще подчертаем голямото значение на семейството не само в рамките на организацията, но поначало в живота на всички хора. Не случайно една руска пословица казва, че "мъж с жена е жив Сатана". В теорията на Обединената църква е казано, че мъж и жена, събрани от единомислието, са способни да противостоят и на целия свят. Обратно, свързани от общата вяра, те ще посветят усилията си за нейното утвърждаване и ще се контролират взаимно.

Свещените книги на сектата са Библията и коментарното й учение, което муунистите наричат "Божественият принцип".

В България муунистки мисионери са прониквали още преди 10 ноември 1989 г. Това е семейството на преподавателят в СУ Кристиян Цвеглер. За първи път българи участват в мероприятията на Църквата през 1990 г. - на конгреса на студентската организация КАРП (Convantion Akademik a Recherche le Princip) в Париж, както и в семинари (уърк шоп) и благотворително набиране на средства в Англия (т. нар. фонд Рейзинг). Счита се, че "Авел" за тукашната религиозна община следва да бъде английското поделение на църквата (може би от угризения на англичаните за столетната им вина към България?). По непроверени сведения на последващия конгрес в Сеул през 1991 г. са били бракосъчетани и няколко български двойки. Индоктринирането се извършва чрез семинари (уъркшоп) - 2-дневни, 7-дневни, 20-дневни и т. н., поетапно увеличаващи обема на даваната информация под съответния надзор. Като цяло обаче сектата не е популярна у нас. Общият брой на членовете й е няколко-стотин души. Официално Обединителната църква не е регистрирана в България, въпреки правените опити през 1992 г. Дейността й се провежда под формата на т. нар. Библейски център "Логос", фондация "Ашока", "Женска федерация за мир в света" (председателствана от госпожа Муун) и други благотворителни организации. Регистрацията на част от тях бе отнета през 1995 г. Активни мероприятия (семинари, сказки и др.) са провеждани нееднократно във Варна, Асеновград, Дупница, Гоце Делчев и т. н. Пропагандни центрове има във всички големи университетски градове. Български двойки са участвали във всички големи групови венчавки от 1991 г. насам. Твърденията за хиляди приобщени семейства обаче са явно преувеличени. Главното седалище на Център "Логос" първоначално бе на площад "Славейков" в София, където именно се разигра и известният от пресата опит за убийство на сектантка от изпаднал в амок неин единоверец на 16 май 1995 г., като последица от ненормалните условия на живот в организацията.

Виж също: Църква на Мун. Mунисти 

Децата на Бога (Семейство на любовта;  Семейството)

Измежду съвременните секти, произлезли от протестантското християнство, сектата на Дейвид Брандт Бърг (David Brandt Berg, 1919 - 1994 г.) с религиозно име Мойсей-Давид, представлява особен интерес. И не само със скандалната си репутация, но и с нагледното свидетелство до какви опасни степени може да стигне религиозният екстремизъм, в т. ч. криминалният, и което е още по-страшно - до каква степен е беззащитен отделният член пред приумиците и манипулирането на собствения си "пастир".

Първоначално Берг е бил баптистки пастор. Впоследствие напуска неудовлетворен, а поле на дейността му стават младежките движения в Калифорния в края на 60-те години, Знимавал се е и с окултизъм. Предполага се, че именно тогава, през 1968 г. в Калифорния, от разочаровани представители на хипи-движението е положено началото и на бъдещата му секта. Хипи-вълната заглъхвала без да доведе до  особени промени и оставяла разочаровани хиляди младежи. Именно сред тях се разраствало Движението Исус, което още не можело да се приобщи към никоя църква.

Лозунги като "По-добре Христос, отколкото Хашиш" привлекли очевидно и бившия свещеник: Бърг започнал да проповядва въздържание, отказ от опиати и връщане към традиционните семейни ценности - нещо, което допаднало на обърканите от кризисното столетие младежи.

Бърг получил и "откровение свише", според което Калифорния скоро ще бъде унищожена от земетресение и обърнал внимание на хората, които му повярвали, да я напуснат. Първата колония от 75 негови последователи възникнала в Аризона през 1969 г., а в Монреал бил проведен и първият голям митинг на новата организация. По това време нейни символи били червено сукно (тъга), малки хомотчета (бъдещо робство) и тояга (божи съд над разпътния морал и злонамерените действия).

Големите промени започнали през 1974 година, когато Бърг променил из основи учението, целите и дейността на организацията, изразено най-вече с въвеждането на т.н. "любовен риболов" ("Flirty Fishing"). Името на сектата навлязло и трайно се установило в полицейските хроники на много страни.

Като цяло "идеологията" на Мойсей-Давид напомня на адвентизма, доколкото членовете й очакват края на света или вследствие на ядрена катастрофа, или като последица от някакъв космически катаклизъм, въпреки, че ясно изразена "мистична база" те нямат. Основен източник на вярата е Библията - всъщност подбрани библейски пасажи, тълкувани от Берг в т. нар. "Писма на Моисей-Давид до Децата на Бога)". Те се адресират до отделните групи сектанти - близки приятели, напреднали членове, ... начинаещи. Новопостъпилите преминават в специални "colonies" задължителен встъпителен курс по четене на цикъл от 144 такива писма, разпределени в следните раздели:

1. Въведение в революцията и нашите основни учения; 2. Твоят духовен живот и пътят ти с Бога; 3. Защо ние трябва да напуснем света; 4. Нашата цел - завладяване на света; 5. Светът днес - политика и икономика; 6. Нашият пастир - Мойсей-Давид; 7. Духовният свят; 8. Любов и секс (както ще стане ясно - между двете според сектата има тъждество).

Берг е предсказвал и времето на второто пришествие - 1993г. Земният свят, наричан още "Системата", ще бъде унищожен, но децата на Бога (наричани "Революционери") ще положат началото на една нова нация, освободена от задръжките и пороците на миналото. Именно във връзка със създаването и засилването на тази "нова" нация, Берг призовава към умножаване на "стадото", в това число и по чисто биологичен път.

Заслужава си да цитираме един пасаж от собствената му реч, произнесена в Лондон пред ръководството на организацията в 1972 г.: "Църквите са се заблудили в своите пуритански тълкувания на Свещеното Писание. Бог ни е посочил вълшебството и великолепието на свободата, с която ни е дарил, а сексът е един от най-големите дарове, отредени за хората... Както е посочено в Библията, Бог е допуснал много изключения от своите закони. Та коя, мислите, е взел за съпруга Каин? Една от сестрите си, разбира се. А как е постъпил Лот със своите дъщери? Библията твърди, че Лот е имал сношения с родните си дъщери, и че Бог е направил от това семейство велика нация. Ако разгледаме по-отблизо свещеното писание, ще разберем, че при особени обстоятелства Бог е пристъпвал собствените си закони."

Ако цитираме една от собствените дъщери на водача, "... В момента баща ми се е отдал на всякакви форми на прелюбодеяние, на блудство, содомия, хомосексуализъм, провъзгласява и налага кръвосмешението като доктрина."

Това било и теологично обосновано, тъй като в едно от посланията е казано: "Целият закон се изпълнява в една дума, сиреч в тая: Да обичаш ближния си като себе си" (Галатяни 5:14). Ясно е, че могат да се правят всевъзможни интерпретации, угодни на гуруто. Изваден от цялостния смисъл на творбата цитатът може да се тълкува и буквално, и съвсем произволно, под формата на (уж) дословно тълкуване. А срещу доводите за морал и закон има готов отговор - "Христос ни е изкупил от проклятието на закона" (Галатяни 3:13). С други думи той не важи за членовете на организацията. Вярвам, че всеки мислещ човек си дава сметка колко опасна е подобна наистина революционерска логика за отговорност единствено пред Бога и игнориране на всичко човешко, в т. ч. и собственото "частно" семейство! (Впрочем подобно мислене, макар и оправдано по друг начин, е характерно и за другите култове, в т. ч. сред Свидетелите на Йехова и поклонниците на Кришна). На репресиите на държавните органи пък се отговаря, че Дяволът се мъчи да унищожи "верните". Истинска затворена система от лъжливи тълкувания, в която сякаш е невъзможен пробив на здравия разум!

В директивите на Берг се срещат и следните инструкции: "Мария е била достойна за Бога. Тя е съумяла да използва чара си, за да привлече един заможен бизнесмен...", "Обществото е огромен океан. Има големи риби. Това са много богати мъже. Децата на Бога трябва да използват своите сексуални прелести, за да ги спечелят за каузата... Сексуалното обаяние на Децата на Бога може да допринесе за спасението на света." Теологичното оправдание на тази чудновата практика е в следната мисъл от Евангелието на Марко: "И рече им Иисус: Вървете след мене, и Аз ще ви направя да бъдете ловци на човеци... Идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари." (1:17 и 16:15). Новата практика бива наречена flirty fishing, т. е. "любовен риболов" и както казахме, предполага се, че е "въведена" през 1974 г.

Аналогични са инструкциите в ръководството на сектата: "Девойките трябва да се обличат в дълбоко деколтирани рокли. Препоръчително е да пийнат алкохол преди да се възползват от чара си. След като са заинтригували рибока, те трябва да му се отдадат. Ако той предпочита, Детето на Бога трябва да го задоволи с френска любов. Започнете с разкопчаване на панталона му, после го докоснете и се опитайте да доловите желанието му..." Това се обосновава със следната мисъл: "Разбира се, и Иисус издъхна на кръста и пое върху себе си нашите грехове. Той е върховната духовна любов към Бога, но ти ще засвидетелстваш своята любов към Него, като разтвориш крака и речеш: "Гледай!" Това е осезаемото и абсолютно доказателство за любовта към Бога." "Твоето тяло е твой кръст." (Подразбира се, че за резултатите от своя "любовен риболов" "робините на любовта" дават редовни отчети, което после помага при изнудване и шантажиране на прегрешилите бизнесмени.)

От 1975 г. сектата си е спечелила славата на международен публичен дом, което стана повод за забраната й в много европейски страни (самият Берг е минал в нелегалност още през 1972г.). Обяснимо е, че при това положение през 80-те години тя изнася дейността си в страните от т. нар. Трети свят, най-вече във Филипините.

По настоящем предполагаемият състав на организацията е 10000 души, от които 4000 деца. Сектата спазва строго принципите на конспирацията. До началото на 80-те години в Европа тя имаше 12 зони, всяка от които се оглавява от епископ. Пред него се отчитат районните пастири като официално глава на църквата е Иисус Христос. Това първенство обаче е символично, фактическият ръководител е споменатият Берг, който продължава да управлява чрез писмата си.

Парадоксално е до каква степен духовната манипулация и "психическо програмиране" са могли да обезличат паството, след като за толкова кратък срок то е могло из основи да промени своето поведение само по инструкции на водача си от фундаменталисткото отричане на секса и налаганото въздържание, до религиозната проституция във всичките й разновидности! Поначало в общините важат три основни правила: да се забравят родителите, да се забрави училището, да се забрави работата. Очевидно целта на тази "забрава" е да се прекъснат връзките със света, които могат да доведат до "отрезвяване" на членовете. Контактите със света извън "служебните" (litmoigner, т. е. събиране на помощи) и любовният риболов са строго ограничени, по същество - забранени.

В 1975 г. прокуратурата на Ню Йорк предявява обвинение срещу Берг за шантаж и развратителство на малолетни. В отговор той пък обвинява Америка, че днес тя се е превърнала във "вавилонската блудница", която очаква божието наказание, след което заедно с най-верните си сподвижници напуска страната. От юни 1976 г. започва разследване срещу дейността му и в ГФР от прокуратурата на Дюселдорф. В края на 1977 г. били извършени обиски в 21 колонии, но самият Берг така и не бил открит, а материалите общо взето нищо изобличително не предоставили. Твърди се, че по това време общия брой на колониите е наброявал 400 в САЩ, Европа и Близкия изток, а общия брой на "членовете е бил 70000 души. Броят им обаче е бил предполагаем.

Като заключение само ще споменем, че оттогава Дейвид Берг или още Моисей-Давид продължава да бъде в нелегалност. След като бе обвинен от една от дъщерите си в инцест, през 1993 г. срещу него беше предявено обвинение в изнасилване и от собствената му внучка. Според непроверени сведения обаче той едва ли ще застане пред правосъдието, защото е починал в една от тайните си квартири в края на 1994 г. в гр. Тимишоара, Румъния.

Официално организацията не е регистрирана у нас. Нейни мисионери обаче нееднократно са посещавали страната ни по станалата класическа формула - брак с местен жител, осигуряващ виза и възможности за контакти. Твърди се, че първият офис се е намирал в ж. к. "Дружба" в София. Впоследствие била учредена фондация под името "Семейството", със офис в района на площад "Славейков", предназначена да прикрива пропагандната дейност на сектата под формата на благотворителни и др. мероприятия, в т. ч. осиновяване на български деца от чужденци. След 1994 г. обаче същата не е правила постъпки за пререгистриране, въпреки че не е изключено и сега да има нейни членове, защото както казахме, тя не разчита на съдействието или разрешението на официалните власти. Има сериозно съмнение, че листовките, които през 1990 г. се раздаваха по улиците - реклами на "доброто семейство", показващи ни благоденствието на онези, които са се доверили на Божиите ръце (печатани във Виена) са разпространявани именно от тази организация. 

Адвентисти от седмия ден (съботяни)

Измежду разглежданите досега, тази организация е единствената с вековна традиция в българските земи. Хората до такава степен са свикнали с нея, че понякога с право я посочват като традиционно за страната изповедание, независимо че го споделя само малка част от народа ни. Членовете й се обиждат от думата секта, но доколкото именно от нея са произлезли някои от разглежданите тук култове, ще се наложи да й обърнем специално внимание.

Началото й е положено в Америка от един фермер баптист на име Уилям Милър (William Miller, 1782-1849). Въз основа на изчисления, основаващи се на собствена логика, той пресметнал, че Христос ще се върне отново в 1843 г., откъдето идва и името на движението - Адвентус (завръщане). В последствие изчисленията били "коригирани" за Великден 1844 г. Започнал да проповядва приблизително от 1839 г., до уречената година Милър набрал, според някои източници около 50.000 последователи. В уреченият ден мнозина от тях продали имуществото си, изоставили работата си и се накачили по хълмовете в очакване на събитието. За щастие, краят на света не настъпил, което предизвикало печал сред последователите и подигравките на скептиците. Много хора останали верни на Милър, изповядвайки, че или е допусната грешка, или че Христос наистина се явил, но не в плът и кръв и че вече проучва кой е достоен за вечния живот както от живите, така и от мъртвите. По-късно идеите на Милър (починал в 1849 г.) били доразвити от Елен Уайт, която някои с право считат за истинският създател на адвентизма. Пророчицата, (починала в 1915 г.), написала много книги (според критиците й - кн. "Бялата лъжа" част от тях били плагиатствани) и разработила стройна система, като все пак запазила акцента върху стриктното спазване на библейските предписания и Откровението на Йоан Богослов. На теория свещената книга на организацията е Библията, но се набляга главно на Откровението, разбирано твърде буквално.

Сред теологичните различия между нея и останалите течения можем да посочим становището й, че поемайки нашите грехове, Иисус ще ги прехвърли върху Сатаната, превръщайки го по този начин в козела на очищението, както и тезата й, че Адът не е място на мъки, а е просто краят на душата на грешника. Задгробният живот не започва веднага след смъртта - мъртвите очакват завръщането на Иисус, който според тях вече е създал свое царство на небето и от там проучва кой е праведен и кой грешен. Според адвентистите, той ще унищожи грешниците, създавайки хилядолетното царство на правдата, а след изтичането на този срок грешниците ще бъдат възкресени за последния съд (огнената смърт) и заедно със Сатаната ще бъдат унищожени завинаги (втора смърт). За страничните наблюдатели обаче най-характерното в теологията й, ще остане спазването на шабат - съботния празник, което противоречало на тогавашната практика. В този ден на последователите било забранено извършването на каквато и да било работа. Заедно с това адвентистите проповядват висока нравственост, в т. ч. отричане на алкохола, тютюнопушенето и дори кафето.

Сред възгледите им влиза и кръщаването на човек едва в зрялата му възраст и по собствена воля (познато от баптистите).

В България съботяни се появяват през 1891 г. Това са германски изселници от Крим. В 1896 г. била създадена и първата община в Русе. Новото учение обаче не става популярно у нас, най-вече поради традиционно силното влияние на православието. През Първата световна война у нас идват още немски мисионери. След преврата в 1934 г. организациите им са забранени, но след 1944 г. дейността им се засилва. През 1989 г. по техни думи последователите им са над 3000 души с 34 молитвени дома и 40 проповедници. На 7 ноември 1990 г. са регистрирани в Дирекцията по изповеданията. Понастоящем има регистрирани 70 местни поделения и около 30 по-малки групи, обхващащи около 7000 вярващи, в т. ч. около 200 адвентисти-реформатори. Любопитното е, че това протестантско движение е много популярно сред циганското население!

Справедливостта налага да отбележим също, че понастоящем Адвентистката църква преживява кризисно време и че в нея се очертава разцепление. Началото е положено още през Първата световна война с противопоставянето на пацифистки настроените вярващи срещу официалното ръководство. Можем да говорим дори вече за две ясно оформени течения - привърженици на Елена Вайт, която почитат като пророчица, и на реформаторско движение, клонящо към евангелизма. Израз на последното е и вече споменатата книга на Уолтър Рий - "Бялата лъжа". Като основно средство за набиране на последователи остава активният прозелитизъм.

Виж също: Църква на адвентистите от седмия ден 

Свидетели на Йехова (Библия на стражевата кула; Jehovah's Witnesses)

Това е един от най-рекламираните и в известен смисъл най-проспериращият култ днес. Произхожда от адвентизма. За негов създател се счита Чарлз Тейт Ръсел (Charles Taze Russell, 1852-1916), роден на 16 февруари 1852 г. в град Алегени, близо до Питсбърг, Пенсилвания. Своята активна мисионерска и организаторска дейност той започва още като юноша - през 1870 г. Ръсел убедил учениците от своя библейски курс, че е техният пастор, а после намерил и други последователи. През 1879 г. започва издаването на "Стражевата кула на Цион" и "Пратеник на Христовото присъствие", които предхождат списанието му "Стражева кула", а през 1881 г. полага основите на дружеството "Общество на Стражевата кула", чиито приемник от 1931 г. е известен с името "Свидетели на Йехова".

Трябва да признаем, че размахът на неговата дейност е наистина впечатляващ. Според последователите си, до своята смърт на 31 октомври 1916 г., Ръсел е пропътувал повече от 1.000.000 мили, провел е повече от 30.000 служби и изписал повече от 50.000 страници! Именно той е авторът на 6 тома изложение, с което фактически оформя доктрината си, но делото му е продължено от следващите президенти - Джоузеф Ръдърфорд (до 1942 г), Натан Кнор (до 1977 г.) и Фредерик Франц (досега).

Оттогава организацията е проникнала в много страни, независимо че в много от тях е гледана с лошо око от официалните власти. Точният брой на членовете е предполагаем, но според броя на сп. "Стражева кула" от 1 януари 1991 г. това са 4553721 "активни свидетели" в 63061 паства от 212 страни. От тях 21 % живеят в САЩ. Главната квартира на организацията е в Бруклин, като ръководството е от 18-членна колегия, която включва и един президент. Последния се избира за едногодишен мандат. По начало ротационният принцип, въведен през 1972 г., е характерен за ръководните органи (за да се избегнел култът към личността). Основно "подразделение" на сектата е местното паство (братство) от 10 до 120 членове, които се делят на глашатаи, служители и старейшини, наричани още наблюдатели. Петима наблюдатели образуват колегия, в която един от тях е и президент, филиалите във всяка отделна страна също така имат свои комитети от наблюдатели.

Официално свещената книга на организацията е Библията. Тя обаче е тълкувана от президентите и в крайна сметка се оказва съществено изменена, ако не и изопачена. Вече казахме, че още Тейт Ръсел написал 7 тома коментар, шест от които оформил лично, а последният бил съставен от негови последователи след смъртта му. Приемниците му продължават тази практика на върховно тълкуване, което подчинените им са длъжни да приемат безпрекословно.

Относно религията им може да се каже, че Свидетелите изповядват общия за много сектанти възглед за човешката същност на Иисус, който Бог е превърнал в свой говорител и по този начин отричат светата Троица.

Тук трябва да направим едно задължително отклонение. По начало въпросът за "бащинството" на Иисус, съответно за неговата "единосъщност" с Бога е един от възловите в отношенията между отделните течения в християнството още от самото му начало. Самата идея, че Бог може да има син е кощунствена както за юдаизма и исляма, така и за много от сектите и обособилите се църкви в Християнството (арменска, несторианска и прочие). Още първата крупна ерес - арианството, отхвърля тезата за божественост на Човешкия син. По-късно същото гледище ще застъпват богомилите и катарите, чиито учения някой автори считат за най-сериозните предизвикателства към средновековното християнство. Те разглеждат Иисус като смъртен човек, който обаче е говорил от името на Бог поради духовната им близост. Ето защо Дева Мария е не Богородица, а Христородица. Подобно гледище от съвременните култове имат и муунистите. По начало и днес въпросът за същността на Иисус Христос продължава да бъде "легитимацията" на много, ако не и на всички изповедания и секти в християнството.

Оттук свидетелите отричат и Възкресението - според техните тълкувания тяло и душа са идентични и смъртта на едното неминуемо би довела до края и на другото. Поради тази причина Христос не е възкръснал след смъртта си, а е "възстановен" от Бога. Самият Христос всъщност не бил единосъщен с Господа (което противоречи на Библията), а е самият архангел Михаил, който се превърнал в човек, а след смъртта си отново се "превръща" в дух, т. е. пак в архангел. (Следователно и Бог няма нищо общо с този свят!)

Както казахме, това не е новост, но няма съвременна секта, която да е толкова последователна в отрицанието на Света, в това число и Държавата като част от него. Това не е просто религиозен догмат, а и принцип на цялостното поведение за всеки отделен член. Оттук можем да изведем някои особености в отношението им към света: отказ от носене на военна служба, неотдаване почест на държавни знамена и химни, отказ от държавна служба и дори отказ от медицинско обслужване, дал повод за не един скандал, в т. ч. и в България. Щом Христос е могъл да каже, че не е от този свят, следователно и вярващият не бива да се обвързва с него! (Подобна самоизолация обаче неминуемо влече конфронтацията, и е логично в един момент тя да придобива все по-остри форми.) По-популярен сред широката общественост обаче е отказът на Свидетелите от кръвопреливане, както и консумацията на продукти, съдържащи кръв (бифтек, кървавица и др.). Това правило се извежда от Библията, където във Левит 7:26 се забранява яденето на птича и добича кръв. Счита се, че душата на човек била в кръвта му и следователно приемането на кръв означавало да се приеме и част от душата на някой друг - възглед, граничещ с магьосничеството. (В главата за магията специално ще говорим за същността на подобна забрана.) Само Господ знае колко са жертвите на този безсмислен постулат! Самите Свидетели на Йехова обаче се считат за ортодоксални тълкуватели на Библията и продължават да упорстват в отказа си от кръвопреливането, независимо от заплахата за смърт при първото сериозно нараняване на всеки отделен член, в това число и на собствените си деца.

Като своя основна цел и тази секта посочва подготовката на света за предстоящо идване на Христос - битката при Армагедон, в която ще бъде унищожено царството на Сатаната, като самите Свидетели ще живеят в материалния свят, а 144000 избраници ще отидат в Рая.

Освен със своята непримиримост по отношение на светската власт, Свидетелите са пословични с мащабният си прозелитизъм, в т. ч. посещения по домовете - "от врата на врата", което е един от поводите за многото съдебни процеси срещу тях. Това едва ли не "агресивно мисионерство" се обяснява с една особеност на съвременните секти, която вече споменахме в статията за мормоните. Причината е, че за тези култове приемането на вярата не е достатъчно условие за спасението на човека и се иска потвърждаването на вярата му с дела. Т. е. спасението е поставено в зависимост от усъвършенстването на душата на човека, в което се включва:

- да познае Христос, чрез придобиването на знания за него и ролята му на земен цар;

- да се покорява на Божиите закони;

- да е свързан с неговата организация като единствен "канал" на това знание

- и "... Бог изисква от бъдещите членове на своето царство да подкрепят неговото управление, като проповядват правилата на царството на другите." (The Watchtower, february 15, 1983, р.12).

С други думи, евентуалното спасение зависи и от броя на хората, които си спечелил за вярата си. Не знам дали такива "мисионери" си дават сметка колко близо са до онези насилия над друговерците, известни ни от "Време разделно". Друг въпрос е дали това се извършва само с ятагани. В тази връзка искаме да цитираме откъс от писмо, изпратено до съда на гр. Лил (франция) от жена, поискала развод след 15 години живот със съпруга си, член на сектата.

"Ваше Сиятелство, напуснах съпруга си и нашия 14-годишен син, без да дочакам края на процедурата по развода. Трябваше да избирам между три възможности - психиатрична болница, смърт или ... накъдето ми видят очите.

Животът със Свидетел на Йехова е ежеминутно психическо насилие и морално мъчение. Тези хора са слабоумни, слабохарактерни и напълно смазани от фанатизма.

Дъщеря ми се роди с хидроцефалия ... Без да ме уведоми, мъжът ми се посъветвал най-напред със Свидетели на Йехова. Потъпквайки моите права и майчини чувства, той отхвърли каквато и да било хирургическа намеса заради преливането на кръв. Аз се съпротивлявах тялом и духом. В края на краищата операцията беше направена, тъй като за щастие във Франция съществува Закон за защита на детето. Дъщеричката ми обаче почина на 5 години. ...

Синът ми беше още бебе, когато баща му започна да го води по събрания. От единайсетгодишна възраст системно го обработвал... Сега синът ми е толкова фанатизиран, че предпочита Свидетелите на Йехова пред собствената си майка. Реши да остане при баща си. Нямам никакви права върху образованието му ...

Свидетелите на Йехова нямат приятели извън сектата. Навсякъде съзират зло и мръсотия."

"Гоненията" на администрацията обаче, както и враждебното отношение на околните нямат съществен ефект, доколкото това само засилва убедеността на Свидетелите в тяхната богоизбраност. Те се приравняват на християнските мъченици от началото на нашата ера и продължават делото си.

За разлика от сектите, които споменахме до тук, Свидетелите на Йехова са единствените, разгръщали сериозна дейност в България още преди 9 септември 1944 г. Твърди се, че през 1926 г. броят им е бил вече 326 души. Бончо Асенов обаче счита това за преувеличено. Първото им сдружение у нас е регистрирано през 1938 г. След Втората световна война дейността им е силно ограничена. В марксическата литература от този период ги определят като фанатична секта, работеща за международния империализъм и чуждото разузнаване. Улеснени от процесите на демократизацията йеховистите възобновяват регистрацията си на 17 юли 1991 г. по реда на Закона за лицата и семействата, а през юни 1994 г. 300 от тях вече участват в международния йеховистки конгрес в Солун, Гърция. През август с. г. в Хасково се провежда Третия национален конгрес, на който присъстват 400 души. С Решение N255 от 28 юни 1994 г. им е отказана пререгистрация, което става повод за дела между Свидетелите и Държавата пред Международния съд в Страсбург. Главните аргументи на министерския съвет са проповядваните от сектата отказ от кръвопреливане и от носене на военната служба. През 1997 г. страната бе посетена от френският адвокат Ален Гаре, с чието посредничество бе постигнат компромис - оттегляне на жалбата пред съда в Страсбург и разрешаване на кръвопреливането срещу регистрация на организацията.

Доколкото не се упражнява някакъв особен контрол върху дейността на йеховистите, трудно е да се говори за броя им. Като цяло обаче учението им не е популярно у нас. 

Християнска наука (Църква на Христос Науковереца; Christian Science)

Основател на тази секта е американката Мери Ан Морис Бейкър (Mary Baker Eddy,  1821-1910), родена в гр. Бау - Ню Хемпшир в семейството на родители конгрешани. Тя имала тежък живот. След няколко брака през 1886 г. възприела името на съпруга си Асса Еди. По нейни думи тя открива "принципа" на християнска наука през 1866 г. след тежко заболяване, от което по чудо е оздравяла. През 1875 г. издава книгата си "Наука и здраве", към която прибавя по-късно и "Ключ към писанията" (1883 г.), станали свещени книги за последователите й, а в 1879 г. в Чарлзтаун (Масачузетс) официално е създадена т. нар. Църква на Христос "Учени", преименувана през 1892 г. на Първа църква на Христос "Учени", чиито вътрешен ред и организация са публично огласени през 1895 година.

Доктрината й се свежда до следното. Всяка болест може да бъде излекувана по духовен път, тъй като злото и грехът не съществуват. Не съществува и материята - Бог, който е съвършен дух и олицетворение на добротата не може да създаде нито материя, нито зло. Това е било ясно на Исус Христос, който именно по този начин бил изцерявал болните, но след 1 в. от н. е. тази тайна била забравена (според нея). По късно ще я обвинят, че тези възгледи са плагиатствани от тезите и трудовете на един народен лечител, Финиъс Куимби, който владеел хипнозата и сугестията и лично бил лекувал г-жа Еди. Днес това се счита за доказано, след като в 1921 г. били публикувани оригинали от произведенията на Куимби. Критиците на тази теория също така напомнят, че и сред апостолите е имало болнави хора, които не били изцелени с чудеса, но този аргумент изглежда не е убедителен за последователите й. Г-жа Еди разглеждала Бог като "... Великият "Аз съм", всезнаещият, всевиждащият, вседействащият, всемъдър, вселюбещ, вечен; Принцип, Разум, Душа, Дух, Живот, Истина, Любов, Цялата субстанция, Мисловност" (Science and Health 587:5-8). Бог е изцяло метафизичен и по този начин отричайки неговата личност, г-жа Еди фактически отрича идеята за Троицата, която според нея "... предполага политеизъм, а не един всякога присъстващ "Аз съм" (Ibid, р. 256).

За да обясни присъствието на Син пък г-жа Еди развива теорията за двойнствената му природа - съчетаването на човека Исус и духа Христос, вселил се в него като пратеник (част) от Абсолюта, когото именно човекът Иисус е представил най-добре на хората."... Исус е Човекът, а Христос е божествената идея. Оттук и двойствеността на Исус Христос." (Science and Health 473:9-16). В този смисъл се отрича и изкуплението, което Исус е принесъл с кръстната си смърт, понеже не това е бил (според Еди) начинът да се спаси Човекът, а като се унищожат Греха, Болестта, и Смъртта. Точният брой на последователите й е труден за определяне. Според някои, общият брой на църквите е повече от 10000 в целия свят, а броят на сплотените в тях вярващи е неопределим. Макдауъл и Стюарт говорят за 3000 местни събрания с 420000 членове.

Ритуалите в Християнска наука са максимално опростени: четене на Библията и книгата на госпожа Еди "Наука и здраве". След смъртта на създателката на 3 декември 1910 г., ръководството на организацията било поето от "съвета на директорите".

Всемирното бяло братство (дъновисти)

Ще бъде несправедливо, ако говорейки за съвременните религиозни организации и култове, пропуснем и един от малкото, родени у нас, но успели да намерят разпространение и в други страни. Това е Всемирното бяло братство (да не се бърка с Юс малос).

Тази любопитна религия, родееща се с християнството и индуизма, е създадена от българина Петър Константинов Дънов, богослов и лекар, роден във Варна на 11 юли 1864 г. Средното си образование завършва в американско училище в Самоков. През 1888 г. той заминава за Америка, където следва медицина и теология в Бостънския университет, и се завръща в родината си едва през 1895 г. Продължително време е в уединение. Тогава обаче написва няколко книги: "Наука и възпитание" (изд. в 1896 г.), Заветът на цветните лъчи на светлината" (1897 г.) и "Седемте разговора" (1900 г.). Активната си проповедническа дейност започва през 1901 г. чрез сказки в по-големите градове и ежегодно организирани събори. Като най-подходящо за тях място Дънов избира местността Седемте рилски езера. От 1904 г. приел прозвището Учителят, вече окончателно се настанява в София. Началото на организацията му е положено през 1900 г. първоначално от трима души - първия от съборите, които оттогава стават ежегодни. В 1912 г. окончателно се налага името "Бяло братство". След 1930 г. съборите се провеждат в Рила. Дънов поддържа контакти с много видни общественици - в т. ч. политици. В София на ул. "Опълченска" N66, където е домът му, негов съсед е Георги Димитров. Двамата са лични познати и веднъж Дънов дори го укрива от полицията. На този етап движението все още няма своя ясно изградена структура.

Едва през 1918 г. са създадени първите кръжоци във Варна, Велико Търново, Габрово, Русе и Ямбол. През 1922 г. е учредена и Младежка школа, а след това - и школа за възрастни. В последствие двете се сливат. За разрастването му съдействат няколко основни фактора - след националните катастрофи страната е в тежка духовна криза; новото учение предлага помирение на наука, морал и религия; не на последно място - голямото лично обаяние и усърдие на Учителят. Дънов непрекъснато пътува из страната. Твърди се, че е изнесъл около 7000 беседи, от които половината са издадени в книги, брошури и серии. Точният брой на последователите му е неизвестен - говори се за 200000 приобщени, макар че според изследователите това са били между 15000 и 40000 души. Влиянието му нараства - лагерите в Рила са посещавани от високопоставени люде и дори Борис III периодично се среща с него. Умира на 28 декември 1944 г. в София. След смъртта му неговата организация, която вече имала последователи във Финландия, Франция, Югославия и САЩ, фактически прекратява дейността си в България, без да е преследвана специално от закона. Тежък удар й нанася смъртната присъда на един от близките последователи на Учителя - Любомир Лулчев (таен съветник на царя) от Народния съд. Допълнително дейността им е затруднена от липсата на достоен приемник на Дънов. През 1948 г. е регистрирана като верска общност, но без статут на юридическо лице. През 1962 г. има само 5 поделения в страната. Съборите в Рила продължават. Място на мероприятия през този период е и гробът на Дънов, поддържан по лично нареждане на Людмила Живкова. Издателската дейност обаче е преустановена. Едва на 7 ноември 1990 г. МС утвърждава устава на "Духовно общество "Всемирно Бяло братство", а на 6 февруари 1991 г. Дирекцията по вероизповедания регистрира новоизбраното ръководство. През 1996 г. е основана и международната фондация "Петър Константинов Дънов - Беинса Дуно". Понастоящем организацията продължава да бъде по-популярна на Запад отколкото у нас. Твърди се, че в България имало повече от 50 центъра с повече от 1000 членове, но това е твърде малко в сравнение с миналото.

Като цяло дъновизмът е съчетал белези както на християнството, така и на мистичните източни религии. Въпреки твърденията на създателят му, че това е християнство, според специалистите философията на Дънов не е нито богословие, нито учение на Църквата. В някои класификации го причисляват към т. нар. Ню уейдж, т. е. Нова вълна. Определят го като "окултно-религиозно, мистично и пантеистично". В основата му седи вярването в прераждането. Според самият Дънов в него се бил преродил духът на Христос, който всъщност се прераждал в определени хора през 2000 години, подготвяйки създаването на новата "шеста раса". Всички забележителни личности преди него са били реинкарнации на същият този дух, който просто говорел в различните епохи по различен начин, с цел да бъде разбран по-лесно от съвременниците.

В момента в Дънов и учениците му се бил преродил и членския състав на първата христова община. Според Учителя на човечеството предстояло преминаването през шест етапа на развитие, всеки от които създава по няколко паралелно съществуващи цивилизации, от които една обаче (най-съвършената за етапа) ще положи устоите на следващата група. В тази поредица следващото стъпало е отредено на славянството. Това обяснява и популярността на доктрината му в славянския свят. Дъновизмът отрича учението за Троицата. Поначало Бог е Първият принцип, Абсолютът, Разумното начало - Триединството тук се схваща като общност на Любовта, Мъдростта и Истината. Сътворението на света е проявление на Любовта, поддържането и уравновесяването му е проявление на Мъдростта, а чрез Истината се разрешават проблемите му. Оттук Бог Отец е учение за Божията Мъдрост, Бог Син - учение за Божията любов, а Бог Свети Дух - учение за еволюцията на човека.

Сред обредите на последователите му важно място заемат молитвите, утринните разходки и паневритмията - особен вид гимнастика. И сега главно място в ритуалите продължават да заемат ежегодните събори в Рила, където според Дънов имало особено силен източник на космическа енергия.

Виж също: Учението на Петър Дънов. Дъновизъм 

Секти, произлезли на базата на нехристиянската религия

Вратата на Бога - Баха-у-лла (бахайци)

Докато описаните в част Първа религии имат някаква, макар и понякога косвена връзка с християнството, бахайската религия произхожда от Исляма, и в частност - от неговото шиитско направление (очакващите дванадесетия имам), въпреки че с времето се е отделила твърде много от "оригинала". В този смисъл отстъпничеството е било не само философски, но и човешки подвиг, като се има в предвид свирепата ортодоксалност на времето. Трябва да кажем, че шиизмът е не по-малко фанатичен в своята стриктност от сунизма и не е за чудене, че бахайството се преследва и днес.

Началото на историята му започва от 23 май 1844 г., когато един младеж по име Мирза Али Мохамед, роден през 1820 г., се обявил за Божи пратеник - последния (както твърдял) от цяла поредица Божи водачи, в началото на която поставял още Адам, но която включвала също така и Мойсей, Кришна, Буда, ... Христос и Зороастър. Въпреки, че се самонарекъл Баб (Вратата на Бога), съвременниците му го третирали като еретик и отговорили с преследвания. Тук се налага да отбележа, че по началото си ислямската религия съвсем не е толкова кръвожадна и консервативна, колкото предразсъдъчно смятат някои европейци. И там, както навсякъде другаде, е имало мислители и обикновени вярващи, които именно с религиозните постулати обосновавали справедливостта и хуманизма. В България например малко хора знаят, че един от най-страшните за исляма еретици - шейх Бадредин Симави - е роден у нас и именно в историческа България протичат последните години от достойният му живот, в т. ч. и вдигнатото от него селско въстание на българи и турци - последния епизод от Селската война в Отоманската империя от началото на 15 в. Пак в България е протекъл животът на един от големите ислямски мислители, почитан като светец от турци, българи, евреи и цигани - Софияли Бали/е/ Баба (неправилно наричан още Али Баба -Софийски). Този човек, който признавал "само една религия - Любовта" е погребан на място, което днес се намира в двора на църквата "Свети Илия" в Княжево (построена върху негов бивш имот). Може би именно техния живот и дело най-добре доказват, че "в Корана пише каквото си е наумил ходжата". Т. е. приложението на религиозните предписания зависи до голяма степен от тези, които ги интерпретират. И не е рядкост именно искрено вярващите понякога да направят в живота онзи задължителен "коректив" на хуманизма, който ортодоксалните проповедници са забравяли, или са се правели, че забравят.

За жалост "интерпретаторите" по времето на Баб били доста по-резервирани. В Техеран започнали безредици. По обвинение, че негов последовател се е опитал да убие шаха, самият Баб бил екзекутиран през 1850 г. Както често става в историята обаче, смъртта на еретика е началото на един нов живот - животът на неговото учение. Последователят му - Мирза Хюсеин Али, (1817-1892 г.) се спасил от гоненията. Живял последователно в Константинопол, Адрианопол и Ака (Палестина), той доразвил идеите му и приемайки името Баха-у-лла през 1863 г., обявил, че той е предсказаната от Баб Божия манифестация, т. е. че е изпратен да спаси света в края на времената и да възвести Божията воля за една нова ера. Независимо от това обаче отношението на ортодоксалния ислям към идеите му си останало враждебно. Последователите на Баб били преследвани в много страни и особено в Иран. На 10 май 1925 г. ислямският съд в Баба обявил бахаите за отцепили се от Исляма, а на 11 март 1933 г. същото решение взема и главният мюфтия на Египет. Оттогава бахаите се третират като секта, което води до сериозни ограничения в ислямските страни, в т. ч. непризнаването на браковете им, отказ от издаване на актове за раждане, разрушаване на центровете им. Независимо от това сега бахайски центрове има по целия свят. Според някои наблюдатели те са повече от 70000, а в разрез с излезлите срещу тях решения бахаите не се обявяват за секта, а за самостоятелна религия. В структурно отношение организацията им функционира на три нива - Световен център на справедливостта със седалище гр. Хайфа в Израел (на планината Кармел), състоящ се от 9 души, избирани за по 5 години; национални центрове за отделните държави - в същия състав и мандат; и местни нива - духовни центрове в отделните области. Бахаите имат акредитирано представителство в квартирата на ООН като неправителствена организация.

В религиозно отношение бахайците наблягат върху приемствеността на Божествената мисъл, намерила израз в думите на цяла поредица пророци, чиято идеология всъщност е съдържала отделни елементи на бахайството. Те повече от останалите движения държат на единството - общото между религиите, като носители не само на религиозни, но и на морално-етични норми. Последното е особено интересно като концепция - нещо напълно обяснимо, доколкото и трите основни монотеистични религии сами признават приемствеността помежду си. (Последното е особено характерно за исляма, защото той отграничава езичеството, т. е. политеизма или неверничеството от една страна и от друга - еврейско-християнските доктрини, които третира като недовършено слово на Бога.) За последен и най-важен от пророците бахаите посочват Баха-у-лла, но не Считат, че с него поредицата завършва. Вярват, че именно неговата религия ще избави света от безпътицата и покварата на съвременната цивилизация. Свещените книги за тази религия са трудовете на Баха-у-лла - "Книга на увереността", "Седемте долини", "Скритите слова" и коментарът на Шогхи Ефенди "Бог ни навестява". Тази религия няма догматика и макар че словото на последния пророк е интерпретирано от приемниците му, тези тълкувания не са задължителни или окончателни, защото за бахаите религиозната истина не е абсолютна и също така е плод на едно прогресивно развиващо се откровение, т. е. верига от откровения. Макар да считат, че Господ им е открил (именно на тях) плана си за спасение на света, бахаите имат разбирания сравнително отворени за всички. Ето някои от нравствено-религиозните им постулати, които също така са и принципни цели на организацията и заслужават да се отбележат тук:

- единство на човечеството;

- самостоятелно търсене на истината за всеки, който желае това (прозелитизмът е забранен, понеже всеки има право сам да реши какво ще прави);

- обща основа на всички религии (Те всички са били плод на първоначално откровение, което е протичало в различна форма по различните места, защото и условията за това са били различни);

- хармония между наука и религия;

- равенство между мъжа и жената (революционен възглед не само според Исляма);

- преодоляване на предразсъдъците;

- всеобщо и задължително образование;

- световен мир, в т. ч. изграждането на световно правителство и единна валута.

С риск да бъда упрекнат в пропагандиране на ценностите им, накрая искам да цитирам едно изказване на Баха-у-лла: "Не трябва да се гордее този, който е обикнал собствената си страна, а който е обикнал целия свят. Земята е една страна и всички хора са нейни граждани".

Според самите бахаи, техни центрове във Варна, Пловдив и София е имало у нас още в 1926 г. В 1930 г. е публикувана книгата на Дж. Е. Еслемент "Баха-у-лла и новата ера". Първият мисионер бил германецът Джордж Адам Бенкс. Като цяло обаче бахайството остава сравнително непознато у нас чак до 1989 г. Като създател на тукашната общност можем да посочим г-жа Ане-Мария Крюгер - германка, омъжена за българин и приела българско гражданство, внучка на швейцарския философ Август Форел. По техни сведения, днес бахаите имат свои центрове в повече от 40 селища. От 29 април до 2 май 1993 г. у нас се проведе Седмият международен събор на бахайската вяра, на който присъстват 750 делегати от 165 страни. 

Трансцедентална медитация (Наука за съзидателния разум; Transcendental Meditation)

В годините след Втората световна война в духовния (и религиозен) живот на Западна Европа настъпиха дълбоки изменения. С право можем да кажем, че сблъсъкът на тоталитарните идеологии с демокрацията отекна и в религиите. За мнозина европейски интелектуалци Старият континент изглеждаше вече досадно познат (вечната заблуда на този, който си мисли, че знае всичко) и мнозина от тях, като не прибягнаха до наркотиците, потърсиха нови духовни ориентири в обърканото ни време. Така спонтанно се зароди интересът към духовната култура на Изтока - Индия, Япония, Китай ... Мощната културна и религиозна традиция на тези страни се оказа не само притегателна за европейците с екзотиката и своеобразието си - тя пороби и много потомци на колонизаторите. Във връзка с това се изкушавам да цитирам познат кинодеец, който казваше, че от времето на Александър Велики до днес Индия е страната, която се завладява най-лесно с оръжие, но се напуска най-трудно с мир, защото е поробила душите на поробителите си. Сякаш като отговор на тази потребност през последните десетилетия се забелязва по-скоро експанзия на индуизма в Европа и няма нищо чудно, че тя започна именно от Англия. Към тези индуистки култове следва да причислим и създадения от Махариши Махеш Йоги, който наричаме Наука за съзидателния разум, въпреки че е по-известен като Трансцедентална медитация. Практикуването му е предмет на дейността на множество организации - Международно общество за медитация, Движение за духовно обновление, Международна студентска организация за медитация и т. н. Официално обаче то не се легитимира като култ, а като наука, или ако искате - като техника за самоусъвършенстване - вид йога. (На тази тенденция да се представят мистични общности и култове като общества, разпространители на научни познания и курсове за самоусъвършенстване, ще се спрем допълнително.

Създателят на ТМ, чието истинско име е Махеш Прасад Варма (Mahesh Prasad Warma, aka Maharishi Mahesh Yogi, 1957-2001), е роден в Индия през 1918 г. (според други - в 1910 г.). Завършил е физика в университета в Алахабад - Индия, но посвещава живота си на изучаването на индуизма и йога и през 1947 г. със своя учител Свами Брахманандра Сарасвати (т. нар. Гуру Дев) отива в Хималаите, където се обучава 13 години. Според Махариши, преди да умре, неговият учител му заръчал да създаде такава форма на медитация, която да може да се практикува от всеки.

Тук се налага да направим едно задължително отклонение за тези, които не познават индуистката религиозна доктрина. По начало т. нар. индуизъм (хиндуизъм) - доколкото изобщо съществува такава концепция - се различава от доктрините на монотеизма - юдаизъм, християнство, ислям. Всъщност самият термин "индуизъм" е много условен - европейците го използват, за да обхванат с него големия и сложен религиозен и митологичен комплекс на една огромна и многолика страна, който е развивал теорията си под формата на множество независими или съперничещи си школи и доктрини. За разлика от монотеистите, индуистите разглеждат Бог не като нещо трансцедентен (съществувал преди света и негов творец), а като иманентен на света, т. е. има го навсякъде, защото всъщност Светът - това е Бог. Не е предпочел Човека пред другите живи твари, защото и те са част от него, но той присъства навсякъде - дори в най-окаяните човеци. Той не е мерило за добротата и мъдростта, защото не може да бъде лош. (а добър? - б. м.) Няма откровение, което да свежда на хората чрез пророци, но всеки може да достигне до него със съответната опитност. (С други думи, за разлика от юдаизма, който е типичната пророческа религия, в която Бог говори чрез избраниците си, индуизмът е "мистическа" религия, в която всеки може при съответните условия да достигне до божественото). Накрая: няма свещено писание, независимо че има книги, съдържащи постулати на учението, няма и секти в този смисъл, който ние, европейците, влагаме в тази дума, защото няма ортодоксия (правилност на учението) и ортопраксия (правилното му прилагане, за което да следи институционализирана църква), а само различни видове благочестие, спазвани от отделните школи. Ще рече - европейците допускат грешка, като наричат "секти" движения от рода на посочената, или пък Международното общество за Кришна-съзнание. Това са просто индологични култове, пренесени на чужда земя. Друг въпрос е, че в Европа те се третират като секта. Можем да продължим с разликите, но това ще ни отклони твърде много от темата.

Подразбира се, че в родината си Махариши не можел да има особен успех, което впрочем важи и за другия голям гуру от индийски произход - Свами Прабхупада, за когото ще говорим по-късно.

Организацията на новия гуру е създадена през 1958 г. в Индия и още на следващата година той вече посещава Америка в търсене на последователи. Истинският му възход обаче започва в Лондон и то не толкова поради качествата на доктрината му, колкото заради една случайност - проповядваната "наука" направила силно впечатление на четиримата "Бийтълс", както и на приятелите им от "Ролинг стоунс". Това повишава интереса към нея сред младежта.

И тук за пореден път проличава едно от многото измерения на духовната криза в нашия век. Сравнявайки преди години кризисното ни столетие с исторически аналози, муунистки проповедник си позволи да го оприличи на епохата на библейските съдии. И тогава пищният живот на ханаанците всъщност прикривал духовният срив - безпътицата и страхът пред номадите от изтока и собствените кръвожадни идоли. Кумирите на младежта от целият свят несъмнено са били объркани не по-малко от своите последователи. Днес, след като завесата пред живота на ливърпулската четворка се пооткрехна, вследствие на излезли от контрол мемоари и интервюта, с право можем да го твърдим! Последвалата скоро след запознанството им с Махариши гибел на техния първи импресарио -Брайън Ъпстейн, умрял от свръхдоза наркотици, не само предвещавала края на състава. Тя поставила началото на нещо по-страшно - кризата в отношенията между четиримата, така че с последвалите курсове по медитация в Уелс, а после в Индия, те очевидно са търсели онази "магическа" сплав, която да възроди някогашното им приятелство. През февруари 1968 г. "Бийтълс" със съпругите си, американската актриса Миа Фароу и неколцина приятели посетили Махариши в градчето Ришикеш (Индия), търсейки истината и ... себе си.

До какво се свежда учението за ТМ? Независимо че Махариши навсякъде го представя като наука или като техника за самоусъвършенстване, според специалистите това е типичната индийска медитация с традиционните за индуизма вярвания. Целта е чрез прилагането на техниката (повтаряне на лично заклинание - мантра, дадена на ученика от учителя) да се усилят подреждащите сили на природата, да се освободи съзнанието на човек от наслояванията, обремененостите на сегашния и предишните му животи, до степента на "пълно единение с Бога", който ни очаква и ще ни "поведе" към съвършенството. Махариши е обещавал на последователите си, че така може да постигнат телепатия, левитация (преодоляване на гравитацията) и визуализация (материализиране на представите). Поначало единението с Бога е познато и за други религии, но изследователите с право отбелязват принципната разлика между християнският екстаз и индуисткият анстаз. Докато християнинът се стреми към духовно извисяване на духовната си същност до степента на достигане на трансцеденталният Бог, в индуизма се цели освобождаване на съзнанието от човешкото с цел изчистването на божествената ни същност от самите нас! (Не е ли антихуманно такова мислене?) Разликата между индуизмът и ТМ е, че в "европеизираният" вариант това "освобождаване" се извършва под ръководството на учител, което ще рече, че ролята на учителя в тези групи е много важна. А плашещото е, че всички "учители" са подписвали декларация за лоялност към негово светейшество Махариши Махеш Йоги, обещавайки му вечна вярност и привързаност към учението, организацията и водача й. С право можем да попитаме: при характерната за индуизма идентичност между добро и лошо, кое ще ни гарантира, че учениците няма да попаднат под опеката на някой фюрер, безотговорен като мнозина съвременни гуру?

Като добавка трябва да кажем, че в плановете на гуру влиза обхващането на цялото общество в системата на едно централно световно правителство, при което на 1000 души трябва да се пада по един учител. Към характерните обреди на "учението" трябва да посочим "инициацията" - посвещаване, при която учителят дава на новоприетите тяхната лична мантра. Тогава се извършва поклонение пред индийските божества, между които и Гуру Дев - обожествения учител на Махариши, както и обичайните за индуизма "приношения": носна кърпичка, цветя, плодове на олтара в определено време. При инициацията се изпълняват химни на санскрит (Пуджа) от учителя, в който се призовават имената на боговете от индуисткия пантеон, започвайки с Брахма (назоваван Нараяна), Вишну и Шива (бога на смъртта и разрушението), а персоналната мантра всъщност е кодово название на някое от индийските божества. Посочено е например, че мантрата "Айм" е името на богинята Сарасвати. Извършвайки ритуала на мантруването в състояние на медитация, последователят се среща с призования духовен водач. В съчинението на Лори Мак Грегър "Култовете и нашето отношение към тях" обаче се посочва любопитната подробност, че практикуващите медитация често срещат същите "духовни водачи", както и тези, които не медитират, но пък вземат променящи ума наркотици.

През последните десетилетия Махариши разгърна мащабна дейност, създавайки собствен университет в гр. Санта Барбара в Калифорния през 1971 г, преместен през 1974 г. в гр. Феърфийлд в Айова, и свои центрове в много големи градове на САЩ и по света. Твърди се, че броят им е 350. За отбелязване е, че наред с това той разгърна и стопанска дейност, на която могат да завидят много бизнесмени. Така например веднъж той предложил на властите в САЩ да пренесе дейността си в затворите, с което да разсее и превъзпита обитателите им, като по този начин се решат едновременно въпросите с пренаселването им и с рецидивизма. Предложението изглеждало съблазнително, но цената му била 1 милиард долара! По време на войната в бивша Югославия някой вестници съобщиха за негов мирен план за Босна, с който се предлагало укротяване на конфликта чрез масова медитация в Сараево! Никой обаче не се ангажира с прилагането му!

Но нека да осветлим още малко "коронното му завоевание" - "Бийтълс". Факт е, че след няколко седмици в ашрама и четиримата се завърнали оттам по различно време. Според Питър Браун най-дълго в Ришикеш са останали Джон Ленън и Джордж Харисън. Последното обясняваме с интереса на Джордж към Индия по принцип, а относно Джон - с безпътицата, в която той се е намирал през целия си живот. Джордж разказва (филма "Антология -Бийтълс"), че веднъж Махариши трябвало да лети с хеликоптер, но имало място за още един пасажер. На въпроса на гуру кой би искал да се издигне с него, Джон отговорил бързо, че ще е той. А на питането на приятелите си после защо толкова е желаел да лети с Махариши, отговорил: "Мислех, че той ще ми каже!" Накрая приятелят му, т. нар. Маджик Алекс, го убедил: "Ашрам с пружинени легла?... Масажистки, слуги-водоносци, къщи с тоалетни, счетоводители! Е, за свят човек със счетоводител не бях чувал досега!"

Ще свършим с пасаж от интервю дадено пред списание "Роулинг Стоун" през 1970 г.:

Журналист: Песента "Секси сейди" ("Sexy Sadie") е за Махариши, нали?

Джон Ленън: Да, за Махариши е. Тогава не ми се искаше да напиша "Махариши, как не те е грях, да направиш всички ни за смях", но сега вече мога да го кажа на уважаемата публика."

Всъщност първоначалното заглавие на песента било "Секси Йоги" - намек за клюките около опит за изнасилване на една от поклонничките, но Питър Браун казва, че все пак Джон се изплашил от евентуален процес и в последния момент го променил.

Според самия Махариши в България имало около 300 негови последователи, но вероятно това е преувеличено. През 1990 г. е било регистрирано сдружението "Българска асоциация "Ведически университет Махариши", провеждащо лекции, семинари и разпространяването на ведическа и друга литература. От 1992 г. то изрично отбелязва в устава си, че е член на Световната организация "Махариши". По всяка вероятност обаче мнозинството от българските участници не го възприемат като религиозна организация, а като център за усъвършенстване или релаксация, съответно - начин за преодоляване последиците от стреса, безсънието, алкохолизма и др.

 

 

Международно общество за кришна съзнание (ISKCON) (Харе Кришна)

Подобно на Науката за себепознание (трансцеденталната медитация), учението за Кришна съзнание започва от многоликия индуизъм, като и двете имат сходна легенда за разпространение - индийски "учител" повелява на избрания си ученик да създаде (разпространи) учението му сред чужденците (сред всички хора). Но докато "Науката ..." се легитимира като десакрализирана система от техники и акцентът е върху медитацията - преминаването на душата в трансцедентното (където се среща с персонажите на индийския пантеон - призовани от мантрата), основното в кришнаизма е изменения култ към божество от индийския пантеон с всички последици от това. Самата същност на бога Кришна тука е интерпретирана по начин, който я прави не само достъпна, но и симпатична за европейците. Поради сложността на явлението обаче, тук ще направим отклонение, за да изясним някои много важни аспекти на Кришна, обикновено подминавани и от зяпачите, и от участниците в живописните шествия.

Митологичния образ, от който се тръгва е толкова сложен, щото специалистите с право предполагат, че в него се смесват едновременно чертите на няколко различни божества от всевъзможен произход и дори исторически типове. Самото име Кришна означава на санскритски "тъмен" [като дъждовен облак]. Изобразяват го с тъмносин цвят, по-рядко като тъмно зелен, тъмно кафяв, тъмно червен или черен. Като се знае, че в Индия белият цвят е признак на благородство, името указва по-скоро за дравидски произход на персонажа, т. е. свързван с "низшите" касти. Нещо повече - в будисткия пантеон Кришна е водачът на враговете на Буда! Това съвпадение на имената едва ли е случайно. Същевременно в мита се забелязват толкова много мотиви, срещани и в други религии, че е донякъде спорен даже индийския произход на божеството. Според специалистите, в началото той ще да е бил, така да се каже, "отрицателен персонаж", но с времето тези негови аспекти били премълчавани, или преосмислени (султан ли си - и прав ще си!).

Та според традиционното индийско разбиране светът е въплъщение На иманентния бог Брама (Нараяна). Освен него основни божества са Вишну, който устройва света и охранява божествения ред, и Шива - Разрушителят, който следва да го унищожи. Тези три божества образуват т. нар. Индийска троица - Тримурти. Къде обаче е мястото на Кришна? Въпреки важната си функция, Вишну не живее постоянно сред хората, а се персонифицира чрез прераждания (аватари), когато важни обстоятелства налагат това. Случило се, че преди 5000 години властта в гр. Матхура била заграбена от демона Канса. Като всички тирани и този страдал от параноя - болестта на диктаторите. Подсказали му, че ще умре от ръката на осмия син на сестра си Кунти (според някой - братовчедка), роден от нейния съпруг Васудева (сравнете този мит със мита за Даная!). За да предотврати събитието, Канса оковал сестра си и зет си и последователно избивал всичките им деца (виж митът за Кронос). Седмото и осмото обаче (Кришна и Баларама) по чудодеен способ били прехвърлени от баща им отвъд река Ямуна и отгледани от пастирите (както Парис, Едип и др.). Разярен от измамата, Канса избил всички деца в Матхура (младенците и Ирод). После направил опит да премахне детето (Хера и Херкулес, Хера и Аполон). Кришна израснал като палаво дете - обирал маслото от съдовете, лъжел, биел се, измъчвал телетата заедно с брат си Баларама (виж рогът на Амалтея), а в Юношеството си се проявил и като забележителен любовник. С него пастирките изневерявали на родителите (девиците) и на съпрузите си (омъжените). Веднъж, когато Кришна засвирил на флейта (популярен сюжет в индийското изкуство, изобразен и на една от разпространяваните у нас книги), всички жени забравили къде са и какво са длъжни да правят, отишли при свирача (свирката на плъхоловеца?) и танцували с него любовен танц, който траял шест месеца, но на момичетата изглеждал като една нощ, а висшата му божественост му разрешила да измами всичките си поклоннички - всяка си въобразявала, че само тя е с него. (На този момент ще се връщаме отново!)

Освен кражбите и прелюбодействата обаче Кришна върши и други неща, достойни за бог - убива изпратени срещу него демони, повдига цяла планина, за да предпази хората от порой, изпратен им от бог Индра, убива повелителя на змиите - змея Калией (Аполон и Питон?), а накрая - въпреки любовта си към пастирката Рад(х)а (Рада-рани), се връща в Матхура и убива Канса. Принуден да напусне града си, той скита, но продължава да извършва подвизи. Най-важният сред тях обаче е участието му във войната между Пандавите (тримата братя Панду - Бхимасена, Юдищира и Арджуна) и братовчедите им. В навечерието на решителната битка при Курукшетра Кришна, който участва в армията като кочияш на Арджуна, му разкрива кой е и му изповядва философията си, която е поместена в Махабхарата* (поемата, описваща войните между арийските кланове, често наричана Индийска Илиада) VI, 23-40, която оттогава намерила много последователи. Получил сила и смелост от думите му, Арджуна побеждава в боя. Култът към Кришна е много разпространен в Индия далеч преди нашия век, а също така и към съпругата му (Рада), брат му Баларама и всички свързани по някакъв начин с него.

(* За Махабхарата и Рамаяна може да се прочете от публикуваната на bezmonitor.com книга "Индийски национални епопеи". Б. на Виктор (The Uploader from http://bezmonitor.com))

Култът, който визираме обаче, се свързва с реално съществувало лице - индиеца Абахай Чаран Де (Бхактиведанта Свами Прабхупада), роден в 1896 г. в Индия. През 1922 г. той срещнал своя духовен учител Шри Шримат Бхактисидханта Сарасфати Госвами, който го посвещава през 1931 г., но още при първата им среща му заръчал да разпространява учението му на Запад. След смъртта на учителя си в 1936 г., Абахай издавал сп. "Назад към Божеството", но през 1950 г. изоставя семейството си и отговорния си пост (нещо нормално в Индия) и се захваща изцяло с религиозна дейност. Накрая през 1965 г., изпълнявайки завета на учителя си, новият гуру се отправя за САЩ с характерните си дрехи и седем долара в джоба, за да разпространява вярата си сред индустриализираното западно общество. Не знаем как е изглеждал първоначално в очите на американците, но успехите му не закъсняват - само за няколко седмици вече е създадена организацията ISKCON, през 1966 г. се откриват първите храмове в Ню Йорк и Сан Франциско, а през 1967 г. в Бостън и в Монреал. През 1968 г. движението започва да се разпространява и в Европа. Причините за сравнително бързия му успех трябва да търсим в много насоки. От една страна - това е личността на самия гуру, който не само е с огромен стаж по специалността си, но има и несъмнени организаторски заложби. От друга - това е изключително удобния момент за разпространение на всевъзможни култове - продължава духовната криза на Запада, когато и хипи-вълната вече била започнала да се изчерпва. Впрочем първите последователи били тъкмо разочарованите от хипи-движението. Прабхупада проповядвал отказ от наркотиците, алкохола и даже от кафето, а също и от безразборните полови контакти и хазарта (дори тотализатора). Самото учение имало не само екзотичен характер, но в известен смисъл предлагало на хората перспективи, различни от християнските, или по-точно - отчитало човешките слабости повече от останалите, като ги оправдавало и доктринално, без обаче да ги поощрява.

През 1977 г., след смъртта си, Прабхупада оставя на света не само доразвитата си доктрина, но и един истински концерн, работещ с неговото име на уста, включващ издателства, ферми, търговски дружества и т. н. Понастоящем Обществото се ръководи от 11 -членен комитет, отговарящ за религиозните въпроси, и от съвет на директорите, отговарящи по административните и стопанските дела, а квартирата му е в Маяпур - Западна Бенгалия. Не остава назад и град Вриндаван, където според индусите била свещената страна на Кришна - град Матхура и основания по-късно град за ядавите - народът на Матхура, който изоставил първоначалното си селище заради опасност от демони. Там се намира една от най-големите колонии на кришнаитите в света.

Кое е най-характерно за учението на Обществото?

Поначало култът към Кришна е разпространен в цяла Индия, но докато другите го почитат като поредното проявление на Вишну (в литературата се спори кое точно е "прераждането" в Кришна, но според най-утвърдената версия, това е осмата "аватара", като следващата е друго почитано божество - Рама), кришнаитите виждат в него самостоятелен бог (а някои индуисти - самия Вишну - т. е. нещо повече от аватара), и още по-точно - главния бог. Според тях това, което е за европейците Христос, това е Кришна за последователите си, с тази разлика, че в случая Кришна е целият свят. Прочее и в тази, както и в другите индуистки секти, разпространяващи се на Запад, учението за Христос заема особено място. Някои свойства на индуизма позволяват Иисус да бъде "обгърнат" от доктрините им, без да се отрича неговата божественост, но разбирана като индийско обожествяване (за това - по-късно!), което им позволява да проповядват, без да го отричат и да се конфронтират открито с християните. Прочее, индуистите разглеждат като аватара на своите богове и такава фигура като Буда, което според някой наблюдатели е проява на индийската веротърпимост. Други обаче основателно възразяват, че това е само перфидна религиозна борба, при която под формата на приобщаване, индуизмът се опитва да неутрализира чрез свои понятия чуждите богове. Според кришнаитите света има същност и илюзия (майа), която се стреми да скрие същността, но хората могат да я надмогнат и отново да стигнат до божествената същност. Специално при членовете на Обществото това става чрез повтарянето на махамантрата на движението - познатото от песните им по цял свят четиристишие:

Харе, Кришна! Харе, Кришна! Кришна, Кришна - харе! Харе! Харе, Рама! Харе, Рама! Рама, Раме - харе! Харе!

Изпълнявайки тази мантра определен брой пъти, човек изчиствал съзнанието си и се освобождава от заблудите и обремененостите. Отдава се изцяло на Кришна, изворът на удоволствието. Основната отлика между кришнаитите в интерпретацията на Прабхупада и останалите индуисти е, че за тях Кришна не е проявление на Вишну, а е първичният, абсолютният бог - първата личност на абсолюта Нараяна - още преди Брахма. Всичко е Кришна или негово проявление, а пред европейците твърдят, че дори Иисус (Христос) е всъщност пратеник (син) на Кришна. Другояче казано, налице е опит за обсебване на понятията на трансцеденталните религии от индуизма, както преди това на будизма (вече почти изчезнал в Индия).

Тук трябва да поясним, че според някои автори цялата сложност на Кришна като личност (както го описва митът) е причина за неговото боготворене от хората, защото всеки негов аспект предлага на отделния човек по нещо скъпо за самия него. Кришна може да бъде обичан като палавото дете, събуждайки родителските ни чувства, като любовник - нежен и покоряващ едновременно (според вярванията общия брой на съпругите му бил 16100), а влечението на жените към него се отъждествява със стремежа на човешката душа към Бога, независимо че той иначе остава непостижим за нея (интересно наистина - дали Кришна може да се почита от крадците, като знаем за апашките му подвизи?). Някои ритуали обаче от неговите обреди намекват, че индийците допускат сливането им - в танца Кришна сменя дрехите си със своята любимка, при което той облича нейните, а тя - неговите. Тази травестия не показва ли преливането на Атман и Брахман? И накрая, - Кришна ни се показва като борец със злото и носител на една нова истина и познание за света. Но какво всъщност е зло и какво добро в индийските разбирания?! Когато е малък, Кришна краде. Когато възмъжава, Кришна примамва жените при себе си, а това е тежък грях в индуизма. Когато вече е възмъжал, Кришна е вероломен с противниците си. Какъв тогава е той? Отговорът на неговите последователи е показателен: "Ние не можем да използваме нашите критерии, за да съдим бог, защото той е абсолютен. За него няма понятия като добро и зло. Всичко, което прави Бог, е добро в абсолютен план. Най-висшето в духовен план се оказва най-низше, извратено, неморално в материалния свят. Това, което в реалния свят се смята за порочно, като изневярата например, в духовния свят е израз на най-висше трансцедентно удоволствено изживяване.

Върховния бог Кришна прави това само за свое наслаждение."

Оставям на читателите сами да преценят доколко е поносима такава логика от гледище не само на християнските религия и морал!

За разлика от своя бог обаче, кришнаитите съвсем не изживяват толкова наслаждения, колкото той навремето си. В същност в комуните, наречени ашрами, цари строг аскетизъм - целящ "изчистване" на душата, или по-скоро на кармата. Храната е вегетарианска - отказ не само от месото, но и от яйцата и рибата. Независимо от огромния брой съпруги на Кришна, членовете на движението не могат да имат сексуални връзки извън семейството си, а и в него живеят по-скоро като съжители отколкото като съпрузи, защото сексът се препоръчва само като средство за продължаване на рода. Въпреки че според учениците учението не проповядва кастовото деление, на практика то не се отменя. Жената продължава да се разглежда като източник на опасности, който трябва да се държи под надзора на мъжа си. Животът в комуните е изпълнен с ритуали, главно мантруване, което, съчетано със строгата диета го прави много тежък. Приелите тази религия по необходимост скъсват връзките си със света, който започва да добива образа на злото (нечистото). Един специалист не случайно предупреждава, че "... ако детето започне да се храни с отделна лъжица - значи Кришна вече е влязъл в къщата Ви".

Тук трябва да направим още едно задължително отклонение за същността на индийските касти. Това не е просто група от хора с обща професия, а и хора с "еднаква карма" и "чистота" - степен на духовна извисеност и затова не могат да се смесват по никой начин с другите, в това число и да ядат с общи съдове и дори заедно (забрана, спазвана у нас от някой цигански кланове). В Индия много се следи да не се докосват до храната си хора от различни джати, което би смесило техните енергии и би осквернило по-висшия. (За да се види докъде може да доведе тази практика, ще посочим белоруската общност, чиито членове почнали да орат с волове и плугове, за да си набавят храна, недокосвана от чужд човек!) Степента на извисяване пък се определя както от съблюдаване на чистотата, така и от познаването на истината, т. е. в случая детето гледа на родителите си като на по-низши от него, защото са неграмотни! А за да се оправдае антихуманния характер на този възглед, на последователите се втълпява, че актът на рождението е независим от волята на детето и следователно то не е длъжно да се обвързва със синовни чувства и задължения. Накрая, независимо, че самият Прабхупада избягва да взема изрично становище по един толкова сериозен в обществено и нравствено отношение въпрос като кастовото деление (варна, джата), факт е, че дори във Вриндабан неговите следовници де факто са се затворили в каста по отношение на света, в т. ч. и от заобикалящите ги индуси. Излиза, че цялата дейност на последователите на Прабхупада е имала за резултат създаването на още една индийска каста (от близо 3000-те).

В България сектата има кратка история. Въпреки че според някои сведения опити за създаване на ашрами е имало още през 80-те години, първата истинска "община" беше основана в София през пролетта на 1990 г. с помощта на гости от Македония. От този период са учредителните сбирки в залите на читалище "Славянска беседа" и шествията им до "Градът на истината". Първият ашрам по това време отново беше в София, ул. "А. Кънчев" N34. Опитите за регистрация са правени още в началото на 1991 г., а на 27 ноември 1991 г. те се увенчават с успех - МС го утвърждава като изповедание. Центрове има още в Пловдив и Варна. Организацията им включва Общо събрание, Брахмана съвет (от трима души) и президент-координатор. Местните общества си имат свои съвети и храмов президент. Отношенията им с последователите на традиционните изповедания са твърде обтегнати! Опитът да се наеме къща в квартал Филиповци през 1993 г. с цел превръщането й в култов център завършва с неуспех. Принудени да напуснат на 1 октомври с. г., кришнаитите организират тридневен протест. В последствие се установяват в квартал Симеоново, където устройват комуна и нееднократно приемат гости и лектори от чужбина. През 1997 г. е направен опит за устройване на храм в частен дом на улица "И. Шишман" N25, но отново са принудени да напуснат. Независимо от това вече няколко години в средата на лятото се провеждат традиционното им публично шествие в чест реинкарнацията на Кришна. За отбелязване е, че от няколко години насам кришнаитите се отказаха от показните си танци. Практиката на вербуване и индоктриниране си остава все същата - активен прозелитизъм. Независимо че българи кришнаити се срещат и в Индия, като цяло общият брой на последователите им у нас си остава сравнително скромен. Според запознатите, за България това са не повече от 200 души. Свещеното писание на сектата обаче, е сравнително широко разпространено - това е поемата Бхагаватгита, третирана от самите индуси като съставна част от Махабхарата.

Виж също: Кришнаизъм и "Международно общество за Кришна съзнание" - Наталия Буфиус 

Мисия на божествената светлина

И тази секта трябва да отнасяме към многобройните индологични секти, възникнали в обществото през последните години. За тях важи до голяма степен и казаното относно трансцеденталната медитация.

Основател на организацията бил индийският гуру Шри Хан Джи Махардж (Shri Hans Ji Maharaj). Тя е създадена през 1920 г. в Индия, но през 1966 г. - преди смъртта си Шри Хан посочва за свой приемник сина си - Гуру Махарадж Джи, роден през 1958 г. Независимо от твърде младата си възраст, той съумява сравнително бързо да събере край себе си множество последователи - най-напред в Индия, където на 11 години вече събира милионен митинг в Ню Делхи, а от 14-годишна възраст се настанява в САЩ, където успехите не закъсняват - главно в западните щати. Издаваните от него списания достигат милионни тиражи - най-популярни от тях са "Божествени новости" (1,2 млн.) и "И това е божеството" (1,5 млн.). Поради значителните организационни и икономически успехи скоро получава прозвището Супер гуру. Идеологията му по принцип не се различава особено от науката за себепознание с уточнението, че в случая се медитира пред неговия портрет, а не пред икони, статуи на божества. Ръководителят се представя за въплъщение на Христос, Буда, Мохамед и Кришна, като акцентът в случая пада не толкова върху божествеността, колкото върху този, който я проповядва. Образно казано, култът към свещеника е изместил култа към Бога. Ето една от сентенциите на посочения водач: "Бог е велик, но Гуру е по-велик от Бога, защото ако отидете при Гуру, Гуру ще ви покаже Бога". Между титлите, които този човек използва за себе си, можем да посочим следните: "Господ на вселената", "Единия и единствен господар на този век"... Медитациите се извършват групово в акомпанимент на музика от седнали на пода хора. Вероятно последното цели създаване на психоза, което напомня на "полет с водач" при наркоманите. "Съвършеният учител - твърди Гуру - разбулва 4 форми на вътрешна енергия - словото, светлината, Божествената музика, нектара - и предоставя средството, с което те да бъдат постоянно осезавани, а именно медитацията, представляваща директния опит на Бога." Спорен момент около тази медитация е твърдението на молещите се, че в тази минута в гърлото им се стичал нектар. Лори Макгрегор обаче изказва предположението, че това се дължи на вътрешно носово стичане, следствие на лошото хранене. Независимо от спорната си слава, както и от не по-малко спорната си идеология, сектата е постигнала завидни стопански успехи. Тя притежава голямо имущество под формата на земя, автомобили и др.

Последователите на гуру живеят в ашрами и работят за Гуру. Организацията няма последователи у нас. 

"Ошо - Следвай ме!"

Тази индологична религия стана известна в България сравнително късно. Едва преди две години бяха преведени трудовете на създателя й - покойният вече Багуан Шри Раджнееш, по-известен като Ошо. Според признанията му, на 21 януари 1954 г. той бил осенен от вдъхновение. Истинският разцвет на организацията му е през 60-те години, когато подобно на "Харе Кришна" и то фактически се подхранвало от разочаровани бунтари от "младежката революция през 1968 г." и ветерани на Виетнамската война.

Седалището първоначално било в гр. Пуна - 15 км. югоизточно от Бомбай. Там именно се провеждали курсовете по "динамична медитация" - психически "терапевтични" сеанси. Твърди се, че в Пуна не са се събирали повече от 6000 души едновременно, но общият им брой по света според някои възлизал на 200000. Влизането в сектата се извършвало чрез туристически посещения в Индия и издавани по искане на Ошо продължения на визите (естествено - не безплатно). В ашрама, обаче не винаги се е плащало с пари - широко се използвало натурално заплащане - т. е. труд в полза на гуру. И тук, както в ред други случаи, ръководителите са проявили добър стопански нюх. Интересно е описанието на медитациите, направено от един италиански журналист. Групата "новопокръстени" сядали в кръг, гледали се в очите и повтаряли: "Кажи ми кой си?", което продължавало с часове - до пълното физическо и нервно изтощение. Така се започвало освобождаването. Според гуру: "Аз-ът е източник на всички болки, капанът, в който сме затворени. Преодолейте своето Аз и ще бъдете свободни. Вече нищо няма да е в състояние да ви причини зло." Целият процес минавал през 5 етапа, целящи постигане на пълен катарзис. Отличителните белези на сектантите били ярките оранжеви дрехи и портретите на вожда, носени на врата. През средата на 70-те години сектата изнася своята дейност в щата Орегон в околностите на гр. Антилопа, където било закупено имение в размер на 25692 акра земя, върху които била основана новата комуна, наречена "Градът на Раджнееш". Последователи на гуру се опитали да създадат ашрами и в Италия.

Като цяло теорията му е консервативна, граничеща с крайната десница. Това е смесица от християнски и езически (индийски) елементи. Гуру е проповядвал свободни сексуални контакти, обещавайки просветление на последователите си. След смъртта на водача, както и след процесите срещу лидери на комуната му, нейната популярност намалява. Раджнееш бил глобен и депортиран скоро след като ВВС на САЩ свалили самолети, натоварени с валута и скъпоценности, които той бил получил от своите почитатели. Според непроверени сведения смъртта му е настъпила в следствие на СПИН, а много от последователите му са получили венерически болести и психични разстройства като резултат от свободните сексуални отношения и практикуваното медитиране в комуната.

До момента в България сектата е позната единствено с литературата си.

Някои възможности за манипулации и сектоорганизиране със средствата на съвременната наука

Църква на новото схващане (сциентолози; Church of Scientology)

По начало думата "секта" се е превърнала в нарицателно за мистични общности, защото самата дума "религия" вече предполага мистика. Нещо повече - "изчистването" на една религия от "мистичния елемент" ще я превърне в политическа доктрина, проповядвана или обсебена от една или друга партия. Липсата на мистицизъм обаче не прави подобна организация по-безопасна - напротив! Както правилно се изказват някои специалисти, в този смисъл терминът "секта" може да се окаже вреден, защото ограничава обсега на това, от което следва да се страхуваме и начините, по които можем да бъдем манипулирани, експлоатирани или шантажирани.

В последните десетилетия на Запад бе натрупан достатъчно горчив опит в това отношение. Под формата на психологически курсове, практикуване на психоанализата и дори йогата възникнаха общества, в които без всякакъв мистицизъм се формираха мафии, действащи по законите на психологията, т. е. докато названия като "секта" или "църква" открито се обръщат към религиозните чувства на хората, от подобни "кръжоци" могат да пострадат и атеистите!

В това отношение може би най-скандална репутация придоби т. нар. "Църква на сциентолозите" (Дж. Макдауъл и Дон Стюарт предлагат названието "наукология".) Специалистите я определят като една от най-опасните и разрушителни секти, "чиято безскрупулност и могъщество не знаят граници".

Началото й е положено в 1950 г. от една любопитна личност - Лафайет Роналд Хъбард (Lafayette Ronald Hubbard, 1911 -1986). Според лекари, "диагнозата" му е параноидна шизофрения. По образование ядрен физик, а по професия писател-фантаст (фантастичните му произведения вече се продават у нас).  Хъбард имал бурен живот:  бил летец, географ-изследовател и накрая - религиозен деец. Приписват му се думите: "Ако желаете да натрупате милиони, създайте нова религия!" Вероятно подтикнат от успехите на психоанализата (твърди се, че това е негово старо увлечение) и поучен от неуспехите на традиционните религии през нашето столетие, той "съкратил" мистичната база на учението си.

Истински фундамент на Църквата на новото схващане става измислената от Хъбард наука - дианетика, а "свещената книга" - излезлия през 1950 г. труд "Дианетика: съвременна наука за менталното здраве".

До какво се свежда мистичното в случая? Ами то следва да обясни необходимостта от учението на самия "гуру". Космогоничният "мит" в случая напомня извънредно много на източните религии, както и някои моменти на съвременната научна фантастика (критиците признават голямата фантазия на Хъбард в това отношение).

Според този мит преди милиони години едно космическо същество - би следвало да го приравним на демон - поробило всички човешки същества от 26 най-близки до Земята звезди. Нашата планета, наречена в случая Тежееак, била превърната в нещо като концлагер и подхвърлена целенасочено на ужасяващи катаклизми. Именно този "демон" - Ксенк), "засадил" образи в "менталното" (следва да се преведе като "духовно") поле на човеците. Човечеството все пак се опитва да се издигне над своето положение, но това ще стане само след жестока борба с психичните "паразити" - т. нар. клюстери, духове на изтребени от Ксенк същества, които обаче продължават да ни преследват. След определен (продължителен и скъпо струващ) етап на пречистване,  душата може да се освободи от наслоенията на миналото и клюстерите благодарение на Рон Хъбард, който накрая им открива, че е "превъплъщението на Гаутама Сидхарта, познат под името Буда". Душата е безсмъртна, но нейното бъдеще зависи от изчистването, на което тя ще се подложи в този живот. А то се постига чрез дианетиката.

Доколкото независимо от подчертания примес на индуизъм, будизъм и др., целта на всичко е да обоснове дианетичните експерименти, налага се да направим специално обяснение що е дианетика.

Дианетика - от гръцките думи "диа" - "през" и "ноос" - "душа", - трябва буквално да означава "преминаване през съзнанието". Дианетиката на Хъбард е любопитна смес от наблюдения, извлечени от тях (съответно взаимствани от другаде) изводи, съчетани с похватите на психоанализата.

Същността на наукологичната теория се свежда до това, че минавайки през съзнанието ни, визираните преживявания оставят в него съответните емоционални усещания, комплектувани със спомени за физическо усещане (енграми) и спомени за отрицателни психически състояния (секундери). Положителни или отрицателни, тези комплекси от емоции и спомени могат осезаемо да влияят на качеството на мисленето. Като ги отстрани, т.е. като преодолее отрицателния заряд, човек може да повиши своята работоспособност, самоконтрола си, своето оперативно и аналитично мислене. Естествено обаче този сложен процес изисква щателен "обиск" на съзнанието на индивида - пациента (т. нар. "преклеър"), за да се "издирят" източниците на отрицателни спомени. Подразбира се, че това може да бъде направено само с помощта на "специалист-аудитор", преминал съответно обучение от хабилитираните за целта преподаватели.

Аналогиите, които могат да се направят с Обществото за трансцедентална медитация, оставяме на читателите. Казаното обаче важи по-скоро за теорията на науката на Хъбард, докато описанието на практическото й приложение е доста по-сложно и объркващо. Преди всичко, за да се преминат етапите на посвещението към нея (очистването от наслоенията), човек се подлага на изключително скъпи и изнурителни курсове, наречени  "аудитинг". Дори ако оставим настрана въпросът за добронамереността на един такъв "лечител" на психиката, да не забравяме, че подобно лечение изисква пълна откровеност. А сциентолозите не един път са обвинявани, че целенасочено злоупотребяват с узнатите факти. Сектата е обвинявана в нарушаване на данъчното законодателство на САЩ и на други страни, в нарушаване на законите за държавната тайна, в отвличания, в предизвикване на изкуствени фалити с цел ограбването на материалните активи на фирми, собственост на техни клиенти.

С времето организацията придоби репутацията на мафия, действаща по законите на психологията!

Самият Рон Хъбард умира в 1986 г. като осем години преди това е бил във фактическа нелегалност - живял и умрял на борда на частен кораб, оставен умишлено в международни води, за да не бъде арестуван от властите. Доброжелатели и последователи на Хъбард твърдят, че с учението му се е злоупотребявало от секти, които злонамерено използват научните му постижения за користни цели. Последното обаче е съмнително. Сциентолозите познават добре законодателството на САЩ, Франция и др. страни, а това  изключва Хъбард да е предоставял знанията и трудовете си безвъзмездно комуто и да било.

В "църквата на сциентолозите" няма молитви, но има разпити. Хора, които са членували в организацията, споменават за деветчасов разпит; някои разказват, че след като сами признавали грешките си, те били разгласявани. Мистиката сякаш отсъства изцяло. Целта е предизвикване на още по-голяма дестабилизация на индивида и неговото психическо експлоатиране и заробване.

В тази връзка ми се иска отново да цитираме изказването на господин Иван Игов пред в-к "168 часа" от броя от 29 май 1995 г. за връзката между психологията и "пси-религиите":

"Хуманистичната психология тръгва от това, че имаш пороци, но имаш и положителни страни, чрез развитието на които ще преодолееш дефектите си! Обратно - целта на пси-религиите е да ти покажат колко си слаб, безпомощен и нищожен... Да те блокират, да те доведат до крайна обърканост, за да приемеш с готовност техния лесен вариант. Защото вече вярваш, че си никой и чакаш панацеята, идва гуруто, идва пророкът и ти показва истината. В сектите постоянните молитви са себебичуване с цел да се покажеш дребен."

Проникването в различните страни се осъществява по различен начин - най-често мисионерите се женят за местни граждани. В Германия техните емисари се представяли за американски евреи, изучаващи десните радикали.... Организацията е обвинявана в екстремизъм. Има сведения, че освен собствени служби за сигурност - ОSА (Office of Special Affairs), организацията е притежавала дори собствен затвор, т. нар.  Обект за силова рехабилитация, "Rehabilitation Project Force".

Разпространението на сциентологията по света е трудно за наблюдение. Самата организация претендира, че има шест милиона  последователи. Според други източници цифрата е преувеличена - активните участници са между двеста хиляди и два милиона.

Опитите на сциентолозите да проникнат в България датират сравнително от скоро (за разлика от Албания и Русия). През 1994 г. в България бе преведена книгата на Хъбард "Дианетика: еволюцията на една наука". По сведения, чиято достоверност е трудно да бъде установена, сциентолозите са разработили специален проект относно България. Във вестник "Новинар" бр. 274 от 1995 г. се говори за изграждане на психо-тоталитарна държава "Болградия". Като български филиали на църквата в статията се посочват организациите "Център по дианетика" и "Консултативна група по дианетика". 

Апокалиптични секти, извършващи самоубийства

Храм на народа

Тази ужасяваща история се разиграла през 1978 г. в джунглата на Гвиана (бившата Британска Гвиана), но имала дълга предистория, която ни препраща в САЩ, първоначално в Индиана, а по-късно в Калифорния. Свързваме я със сектата "Храм на народа", (Пийпълз Темпл), основана от проповедника Джим Джоунс. Той е роден на 13 май 1931 г. в градчето Лин, щата Индиана. Като малък се отличавал с набожност, но близките му определят детството му като противоречиво. След навършване на пълнолетието си Джим се преселил в гр. Индиаполис. Този период от живота му съвпаднал с важни събития от вътрешния живот на Америка - движението за равни права на цветнокожите навлизало в заключителния си (и решаващ) етап, а градът, където се настанил бъдещият култов водач, бил сред центровете на Ку-Клукс-Клан. Колкото и да е странно, Джоунс защищава принципите на расовата интеграция. Марксически автори у нас твърдят, че той презирал негрите, но животът му по-скоро опровергава това. Впрочем и в бъдещата му секта чернокожите ще бъдат по-голямата част от следовниците му. Нещо повече, американски автори твърдят, че Джоунс не криел симпатиите си към социализма, като твърдял, че тази система е "по-добрата алтернатива на огромното икономическо неравенство на капитализма." Все пак по това време той се занимавал по-малко с политика и много повече с нравствените проблеми на съвремието си, макар и пречупващи се през политическите.

В средата на шестдесетте години Джоунс се преместил в Калифорния, където последователите му първоначално се присъединили към църквата "Ученици на Христа", а самият той бил ръкоположен за неин пастор. И тук Джоунс развивал значителна благотворителна дейност, но с по-ярко изразени политически претенции. Според американските изследователи на делото му симпатиите му към социализма вече ставали очевидни. Сред мероприятията, които провел, било и закупуването на една стара синагога в центъра на Сан Франциско, където се открили амбулатория и център за социални грижи. През 1975 г. Джоунс бил сочен като един от 100-те най-забележителни "духовници на нацията". В Лос Анжелос го обявили за хуманист на годината (през 1976 г.). Според някои по това време паството му нарастнало на 5000 души, от които 80 % чернокожи. Джоунс поддържал връзки (не само по своя инициатива!) с губернатора на Калифорния Джери Браун, кмета на Сан Франциско Джордж Москоне, тогавашния вицепрезидент Уолтър Мондейл и дори кореспондирал с Розалин Картър. През 1976 г. бил назначен за ръководител на службата за жилищно строителство на такъв мегалополис като Сан Франциско. Забележителна кариера!

По-късно мнозина ще си задават въпроса как е могло да се стигне до такава фатална развръзка - моментен срив ли е било, или е продължително хлъзгане по наклонената плоскост, докато накрая сме забелязали единствено рухването?! Факт е, че още през 1973 г. Джоунс вече е говорел за самоубийство на последователите си, като отговор на това, че 8 члена на култа го напуснали. Пред сподвижниците си той казал следното: "Случи се нещо ужасно. Осем човека са дезертирали. За да спасим нашия апостолически социализъм, трябва всички да се самоубием и да оставим писмо, в което да се казва, че заради постоянните нападки, в наше време не може да съществува социалистическа група."

През следващите години обаче "нападките" в пресата зачестили. Наяве излезли сведения за прилагането на психически и морален тормоз над паството. Това подтикнало Джоунз към "бягство". Още през 1974 г. били направени сондажи за това, а в 1977 г. сектата окончателно напуснала САЩ - през август Джоунз вече бил в Гвиана. Там именно била основана сектантската колония Джонстаун. Правителството на републиката по-скоро поощрило преселението, според по-късни коментари на янките - поради симпатиите му към комунизма, а според други - от расова солидарност (три четвърти от колонистите били цветнокожи и близо две-трети жени). Там членовете на организацията се надявали да намерят спокойствие, но именно в този уединен кът месианските мании на водача още повече укрепнали. Там именно той доразвил идеите си за "революционно самоубийство", с което да се противопостави срещу силите на подтисничеството. Някой психиатри са склонни да виждат в поведението му параноя, но каквото и да е то, хората му се подчинили. Всъщност една от причините за тази странна лоялност може би се крие в предупрежденията на водача, че дезертирането дори на един член може да доведе до всеобща погибел (самоубийство). Фактически Джоунс превърнал хората в заложници на самите себе си! Така можем да си обясним покорството, въпреки, че имението скоро добило вид на концлагер, в който не липсвали нито карцера, нито боят с пръчка (понякога по съвсем незначителен повод).

Ала тази история не можела да продължава безкрайно. По сполучливия израз на Том Мадиган, краят настъпил, когато един либерален конгресмен се осмелил да влезе в барутния погреб от омраза и страх, без да съзнава, че носи кибрит. Касаело се за разследване по оплакване на семейства, чиито близки се изселили с фанатичния гуру. На 17 ноември 1978 г. сенаторът Лео Райън, адвокатът на Джоунс - Марк Лейн, журналисти и сродници посетили комуната. Преди това Райън имал неблагоразумието да даде пресконференция в столицата Джорджтаун, където обвинил организацията в нарушение на законите за социалното осигуряване, на финансовите закони и на паспортния режим. Възможно е по някакъв начин в сектата да са получили информация и това да е ускорило развръзката. Първоначално обаче впечатленията и на двете страни били добри. Сектата използвала случая да си направи реклама, а сенаторът останал впечатлен от мирното съжителство на хора от различни раси. На другия ден обаче, когато неканените ревизори си тръгнали, група членове поискали да напуснат с тях. Не били много - 14 души, но това явно отпушило дълго подготвяния ураган. Джоунс не възразил пред комисията, но бил убеден, че дезертьорите ще се опитат да го унищожат. Явно е имал причини за това! На летището край Порт Кайтума групата била настигната и разстреляна от охраната на лагера. А в 18 часа на същия ден започнала една от най-ужасните страници в нашия абсурден век. Самоизбиването било в същия ред, в който го репетирали на "белите нощи". По време на тези зловещи ритуали, провеждани два пъти месечно членовете се събирали и пиели течност, за която им се казвало, че това е отрова. Уверявали ги също, че оцелелите ще бъдат изтезавани от враговете, та затова е по-добре да се самоубият.

На 18 ноември обаче отровата била истинска. (Според специалистите - калиев цианид и калиев хлорид). Парадоксалното в случая е, че голяма част от сектантите се подчинили доброволно, макар и не особено охотно. Една от оцелелите жени разказва: "Всички плачеха, но не така, сякаш се страхуват. Говореха си как ще се видят в отвъдното, като че ли изобщо нямаше да умрат. Приличаше повече на ден за изнасяне - когато някой се мести от квартала и всички плачат - не защото там, където отиват е лошо, а по-скоро, защото им е мъчно да се разделят." Свидетели разказват за семейства, които след като приели отровата, се оттеглили организирано, за да умрат заедно и "на спокойствие". Не желаещите обаче били насилвани от охраната или направо разстрелвани.

Ще спестим на читателите описанията, които направили първите очевидци на местопрестъплението и ще цитираме само репортера на сп. "Тайм" Доналд Неф: "Голямата централна сграда беше обградена от ярки цветове. Приличаше на паркинг, пълен с коли. Когато самолетът се спусна по-късно, видяхме, че колите всъщност са тела. Множество тела - стотици тела - облечени в червени рокли, фланелки, зелени блузи, розови бермуди, детски комбинезончета на точки. Прегърнали се двойки, деца, държащи родителите си. Нищо не помръдваше... После още тела, лежащи в един двор. Гротескни в своята разплутост, но изглеждаха спокойни, сякаш облекчени в семейното си единение. Почти всички лежаха по лице - зловещи фигури, потънали в сън... Миризмата бе убийствена, гледката - невъобразима. Нямаше никакви признаци на насилие. Никаква кръв." Общият брой на жертвите се изчислява на 914 души (в т. ч. и 180 бебета и деца). Самият Джоунс бил открит на верандата в плетения си стол с огнестрелна рана в главата. Доказано е, че той не е поемал отрова - предполага се, че се е застрелял.

След този кошмар мнозина са се опитвали да намерят някакво логично обяснение както на параноичната мания на водача, така и на безпрекословното подчинение на паството му. Организацията на Муун, срещу която са отправяни множество нападки официално отрича всякаква връзка със Пийпълз Темпл. Според тях: "... Това беше марксистка комуна, основаваща се на демоничната философия на комунизма." Американският свещеник Били Греъм се произнесе по следния начин за "явлението Джоунс": "... би било тъжна грешка то да се отъждествява по някакъв начин с християнството. Истина е, че той (Джоунс - б. м.) е имал религиозно минало, но постъпките и мислите му не могат да имат нищо общо с възгледите и учението на която и да е законна форма на историческо християнство. Ние станахме свидетели на лъжлив месия, който използва религията като маска, за да прикрие болно съзнание, хранещо смес от псевдорелигия, политическа амбиция, сексуално сладострастие, финансова непочтеност и, очевидно, даже убийство."

Истина е, че религиозната доктрина на Храма остава неизследвана докрай - няма свещени книги, пък и малко са компетентните хора, имащи някакви преки впечатления. Предполага се, че се е касаело за смес от християнство (твърде изопачено и нагодено според изискванията на водача), спиритизъм и ницшеанска вяра в свръхчовека, водач на групата. Джоунс истински вярвал, че е способен да лекува най-страшни болести, в т. ч. и рак. Вярвал е в свръхестествените си заложби, което изследователите считат за признак на параноя - мания за изключителност, съчетана с мания за преследване и хипохондрични изживявания. Външно обаче това се компенсирало с добре подредено поведение, което обяснява защо е съумял да подведе толкова хора. Докато комунистическият печат обаче разглеждаше тази трагедия като логична, макар и трагична последица от капиталистическия начин на живот, на Запад и днес разглеждат трагедията като опит да се организира утопично комунистическо общество и считат провала му за естествена последица от неговата нелогичност. След трагедията се оказва, че състоянието на Джоунс възлиза на 5-10 милиона долара. Няколко милиона били открити в колонията под формата на банкноти. Предполага се, че са придобити от имуществото, което членовете завещавали на организацията при постъпването си, и от експлоатация на паството си, което в Калифорния Джоунс с лекота мобилизирал за определени политически цели. Години след трагедията в тогавашния комунистически печат се появиха съобщения, че клането всъщност е било организирано от внедрени агенти на ФБР след като Джоунс бил декларирал официално, че със последователите си ще емигрира в СССР. Според други автори, в селището са били използвани психотропни вещества (оръжия за масово поразяване на Пентагона) пак от същите агенти. Това обаче си остава недоказано и до днес. 

Клон давидов

Още една ужасна история, разиграла се буквално пред очите на човечеството, която чрез телевизията можеше да се наблюдава от целия свят, и сега е на път да стане следващия символ на религиозното безумие в края на нашия век. Аналогиите с трагедията в Джоунстаун се налагат от само себе си. Ние обаче ще й обърнем внимание и по още една причина - тя най-добре илюстрира манталитета на религиозния пастир, появил се в объркания XX век. Защото думата "гуру" тук се илюстрира не само като проповедник или пламенен фанатик на теорията си, но и като воюващ човек, за когото сектата е сякаш семейна фирма, банков обир или старовремски кораб, на който бунтовете се потушават с всички средства, в т. ч. и с оръжие.

Мястото на трагедията този път е имението Маунт Кармъл в околностите на град Уейко в Тексас. Това средище на баптистите, където се намирал и най-големият в света баптистки колеж, обаче се прочу с "адвентистите" си.

И тук предисторията се оказва бурна и продължителна, но поне в началото сякаш нищо не предвещавало кървавия завършек. А началото би следвало да отнесем в 1934 г., когато един емигрант от България - евреина Виктор Хютев, приел адвентизма в 1918 г., решил да се отцепи от него и образувал собствена секта. В окръг Уейко, щат Тексас, той закупил 189 акра земя и създал имението Маунт Кармъл. Новата религиозна община не направила впечатление никому и никой не подозирал, каква скандална известност ще получи след няколко десетилетия. В 1942 г. сектата приела названието "Давидови адвентисти от 7-ия ден", а в 1955 г. Хютев умира. Начело на организацията застава съпругата му Флоранс. Поначало всички адвентисти очакват връщането на Христос, но Флоранс единствена се ангажирала със конкретна дата - 22 април 1955 г. На посочения ден се събрали неколкостотин души - членовете били вече 1400! Междувременно имотът в Уейко бил откупен от общината за 700000 долара и седалището било изместено в сегашната ферма (на 10 мили източно от града). След несъстоялото се пришествие, на 5 май 1959 г. настъпил разкол. Останалите в сектата около 450 души се сплотили около новия пастор - Бен Родън, като приели името "Клон Давидов". В 1978 г. пастор Родън умира и водачеството било поето от съпругата и синът му Джордж. Т. е. религиозното водачество започвало да се предава като ленно владение заедно с имота! Но сега на сцената на вътрешно-груповия живот за първи път излиза и една нова личност - членът Върнън Уейн Хауъл. В историята той ще стане известен с името Дейвид Кореш. Роден е на 17 август 1959 г. в една Хюстънска болница. Бил извънбрачно дете, възпитавано от баби и дядовци, като още в детството си проявявал интерес към Библията, нейното тълкуване и проблемът за протестантските секти. Независимо от това в спомените на роднините му няма нищо, което да подсказва за бъдещите му планове, или да навежда на мисълта за екстремни обстоятелства. Без да е най-щастливото, все пак детството му е било нормално. Обичал и музиката, но познавачите го определят като посредствен музикант. Голямото му увлечение обаче си останала религията, а първата църква, към която направил опити да се присъедини, улеснен от нейната демократичност е тази на "Адвентистите от 7-ия ден". В споровете с тях той опознал слабите места на теологията им, механизмът на мислене на членовете й, и след години те ще станат предпочитаните му жертви. С тяхното перманентно очакване на Страшния съд, те се оказали и най-беззащитни пред него. С право можем да кажем, че въпреки всички неясноти, учението на Кореш произхожда от адвентизма.

Кариерата на новоизлюпеният проповедник не била блестяща. През 1982 г. адвентистите в гр. Тайлър го пропъдили - както поради нахалното му държание, така и поради неясните му тълкувания на Писанието. Кореш - по това време още Върнан Хауъл - казал на пастор Л. Хартли Бърли, че Бог е дал дъщеря му на него, но пасторът имал друга интерпретация на Божията воля и му забранил да се среща с детето му. Останал без работа, гледан враждебно в града си, младежът не се примирил. Той продължавал да се подготвя за "мисията" си, пътувал много из страната и по време на тези преходи стига до имението Кармел. От този момент започва нещо, което поразява едновременно с ужаса и пошлотията си. Обаятелният млад мъж спечелил симпатията на Лоуис Родън, с която заживял на съпружески начала, колкото и да противоречало това на адвентисткия морал. Според някои, пророчицата даже забременяла от новия "брат", но впоследствие Дж. Родън го обвинил, че е изнасилил майка му.

Отношенията между Дж. Родън и Хауъл се изострили. Родън обвинявал съперника си, че му е отнел наследственото водачество. В крайна сметка го изгонил от ранчото си, след което Върнан и други отстъпници се оттеглили в градчето Палестина, където презимували и като истински муджахидини през 1987 г. щурмуват някогашния си дом. Поводът за битката бил дуелът, на който Родън предизвикал Хауъл - да съживят един труп на умряла преди 20 години жена и така да докажат своята святост и оттук - правото си на лидерство. Седем тежко въоръжени мъже начело с Хауъл нападнали ранчото, изгонили оттам симпатизантите на Родън, а самият той по чудо избегнал смъртта. Този абсурд, започнал на празника на Вси светии 1987 г. и приключил през 1988 г. с дело по обвинение в опит за убийство. Съдът на гр. Уейко оправдал Хауъл, а Родън, обвинен през 1989 г. в убийство, през 1990 г. бил окончателно признат за луд. От този момент вече нищо не можело да спре кариерата на новия гуру, който обаче претендирал да е Месия, наричал себе си Агнеца от Откровението и твърдял, че притежава тайната на Седемте печата. По това време Хауъл приема и символичното според него име Дейвид Кореш - името на библейския цар Давид, положил началото на израилевото могъщество, и на историческия персийски цар Кир (на иврит Кореш), който освободил евреите от вавилонския плен. Личният му чар привлякъл в сектата множество хора от целият протестантски свят. Мнозинството от тях обаче били вербувани от средите на адвентистите. От "десятък", който наложил на членовете, както и от волни пожертвования, а по всяка вероятност и от наследените фондове на организацията, Хауъл натрупал истинско състояние. (В последствие се оказало, че само за оръжие са похарчени 190000 долара!) Това улеснява мисиите му от Австралия до Израел. Общо взето механизмът на индоктриниране и вербуване се свеждал до лични контакти, лекции и срещи, обикновено в ограничен кръг, на които тълкуванията и коментарите на Светото писание се редували със собствени композиции и импровизации на китара. И понеже е време да се спрем по-подробно на теологичното съдържание на новата "вяра", ще направим препратка към адвентизма, който вече разгледахме, и към книгата на Том Мадиган "Пророкът на злото".

Поначало Кореш направил всичко възможно да защити своята вяра от критиките на специалистите. Той забранявал на последователите си да обсъждат чутото с външни хора, очевидно, за да се предпази от критики. На въпросите на свои близки какво представлява доктрината му, членовете обикновено препращали за лични контакти с "Агнеца". В резултат на това може да се каже, че и днес тази вяра е забулена в тайнственост. По отделни фрагменти обаче, можем да заключим, че е ставало дума за месиански култ, силно повлиян от адвентизма. Трудно е да установим доколко Кореш наистина е смятал да се откъсне от матерната религия и доколко да се бори за ръководство в нея. Не е изключено плановете му да са били за второто. Но това е характерният процес на сектообразуване, за който говорихме в увода. Кореш твърдял, че е способен да предизвика всички ужаси на Откровението, в т. ч. и битката при Армагедон, като се хвалел, че ужасите на сблъсъка в Лос Анджелис са нищо пред това, което щяло да последва. Не без черен хумор можем да кажем, че е познал! По време на лекциите и проповедите си той - по думите на слушателите си - бълвал цитати в произволни съчетания и комбинации и бил способен на истински "лекторски маратони" - 10-15 часа. В тях не развивал стройни и последователни теории, което ни кара да мислим, че религията му никога не би се разраснала поради липса на своя "религиозна идентичност" - ясна "мистична база", която може да я "отдели" от други подобни култове. Оръжието му си оставал личният контакт и каквито и предимства да носело това в срещи с хората, правело доктрината му негодна за масирана мисионерска дейност. Независимо от това Хауъл постигнал успехи не само в църковно-религиозен аспект, но и в "личен" план. В сектата той организирал истински харем, в който освен законната му съпруга влизали още 7 жени и момичета (част от които малолетни) със статут на "наложници". За пояснение ще припомним, че в Библията под "наложница" се разбира робиня със статут на държанка. От тях Кореш имал 13 деца. Според доктрината му всички жени в сектата следвало да бъдат негови без разлика от възрастта и семейното положение. Подразбира се обаче, че не всички били удостоявани с това "щастие". "Има само едно семе, което може да ви избави от смъртта - казвал той през своите проповеди. - Има само една ерекция в цялата вселена, която истински ви обича и иска да каже добри неща за вас. Спомняте ли си Мария и Господа? Да? Господ не можел да прояви благоразположението си, защото светът щял да го разбере погрешно."

В клетвената декларация на бившият член Марк Бро пред съдебните власти, дословно четем следното: "На 5 август 1989 г. Върнан изнесе лекция върху Библията, в която той заяви, че е Агнецът Господен. Това му давало право да има всички жени и момичета сексуално. Само той имал право да създава потомство. Хауъл обяви, че ще даде на съпружеските двойки време да се приспособят към това ново "откровение", както го нарече той. В един момент по време на лекцията Хауъл видя, че съпружеските двойки са много разстроени. Хауъл нареди всички да погледнат Шери Джуъл. Шери действително изглеждаше погълната от лекцията и Хауъл изтъкна това и каза, че Шери харесва новото учение, защото тя се жертва от години и сега е ред на съпружеските двойки да се жертват. ... Хауъл ни нареди да не казваме на никого за тази "нова светлина", както я нарече той.

Скоро след тази лекция Шери Джуъл написа писмо до членове на групата в Тексас... Писмото осъждаше доста категорично онези, които не желаеха да следват учението на Хауъл."

За да се разбере смисъла на тази "война със семейството", най-добре е да се обърнем към думите на един бивш член - Джанин Бъндс, майка на Робин Бъндс - и двете попаднали в различно време в "къщата на Давид", както се наричал харема (Робин е имала дете от Кореш): "По този начин можеше по-добре да ни контролира. Той е цар на контрола. Когато си женен, ти споделяш. Обсъждаш проблемите. Но ако не си с твоя другар през нощта, не можеш да споделяш, не можеш да надвиеш Върнан. Нямаш си никого. Ти си изолиран." И понеже подобна практика е характерна за сектите, в обобщение ще кажем - семейството, сплотено от обща цел, е велика сила, способна да издържи на всевъзможни изпитания, поднасяни й от обкръжението. Това обяснява защо религиозните водачи се стремят или към подчиняването й (муунитите), или към нейното разрушаване, за маргинализирането на човека и превръщането му в биологическа единица, подчинена не само духом, но и тялом на определената доктрина. Въпреки, че никой не го е казал с тези думи, такава е била практиката и на Върнан Хауъл.

Като допълнителни елементи на традиционния за сектите вътрешен живот можем да посочим срещаните и тук: изолацията от света, представян като враждебен и сатанински, изтощителният труд и мизерните дажби, и безсънието (лекциите се изнасяли през нощта) - все средства, всички водещи до физически и психически срив.

Краят на тази кошмарна история настъпил в началото на 1993 г. По сведения от много места се виждало, че в ранчо "Апокалипсис", както вече официално го прекръстили неговите жители, се събира оръжие. Според експертите в този арсенал влизали 123 карабини АР-15, подобни на тези в армията на САЩ; 44 автомата "Калашников"; 26 автомата М-1; 11 далекобойни пушки; 60 пистолета; 2 автоматични карабини - т. нар."улични метачи"; 2 бр. 50-калиброви базуки "Барет"; 1 гранатомет М-76; 40-50 фунта черен барут; 50 корпуса за ръчни гранати, както и съответните муниции. Властите разбрали, че ранчото се укрепява, а членовете му провеждали усилени курсове по военна подготовка. На времето Кореш твърдял, че е достатъчно да вдигне ръката си като Мойсей, за да се разтворят водите на Атлантическия океан и така да достигне до Палестина. С времето плановете му придобили по-реални измерения - сега "вавилонци" и "асиряни" станали агентите на ФБР. Сгрешил само в едно отношение - истинските му врагове се оказали агентите на Федералното бюро за борба с алкохола, тютюна и огнестрелните оръжия (и на спекулата с тях). Тази организация, АТО, имала бурна история и точно нейният основател - легендарният "недосегаем" Елиът Нес - въздал навремето справедливост на Ал Капоне.

На 28 февруари 1993 г. (събота) агентите на АТО щурмували сградата на ранчо "Апокалипсис". В живота обаче събитията не се развили като на кино! Недалновидни журналисти в стремежа си за сензации подсказали на Давидяните за подготвяната операция - на мястото присъствал даже екип на местната телевизия, като целта е била да се покаже на зрителите демонстрацията на сила от страна на правителството. Вместо това обаче била заснета засадата на сектантите. В краткото, но изключително ожесточено сражение загинали 4 агенти и 6 члена на сектата; 16 от агентите били ранени. Жертвите на Давидяните били още повече. Ранен бил и самият Кореш. Психодрамата прераснала в екшън, за да завърши като филм на ужасите. Започва обсада на ранчото, продължила 51 дена. Светът бил заставен да стои безпомощен пред един параноичен мозък, който буквално "полудял с Библията в ръка". След време Кореш освободил част от членовете - главно деца. Психиатърът Брус Пери, който наблюдавал 21 деца, твърди, че пулсът им бил 130 удара в минута. Напълно апатични и отпуснати на вид, всъщност те били сковани от ужас, в очакване на мъчения и разправи. Господ знае в каква светлина им е бил описван светът зад оградата на ранчото.

Краят стана известен на целия свят благодарение на телевизията. На 19 април 1993 г. след нов опит на властите да проникнат в ранчото, сградите били подпалени и в кладата им загиват 86 души - мъже, жени и деца. След първоначалните спорове днес е прието за безспорно, че пожарът е предизвикан от Давидяните, които не пожелали да излязат от сградите и да потърсят помощта на полицията. И тук се повторила трагедията на Джонстаун - любовта към водача или страхът от света се оказали по-силни от волята за живот. След като масмедиите превърнаха случката в достояние на обществеността, в цяла Америка е забелязан повсеместен отлив от култови (сектантски) организации. Ако съдим от уроците на историята обаче, едва ли тази предпазливост ще трае дълго.

Няма сведения организацията да е предприемала действия в България. Поначало няма и данни за филиали извън границата на САЩ. Вече няколко години обаче последователи и роднини продължават да отслужват молебени на мястото на някогашния лагер Маунт Кармъл - ранчо "Апокалипсис".

 Юс Малос - Бялото братство от Киев

Името на тази организация скандално нашумя, след като през 1993 г. ръководителите й провокираха безредици в Киев, заплашвайки с групово самоубийство. За отбелязване е обаче, че нейни последователи вече бяха агитирали многократно в големите градове на България - облечени в дълги бели дрехи, съпровождайки проповедите си по улиците с малки чинели. (Поради това някои ги смесваха с кришнаитите.) Те убеждаваха, че наближавал краят на света - второто пришествие, предсказано от техните ръководители. Водачите на организацията в Украйна са т. нар. "жива богиня" - Мария Деви Христос - бивша комсомолска активистка и журналистка с 10 годишен стаж и член на Съюза на журналистите в Русия, по това време на 33 години, както и нейният съпруг Юрий Кривоногов на 54 години - бивш инженер по кибернетика, а понастоящем обявил се за пророк под името Юоан Свами.

Причините за появата и разрастването на това апокалиптично движение трябва да търсим най-вече в дълбокият идеен и морален вакуум, в който изпадна обществото в бившия СССР (по това време броят на регистрираните култове тук е надхвърлял 200!). В известен смисъл потвърждение на тези думи е и самият живот на създателите му. Марина Манотова-Цвигун следвала задочно по специалността си, защото на 19 години родила първото си дете и работила в местната преса на град Донецк. Там спечелила доверието на мнозина и на парламентарните избори през 1990 г. е избрана за депутат, като влязла в комисията по печата и гласността. На практика след 3 юни 1990 г. обаче тя не се завръща у дома си. По обяснение на близките й, драмата започнала след тежко лично нещастие - на 11 април 1990 г. Марина трябвало да направи аборт, при което изпаднала в клинична смърт. Лекарите й сложили венозно наркотика калипсол, който е халюциноген и затова трябва да се използва особено внимателно. След операцията Марина заявила, че се е срещнала с Бога, който й е отредил историческа мисия. Вероятно тогава се е запознала и с Кривоногов, по това време работещ в донецкият дворец на младежта. Същият се представял за екстрасенс и провеждал сеанси. Преди това обаче е бил научен работник в секретни институти. Всъщност именно от срещата с него някои хора са склонни да приписват дълбоката промяна в характера на Цвигун. Предполага се, че той й е предложил лечебни курсове и така е успял да я спечели за делото си и 10 дни след изчезването си тя изпратила на роднините си телеграма със съдържание: "Няма вече да се върна. Имам велико предназначение."

В момента е трудно да се каже кой точно е бил инициатор на начинанието и истински създател на организацията. За самият Кривоногов се твърди, че именно той е създал Бялото братство в края на 80-те години, но впоследствие се обявил за Йоан Кръстител, предавайки ръководството на съпругата си. Твърди се също, че негови последователи са се опитвали на два пъти да отвлекат сина на Марина от първия й брак. Самото дете също станало жертва на покушение и едва оживяло от наръгване с нож в тролея от непознат мъж. Полицията подозира, че Кривоногов е въздействал на членовете на организацията си с химия и хипноза, за да му приписват имущества. Обвиняват го и в развращаване на малолетни. Твърди се, че на децата в 132 киевски училища членове на организацията са раздавали т. нар "жива дъвка" - психотропен препарат за парализиране волята на подрастващите.

Мария се снима с бял тюрбан, бяла роба и жезъл в ръка. Самото й учение - т. нар. "Учение за светлината" - не е сериозно проучвано. По всяка вероятност произлиза от адвентизма, но с примеси от индуизъм, защото допуска прераждането и забранява месото, налагайки аскеза на последователите. На тях са забранени също така и секса извън семейството, алкохола, цигарите, дори кафето и чаят. Според проповедите им краят на света е бил предстоящ (по-късно вече от затвора ръководителите обявиха, че той вече е започнал, защото били предадени от тъмните сили), но 144000 души ще спасят душите си като и от тях на 10 един ще се прероди. Като признаци за господството на Сатаната и началото на апокалипсиса се посочват множеството проблеми, изникнали пред обществото ни в последно време, в т. ч. даже безплодните парламентарни дебати.

Госпожа Цвигун уверявала, че три дни след като умре, ще възкръсне със 150000 ангели и апостоли, и ще се възнесе със 60 метрова огнена топка на небето. Първоначалната дата на катаклизма била насрочена за 24 ноември 1993 г., впоследствие я променят за 14 ноември, но после отново я пренасрочват за старата дата, за когато вярващите били призовани на площада пред киевския храм "Света София" - уж най-близката точка до Космоса. Самите инициатори обаче не присъстваха на явката, защото междувременно полицията ги беше задържала за хулигански прояви - 60 техни последователи бяха нахлули в катедралата и с противопожарна пяна бяха повредили много ценни икони.

Любопитното е, че по същото време групово самоубийство било насрочено и на базата на Гребния канал в Пловдив, където се предвиждало групово самозапалване. Предполага се, че в него е следвало да участват около 15 човека. За щастие, обаче, тукашните последователи на организацията се оказаха по-трезвомислещи от водачите си (понастоящем в затвора). Напълно е възможно все пак някъде в Русия да са станали самоубийства, които просто не са узнати от пресата. За отбелязване е също така, че в този ден в психодиспансера на Враца се самоубиха двама души, но за връзка между насроченото и станалото събитие не се говори. 

Теургия (магия)

На това явление трябва да обърнем особено внимание не само защото магьосничеството е практикувано широко от отделни секти и организации (Луциферианци, Вудуисти и др.) но и защото именно на него се основава практиката на окултизма в мнозинството от разклоненията му. От древността до днес то предоставя на практика неизчерпаеми възможности за експлоатация и манипулация, в т. ч. и чрез пословичните цигански врачки. За да се добие представа за съвременните му измерения, ще кажем, че само в САЩ законно "практикуват" професията си повече от 10000 магьосника. В някои страни (Париж, Милано) даже има изградени специални "учебни" центрове, а в Индонезия през лятото на 1993 г. лично министърът на правосъдието Етио Есман обяви, че се подготвя законопроект за инкриминиране на магьосничеството. Подобна отговорност се предвижда и в други държави! И ако за страна като Индонезия това е разбираемо, поради хилядолетните традиции на езичеството в нея, разпространението на магьосничеството в Западна Европа - обетованата земя на християнството, буди недоумение. Поначало мястото на магията в системата на религиозните вярвания е подценявано от науката. В края на XX в. обаче вече сме длъжни да познаваме това явление, независимо вярваме ли в него или не, както от чисто научната необходимост да се даде теоретичното обяснение и обосновка на една от най-древните професии (и примки за човешкия дух), така и за да можем по-ефикасно да се предпазваме от някои форми на вербална манипулация.

Произход на магията. Началото й се корени в най-древните форми на религиозност - анимизмът (вярата в одухотвореността на света) и паганизмът (езичеството, предшестващо политеизма). От незапомнени времена сред хората се затвърдило убеждението, че заедно с видимия (веществен, материален свят), съществува и друг - невеществен, светът на духовете, на добронамерени или пакостни, но мислещи същества. Според разбиранията на някои народи те живеели навсякъде край нас, а според други - по-висшият етап на религиозното мислене - обитавали собствен свят - трансцедентален на нашия, от който периодически ни навестяват (Долна земя, Небесен град, Олимп, Тартар). Естествено, подобно суеверие е закономерният резултат на тогавашното невежество. И наистина - какво са представлявали сънищата и халюцинациите? Невеществената мълния, имаща ужасно материални последици? Най-сетне - какво различавало живо от мъртво и ако душата е съществувала, какво я поражда и къде отива тя след смъртта?

Мисионери разказват, че според индианците в Гвиана, душите не само съществуват, но и се "трудят", и човек можел да бъде осъден не само за това, което е вършил, но и за това, което други са сънували, че извършва, защото сънуваните негови дела са вършени от злонамерения му дух. От тук, ако се приеме, че "невидимият свят" съществува, и с него може да се контактува по един или друг начин, естествено е, че хората се опитвали да му въздействат - омилостивяват или подчиняват - и така да го използват за целите си. Сред някои народи това можело да се прави от всеки човек. Другаде с тези "контакти" се занимавали "специализирани институции" - жреци, шамани и пр. Под една или друга форма ги срещаме в целия свят. Ще бъде пресилено обаче, ако считаме всички шамани за мошеници. Фактът, че сред много народи те не ходели на лов и не работели на полето, е сам по себе си показателен. Издържани от съплеменниците си, те насочвали усилията си към наблюдения, анализиране и целенасочено изучаване на света и в известен смисъл били първообраз на днешния учен. Авторитетът над съплеменниците им често се е дължал и на реални познания за природата, в която понякога откривали неща, до които надменната наука на европейците е достигнала едва през миналият век - хипнозата и автохипнозата, лечение с билки на болести, считани за неизлечими, могъщи отрови. Натрупаните познания пък се предавали на избрани ученици, които ги запазвали и множели. В Андите и днес живее племе от потомствени магьосници-лечители - т. нар. каляуайхи, които вършели истински чудеса! Приписват им ваксинация срещу змийско ухапване, трепаниране на черепи и още много, в т. ч. и първата победа на медицината над треската - отварата от хининови кори. Ще рече - магията и първобитната наука в древността, са вървели ръка за ръка и в очите на диваците не се различавали твърде. Ние обаче, трябва да ги разграничим, за да очертаем по този начин пределите им. От такова гледище магията може да бъде определена като дейност, насочена към опознаването и промяната на света около нас с помощта на свръхестествените (магически) сили. В този смисъл трябва да се превежда и понятието "теургия" - сътворяване с помощта на боговете, в противовес на демиургията - създаване от боговете (по молба на хората). Обратно - науката е дейност, насочена към опознаването на света с оглед неговото овладяване и промяна, но разчитайки само на силите и знанията на човека - от позициите и с помощта на разума. Но понеже (както вече бе казано) в древността и с двете се занимавал един и същи човек, обособяването им било твърде мъгляво. Така например докато индианският знахар ваксинира, предсказва пола на нероденото още дете или приготвя кураре, той извършва чисто практически действия (приложение на "научните" му познания) - порязва със специално обработени змийски зъби, наблюдава тялото на родилката, смесва соковете на съответни растения. Но когато заедно с това той "съобщава" на духовете на змиите за извършеното "побратимяване" с тях, "пита" духовете на раждането за волята им, или моли духовете на селвата да укрепят отварата му, той извършва вече магически действия. Ще рече - магическият ритуал трябва да се разглежда като сложен комплекс от действия (и техния резултат), състоящ се от "магическо действие" (заклинание, установяващо контакт с духовете и свръхестественото) и съпровождащи го "практически действия", които според диваците също са "кондицио си не ква нон" (условието, без което не може) за крайния успех - танци, ритуални измивания и др., и в които често е била истинската причина за позитивния резултат.

За да илюстрираме това, ще прибегнем отново до Сийбрук: "Аз самият преживях два случая, в които Маман Сели се прояви успешно като магьосница. Видях я как със средства, които разглеждаха като магически, излекува едно тежко болно момиче и откри един крадец... Момичето имаше много висока треска, лежало по думите на неговото семейство от три дни в трескаво състояние и често губело свяст. Маман Сели изпрати някои членове на семейството да събират листа от боа кошон. Те донесоха не след дълго цяла кошница такива листа и тя поиска едно парче заешка кожа, наряза я на малки парчета и я хвърли заедно с листата в желязно гърне, пълно с вряща вода. Цялото се превърна в пенеста, кашеста маса. Тя поиска от бащата на момичето джобен нож, държа дълго острието на пламъка на огнището и след това направи няколко разреза в кожата на главата на момичето. След това на главата на момичето бе вързана кърпа, покрита с тази каша. По време на тези действия Маман Сели се молеше на Папа Локо и Папа Легба, направи с върха на пръста си кръст на челото на момичето и промърмори някакви заклинания. Когато напускахме чифлика, тя даде нареждания да държат топла кашата в гърнето и да сменят кърпата през няколко часа. На следния ден настъпи видимо подобрение в състоянието на пациентката, треската я напусна и след известно време момичето напълно оздравя. Аз запитах Маман Сели дали лечението не би било успешно и без молитвите и заклинанията. Тя бе дълбоко засегната и трябваше да я моля за прошка. Несъмнено тя твърдо вярваше в силата на употребяваните от нея магически думи. Ала трябвало да минат цели епохи, докато човешката мисъл дестилира магията от науката. Във фундаменталният си труд "Златната клонка" Фрейзър отива още по-далече, като окончателно ги разделя, обявявайки магията за лъженаука, лъжетеория и лъжепрактика. Ако пък някоя магия дава системен позитивен резултат (примера с болната негърка), това ще се дължи не на свръхестественото, а на някаква все още неопозната от учените, но обективно съществуваща научна закономерност. (Т. е. в такива случаи става вече дума за наука.) Като цяло, обаче, за Фрейзър "магия" е синоним на измислица.

Нещо повече - вероятно и самите магьосници неведнъж са разбирали, че лозето не иска молитвите, а мотиките им, сиреч, че не заклинанията, а чисто практическите действия са довели до крайния успех. Но те са знаели също, че ако това стане достояние на останалите, ще рухнат авторитетът и почерпаната от него власт. Затова и неведнъж пищните обреди на заклинанието - редените на висок глас молитви, танците, "призоваването", "информирането" или "пропъждането" на духовете, всъщност е прикривало истински продуктивната дейност. Магията била ореол и прикритие на науката. С времето, обаче последната все повече се отърсвала от досадната си одежда. Променяла се и самата магия. В някои случаи от магическите действия останало само заклинанието, в други и то се извършвало не с думи, а с жестове (ритуалното прекръстване при християните). Магията все повече навлизала в друга "орбита" - религията, където постепенно се разтворила и претопила в множество обреди.

Образно казано, от първобитната "моно мъдрост", съчетала в себе си магията, науката, обичая, морала и правната норма, с времето се оформили (еволюирали), клонове на човешката мисъл и дейност не само различаващи се, но и противопоставящи се една на друга.

Видове магии. В зависимост от избраният критерий са възможни няколко повече или по-малко условни класификации. Ще се спрем на по-важните от тях:

Според исканото съдействие от духовете, магията бива информативна и ефективна. Като разновидност на ефективната, в зависимост от пътя, по който се въздейства върху "обекта", можем да говорим за дедуктивна и индуктивна. В зависимост пък от избраната техника можем да говорим за контактна и/или имитативна. А в зависимост от изразената воля - за "черна" и "бяла".

Типичен пример на информативна магия сред индианците алгонкини е описал французинът Шамплен. Този изследовател и авантюрист, който пръв достигнал до Ниагарския водопад и воювал с ирокезите, разказва, че веднъж съпровождащите го индианци се страхували от вражеско нападение. Като се консултирали с магьосника, последният се затворил в колибата си и дълго пял неразбираеми за тях думи. Накрая се чул втори глас, който също така запял някаква песен, очевидно отговор на първата. Накрая шаманът излязъл от колибата си в ритуално облекло и обявил, че нападение няма да има. Индианците спали като заклани, за разлика от французите. Любопитното е, че за подобен случай на пророкуване се разказва и в Библията (виж описанието на Аендорската вещица и пророчеството й за смъртта на цар Саул, кн. Царства, а също Дж. Фрейзър - "фолклорът в старият завет"). Обратно - при ефективната магия целта е извършване на някакво действие от духовете - било като преки извършители, било като министранти на човека в делата му.

Както казахме, ефективната магия може да се раздели на дедуктивна и индуктивна, в зависимост от "принципа" на въздействие върху обекта. Поначало магичното мислене разглежда всеки предмет (същество) като сложен комплекс от видими и невидими компоненти, намиращи се във взаимодействие и корелативна обвързаност. Дедуктивната магия (от общото към конкретното) е насочена срещу цялата "система" (на съществото), или абстрактното множество от системи и обикновено има защитен характер (талисмани, амулети и др.). Като пример за такава можем да посочим разказваното от проф. Д. Михайлов пред студенти юристи в Софийския университет за магьоснически действия - заклинания, вършени от врачка в Родопите срещу народната власт. В случая имаме увреждане на конкретното - кмета на селото, чрез атака срещу системата, към която принадлежи. Обратно - при индуктивната магия целта е като се уврежда една конкретна част от магическата система на отделната личност (душа, тяло, вещи и дори остатъци от храната), да се повреди или унищожи всичко останало. Сред много примитивни народи съществувала вярата, че като се унищожи храна, дреха или каквато и да е движима вещ на конкретен човек, може да бъде увреден и нейният собственик. (Виж филмът "Бебето на Розмари" на режисьора Роман Полански и романът "Остров Тамбукту" на Марко Марчевски). За да стане ясно колко дълбоко е проникнало подобно разбиране в мисленето на много религии, ще напомним за забраната към членовете на Обществото за Кришна съзнание да се хранят на една маса с хора, непринадлежащи към обществото им, както и да ползват храни и дори съдове "осквернени" от ръката на чужд човек (дори майка им). Кришнаитите явно не разбират, че в това отношение те приличат на индийските касти, циганските племена с техните "мехриме" и даже на някой диваци.

Според използваната техника магията бива имитативна (наподобяваща искания ефект) и контактна (осъществявана чрез непосредствен допир до някой от елементите на "материално-духовния комплекс").

Като пример за първата можем да посочим срещащата се в целия Стар свят забрана да се вари млякото - като се почне от предписанието на Библията - да не се вари яре в майчино мляко, и се стигне до обичая на българите да не се допуска изкипяване на варената течност, Фрейзър разказва, че според масаите скотовъди, дори след като е издоено, млякото запазва "духовната" (магическа) връзка с тялото на кравата (нейното виме) и затова при нагряването му пресеквало млекодаването. Тези хора, които се хранели само с говеждо месо и сурово мляко, можели да изколят за подобно прегрешение цял керван чужденци, нарушили забраната!

Типично проявление на контактната магия пък са срещаните при много примитивни народи "трофеи" - скалпове, зъби и нокти, дори главите на победените врагове (хора и животни), а също и вярата, че изяденото сърце на хищника прави момчетата смели, а месото на страхливото животно (заек, сърна) ще ги направи страхливи. Сравнете това с "божественото причастяване", описвано от Фрейзър сред айните, ацтеките и др. народи! Журналист, свидетел на последната междуособица на остров Калимантан, разказва, че и сега даяките (макар и християни) са отрязвали главите и изяждали сърцата на убити малайски мохамедани, за да вземат по този начин тяхната смелост и техните души. Сравнете подобно суеверие с учението на някой секти, че кръвта е носител на душата, и ще видите, колко близо са забраната за кръвопреливане при Свидетелите на Йехова, и "класическата" контактна магия на даяките!

Що се отнася до "традиционното" деление на магията на "черна" и "бяла", то произхожда от вярата в съществуването на добра и зла воля, чието съдействие се иска, но точно това деление за християнската църква е в най-висша степен условно. Тя "отнася" всичко това към "ведомството на Лукавия". Колкото до Фрейзър, той говори за "бяла" ("вълшебство, чародейство"), която трябва да направи нещо добро (примерно - срещаната в цял свят любовна магия) и "черна" ("табу" - злонамерена), без обаче да променя възгледите си за тях. (Т. е. - счита ги за мошеничество.)

Независимо от това, че за много хора магията е отживелица, в последните години се забелязва по-скоро връщане на интереса към нея. Но ако думата "секта" трябва да мобилизира нашата интелектуална и религиозна зрелост, мащабно ширещото се магьосничество е не по-малко изпитание за тях! То крие не по-малки заплахи за манипулации и шантажи, отколкото някои култове, поради което хората трябва да свикнат да бъдат предпазливи по отношение на окултизма, спиритизма и другите подобни доктрини, както и на врачките и гледачите.

В тази връзка е наложително да кажем и няколко думи за най-важния аспект на магията - нейната ефективност. Тъй като на практика няма човек, който да не е чувал по нещичко за големи резултати, постигнати от този или онзи с помощта на магия, нужно е да обобщим казаното дотук и да потърсим логичното обяснение. Вече казахме, че магьосниците невинаги са били невежи и шарлатани. Всъщност те често пъти са опитни хора, които много добре познават надеждите, страховете и болките на "клиентите" си и понякога безсъвестно ги използват. Поради това много се залага на внушението и самовнушението. Способността на душевното (емоционално) състояние да влияе на физиологичните процеси в организма отдавна е известна на учените. Но и не само на тях. Пословици от рода на "раните на победителя зарастват по-бързо" се срещат сред всички народи и не са се родили случайно! Всъщност често магията е насочена именно към предизвикване на подобен психологически дисбаланс, чиито последици могат да бъдат понякога наистина драстични, особено пък ако "омагьосваният" вярва в това! (Спомнете си казаното за зомбите в култа Воду!)

Анализирайки всички случаи, когато магията наистина е "дала резултат", ще забележим, че ако това не е случайно съвпадение на събития, то винаги е било направено всичко възможно "омагьосваният" да разбере какво е направено срещу него, макар и понякога анонимно! Магьосникът се е стремял да предизвика раздвижването на този опасен механизъм, понякога с непредвидими дори и за него резултати. С това именно се спекулира от някои безсъвестни шарлатани. Ето защо най-добрата гаранция срещу подобно вмешателство в емоционалния ни свят, както и срещу разрушителния ефект, който то има понякога, си остава "рационалният предпазител" на здравия разум и неверието в мощта на тези магьосничества.

В заключение можем да кажем, че разрастването на вярата в магьосничеството е също така показател за кризата на съвременното ни общество. Хората не биха търсили помощта на духовете, ако имаха достатъчно вяра в собствените си сили и в качествата на другия. 

Обобщение

Какво можем да кажем на читателите като обобщение на вече прочетеното?

Несъмнено въпросът за нетрадиционните култове, появили се напоследък, е един от най-сложните за решаване. Той засяга вечния проблем на демократичните общества - деликатния баланс между интересите на Обществото и свободата на Личността. Често в нашият век демокрацията е била атакувана от антидемократичните сили, с обвинението че е "неистинска" и формална. Но притежаваха ли нейните критици нейната толерантност? Длъжни сме да признаем, че в наше време забраната на култове е невъзможна, ако демокрацията не желае да измени на самата себе си. Факт е обаче, че много от новите религиозни организации действат неетично както при набиране на последователите си, така и при борбата си за тяхното задържане в организацията! Но тогава какво можем да направим за решаването на този толкова сложен (и изкуствено усложняван) проблем?! Впрочем както видяхме от някои примери, за да се постигне подобен вредоносен резултат, не е задължително даже наличието на мистицизъм в общността. Не случайно някой наши специалисти се обявяват против думата "секта", която според тях много ограничавала обхвата на начините, по които човек може да бъде манипулиран. "Ако не ви харесва думата култ - казва и Маргарет Талър Сингър, психолог от университета в Бъркли и един от водещите американски експерти в тази област - наречете ги затворени емоционални групи, в които съществува личностно обвързване с водача." Тези думи наистина плашат! Трябва ли да напомним, че много от сектантите самоубийци в Гвиана и Тексас са предпочели доброволно да умрат с водача си, независимо от неговата лудост?

Ако трябва да изкажа лично мнение, бих казал, че е крайно време да се обмени наличният опит на младото ни гражданско общество с опита на страните, където този проблем е поставен по-рано отколкото при нас. Независимо от постулатите на демокрацията там вече имат изработени и профилактични мерки за защита на личността срещу опитите за "програмиране", манипулиране и експлоатиране на религиозна основа. Какво трябва да знаем всички, за да не допуснем повторението на трагедиите в Гвиана или Уейко на собствена територия? Ето някой съвети и наставления, които дава една английска агенция за оказване на помощ за пострадалите от разрушителни култове! 

По какво се различават сектите от останалите общности и социални групи?

1. Социологията ни учи, че социални групи възникват (и се разпадат) ежедневно в човешкото общуване. Сектата обаче освен стремеж към трайност, безусловно се характеризира с наличието на върховен водач, неподлежащ на контрол или критика от останалите членове на общността и претендиращ, че притежава изключителни, непостижими за околните знания или качества.

2. От редовите членове се изисква пълно или почти пълно подчинение.

3. Пирамидална структура на отговорността, т. е. на безотговорността. Малкият началник се отчита само пред по-големия, а най-големият се отчита пред Бог!

4. Спонтанен стремеж за поставяне на сектата извън контрола на обществото (полиция, данъчнa, съдебна система и др.).

5. Стремеж към прекъсване на връзките със света с цел поставянето на членовете в по-голяма лична зависимост. За целта обикновено светът е представян като олицетворение на злото, в което хората са враждебни и злонамерени (обсебени от сатаната), в това число и най-близките (дори родителите!).

Поначало сектите се основават на делението "Ние - Те", при което на тях - всички извън общността - се гледа с презрение и надменност, а понякога и с враждебност, като на източници на заплаха за "братството" или водача.

6. Заклеймяване (а понякога и преследване) на отказалите се, срещу които се насочват усилия за повторно привличане, при което не рядко се спекулира с техните страхове или тайни, станали известни на общността в процеса на съвместния им живот.

7. Стремеж към ендогамност - задължително привличане на семейството на всеки един член в сектата, съответно разрушаване на старото му семейство (отказало да се приобщи към организацията) и включване в ново, вече в рамките на общността. Нови бракове по начало се сключват само между членове на сектата.

(Не е рядкост водачите да претендират за дадени им свише права над жените в организацията и имуществото на членовете.)

8. Тоталитаризъм - стремеж към тотален контрол над членовете посредством контрол над съзнанието, осъществяван чрез изповеди, проверяване на дневници и писма, включване в по-малки взаимноконтролиращи се групи от членове, стриктни предписания, особено за живота в интимната сфера. Относно причините за последното вече говорихме!

9. Обикновено в такива общности се контролира и храненето на отделните членове. Този момент обикновено незаслужено се подценява, но и това е белег над който трябва да се замислите! Често явление е да се налагат изтощителни пости, с ограничаването под някакъв благовиден предлог на белтъчинната храна - месо, риба, млечни продукти, алкохол, кафе и др. В замяна на това се набляга на сладкото - захар и захарни изделия. Парадоксално? Не съвсем! Въглехидратите дават енергия, но липсата на белтъчини и мазнини изтощава организма и отслабва нервната система. Качването на кръвната захар пък е удар върху мозъка - през войната са провеждани опити в концлагерите на изток, където за първи път е открита тази закономерност. Изразът "здрав дух - здраво тяло" не се е родил случайно - физическият срив обикновено предизвиква и емоционален. Целта на много от сектите е да предизвикат макар и само единия от двата, а това спокойно може да стане и с прекаленото постене!

10. Спекулира се с травми и неуспехи в сегашния живот, и със заплахи за бъдещия (ад, пъкъл, в проповедите на Дейвид Кореш - езеро от асфалт, сред индуистите - прераждане в нещо по-низше).

11. Независимо каква е идейната база на сектата, водачите обикновено тълкуват писанията (собствени или на свещените книги на друга религия) в дух на собствено самовъзвеличаване или други привилегии (понякога и в чисто материален смисъл). 

Как да се предпазваме от разрушителни култове?

1. Бъдете внимателни, ако някой, когото не познавате, без видима причина се държи извънредно приятелски с вас - животът е доказал, че истински големи приятелства рядко започват от пръв поглед. Запитайте се - не искат ли и нещо от вас!

2. Отклонявайте предложенията за безплатни обеди или вечери (понякога на символична цена), придружени с някаква лекция. Животът е доказал, че "Няма безплатен обяд!" и (почти) никой не дава нещо без предварителна цел, макар и понякога твърде далечна. Опитайте се да разберете кой стои зад "познатите" ви!

3. Бъдете благоразумни - не приемайте подаръци (вещи или услуги), ако не сте готови да върнете същия жест и поемете ангажименти! Колкото и да не го осъзнавате, полученото обвързва, макар и чисто емоционално. Когато им трябвате, могат да ви го припомнят не особено деликатно. (Сервантес не случайно е казвал: "Задължението да се отблагодарим за направените благодеяния и милости са вериги, които пречат на духа да бъде свободен").* (* Дон Кихот можете да изтеглите от http://bezmonitor.com/texts.htm. Цитатът, който авторът тук сочи е малко под особено популярната реплика: "- Свободата, санчо, е...". Б. на Виктор от bezmonitor.com)

4. Изповедта е велика сила в човешките отношения - понякога и единствен начин да възвърнем душевното си равновесие. Помнете обаче, че тези, които научават тайните ви, добиват власт над вас! Внимавайте кому ще се доверите! (Спомнете си "Тартюф" на Молиер - шарлатанинът добива истинска власт над доверчивия си домакин не когато влиза в дома му и не дори когато е обявен за негов наследник, а когато научава за компрометиращата го връзка с бунтовниците и получава документи за това. Често явление сред някои секти е да се спекулира с откровението на техните членове с цел шантаж.)

5. Отказвайте попълването на тестове и анкетни карти, предложени ви от непознати (в т. ч. и от разни клубове за усъвършенстване). В тях често пъти има въпроси, неделикатно надничащи в душевния ви свят. Запазете си правото сами да решите кога ще им се доверите и ще се доверявате ли изобщо! Не се заблуждавайте, че отговорът само на част от тях е достатъчен - един добър специалист може да се досети за много неща и от това, което сте премълчали или как сте отрекли. Вашият интимен свят е само Ваш - не пускайте в него случайни хора!

6. Бъдете предпазливи с хора, които имат готов (и често еднообразен) отговор за всички въпроси - животът е доказал, че прости отговори на сложни въпроси няма. (Освен погрешните!)

7. В похватите на много от тези култове има стремеж към раздуване на вашите грешки, за да ви внушат усещане за нищожност (покаяние и др.). Не се предоверявайте! Критиката е нещо, от което всички имаме нужда, но с мярка - този който наистина ви мисли доброто, никога няма да ви натяква, че сте "нищо".

8. Бъдете нащрек с хората, които се опитват да въздействат върху чувството ви за вина - обикновено това се прави с някаква цел! Попитайте се - с каква именно?

9. Отклонявайте предложенията да прекарвате продължително време с тях в уединени места - хижи, имения, къмпинги. Няма смисъл да ви обяснявам защо там сте по-зависими. Нещастниците в Гвиана го разбраха, за жалост твърде късно!

10. Не се колебайте да питате и искате обяснение - почтените хора няма какво да крият от вас! Ако ли не - помислете си! Ако наистина ви обичаха (както казват), ще ви простят недоверието.

11. Не приемайте обяснения от рода на "така трябва" и "така правят всички"! Запитайте се колко от тези "всички" са били склонени по същият начин!

12. Търсете литература, правете справки! Малко знание повече никому не е навредило.

13. Не се колебайте да се консултирате със специалисти - психолози, теолози, философи и юристи (особено ако вече сте поели някакво задължение)!

14. Несъмнено сред тях ще срещнете искрено вярващи, но внимавайте - това не винаги е валидно за всички, особено пък за организаторите им. (В това отношение имаме значителен опит и в собствената си история - вашите родители несъмнено са вярвали искрено, когато са строили Хаинбоаз и Димитровград. Въпросът е, че това послужи на една отвратителна демагогия.)

15. Прекратите ли веднъж отношенията си, не допускайте възобновяването им под никакъв предлог! Култовете са извънредно упорити в борбата си за запазването на свои членове и са способни да използват и най-малкият жест на възпитание или добро отношение, за да ви "щурмуват" отново с цялата упоритост и неделикатност, на които са способни. Понякога самата мисъл, че ви предстои отново да преживеете кошмарният разговор може да изпари желанието ви за съпротива!

16. И не забравяйте - едно наистина добро начинание непременно ще устои на неколкодневното колебание! Ако ли не, значи мястото ви не е там! Не съжалявайте! 

Какво трябва да правим, ако наши близки са попаднали под влияние на такива организации?

Не вдигайте скандал на децата си - често те са твърде наплашени от нещо - опитайте се да разберете как им влияят. Обичайната практика, както вече казахме, е да се въздейства върху чувството им за вина, върху някакви техни провали или страхове. Практиката доказва, че в девет от десетте случаи сектовъвлеченият е имал сериозни проблеми, които не е смеел да довери на близките си, поради което съвсем естествено на тяхно място са дошли проповедниците. Не случайно един от изтъкнатите американски "депрограматори", говорейки за своите "клиенти" ги определя като "обикновени хора, търсещи любов или истина в периоди на объркване от грижи и депресии. Случайно или не, вербовчикът на сектата ги намирал в момент, когато били достигнали дъното. Рос бил виждал това да става стотици пъти. За всеки човек имало ден и час, в който бил податлив към опасността. "Ние всички имаме уязвими места. Повечето хора не искат да го признаят."

Като свой коментар ще кажа само, че под "дъно" не винаги трябва да разбирате материалното състояние - не рядко това е психологически срив, дължащ се и на цинизма и неразбирането на другите. Младежът, видял несправедливостите и непочтеността на околните, девойката, с чиито чувства са се подиграли - всички те са идеални обекти за недобросъвестни спекуланти. Как ще обясните например чисто психологическия феномен, че мнозинството от изнасилените момичета (а такива случаи има твърде много!) не споделят за трагедията си именно със родителите, които всъщност са най-близко до тях във всяко отношение? Но дали наистина са близо, щом именно пред тях се мълчи? Или привидно необяснимия факт, че сред клиентите на т. нар. "домини" в публичните домове на Запад отиват именно най-богатите, стилни и високопоставени мъже, само за да бъдат малтретирани, унижавани и "наказвани" от проститутките. Психолозите са намерили много логични обяснения за тези необясними наглед явления. Но не се ли дължи този мазохизъм именно на съзнанието за собствената неетичност, жестокост, безсърдечие и на съзнанието, че той просто не може да се държи другояче?! Може би не това е най-удачният пример, но това е факт, ще рече - привидния блясък често пъти прикрива духовна криза, на която човек не може да се противопостави и е принуден колкото и да е силен, макар и привидно да следва течението, което не одобрява. Впрочем някой психолози намират в поведението на сектовъвлечения и известен мазохистичен оттенък, но това не е сериозно проучвано и не бива да се надценява. Джеймс и Марша Рудин - двама съпрузи и експерти по култовете, пишат: "Днес повече от всякога хората търсят смисъл и цел в живота. Те осъзнават, че материалните блага, и преследването на удоволствия не са донесли щастие. В този момент сектите се появяват на сцената и предлагат целенасоченост. В едно упадъчно общество те предлагат сияен, съвършен идеал, смислен живот, който няма нищо общо с потребителството и откровеното консуматорство... Объркан, изплашен, деморализиран от света, такъв, какъвто е, в своето отчаяние потенциалният член на култ се отдава напълно, фанатично се обвързва с култа, воден от надеждата да преодолее несигурността на живота."

Или казано като обобщение: Не презирайте сектовъвлеченият - сектите са само едно от вечните доказателства за дългия път, който човешката душа е готова да измине в търсене на смисъл и за готовността на други да извлекат от това възможно най-голяма изгода за себе си. Искат се просто определени условия за това, а "ловците на души" умеят както да предугаждат тези условия, така и да ги предизвикват. Опитайте се да разберете какво се е случило на вашият близък! И внимавайте, защото той със сигурност ще упорства да го пази в тайна от вас! Вашето предимство обаче е, че го познавате отдавна и ако наистина го обичате и уважавате, ще намерите начин да го предразположите. Търсете и апелирайте към това, което ви свързва! Не забравяйте - често пъти това са били затворени и самотни хора, имащи нужда от човек, с когото да споделят болките и тревогите си. Помогнете им да се освободят от емоциите си! В никакъв случай не късайте връзките с близките си - така само ще улесните проповедника, който точно към това се стреми! Семейството, сплотено от общата цел и доверието между членовете си, е страшна сила и е първият враг на култовете - не случайно новите гуру толкова се стремят да го разрушат, ако не могат да го подчинят на целите си. То е и най-добрата профилактика срещу самозванци и шарлатани. Опитайте се да ангажирате своя близък в нещо, което може да го увлече - общополезно или хуманно начинание, за да опознае сам своите качества и своите сили, говорете с психолози специалисти. През последните години на запад все повече се утвърждава една нова професия - професионален "депрограматор". Но докато тя се появи и у нас, ще мине време. А дотогава ще се наложи да разчитате на собствените си сили. Не се подценявайте! Просто може би трябва да правим повече онова, което напоследък сякаш забравихме - да се научим отново да се разбираме и обичаме!

А когато човек обича някого, той вече по усет ще намери и верния път, за да помогне на близкия си, без да иска помощ от съмнителни"посредници". 

Използвана литература

Баха, А. Послание до Август Форел. 26 с.

Георгиев, Й. Светото Православие и сектите. Пловдив, Полиграфия, 1993. 64с.

Григориев, В. Религиите по света. С, Хемус, 1995. 432 с.

Гуревич, П. С. Спасет ли мессия. М., Политиздат, 1981. 272 с.

Зноско-Боровски, М. Православие, римокатолицизъм, протестантство и сектантство. Варна, Ганди Ел. Н., 1994. 220 с.

Кайзер, Е. П. Светиите от последните дни (Мормони). Пор: Как да отговорим на... С, Лютеранска църква в България. 1995. 56 с.

Карпентиер, Ал. Есета. С, Алиса 7, 1995. 206 с.

Кордатос, Я. Старият завет в критична светлина. С, НСОФ, 1985, 224 с.

Кота, Ж. и П. Мартен. Тайната на сектите. С, Хемус, 1993. 184 с.

Кърн, Х. Свидетелите на Йехова. Пор: Как да отговорим на ... С, Лютеранска църква в България, 1995. 56 с.

Лак, Д. Една мормонка обвинява. (С), ЕМАС, 1994. 202 с.

Леге, Г. Черната литургия. С, П. К. Яворов, 1993. 184 с.

Ленън, Дж. Поезия, проза, интервюта. С, Народна култура, 1986. 246 с.

Мадиган, Т. Пророкът на злото. (С), SELEKT - ABC, 1993.

Макгрегор, Л. Култовете и нашето отношение към тях. С, Студио 865,1993. 220 с.

Макдауъл, Дж. и Д. Скот. Заблудата. С, ДАР, 1993. 270 с.

Милев, В. Психология и психопатология на религията. С, Медицина и физкултура, 1988. 184 с.

Ненов, Здр. и П. ван Кампен. Сектите и как да ги разпознаваме. С, Верен, 1994. 117 с.

Парнов, Е. Тронът на Луцифер. С, Партиздат, 1989. 320 с.

Прабхупада, Ш. По пътя към Кришна съзнание. (С), Бхактиведанта бук тръст, 128 с.

Сийбрук, У. Магии и мистерии от Хаити. С, ЛИК, 1997. 240 с.

Фрейзър, Дж. Златната клонка. С, ОФ, 1984. 935 с. 

Периодика

Апостолов, А. 50 българи дават 100,000 долара за поклон пред псевдомесията Муун. - Континент, N186/1016/, 11 август 1995. с.1.

Апостолов, А. Обединителната църква на Муун иска душите и парите на 1000 българи. - Континент N186 /1016/, 11. 08. 1995. с. З. Берон, П. Аз съм против религиозната агресия. - Особ. мнение, N34, 26 септември - 2 октомври 1994. с.7.

Ботева, Р. Те отричат всичко българско. - Особ. мнение, N34, 26 септ. - 2 октомври 1994. с.7.

"Бялото братство" раздавало дъвки с наркотик из училищата в Киев. - 24 часа, 10 януари 1994. с.6.

В Гърция наказват с глоба и затвор. - Особ. мнение, N34, 26 септември - 2 октомври 1995. с. 7.

Банкова, В. Сатанински култ потресе Атина. - Нощен труд, 28 - 291 юни 1995. с.13.

Вълканов, В. Проблемът е сложен, а борбата - почти невъзможна. - Особ. мнение, N34, 26 септември - 2 октомври 1995. с.7.

Евангелистите заплашват. - Особ. мнение, N34, 26 септември - 2 октомври 1995. с.6.

Иванов, Н. Мормоните - светиите от последните дни. - Космос, 1993, N4, с.54-58.

Кръстев, Н. Мормони събират имена на мъртъвците ни. - 24 ч а с а, Обдек. 1993. с.2.

Маринова, Е. Вещиците са наблизо, дишат зад гърба ви. - Нед. ст Стандарт, 4 септември 1994. с.15.

Мачковска, Т. Студент пронизва с нож момиче за пречистване. - Жълт труд, N31, 2-8 август 1996. с.1-2.

Мъже акушират на съпругите си, екстрасенска вербува интелектуалци. - Спектър, N27, 06-13 юли 1994. с.1-4.

На вниманието на колегите журналисти, хулили новия Христос. - Психо плюс, 22 ноември 1993. с.2.

Не забрана, а разбиране. - Особ. мнение, N34, 26 септември- 02 октомври 1995. с.7.

Пенчева, Б. Храни ли се детето ви с отделна лъжица, значи Кришна е влязъл у вас. - Габрово днес, N99 /5514/, 17 декември 1993. с.1-4.

Петрова, А. "Каза, че ще дойде" - попълват в графата младите чеда на Сион. - Отеч. вестник, N14178, 1993. (Притурка "фамилия", с.4).

Поход на руския апокалипсис "От Господ Мария Деви Христос струи любов!". - Психо плюс, 22 ноември 1993. с.2.

Престъпници под хипноза. - Психо плюс, 22 ноември 1993. с.8.

Пророкът, златото и... софиянците. - 100 вести, N4, 13 януари 1994. с.8.

Рашков, Гр. Еничари ходят, мамо, от село на село. - Особ. мнение, N34, 26 септ. - 02 октомври 1995. с. 6.

Русева, Н. Наша репортерка влезе в светилището на Кришна. - Вестник за жената, N4, 26 януари 1996. с.1-4.

US секта ни вкарва в психодържавата Болградия. - Новинар, N274 (994), 07 октомври 1995. с.1.

Смърт, пренесена като сувенир. - Психо плюс, 22 ноември 1993. с.8.

Стражева кула - списание, печатано в Италия, 1 април 1994.

Тимотей, преподобний. Да потърсим общото: единението. - Особ. мнение, N34, 26 септември - 02 окт. 1994. с.6.

Тошева, Ю. Пророци - бизнесмени. - Антени, 1982, N64, с. 154 - 159.

Тревожна статистика. - Особ. мнение, N34, 26 септ. - 2 октомври  1995. с.6.

Христев, Й. Осъден на смърт от Муун се крие в манастир. - Новинар, N276 (996), 09 октомври 1995. с.1.

Янков, Р. Мормони събират семейства в отвъдното. - 24 часа, 22 април 1994. с.12.