pole-copy.jpg
Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

България – вечен пътник в търсене на духовното.

От Европа през Америка и Ориента към Сибирската тайга.

Милка Христова, Бургас/Фрибург

1. Ереси в България през IXV век

Ересите са постоянен синдром в живота на България и Българската Православна Църква. Нахлуването им започва почти веднага сле покръстваето на българския народ през IXти век (865). Проблемът с ересите в България е изложен още Отговорите на папа Николай към цар Борис Iви.

Според исторически извори една от най-силните ереси проповядвала по българские земи е тази на богомилите. Тя се появява в държавата още в средата на Xти век, по времето на цар Петър (927-969) и изчезва напълно едва по време на османското владичество (втората половина на ХVти век). Освен богомилската ерес по българските земи проповядват още ереса на варлаамитите, на юдействащите и на адамитите. Срещу всички от тях Църквата е вземала позиция и се е борела за изкореняването им.

2. Ереси в България през XVIVIII век

Историческите извори относно ситуацията в България от след свикания в Търново антиеретически събор през 1360 г. до 70-тегодини на XVIIти век са по-скоро оскъдни и не позволяват а се добие реална представа за ересите проповядващи в държавата по това време. Историята на БПЦ свидетелства за разпространението на еретически учения едва към края на XVIIти век. Например, през 70те години на XVIIти век, йеромонах Герасим от Крит проповядва неопределена еретическа доктрина, която притеснява цялата Костурска епархия, Македония.

По този повод, през април 1668 Синодът на Охридската архиепископия[1] му отнема сана и забранява всякакъв контакт с него.[2]

По-късно, през 20те години на XVIIIти век друг йеромонах на име Mетодий Антракес от Янина, проповядва в Костур квиетисткото учение на испанския монах Мигел Молинос (1640-1696) и превежда съчиненията на този последния. Mетодий е изгонен от Костур и Охридският архиепископ му налага два пъти епитимия (гр. επιτιμία = забрана). Въпреки това Mетодий продължава да проповядва учението си през нощта. През 1720 Цариградският Патриарх Йеремия III (1716-1726, 1732-1733) и Синодът осъждат Методий в негово отсъствие. По-късно Методий се представя лично пред Цариградската Патриаршия и се отрича публично от еретическото учение. През юли 1725 е възстановен в сан.[3]

Що се отная до ересите заплашващи БПЦ от 1725 до началото на XIХти век изворите са откъслечни и недостатъчни. Някои османски извори свидетелстват, че в края на XVIIIти век българските земи са все още населени от павликяни, които в нач. на XIХти век имигрират за Валахия.[4]

3. Религиозни движения в България от XIХ век до 40-те години на ХХ век

В началото на XIХти век България става обект на чужда религиозна пропаганда.

Без да се брои Католическата Църква, чиито проповедници пристигат и се настаняват на българска територия още през XIVти-XVти век и чиито епархии наброяват 5 в края на XVIIти век, би трябвало да се отбележи, че различни религиозни общности (най-вече протестантски) нахлуват през XIXти век в България. По същото време Българската Православна Църква се бори за независимост (получена на 28.02.1870).

Измежду протестантските религиозни общности проповядващи в България през XIХ-ХХ век могат да се споменат методисти, конгрегационалисти и баптисти идващи главно от Америка. Мнението на клира, на народа и на българската интелигенция по онова време е противоречиво. Въпреки това, не може да се отрече факта, че тези протестантски общности допринасят много за просветната и социална дейност в България.

Необходимо е да се подчертае също така, че през този период не се говори вече за ерес, а че горепосочените протестантски общности се класирани неправилно като секти.

Наред със засилената протестантска пропаганда през XIХ-ХХ век в България започва проповеди Петър Дънов (1864-1944), основателят на Бялото Братство, религиозно движение с ясно изразен окултно-езотеричен характер и силно повлияно от розенкройцерите и теософите. Между другото, едни от първите последователи на Дънов са от Варна и Бургас и втората и третата среща на Братството (1901, 1902) са организирани именно в Бургас.

Наред с Дънов, още в началото на XIXти век към българското духовно пространство апетит проявява религиозното движение на Лев Н. Толстой (1828-1910), идващо от Русия и наречено толстоизъм. През есента на 1906 в село Ясна поляна, тук близо до Бургас, се създава първата българска толстоистка община. През 1923 се поставят основите на втора такава близо до с. Индже войвода, пак на 30-35 км. от Бургас.[5]

След Първата Световна война (1914-1918), България е благоприятна почва за мисионерите на Петдесятна и Адвентистка Църкви. По същото време (1922) в България се създава Обществото Добрия Самарянин, религиозно движение от миленаристично-теократичен характер основано на местни пророчества.

По свидетелства, в началото на 1926, в България пристигат първите бахаи. Говори се и за първи стъпки на Свидетелите на Йехова на българска територия, но това мнение подлежи на доизясняване.

В заключение може да се отбележи, че според свидетелства на проф Д. Дюлгеров в българския Закон за вероизповеданията се говори за « различни религиозни общности проповядващи ученията си » през 1939-1940 в България. Проф. Дюлгеров ги разделя на две – религиозни групи и религиозно-философски общности. Към първите спадат - методисти, конгрегационалисти, баптисти, петдесятници, адвентисти, Църква на Христос - София, руски баптисти - София, Христови братя - София, Йерусалимска горница - София, група Християнски комунизъм - София, Назареи - София, Божия Църква - Пловдив и Свободна Църква на Бернар Форбс. Към религиозно-философските общности се отнасят Теософско общество - София, Кръстниково общество croix – Бургас и Бяло Братство. Тези последните са окачествени и признати от Св. Синод като « извънцърковни и сектански организации ».[6]

4. Религиозни движения в България от 40-те години на ХХ век до наши дни

След 1944 г. и държавата и Църквата в България са в процес на радикални промени. В края на 1945 г. часовете по класически езици и религия са изхвърлени от учебните програми. На 24 февруари 1949 г. е гласуван Религиозния закон, чрез който се осигурява пълния контрол на Комунистическата партия върху БПЦ.[7] Тази последната губи постепенно властта и авторитета си и дейността и е сведена до минимум. Останалите традиционни религиозни общности съществуват и проповядват почти нелегално. Що се отнася до други нетрадиционни религиозни общности, може да се спомене, че тяхната дейност в България е също така илегална и контролирана от Държавна сигурност. Нелегална религиозна пропаганда през 70-те години развиват Славянска религиозна мисия със седалище в Швеция, Християнска мисия за евангелизация на комунистическите държави със седалище в САЩ, Операция-мобилизация създадена в Испания, Международна религиозна мисия – Германия и австрийския Институт за религиозно образование.

Освен гореспоменатите организации, в България проповядват също така нелегално и неорганизирано назареите, Свидетелите на Йехова (1969), Трансцедентална медитация (1979) и Международно общество за Кришна съзнание (70-80-те години), правят се успешни или неуспешни опити за внасяне на религиозна литература в страната.[8]

В заключение може да се отбележи, че от 1944 до 1989 действащите религиозни организации и общности са по-скоро предприемчиви и оптимисти. В противовес на всяко очакване те правят неистови опити да заемат завидни позиции в българското духовно пространство и да евангелизират народа въпреки строгия контрол на Държавна сигурност.

След 1989 политическият режим в България се променя. Комунистическата партия губи постепенно властта си и отстъпва място на новосъздадени политически партии. В духовно отношение, българското общество се озовава от едната крайност в другата, от строг контрол към пълната липса на такъв. Политическа промяна предполага и една духовна промяна. Предоставя се свободното и безразборно нахлуване на нови религиозни движения (НРД) в страната.

През 90-те години се дава зелена светлина на много от забранени в други страни религиозни движения от различен характер. Мисионери на Обединителна Църква на Муун, на Църква на Иисус Христос на светиите от последните дни, Свидетелите на Йехова, Деца на Бога, Трансцедентална медитация, Сахаджа Йога и Международно общество за Кришна съзнание проповядват свободно в България. Много от тях се регистрират по Закона за вероизповеданията и еднновременно създават и регистрират сдружения по Закона за лицата и семейството, привличат членове от различни социални и работни класи, с различно семейно положение и на различна възраст.

Освен горепосочените движения, надмощие взимат и такива на протестантска основа като Слово на живот, Емануил, Войни на Христа, Витлеем, Васан, Оазис на любовта, Огнена вяра, някои от които са със силно изразен екстремистки характер.

През 2002 г. в България свива гнездо едно от забранените в света религиозни движения Фалун Гонг. За момента не е регистрирано.

Три години по-късно, на 19. 02. 2005 г. в София се създава Икуменическа и апостолическа християнска църква.

Днес, по лични наблюдения, в България се забелязва едно явно завръщане към езичеството, което предпоставя създаването на т.нар. НРД от новоезически тип или по друг начин казано на Ню Ейдж движения със силно изразен езически характер. В България например се наблюдава жив интерес към културата и религията на прабългарите и славяните, в Русия към религиозно-културното наследство на ведрусите, а в много от страните в Западна Европа към шаманизма. С този феномен се обяснява явно и живия интерес в България към две руски или по-точно сибирски Ню Ейдж движения от новоезически тип - Църква на Последния Завет/Висарион и Анастасия. И двете наблягат върху екологията и реализацията на зелени проекти на територията на България. Екологично сдружение Стоте дъба (регистрирано на 26 август 2004 г. в София) купува земи в Странджа и Сакар за осъщестяване на религиозно-екологичните проекти и на двете движения – Български Град на Слънцето за висарионовци и анастасийски родови имения и села. Между другото, в Странджа и в Сакар се намират едни от най-важните тракийски долмени на територията на България, а анастасийци имат силно развит култ към долмените. Случайни ли са тогава тези покупки? Само с цел да се населят обезлюдените странджански села и да се обработват ерозиралите там земи ли се правят?

5. Религиозни движения в България дошли от Сибир

5.1. Църква на Последния Завет/Висарион и България

Досега Виссарион е посетил България четири пъти. За първи път пристига през септември 2005 г. за участие в Международния симпозиум по парапсихология в Банкя. По време на този симпозиум, Вадим Редкин, дясната ръка на Виссарион, потвърждава, че ясновидката Силвана разбулва пред останалите участници "истината", че Висарион е месия. След първия ден на симпозиума, Виссарион дава прес-конференция, на която обявява, че « Божията Майка е негова майка ».

Срещите на Виссарион не свършват с края на симпозиума. След това той заминава за Пловдив, където открива конференция на българските лечители и ясновидци. Преди конференцията се среща с Ваклуш Толев.[9] На 26 и 27 септември 1995 г., Виссарион посещава Ванга в Петрич. По свидетелства на висарионовци, тази последната изказва своята благославия над него : « Бъди благословено божие чедо ».[10] Месец и половина след тази среща Ванга моли Виссарион да дойде отново от Сибир и пази снимката му на почетно място в дома си.[11] Що се отнася до времето преди самата среща, последователите на Виссарион отбелязват с гордост пророчеството на Ванга : « В края на септември 1995 г. при нас ще дойде божия син. Надявам се да съм жива, за да го видя ».[12] От своя страна Висарион признава, че Ванга осъществява важен контакт с Висшия Разум.[13] След посещението при Ванга, Виссарион изнася конференция в София, на която присъстват ограничен кръг хора, включително и последователи на Толев.[14]

През юни 1996 г., Виссарион посещава България за втори път. Изнася конференция в Русе на тема свързана с човешките страдания и посещава Бесарбовския манастир. На 9 юни изнася друга конференция, този път в Шумен, на която, по свидетелства на Редкин младо момче му задава « фарисейски въпроси».[15] На следващия ден Виссарион заминава за Бургас и е настанен при член на Бялото братство[16]. На конференциите му (11 и 12 юни) тук в Бургас присъства голяма група от поледователите на Бялото братство. По време на тези срещи Висарион изказва следното мнение за Петър Дънов : «Петър Дънов е ваш добър събрат. Той е направил много, но не беше явление на Отца». На 13 и 14 юни Виссарион изнася конференции в София и на 16 юни посещава Троян и околностите на Троянския манастир.[17]

На 23 август 1998 г. Виссарион "удостоява" за трети път България и започа своето "мисионерско" пътуване от София. Три години след първото посещение в България, Редкин нарича в свидетелствата си Виссарион вече Христос и не само учител или месия.[18] През 1998 г. Висарион отправя няколко обръщения към българите, в които ги убеждава, че българският народ е станал и негов народ. За този народ обаче има възможността да се следват само два пътя. Първият указва, че България ще излезе от тунела и скоро ще стане част от европейската цивилизация и ще просперира. Що се отнася до втория, той води към дълбока духовна бедност. България и българските граждани трябва да направат своя избор! В тази връзка Виссарион предлага избора на един нов път, път, който води към нови хоризонти и който ще спомогне за изграждането на новия човек и на новото съществуване.[19] Става въпрос за пътя на единната вяра на Виссарион.

Тук е моментът да се вметне, че по време на едно от посещенията си в Лондон през 2002 г. Виссарион е посрещнат и дори финансиран от български банков служител на име Александър, чието фамилно име не ни е известно. Въпреки това Виссарион не е допуснат да посети българския храм "Св. Йоан Рилски" в Лондон.[20]

По неофициални статистики към 2003 г. българските членове на Виссарион в Сибир наброяват 20 души.[21] Що се отнася до тези в България, те се събират в мансардна стаичка в центъра на София. Фактически, тази стая играе ролята на храм и е накичена със снимки на Виссарион.[22] Според журналистически материали публикувани през май 2003 г. в седмичника 168 часа, българските последователи на Виссарион проектират създаването на първото екоселище в Еленския Балкан.[23]

На 11 април 2003 г. Стефан Калайджиев изнася конференция на тема "Сравнителен анализ между учението за Единната вяра и учението на Беинса Дуно-учения за прехода към новия човек".[24]

На 10 септември 2004 г. следобяд, Вадим Редкин посещава Бургас. Пресконференцията организирана от Българското Екосдружение На зазоряване привлича ок. 30-40 души на различна възраст, измежду които български последователи на Виссарион дошли специално от Сибир, негови симпатизанти, дъновисти, журналисти. Конферентната зала на хотел "Приморец" е украсена със снимки на Виссарион, на храмовете в Сибир, с райски пейзажи, на привично весели деца и щастливи и усмихнати хора.[25]

След посещението на Редкин, самият Виссарион се озовава за четвърти път в България. Пристига на 11 октомври 2004 г. и остава 10 дни. Както Редкин така и той е поканен от Екосдружението На зазоряване, а самото му посещение и конференциите са финансирани от трима български бизнесмена.[26] Финансово добре издържан, Виссарион се разхожда по време на посещението си придружен от бодигард и използва луксозен джип. София-град е залят с афиши и покани за конференциите, по време на които присъстващите го обявяват за лъжепророк.[27] На 23 октомври 2004 г. БТВ предава пряко, в предаването Сеизмограф, диспута между Виссарион и професора от Богословски Факултет в София Димитър Киров.[28] Горещ дебат се развихря и по време на конференцията на Виссарион във Варна.

След това посещение на Виссарион в България, БНТ организира предаване на тема Жертвите на Виссарион и кани като гости двама от неговите последователи.[29]

През месец ноември 2004 г. кореспондент и фотограф от вестник 24 часа посещават общината на Виссарион в Сибир. След посещението публикуват на 20 ноември 2004 г. статия озаглавена « В Сибир. При Иисус».[30]

5.2. Анастасия и България

Второто сибирско религиозно движение проповядващо в България е това на Анастасия. Неговият основател Владимир Пузаков познат като Владимир Мегре все още не е посещавал България. Беше обявено, но нереализирано участието му в организираната в София, на 1 и 2 октовмри 2005, международна анастасийска конференция Планетарното значение на родовите имения.[31]

Въпреки това, движението Анастасия работи усърдно за реализацията на идеите изразени в осемте книги на Мегре, всички преведени на български. Няколко са организациите в България работещи за реализацията на утопичните религиозно-социални проекти на Мегре-Анастасия.

На първо място може да се спомене Сдружение Родово имение. Членовете му се срещат веднъж седмично в София и се придържат към проекта за създаване на родови имения на територията на България. издава едноименен вестник.[32] Второ – Български Център Звънящите кедри на Русия (заглавие на една от книгите на Мегре). Той се занимава главно с продажбата на кедрови продукти и издава едноименен Алманах.[33] Трета организация работеща в България е Екосдружение Жив дом. Неговата цел е изучаване, развитие и реализация на екологичния начин на живот и в хармония с природата в Родови имения и села.[34] Не на последно място би трябвало да се спомене и Екологично сдружение Стоте дъба[35], за което вече стана въпрос преди това.



[1] По това време Охридската Архиепископия е под юрисдикцията на БПЦ.

[2] Снегаров, И., История на Охридската Архепископия-Патриаршя, T. 2, София, 1995, с. 289.

[3] Там, с. 289-290.

[4] Йовков, M., Павликяните и павликянските селища на територията на Бългаия от XV до XVIII век, София, 1991, с. 54.

[5] Срв. Венетов, Н., "Колонията в Аланкайряк", Море, N°2, Бургас, 1986. и Горов, Г., "Толстоистките общности в Странджа ", Море, N°2, Бургас, 1986.

[6] Дюлгеров, Д., "Общество Добрият Самарянин" в ГБФ, T. XVII, 1939-1940, София, 1940, с. 20.

[7] Aslanian, D., Histoire de la Bulgarie de l’Antiquité à nos jours, Versailles, 2003, p. 382, 388.

[8] Срв. Aсенов, Б., Под булото на религията, София, 1984.

[9] Лична страница на Стоян Везенков [Електронен документ] URL адрес : http://www.gwdg.de/~svezenk/vissarion.htm (Страница на български консултирана през 2003-2004)

[10] Лична страница на Стоян Везенков [Електронен документ] URL - същия адрес : (Страница на български консултирана през 2003-2004)

[11] Там

[12] Костадинова, Ж., "Христос живее в Русия", Труд, София, 24 април 2003, с. 18.

[13] Непознат автор, Срещи с Висарион, София, 1997, с. 75.

[14] Лична страница на Стоян Везенков...

[15] Там

[16] Става въпрос за Българското Бяло Братсто на Петър Дънов. Да не се бърква с едноименното руско Юсмалос на Мария Цвигун и Юрий Кривоногов.

[17] Лична страница на Стоян Везенков...

[18] Лична страница на Стоян Везенков...

[19] Виссарион, "Обръщение към българския народ". Българска Интернет страница за Виссарион [Електронен документ] URL адрес : www.vissarion.hit.bg (Страница на български консултирана през декември 2004)

[20] Офицалент Интернет сайт на Църква на Последния Завет [Електроннен документ] URL адрес : http://www.vissarion.ru (Страница на руски, консултира се редовно от 2002)

[21] Костадинова, Ж., пос. съч., с. 18.

[22] Николаева, M., "Българите се кланят на Сибирския Иисус", 168 часа, София, 16-22 май 2003, с. 24.

[23] Там, с. 24.

[24] Калайджиев, С., "Сравнителен анализ между учението за Единната вяра и учението на Беинса Дуно-учения за прехода към новия човек". [Електронен документ] URL адрес : http://www.imadrugpat.org/beinsa_vissarion.htm (Страница на български консултирана през януари 2005)

[25] Лични бележки от пресконференцията на Вадим Редкин , 10 септември 2004, Бургас.

[26] Цолов, И., "Трима наши бизнесмени финансират Висарион", Mонитор, N°2017, София, 22.10.2004. Официален Интернет сайт на вестник Монитор [Електроннен документ] URL адрес : http://www.monitor.bg/article?sid=&aid=16800&eid=161 (Страница на български консултирана през декември 2004)

[27] Царева, Ц., Джоева, T., "Бизнес с ореол", Tема, N° 43, София, 1-7. 11. 2004, с. 57.

[28] Информативен сайт на Фондация Духовност [Електроннен документ] URL адрес : http://religiabg.com/?p=news&id=2613 (Страница на български консултирана през декември 2004)

и Официален Интернет сайт на БТВ [Електроннен документ] URL адрес : http://btv.bg/weekend/?magic=thisweek&tale=20&s_id=2712 (Страница на български консултирана през декември 2004)

[29] Офицалент Интернет сайт на Църква на Последния Завет

[30] Там

[31] Офицален Интернет сайт на Анастасия в Русия [Електроннен документ] URL адрес : http://anastasia.ru (Страница на руски, консултира се редовно от 2003)

[32] Офицален Интернет сайт на Сдружение Родово имение [Електроннен документ] URL адрес : http://www.rodovo-imenie.org/index.htm (Страница на български, консултира се редовно от 2004)

[33] Офицален Интернет сайт на Алманах Звънящите кедри на Русия [Електроннен документ] URL адрес : http://kedrovka.com/ / (Страница на български, консултира се редовно от януари 2005)

[34] Офицален Интернет сайт на Екосдружение Жив дом. Jiv dom [Електроннен документ] URL адрес : http://www.jiv-dom.viavita.net/ (Страница на български, консултира се редовно от март 2006)

[35] Офицален Интернет сайт на Екологично сдружение Стоте дъба [Електроннен документ] URL адрес : http://www.stote-duba.org/ (Страница на български, консултира се редовно от 2005)