pole-copy.jpg

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

Анна Маринова

Някои аспекти от учението на общноста „Стражева кула”

(„Свидетели на Йехова”)

в светлината на Свещеното Писание

            Живеем в плуралистично и демократично общество. Фактът, че нашата страна вече политически и икономически е страна член на Европа (защото както географски, така и културно ние принадлежим на Европа още от началото на създаването на българската държава) още повече ме задължава да бъда толерантна и търпима към доктрината на останалите вероизповедания, християнски конфесии и към тази на възникналите на тяхна база нови религиозни движения. Затова и критиката ми не е насочена към същноста на доктрината, към догматическите постановки в учението на „Свидетели на Йехова” защото всеки човек има право да вярва в когото и в каквото си иска, стига тази му вяра да не накърнява свободата, правата, достойнството на другия, както и да зачита правото на различния да споделя или да не споделя религиозните убеждения, които самия той има (тук включвам и правото на всеки човек на атеизъм и скептицизъм). Въпреки моето православно християнско верую, аз ще се опитам (докото мога) да бъда обективна към критиката си относно отношението на „Свидетели на Йехова” към някои текстове на Свещеното Писание и коментари, които те предлагат. Моята критика не е насочена и към самите членове на общността „Свидетели на Йехова”, а е насочена към техни неправилни преводи на някои места от Свещеното Писание и на техни и към позоваването (от тяхна страна) само върху един аспект на библейски понятия - като напр. разбирането и превеждането на богатото семантичното понятие nepes само и единствено с думата „душа”.

            Споделям своите православни християнски позиции не за да се конфронтирам с представители на общноста „Свидетели на Йехова”, нито пък с представители на което и да е християнско изповедание, а само поради това, че аз съм искрено убедена, че няма надконфесионално тълкувание на библейските текстове, а следствие на това и надконфесионално разбиране на Свещеното Писание. Безспорен факт е, че всеки вярващ (съзнателно или несъзнателно) при тълкуванието на Свещеното Писание е повлиян до някъде от позициите на своята собствена конфесия. Искрено вярвам обаче, че християнските конфесии не пречат на желанието и на опита тълкувателя на дадени библейски текстове да бъде безпристрастен и възможно най-близко до единия и единствен възможен истински смисъл на Свещените Писания. Убедена привърженица съм на междуконфесионалния и междурелигиозен диалог и търпимост в духа на зачитането на вярата на другия. Към това съм се стремила и аз (в този свой текст, който предлагам на Вашето внимание) с цялото ми сърце, с цялата ми душа, с целия си разум и с всичките си сили (срв. Вт. 6:4-5).

1. Кратка история на общноста „Свидетели на Йехова”

            Общността „Свидетели на Йехова” е основана от Чарлз Тейз Ръсел, който след като слуша проповедите на адвентиста Нелън Барбър  (който предрича невидимото завръщане на Христос през 1914 г.) през 1879 г. основава „Сионска стражева кула”. През 1886 г. той издава поредица от 6 книги, които по-късно биват озаглавени „Изследвания на Писанията”, а през 1917 г. (след смъртта на Ръсел) към тези шест тома е добавен още един - 7 том.

            Името „Свидетели на Йехова” религиозната общност получава през 1906 г. от Джоузеф Ръдърфорд, който позовавайки се на Ис. 43:10а („вие сте Мои свидетели, каза Господ”),[1] нарича последователите „Свидетели на Йехова”. Натан Нор създава центъра „Гилеад”, който служи за подготовка на мисионерите и богословите на „Свидетели на Йехова”, а през 1950 е започнат т. нар. „Нов световен превод на светите писания” – превод на Библията.

2. Името Господ в Свещеното Писание на Стария Завет и възгледът на Свидетели на Йехова  

            Божиите имена разкриват Божиите действия или енергии, а не на Божествената същност, която е непознаваема.[2] Те са откровение, което Бог Сам дава за Себе Си първо на старозаветното човечество. А когато се изпълни времето Бог Слово се въплъти и даде Нов Завет.

Така в патриаршеската епоха (18-17 в пр. Хр.) Бог се открива с различни имена.[3] На патриарх Авраам Господ се открива като Бог всемогъщ  -  (Бит. 17:1, 28:3, 35:11 и др.), а Авраам издига жертвеник на вечния Бог – (’elolam) (Бит. 21:33). На Исаак и Яков Бог Сам се открива с името Бог на отците (twba yhla – ’elohejabot). Яков е уверен в Божията закрилата с думите: „Аз съм Господ, Бог на твоя отец Авраам и Бог на Исаак” (Бит. 28:13).

            Себеоткровенията на Бога, дадени на отците в патриархалната епоха, се различават от едно особено Божие откровение, което Господ дава на Моисей при горящия, но неизгарящ трънен храст. Когато Моисей пита Бог за Неговото име, Господ му отговаря: „Аз съм Този, Който съм” - (’eheje(h) ’asereheje(h) - Изх. 3:14), които думи в Septuaginta са предадени с деятелното причастие на глагола (einai - съм)-(ego eimi ho on - Аз съм Съществуващият).[4] Божието име Съществуващият, което в традицията на Septuaginta навсякъде  се превежда с думата (Kurios) - Господ, на библейски еврейски се предава чрез тетраграмата (четирибуквието) (JHWH), която съдържа четирите консонантни (съгласни) еврейски букви йод (y), хе (h) вав (w), хе (h). Понеже в библейския еврейски език няма вокали, а само консонанти,[5] постепенно правилното четене на свещената тетраграма (hwhy - JHWH) станало несигурно от една страна поради разбирането на евреите, че името Съществуващият е собствено име на Бога (с което то се отличава от всички други имена на Бога), а от друга – на буквалното разбиране на Божията заповед: „Не изговаряй напразно името на Господ, твоя Бог защото Господ не ще остави ненаказан този, който изговаря името Му за нищо” (Изх. 20:7). Масоретите,[6] приемайки многовековната равинска традиция, особено се отнесли към тетраграмата hwhy (JHWH) като или изцяло я заменяли с думи заместители (т. нар. Quere perpetuum)[7] като ynwda (’adonaj - Господ, Господар) или hmc ema(h) - букв. името) или пък променяли нейното звучене като вокализирали консонантите на тетраграмата hwhy (JHWH) с вокалите хатеф патах ( ֲ) холем (ֹ) и камец (ָ)  от ynwda (’adonaj). Последното довело до неправилното четене на свещената тетраграма hwhy (JHWH) като Йехова.

            Според повечето учени хебраисти тетраграмата hwhy (JHWH) е изведена от глагола hyh ((haja(h)  - съм, съществувам))[8] в наклонение Hiphil и нейното правилно четене е Яхве.[9] Свещената тетраграма hwhy (JHWH), освен в Свещеното Писание на Стария Завет, е засвидетелствана и остраките от Лахиш, в папирусите от Елефантина (където от 5 в. пр. Хр. са живеели евреи, които дори имали свой храм и свещенство)[10], в стелата на моавския цар Меша (Меса) - 9 в. пр. Хр. и др.[11]

            Името Яхве, наистина е резултат от особено Божие себеоткровение, но то не е единственото и собствено име на Бога, а думата Господ  (Kurios) не е титла, както това допускат „Свитеделите на Йехова”, а е гръцки превод на свещената тетраграма hwhy (JHWH). [12]

3. Някои промени на текстове на Свещеното Писание в Новия световен превод на светите писания

            Така нареченият „Нов световен превод на светите писания”, официален за общността „Свидетели на Йехова”, е започнат през 1950 г. и е завършен през 1960 г. като първоначално е издаден в шест книги. Първата ревизия се е състояла през 1961 г., когато е текстът е издаден само в една книга с критичен апарат. Втората ревизия на е реализирана през 1970-1971 г. През 1969 г. е реализиран т. нар. „Превод на гръцките писания”, т. е. на книгите на Новия Завет.[13]

            В превода на общността „Свидетели на Йехова” впечатление прави това, че на повечето места думата Господ е заменена с неправилното четене на името Яхве – Йехова.

            В новия световен превод редица библейски места са преведени така, че възниква промяна при предаването на смисъла на съответния библейски еврейски (респ. арамейски) или библейски гръцки (koinh - koine) текст. Ще разгледам само някои от местата, които за християните от всички конфесии, имат важно догматично значение и които места са преведени различно в „Новия световен превод”.

Зах. 12:10   

                                                                                                                                             

Масоретски текст  wlu wdpsw wrqd - rca ta yla wfybhw (wehibjtuelajetašer daqaru   wesapaduelaiw).

Превод И ще погледнат към Мене, Когото прободоха и ще ридаят за Него.

 (kai epoblepsontai pros me anth on katorhesato kai kopsontai ep auton)

Нов световен превод (НСП)  И ще погледнат към един когото прободоха и ще ридаят за него.

            Плачът по Прободения (Зах. 12:9-11)

9. И ще стане така в този ден: ще преследвам за да изтребя всички езичници, които отиват към Йерусалим. 10. И ще излея върху дома на Давид и върху живеещите в Йерусалим дух на благост и смиляване. И ще погледнат към Мен, Когото прободоха и ще ридаят за Него както се ридае за единороден и ще плачат за Него, както се плаче за първороден. 11. В онзи ден ще усила плача на Йерусалим като плача при Хададримон в долината Мегидо.

            Десетият стих на книгата на св. прор. Захария (12 гл.) е част от едно пророческо слово (Зах. 12:9-11),[14] което възвестява Божието обещание за подкрепа на Йерусалим и жителите му. Когато неприятелите се насочат към Йерусалим той ще бъде за тях като чаша на опияняване (Зах. 12:2), т. е. враговете ще бъдат безпомощни в деня в който те нападнат Йерусалим (Зах. 12:4). Бог не само ще растрои плановете на враговете, но и Сам ще пази града. Противниците ще се смутят, а жителите на града ще се вдъхновят и ще се изпълнят с ревност и сила (Зах. 12:6). Но Бог желае не само физическото оцеляване на Израил, но и неговото духовно обновяване. Ето защо Той ще излее „дух на благост и умиление” (Зах. 12:10). Духът на благост и умиление е дар на Светия Дух, Който дава на човека познание за греха и за вината му и заедно с това му дарява умиление и сърдечно съкрушение за сторените грехове.[15] Следствие на преизобилно излятата Божия милост жителите на Йерусалим „ще погледнат на Мен (yla - ’elaj), Когото те прободоха и ще ридаят за Него” (wylu  -‘elajw), казва Яхве.

            Свети Ефрем Сирин (+ 373), тълкувайки тези думи ги отнася в исторически план към смърта на Юда Макавей (166 г. пр. Хр.), но заедно с това, светият отец вижда в тези думи пророчество за разпънатия Христос, Чиито ребра са прободени с копие.[16] Същото мнение изказват повечето древни отци и някои съвремени тълкуватели.[17]

            В Евангелието според Йоан, когато се описва кръстната смърт на Спасителя, се отбелязва че при разпятието на Христос се изпълнили думите „Негова кост няма да бъде строшена” (Йн. 19:36), които думи в исторически смисъл се отнасят до пасхалното агне. Така евангелистът разглежда пасхалното агне като предобраз на Христовата кръстна жертва, а думите, „ще погледнат на Мене, Когото прободоха” (Зах. 12:10б) от пророчеството на Захария, евангелистът отнася до умилението и покаянието, което част от юдеите изпитват още при Христовото разпятие. 

            Преходът от първо лице - „ще погледнат към Мен, Когото прободоха”                 (wrqd - rca ta yla wfybhwwehibjtuelajetaser daqaru ) към трето лице – „и ще ридаят за Него” (wlu wdpswwesapeduelaiw), указват на това, че Прободеният е едно с Яхве. Затова и Той е описан от Захария като единороден (dyhy - jahjd) и първороден (rwkb - bekor). От тук определението „единороден” е използвано от евангелист Йоан и е отнесено към Христос (Йоан 1:14). Сам Иисус Христос не веднъж открива Себе Си като единороден Син на Отец и пояснява, че Той е единосъщен с Отец – „Аз и Отец едно сме” (Йн. 10:30).

            Плачът на част от съвремениците на Христос, които отначало не познали в Негово Лице Месия и Бог, започнал малко след Възкресението на Христос. На ден Петдесетница, когато ап. Петър произнесъл въхновено реч, три хиляди души се разкаяли затова, че чрез неверието си са станали виновници за пробождането на Христос. Писателят на книга Деяния на светите апостоли свидетелства, че на сърцето на слушащите проповедта на Петър е станало умилно и те искрено се каели за греховете си (Деян. 2:38).

            Пророчеството на Захария за плача по Прободения ще намери своя завършек в края на времената (в страшния ден на съда) когато Спасителят ще се яви видимо както на вярващите в Него, така и на тези, които не са повярвали в Христос и които упорито са се противили на евангелската проповед през вековете - на тези, които чрез ожесточението си сякаш са разпнали и проболи Иисус Христос в сърцата си. За тях в книга Откровение се казва: „Ето, идва с обаците и ще го види всяко око и онези, които Го прободоха” (От. 1:7).

            В Свещеното Писание на Новия Завет променените текстове в т. нар. „Нов световен превод” са доста (като едно от най-очевидните е използването на думата „Господар” вместо „Господ” когато става дума за Иисус Христос и фактът, че в „Новия световен превод” думата „кръст” е заменена с кол, понеже „Свидетели на Йехова” смятат, че Христос не е разпнат на кръст, а на кол)[18] затова ще се спрем само на най-съществените различия.

Йоан 1: 1-2[19]

Превод  В начало беше Словото и Словото беше у Бога и Словото Беше Бог.        

                        То беше в начало у Бога.

 НСП  В началото беше Словото и Словото беше с Бога и Словото беше Бог. То беше с Бога в началото.

            Тези думи са началото на пролога (Йн. 1:1-18) на Евангелието според Йоан.[20] В „Новия световен превод” думата „начало” е членувана. По такъв начин „Свидетелите на Йехова“ подкрепят своето учение, че Иисус Христос не е истински Бог и е творение тъй като Той (според „Свидетели на Йехова”) е имал начало на Своето битие във времето.

            Прологът на Евангелието според Йоан (1:1-18) започва с една песен-славословие (Йоан 1:1-2), която вероятно е позната на читателите от раннохристиянското богослужение.[21] Така прологът на Йоан започва с увертюра за вечното Божие съществуване. Използваният имперфект „беше” (en) на глагола съм (einai) не конкретизира времето, т. е. с него не се указва времето, когато е започнало това битие. Така Йоан прави възможно разбирането, че Словото няма нито начало на Своето съществуване във времето, нито край на това Свое съществуване. Словото е преди началото на времето и преди сътворяването на света (Бит. 1:3).[22]

            Произходът на понятието ”слово” (ho logos), с което евангелист Йоан нарича Второто Лице на Света Троица – Бог Син, не може да бъде изяснен едностранно. От значение е фактът, че във философското учение на Хераклит от Ефес, учението за логоса заема централно място. Между логоса на Хераклит и описвания в Евангелието според Йоан Логос има някои общи черти. 1. Логосът е посредник при творението. 2. Логосът е вечен и е предсъществуващ (преди времето). 3. Наистина Хераклит никъде директно не нарича Логоса божествен, но от някои фрагменти може да се заключи, че философът приписва на логоса подобни черти.

В учението на стоиците логосът е проникваща цялото творение сила. Според учението на стоиците в светът е било, е и ще бъде всичко, но посредством логоса - без него не би съществувало нищо. При стоиците обаче е немислимо логосът да се въплъти или да има изкупително действие.

При юдейския учен Филон Александрийски логoсът е синоним на премъдростта. Както премъдростта е първородна и е начало, така и логосът е първороден и е начало. Логосът (според Филон) е по-стар от всичко сътворено; той се явява като светлина, той е син и икона на Бога, той е божествен, но не е Бог. Логосът слиза при човеците и живее между тях като спасява тези, които са добродетелни, а пък богопротивниците са осъдени от него. Той е приятел, съветник и учител на хората. [23]   

Като най-близка до евангелската представа за логоса се явява старозаветната представа за Божието словото (hwhy rbd – dabar JHWH). На Божието слово в Стария Завет се приписват божествени  качества и свойства - творчество и действие в историята (Бит. 1:3; Изх. 20:1; Вт. 8:3; Ис. 1:4; Йер. 10:12; Пс. 33/32:6; Ав. 3:5-6 и др.).

            Светите отци изясняват донякъде защо Второто Лице на Света Троица е наречено Слово със сравнението, че както словото се ражда безстрастно от ума, така и Бог Слово се ражда от Отец. Както за ума не може да се каже, че някога е без слово, така и за Отец не може да се каже, че някога е бил без Своето Слово – Бог Син. Отците изясняват, че изговарянето на което и да е наше слово (респ. записването на това слово) е свидетелство за истинността на въплъщението на Бог Слово.[24]

            В стих 14 (1 гл.) в „Новия световен превод на светите писания” са добавени несъществуващите в текстовокритичното издание на Новия Завет на Nestle-Aland (т. е. в никой древен папирус, кодекс и изобщо новозаветен текст) думи: „Той  (Словото – бел. м.) беше изпълнен с незаслужена милост”. Не става ясно откъде преводачите са взели думата „незаслужена” и защо на това място те са превели думата η χαρι§ (he haris) като „милост” при условие, че в никой древен или утвърден съвременен превод (независимо преводачите към коя християнска конфесия принадлежат) тази дума не е преведена с „милост”, а с „благодат”.

            Невярно са преведени и думите на възкръсналия Христос към Мария Магдалина:

Йоан. 20:17

 (legei aute Iesus: me mu haptu, upo gar anebeka pros ton patera)

Превод  Казва й Иисус: Не се докосвай до Мен защото още не съм възлязъл

               При Отца.                  

НСП  Иисус й каза: Не се дръж така здраво за мене защото още не съм             отишъл при Бащата.

В посланието на св. ап. Павел до Филипяни (Фил. 2:6-11) се съдържа важна вероизповед (по жанр тя е песен) която свидетелства, че древната Църква е изповядвала Божественото достойнство на Христос.

Фил. 2:6[25]

Превод  Който съществуваше в образ Божий, не счете за грабеж да

               бъде равен на Бога.

НСП  Който макар че съществуваше в образа на Бога, не помисли да заграбва  нещо, а именно, да бъде равен на Бога.

Песен за божественото достойнство и доброволно снизхождение на Христос (Фил. 2:6-11)

6. Който съществуваше в образ Божий, не счете за грабеж да бъде равен на Бога. 7. Но упразни Себе Си, прие образа на Раб и стана подобен на човеците и намери образ като Човек. 8. Смири Себе като стана послушен до смърт, (и то) смърт кръстна. 9. Затова Бог Го превъзвиси и Му подари име, което е над всяко име. 10. Та в името на Иисус всяко небесно, земно и подземно да преклони коляно. 11. И всеки език да изповяда, че Иисус Христос е Господ, за слава на Бог Отец.

В жанрово отношение (както споменах) разглежданите стихове са песен за прослава на Христос. Относно авторството на песента има различни становища. Докато едни учени поддържат тезата, че разглежданата песен е заимствана (с възможна допълнителна преработка) от древноцърковното богослужение, други са на мнение, че ап. Павел сам е компонирал (съставил) песента.[26] И двете възможности са еднакво приемливи, няма да дискутирам по тях, защото в случая те нямат отношение към разглеждането на текста с цел да се покаже къде и как той е променен при превода на обществото „Свидетели на Йехова”.

Ст 6 започва с относителното местоимение ος-hos (който), което местоимение безспорно се отнася до Христос. Апостол Павел говори за Христос, че Той е съществувал в образ Божий (en morphhe thеu hyparhon) преди Своето въплъщение. Значението на думата μορφη (morphe) е различно. При Пиндар тя означава външно явление, при Платон и философите означава форма на явяване. В Septuaginta[27] думата μορφη (morphe) се използва рядко и то в значение на „образ, картина, израз”. При приемането на значението, в което Septuaginta използва думата μορφη (morphe), в текста на Фил. 2:6, става ясно, че нейното съдържание е: видим израз на Божественото съществуване.[28]

Христос, имайки истинско божествено достойнство, не го използва като имущество или като нещо, което е заграбено, като плячка, която не Му принадлежи. За разлика от Адам и Ева, които пожелаха да бъдат равни на Бога (Бит. 3:5 и сл.), но без Бога, Христос, бидейки истински Бог, упразни Себе Си. Изразът „упразни Себе Си” (εαυτον εκενωσενheauton ekenosen) не е типичен и не се среща в класическия гръцки език. Относно значението на този израз има различни мнения. Например J. Jeremias приема, че изразът „упразни Себе Си” е интерпретация на Ис. 53:12,[29] където за Божия Раб се казва, че Той „изля до смърт Своя живот” (wcpn twml hruhheera(h) lamawet napšo). Ако се изходи от буквалния превод „упразни Себе Си”, то тогава това се разбира в смисъл на „направи Себе Си беден” . Тази интерпретация е подкрепена от 2 Кор. 8:9 където се говори за Христос, че Той „бидейки богат обедня заради нас”.[30] 

Явно е в случая, че това упразване и ставане Раб на Божия Син не трябва да се разбира в смисъл на това, че Христос е престанал да бъде равнодостоен и равночестен с Отец след Своето въплъщение. Основание за това, че Христос и при Въплъщението Си запазва Своето Божествено достойнство и равенство с Отец е фактът, че упразването е доброволен акт на Христос (факт, който е подчертан от самия текст). По израза на св. Атанасий Велики (+ 373) „Синът Божи затова стана Син Човешки, та синовете човешки, т. е. синовете на Адам, да станат синове Божии”.[31]

            С думите „стана подобен на човек” се добавя нов нюанс – Бог Слово става Човек и влиза в човешката история. Не трябва да се подминава факта, че използвайки формата γενομενος (genomenos) ап. Павел привежда момента на ставането, което ставане вече е факт и този факт е изразен с пасивното аористното причастие (от гл. ευρισκω - eurisko) „намери” (ευρεθεις - euretheis) образа на човек. Така става ясно, че Логосът съществува преди да стане човек.

Думата ομοιωμα (homoioma)  - „подобие” създава известни проблеми, но тя не се употребява в смисъл, че Словото не е станало истински Човек, а за да се подчертае, че Христос е различен от всички хора с това, че Той няма грях и е напълно смирен. Последното Христово качество е тема на ст. 8 където се казва че Христос е смирил[32] Себе Си. От този израз също става ясно, че Христос Сам и доброволно заради нашето изкупление и спасение е приел не само да се въплъти, но и да понесе несгоди, хули, оплювания, отричане, да страда, да умре и то с позорна смърт каквато е била разпването на кръст.

Подаряването на име, което извършва Бог Отец, се отнася до прославянето на човешкото естество на Христос защото като Бог Иисус Христос няма нужда от прославяне. Отците на Църквата, изяснявайки ст. 9 в този смисъл, се основават на факта, че в текста се говори за доброволното приемане на човешко естество от Бог Слово както и за прославянето на това естество.[33] Иисус Христос не само като истински Бог, но и като истински Човек, е истински и в пълния смисъл на думата Син Божий.[34]

Следващите стихове (10-11) описват поклонението не само на земното, т. е. на цялата земна твар пред Христос, но и на небесното. Със синекдохата „небесно” безспорно се имат предвид небесните, ангелските войнства. За отбелязване е, че не само ангелите прекланят колена пред прославеното човешко естество на Христос, но дори и подземното – т. е. демоните и бесовете.[35] Така прославянето на Христос от цялата твар става прослава и на Бог Отец (срв. Йн. 5:23). Наистина, бесовете не прославят Христос като Бог, но те принудени от Неговото Божествено достойнство и величие биват смирени.

В посланието до християните от Колос св. ап. Павел отново свидетелства за Божественото дотойнство на Иисус Христос като за тази цел отново използва един химн. Текстът на ст. 15 и ст. 19 от 1 гл. в превода на „Свидетели на Йехова” отново се отклонява както от гръцкия текст, така и от древните преводи (напр. от Vulgata).  

Кол. 1:15[36] (hos estin eikon ti theu aoratu, prototokos pases ktiseos)

Превод: Kойто е образ на невидимия Бог, първороден преди цялото творение.

НСП: Той е образът на невидимия Бог, първородният измежду цялото творение.

Кол. 1:19 Nestle-Aland οτι εν αυτω ευδοκησεν παν το πληρομα κατοικησαι                       (hoti en auto eudokesen pan to pleroma katoikesai)    

Превод  защото Бог благоволи в Него да  обитава цялата пълнота.

НСП понеже Бог сметна за добре в него да обитават всички неща в пълна степен.

Химн за Христос

(Кол. 1:15-20)

15. Който е образ на невидимия Бог, първороден преди цялото творение. 16. Понеже в Него бе сътворено всичко на небесата и на земята, видимото и невидимото; било престоли, било господства, било начала, било власти - всичко чрез Него и за Него бе създадено. 17. И Той е преди всичко, и всичко е утвърдено чрез Него. 18. И Той е Глава на тялото на Църквата, Който е Начало, Първороден от мъртвите та Той да има във всичко предимство. 19. Защото в Него Бог благоволи да обитава цялата пълнота. 20. И чрез Него да примири всичко със Себе Си било на земята, било на небесата като сътвори мир чрез кръвта на Неговия кръст (чрез Него).  

 

Най-често текстът Кол 1:15-20 се окачествява като химн за Христос, но по-скоро той е текст за прослава във възвишена проза.[37] Стих 15 започва с относителното местоимение който (hos), но от текста става ясно, че това е Христос, Който е наречен „Образ на невидимия Бог”. Думата eikwn (eikon) означава „образ”, „изображение”, „статуя”, „картина”, „портрет”.[38] Бог Слово (в текста) е наречен образ на Бог Отец не в смисъл, че Синът е на някаква картина или на някакъв образ на невидимия Бог защото (както знаем) според Свещеното Писание Бог Отец не може да бъде изобразяван защото никой човек не Го е видял (Йн. 1:18). В елинистичния начин на мислене „образ” означава че това, което е окачествено като образ има участие в това, което представя – в образа (картината) съществува пресъздаваното.[39] И така, въпреки че Бог Отец никой никога не е видял (Йн. 1:18), то чрез единородния Син - чрез Образа на Бог Отец, Отец е достъпен и зрим.

Думите „първороден преди цялото творение” (ст. 15 б) са превод на израза prwtotoko" pash" ktisew" (prototokos pases ktiseos). Терминът „първороден” (prototokos) е заимстван от Стария Завет където според обичайното право и според Моисеевия Закон (hrwt – thora(h)) на първородния (rkb - bekor) се е падало двоен дял от наследството (Втор. 21:17). Първородният не само е получавал особен дял от наследството, но на него се е падала и бащината благословия – нещо, което ясно виждаме в историята за първородството на Исав, който продава това си първродно право на брат си Яков (Бит. 25:29-34; 27:19-23). Пророк Захария окачествява плачът по прободения Месия (както видяхме по-горе) като плач по първороден (rkb - bekor) и единороден или единствен (dyhy - jahjd). Бог Слово е единственият Син (по същност и по достойнство) на Бог Отец.

Бог Слово не само е Първороден и единствен Син на Бог Отец, но Той е и преди всяка твар, т. е. Той не е творение, а е равнодостоен и съвечен на Бог Отец. Цялото творение – невидимият ангелски свят (престоли, господства, начала, власти) и видимият свят имат своето битие благодарение на творчеството на Света Троица (ст. 16). В ст. 17 изказаната вече мисъл, че Бог Слово е преди всичко (т. е. е предвечен) не само е повторена, като по този начин на нея е поставен акцент, но тя е и допълнена с това, че Виновник за творението не само  че е Бог Слово, но всичко съществуващо има в Него и своето утвърждение и своята цел.[40] Следващият стих (18) е тясно свързан с предходния не само защото по мнението на някои св. отци цялото творение е Христова Църква, но и защото Христос чрез Църквата и в Църквата, като нов Адам, ражда християните отново и ги прави нова твар (Йн. 17:2; Еф. 2:15). Втората част на ст. 18 развива темата за Христовото първенство, като припомня Неговото възкресение. Вярно е, че преди Христос и други възкръсват, но те са били възкресени, а Христос възкръсва със Своята власт и сила (Йн. 10:17-18) и освен това те пак умират, а Христос след като веднъж вкуси смърт заради нас, вече не умира - смъртта няма власт над Него (Рим. 6:9) затова и който вярва в Него „и да умре ще живее” (Йн. 11:25).

Стих 19 отново разкрива равнодостойнството на Сина с Бог Отец като казва, че Бог Отец благоволи да обитава в Сина цялата пълнота. Ако изходим от българския превод на този стих като че ли не става веднага ясно каква пълнота обитава в Христос. Гръцката дума pleroma (в едно от значенията й „пълнота”) е основно понятие в гръцката философия.[41] Апостол Павел, знаейки че неговите читатели и слушатели най-вече са гръкоезични и получили образование в елинската култура, заимства познати им понятия като ги използва за да може да опише чрез тях, че цялата пълнота на Божеството на Отец обитава във Второто Лице на Св. Троица – Бог Син, т. е. Бог Син има същата Божествена пълнота на битието каквато има Бог Отец. Глаголът (katoikein), респ. аористния инфинитив (katoikesai) означава „живея”, „обитавам”, „поселвам се за да живея” и по този начин предава това, че пълнотата на Бог Отец винаги и всецяло обитава в Сина. Така в образа на въплътения Христос ние виждаме Бог Отец (Йн. 1:18) защото величието на Бог Отец е величие и на Единородния Син, на Логоса.[42]

Този Същият Бог Син, Логосът, имайки Божествената пълнота в Себе Си, се въплъщава за да примири цялата твар с Бог Отец (с. 20). Примиряването е необходимо поради греха на праотците Адам и Ева понеже техния грях освен, че е техна лична вина е причинява повреда в цялото човешко естество (която се унаследява от нас, техните потомци). Този праотечески грях засяга и цялата твар защото той прави невъзможно изпълнението на задачата която Адам и Ева са имали - бидейки венец на цялото творение, те трябвало да приведат цялата твар към Бога (Рим. 8:19). Не Бог е имал нуждата да се примирява с хората, а хората с Бога затова и Бог Син ги примири  чрез Своята кръв, която Той проля на кръста.[43] И понеже човекът (както споменах) е венецът на цялото творение – видимо и невидимо, то след като човекът е изкупен, изцерен, съвъзкресен и прославен от Христос тогава той може да приведе обратно към Бога и цялото творение. 

Кръвта и душата според учението на общността „Свидетели на Йехова” и Свещеното Писание

            Общността „Свидетели на Йехова” отричат кръвопреливането на базата на старозаветната забрана да не се консумира кръв (Лев. 3:17, Втор. 12:23 и др.) понеже „кръвта е душата” (cpnh awh \dhhadam huhanepes). Препоръките на Апостолския събор (49 г. сл. Хр.) верните от езичниците да се въздържат от блудство, удавнина и от кръв (Деян 15:29) биват отнесени от „Свидетели на Йехова” и към кръвопреливането с аргумента, че щом не бива да се консумира кръв, то тя не бива и да се поема по никакъв начин.[44]

            Аргументацията за забраната на кръвопреливане и учението, че всеки истински последовател на „Свидетели на Йехова” трябва да откаже да му се прелее кръв, се базира най-вече на приемането, че библейското еврейско понятие cpn (nepes) означава само и единствено „душа”. В билейските стихове (според „Свидетели на Йехова”) било ясно, че душата всъщност бил биологичният живот.[45] От тук естествено следва, че душата не била безсмъртна. Затова накратко ще посоча значенията на старозаветното антропологично понятие cpn (nepes).

            1. Понятието cpn (nepes) означава гърло, гръклян и е свързано с изпитването на физически глад и жажда.[46]

            2. Думата cpn (nepes) означава „дъх”; описва процеса на дишането (Изх. 23:12, 31:17) и се свързва с органите на дишането (белите дробове).

            3. След като понятието cpn (nepes) е свързано с гърлото, глада и жаждата (Ис. 58:11, Притч. 6:30), то логична е връзката му с желанието, потребноста и стремежът към утоляване на глада и жаждата (Втор. 23:25). Желанието за ядене (Втор. 12:15; Мих. 7:1), както и желанието за пиене (Втор. 14:26) се свързва с cpn (nepes). Когато човек е сит, то тогава “сито гърло (cpn - nepes) тъпче мед, а за гладно гърло (cpn - nepes) всичко горчиво е сладко” (Прит. 27:7).

            4. Понятието cpn (nepes) се свързва с желанията изобщо, затова в Свещеното Писание на Стария Завет за изразяване на желание се използва израза „издигам душата си” (ycpn canna!as napsj). Копнежът и стремежите на човека[47] може да са насочени и към търсене на Бога (Пс. 24/25:1; Ис. 26:9) и вярата че Той ще насити cpn - nepes (Пс. 106/107:9).      

5. Значението на cpn (nepes) като „живот”, „жизнена сила” е ясно засвидетелствано в Стария Завет. Когато враговете издирват някого за да отнемат живота му това се изказва с израза cpn cqb (baqas nepes) - преследвам/издирвам живота  (Изх. 4:19; 1 Сам/1 Цар. 22:23; Пс. 34/35:4 и др.). Особено ясно е значението на cpn (nepes) като „живот” в забраната да се убива човек (Лев. 24:17). По отношение на живота както човекът, така и животните притежават cpn (nepes) затова и цялото живо творение се описва с думите            cpn - lk (kol nepes) – всичко живо (Бит. 9:15, 17).

            В Свещеното Писание на Стария Завет на много места се постановява забраната да не се консумира кръвта на всички животни, а тя да се излива (Бит. 9:4; Втор. 12:23, 15:23, Лев. 19:5). Тази забрана се обосновава с изказването  cpnh awh \dh (hadam hu! ha nepes)  – „кръвта е животът” (Втор. 12:23). Причината за тази забрана е фактът, че животът е даден от Яхве и Му принадлежи. В постановленията за принасяне на жертви (в кн. Лев. 17:8-11) освен изискването жертвата да бъде доведена до входа на скинията (а при построяването на храма и в двора на храма), се отправя и забраната да се яде каквато и да е кръв. В Лев. 19:11 се прави важна връзка между забраната да се консумира кръвта на животните (от една страна) и значението на кръвта (\d - dam) като средство за умиване и очистване от греховете.

            6. Понятието cpn (nepes) изразява нашето понятие за безсмъртна душа (според C. Westermann) на малко места от Стария Завет.[48] Класически пример за това е Бит. 2:7 където се говори за сътворяването на човека като „жива душа” (hyj cpn nepes haja(h)). Този израз се употребява и по отношение на животните (напр. Бит. 2:19), но човекът се отличава с това, че той е надарен от Бога с дарове и действия, които го отличават от животните. Най-важният от тези дарове е че човекът е личност (която също се описва с понятието cpn - nepes).[49] В значението на cpn (nepes) като душа на нея й се приписват редица състояния като напр. радост в Бога – „с радост ще се зарадвам в моя Господ” (Ис. 61:10; срв. Пс. 34/35:9).

7. С cpn (nepes) се описва самият човек и неговата личност. Затова на редица места в Стария Завет cpn (nepes) може да се преведе като: „човек”, „някой”, „личност” (така напр. в Бит. 17:14, Изх. 12:15, Лев. 2:1, 4:2, 7:18, 19:8; Числ. 5:6, 9:13 и др.). Близки до описанието на човешката личност са случаите когато cpn (nepes) заменя личните или възвратните местоимения (напр. в Бит. 19:19-20, 1 Сам./1 Цар. 20:32 и др.).

            8. В Стария Завет рядко се употребява антропологичното понятие cpn (nepes) по отношение на Бога. Бог се отнася с cpn (nepes) към хората (и в частност към Израил) като ги поучава кое Му е угодно и кое неугодно (Лев. 26:11, 30, Зах. 11:8) за да могат хората и Израил да Му служат.

            От разглеждането на значението на думата cpn (nepes) е видно, че това антропологично понятие няма само едно единствено значение на „душа” или на „живот”.

            В заключение ще кажем, че е притеснителен фактът, че в т. нар. „Нов световен превод на светите писания” редица текстове са променени при превода. Едва ли подобни промени се дължат на непознаване на библейските езици на които са написани книгите на Свещеното Писание. Този факт дава основание да се помисли, че някои библейски текстове (част от които цитирах) са преведени така за да подкрепят и защитят доктрините на общноста „Свидетели на Йехова”.

Вярно е, че между отделните християнски конфесии е имало, има и ще има различия по отношение на интерпретацията на някои библейски текстове, но библейския текст винаги е един и същ. Той остава непроменен, независим от светлината в който той се чете, тълкува и разбира, т. е. независим от дадената християнска конфесия. Не така стоят обаче нещата при „Новия световен превод на светите писания” където се предприемат промени в самия библейски текст, а не се правят съответни тълкувания на базата на утвърдения библейски текст – масоретския текст за Свещеното Писание на Стария Завет (без да се изключва и преводът на Septuaginta) и текстовокритичното издание на Nestle-Aland (за Новия Завет). Запознатият с утвърдените научни издания читател когато ползва „Новия световен превод на светите писания” недоумява пред промяната на откровеното Божие слово, което според вярата на всички християнски конфесии в сегашния си вид е запазило своя догматически интегритет, т. е. своята боговдъхновеност, ненакърнимост и цялостност и непогрешимост по отношение на въпросите на вярата и нравственността.

Наистина, всеки човек има право да откаже както кръводаряване, така и кръвопреливане. Проблематично е обаче ако някой бива принуждаван към това (физически или чрез психическа манипулация). Отказването на преливане на кръв на малките деца за мен е нарушаване на тяхното право на адекватно медицинско лечение, на живот и представлява нарушаване на правата на детето. Според мен кръводаряването и кръвопреливането не само е са възможни и допустими, но те са и жизнеспасяващи, те са дело в духа на Христовите думи: „Никой няма по-голяма любов от тази, да даде живота си (ten psyhen auton) за своите приятели” (Йоан. 15:13). 



[1] Старозаветните места са преведени по Kittel, R. (Hrg.) Biblia hebraica, Stuttgart 1991.

[2] Светоотеческото учение за това, че  Бог е непознаваем по същност, но е познаваем по Своите действия (енергии) е изяснено и синтезирано от Лоски, В. Очерк мистическаго богословия восточной Церкви, Киев 1991, с. 147 и сл.

[3] Даването на име според древноориенталските  и израилските представи означава, че този който има име съществува реално. Името е път за познаване на това или на този, който е наименуван. Промяната на името означава започване на ново съществуване. Вж. Вълчанов, Сл. Божиите имена в Стария Завет във Вечното в двата библейски Завета, ВТ 1993, с. 17.

[4] Ralfs, A. (Hrg.) Septuaginta, Stuttgart 1979. В синодалното издание на Библията (Библия, С. 1990 г.) това име е предадено с „Вечносъществуващият”. Този превод се базира на факта, че сегашното време в библейския гръцки език изразява и това че личността или предметът, който съществуват сега, ще продължат своето съществувание и в бъдеще. Вж. Милев, Ал. Учебник по гръцки език за духовните училища, С. 1996, с. 217.

[5] Една от специфичните особености на библейския еврейски език е писането само със съгласни (консонанти) букви. В еврейската азбука няма букви за гласните звуци.Вокализацията, която откриваме в някои кодески и в текстовокритичните издания, е дело на т. нар. учени-масорети, които вокализирали консонантния еврейски текст в периода 10- 12 в сл. Хр. Вж. Марковски, Ив. Въведение в Свещеното Писание на Ветхия Завет, Ч. І, Общо въведение, т. 2, С. 1932, с. 172-183. Съвремено изследване по въпроса може да се намери в пособията на Kelley, P. (Deutsche Bibelgesellschaft Hrg.) Die Massora der Biblia hebraica stuttgartensia, Stuttgart 2003 и на Tov, E. Der Text der Hebraeischen Bibel, Stuttgart 1997.

Първият най-стар текст в който е използвана вокализация е т. нар. Петербургски пророчески кодекс от 10 в. сл. Хр., съдържащ книгите на дванайсетте т. нар. Малки пророци (Осия-Малахия). Той е открит през 1839 г. от Авраам Фиркович в една синагога в Крим и се намира в Сан Петербург. Марковски, Ив. Въведение..., с. 196.

[6] Масоретите (от думата hrsm -masora(h)  -  перадние) са юдейски учени-пазители на текстовете на Свещеното Писание, които се грижат както за запазването на текста, така и за неговото правилно съхраняване, преписване и предаване. Тяхната дейност е през 6-11 в. сл. Хр. На тяхната работа се дължи вокализацията на консонантния еврейски текст за да може правилното четене да се съхрани. Вж. Марковски, Ив. Въведение в Свещеното Писание на Стария Завет  Общо въведение 2, Ч. 1, С. 1932, с. 169-176.

[7] Jenni, E. Lehrbuch der hebraeischen Sprache des Alten Testaments, Basel 1981, S. 49-40.

[8] Gesenius, W. Hebraeisches und aramaeisches Handwoerterbuch ueber das Alte Testament, Heidelberg 1962.

[9] Вж. Freedman, H. в Theologisches Woerterbuch zum Alten Testament, Botterweck, G. (Hrg.), Stuttgart 1982, B. IV, S. 534.

[10] Виж. Шиваров, Н. Библейска археология, С. 1992 г., с. 44.

[11] Виж. Freedman, H. в Theologisches…, S. 538.

[12] Такова е мнението на Watchtower Bible and Tract Society of New York (ed.), Какво в действителност учи Библията?, New York 2005, с. 195.   

[13] New World Translation of the holy Scriptures, Watchtower Bible and Tract Society of New York (ed.), New York 1984, p. 5.

[14] За да може стих 12 да бъде видян в контекст, ще приведа и останалите стихове на пророческото слово.

 

[15] Keil, Fr. Biblischerkommentar ueber die zwoelf kleinen Propheten, Leipzig 1866, S. 637.

[16] По Лопухин, А. Толковая Библия, т. 2, СПб 1875, с. 598.

[17] Keil, Fr. Biblischerkommentar..., S. 638.

[18] Watchtower Bible and Tract Society of New York (ed.), Какво в действителност..., с. 204 и сл. Основание за подобен превод и подобно разбиране Свидетели на Йехова търсят в Свещеното Писание на Стария Завет, където се казва, че всеки, който е обесен на дърво е проклет (Втор. 21:23). Друго тяхно основание е фактът, че в старогръцкия език думата ο σταυρος означава кол, оградено място с колове (Вж. Griechisch-deutsches Schul- und Handwoerterbuch, Gemoll, W. (Hrg.), Muenchen 2006). Но във всички старогръцки речници надлежно е посочено, че по новозаветно време, когато говорим вече не е старогръцкия език, а т. нар. κοινη διαλεκτος (koine dialektos), значението на думата ο σταυρος (ho stauros) се е променило и вече с нея се означава кръст. Глаголът σταυροω (stauroo), откъдето произлиза отглаголното съществително ο σταυρος (ho stauros), респ. означава „разпъвам на кръст”. Доказателство, че на територията на Палестина се е практикувало именно разпъването на кръст намираме във факта, че наследникът на династията на Макавеите (Хасмонеи) Александър Яней ІІ (134-104 г. пр. Хр.) във враждата си с фарисеите разпънал около 800 от тях на кръст. Вж. Шиваров, Н. Библейска археология..., с. 531.

[19] Новозаветните текстове са преведени по Nestle, A. (Hrg.) Das Neue Testament Griechisch und Deutsch, Stuttgart 1986.

[20] Според църковно-традиционния възглед писател на Евангелието според Йоан е св. Йоан Богослов, синът на Заведей и един от дванадесетте апостоли. Според този възглед времето на написване на Евангелието е 98 г. сл. Хр., а мястото е гр. Ефес. Вж. Въведение в Свещеното Писание на Новия Завет (Записки). Според вижданията на съвременни западни учени Евангелието според Йоан е написано около 100 г. сл. Хр. или в първите две десетилетия след нея (т. е. около 120 г сл. Хр.). А за съставител на Евангелието се приема виден ефески презвитер със същото име – Йоан, който е събрал и записал проповедта на св. Йоан Заведеев (наречен Богослов) Вж. Wilckens, U. Das Evangelium nach Johannes, Göttingen 1998, B. 4, S. 12. Дори да бъде възприет възгледът, че Евангелието според Йоан е записано от ученик на св. Йоан, то съдържанието на Евангелието е с доказан апостолски произход и неговият текст е датиран ок. 100 г. сл. Хр. (т. е. отличава се с древност).

[21] Wilckens, U. Das Evangelium nach Johannes...,S. 26.

[22] Ibid., S. 27.

[23] Schnelle, U. Das Evangelium nach Johannes (Theologischer Handkommentar zum Neuen Testament, B. 4), Leipzig 2000, S. 32.

[24] Изразител на светоотеческите мнения се явява св. Теофилакт, еп. Български, Тълкувание на Евангелието, Ч. 2, Атон 2003, с. 360-361.

[25] За да може да бъде видян разглежданият стих 6 в контекст, предавам целия текст на тази песен-прослава на Христос.

[26] Gnilka, J. Der Philipperbrief, Freiburg 1987, S. 111.

[27] Septuaginta или т. нар. превод на Седемдесетте (респ. на седемдесет и двамата) преводачи е наречен започнатия през 3 в. пр. Хр., по времето на Птоломей ІІ Филаделф в гр. Александрия (Египет) превод на Петокнижието (Тора) от еврейски на говоримия тогава т. нар. всеобщ гръцки език (κοινη διαλεκτος koine dialektos). Първи сведения за този превод имаме от т. нар. Писмо на (псевдо) Аристей. За Septuaginta Вж. Марковски, Ив. Въведение в Свещеното Писание на Ветхия Завет, ч. І, Общо въведение..., с. 228-234.  

[28] Gnilka, J. Der Philipperbrief..., S. 113.

[29] По Gnilka, J. Ibid., S. 118.

[30] Mueller, U. Der Brief des Paulus an die Philipper, Theologischer Handkommentar zum Neuen Testanebt, 11/І, Leipzig 1993, S. 94.

[31] Св. Атанасий Александрийски, Творения, М. 1994, т. ІІІ, с. 257.

[32] Глаголът (tapeinoo), респ. формата (etapeinosen), която се среща в текста, означава „снишавам”,  „унижавам”,  „правя покорен”,  „смирявам се”. Вж. Войнов, М. (съст.) Старогръцко – български речник, С. 1996.

[33] Св. Йоан Златоуст, Тълкувание на Посланието на св. ап. Павел до Ефесяни, Филипяни и Колосяни, С. 1930, кн. І-ІІ, с. 174.

[34] Блажени Теофилакт Охридски, Тълкувание на посланията на свети апостол Павел, Света Гора 2003, с. 9.

[35] Разбира се, че демоните не се прекланят пред Него поради почитание, но понеже Бог Син е истински Бог  те са поразени от Неговото Божество. Св. Йоан Златоуст, Тълкувание на Посланието на св. ап. Павел до Ефесяни..., с. 176.

[36] За да може да се види контекста на ст. 15 и 19 (в които има паралелни изказвания и които се явяват централни) привеждам текста на целия химн.   

[37] Becker, J. Die Briefe an die Galater, Epheser und Kolosser, Göttingen 1998, S. 201.

[38] Вж. Войнов, М. (съст.) Старогръцко ...

[39] Schweizer, E. Der Brief an die Kolosser, Neukirchen 1976, S. 58.

[40] Becker, J. Die Briefe..., S. 202.

[41] Стоическата представа за логоса е че той, като най-финно вещество, изпълва света,  докато Филон казва за логоса, че той е преизпълнен от Бога. Вж. Becker, J. Die Briefe..., S. 204.

[42] Ibid.

[43] Вж. Лопухин, А. Толковая Библия, Стокхолм 1987, т. 3, с. 308.

[44] Вж. http://www.watchtower.org/x/hb/index.htm

[45] Watchtower Bible and Tract Society of New York (ed.), Какво в действителност учи..., с. 209 и сл.

[46] Schmidt, W. Antropologische Begriefe im Alten Testament, Stuttgart 1964, S. 377.

[47] Копнежът и изискването се изразяват с израза cpn acn nasa! nepes - букв. „издигам” cpn (nepes). Вж. Jenni,  E. в  Theologisches Handwörterbuch zum Alten Testament, B. II, Cuetersloh 1975, S. 78.

 

[48] Мнението му е цитирано по Eichrodt, W. Theologie des Alten Testaments, Stuttgart 1961, S. 88-89.   

Понятието cpn (nepes) изразява свързания с тялото живот и следователно, според него, cpn (nepes) излиза при смъртта.

[49] Scharbert, J. Fleisch, Geist und Seele im Pentateusch, Stuttgart 1966, S. 23.