Печат

Младостарчеството е сравнително ново понятие за едно "вечно" явление: това е стремежът на един човек да властва над другия или над другите. Самото понятие е един оксиморон: когато млад свещеник заема мястото и играе ролята на "духовен старец", т. е. на духовен наставник, но нито има тези качества, нито целта му е само да помогне на търсещия неговата помощ. Такова явление почти винаги се среща при сектите, особено при сектите от тоталитарен тип. Ръководителят на сектата или на сектантската група се стреми да наложи своята воля над другите членове и съответно – да се възползва от тях по най-различен начин. Такива прояви, но в средите на Православната църква, разглежда и статията на игумен Нектарий (Морозов), която препечатваме от личния сайт „Църква, Православие, Евхаристия” на Р. Трифонова в неин превод.

Авторът размишлява за истинското и лъжливото духовно ръководство. Как да разпознаем в свещеника лъжестарчеството или младостарчеството? Какво да правим, ако близките ни са попаднали под влияние на такъв „духовен наставник”? Можем ли да предпазим себе си?

Духовното ръководство е една от най-сложните задачи на свещеника. Затова и той самият, и идващият при него за съвет човек винаги трябва да помнят за предпазните мерки. Трудно е дори да се каже за кого те са по-важни. Всеки един от нас, свещениците, е длъжен много добре да разбира своята собствена духовна мярка и да си дава сметка за своето лично християнско и общочовешко несъвършенство. Тогава ние осъзнаваме колко е нужно да сме чисти във всички свои действия по отношение на тези хора, които чакат от нас думи за Бога и наставления как да вървят след Него.

Свещенослужителят дава пред Бог отговор не само за себе си, но и за онези, които Той му е поверил – за тях понякога дава дори по-строг отговор. Да сложиш в протегнатата ръка камък вместо хляб и да дадеш змия вместо риба е страшно! Що се отнася до човека, който се ползва от съветите на този или онзи свещеник, той трябва да гледа преди всичко доколко свещеникът е самоуверен.

Ако в някаква трудна житейска ситуация или за някакъв сложен духовен въпрос духовникът казва: „Виж, ето какво е казал Господ за това в Евангелието, а също и светите отци. Хайде ние с тебе да се разберем какво да направиш в тази ситуация”, той предлага да постъпиш по определен начин, но не защото това е само неговото пастирско мнение, а защото целият духовен закон на живота свидетелства за това. Свещеникът не открива на обърналия се към него вярващ човек някакви тайни, а просто обръща неговото лице към Божия закон. Самият човек не иска да гледа в очите собствената си съвест, вглежда се в своето сърце, а свещеникът му помага да направи това. Но пастирът не може да изпълни нещо вместо някого. Ако той се опита да те води след себе си и казва: „Направи така, както ти казах!”, „Слушай ме!”, ”Казах и толкова!”, „Защо не ме слушаш?” – това е главно основание, за да бъдем нащрек.

Ние идваме в Църквата, за да се научим да изпълняваме Божията воля. И макар дарът за разбирането й да се дава преди всичко на човека, много е страшно, когато този, който е длъжен да ни води към Бог, застава между нас и Него, като се опитва да подмени Господ със себе си. А тази съблазън съществува постоянно.

За съжаление младостарчеството в наше време се среща често. Не е задължително пастирът съзнателно да иска да направи такава подмяна, но духовната власт е опасна, както и всяка друга, която убеждава човека, че той не е като всички останали. Властта се дава на пастира за съграждане, а не за да може той да се ползва с нещо от нея или да изпитва чрез нея чувство на удовлетворение. Това е някаква страшна отговорност пред Бога и пред хората. Ако само почувстваш, че си изключителен, трябва всичко да оставиш и да се справиш със себе си, докато не разбереш, че ти не само не си като всички останали, но дори си по-лош от тях и че никакъв особен плод в своя живот още не си принесъл от тази благодат, която Господ ти е дал.

Митрополит Антоний Сурожски нееднократно е разказвал за някакъв йеромонах, който, заставайки пред престола в първите дни след своето ръкоположение, чувствал панически страх при мислъта: „Как мога да извършвам Литургия“? Веднъж, обхванат отново от такъв страх, той почувствал как между него и престола застанал Някой, Който меко, но много настойчиво го отместил. В този миг йеромонахът съвършено ясно осъзнал, че Литургията се извършва от Самия Христос, а той е само Негов служител. Тогава мъчителният страх го оставил. Тоест свещеникът е само несъвършен и не винаги подходящ инструмент, чрез който действа Господ. Тази мисъл ни смирява и помага на Бог Той да действа чрез нашата немощ, тъй като благодатта Божия понякога не може да „пробие” през нас, за да помогне на друг човек.

Има случаи, при които свещеникът настоява този или онзи човек да приеме по негова инициатива някакво жизненоважно решение: да се ожени, разведе, осинови дете или обратно – да го даде в детски дом; да си направи операция, от която впоследствие се оказва, че не е имало нужда, да си смени работата и т. н.  И най-страшното е, че хората слушат такива съвети. Защо?

От една страна, човекът днес приема послушанието и смирението много трудно, защото всеки от нас поставя над всичко собствената си воля и иска на всяка цена да постигне своето, премахвайки от пътя си всяко препятствие. От друга страна, човек е готов напълно да предаде своята воля на някого и за нищо да не се безпокои, т. е. да снеме от себе си отговорността за собственото си битие, което е много съблазнително, защото изглежда, че всичко (за живота му) е решено. Това се случва във всички тоталитарни секти, тъй като слабата воля търси подчинение на силната.

Казват, че когато човекът със слаба психика гледа водопад, му се иска да се хвърли надолу, защото нещо го привлича в бездната. Това е  познатият от детството сюжет по Киплинг: мъдрият Каа и Бандар-лога, който като омагьосан отива в устата на змея.*

„Елате по-близо” – казва такъв човек и хората с „приглушена“ воля идват и му се подчиняват, без да се замислят, че изпълняват не Божията воля, а волята на този, който иска да ги подчини.

Разведи се – развежда се, продай си къщата – продава я, дай ми парите си – дава ги. И най-чудното е, че същите тези хора отвхърлят думите на обикновения, нормален свещеник в храма, който дава съвет съгласно Евангелието и нищо не иска за себе си.

В Ярославска област има някаква обител или скит, където живее „старец”, който през цялото време говори, че са настъпили последните времена, че трябва да всичко да отхвърлим, включително собственото си нечестиво и невярващо семейство, и да отидем в този скит да се спасяваме. При него ходят много хора, в това число и енориаши от градските храмове. Никакви разумни доводи не слушат такива хора – този, който вече е попаднал под влияние на личността на лъжестареца, е много трудно да се събуди. Хората просто не разбират, че това е лъжестарчество или т. нар. младостарчество.

Проф. Фьодор Викторович Кондратев, който дълги години е работил в Държавния научен център по социална и съдебна психиатрия ми разказа за една своеобразна класификация на попадналите в тоталитарна секта.

Първата категория – това са хора, при които практически отсъства критическо мислене и които моментално се подчиняват, като стават част от управляемата маса. Втората категория са хора, способни да анализират: когато видят противоречия във вътрешността на сектата, излизат от нея. Третата категория – това са тези, които всичко оценяват трезво, но остават в сектата, защото разбират какви възможности са скрити в нея. Такива хора се превръщат в ръководители в нейните средни и висши звена.

Затова човекът, който умее да мисли критично и отговорно, попадайки в такава общност, оглавявана от лъжестарец, започва да вижда несъвместимостта на всичко, което се случва. Такъв духовен лидер говори за настъпването на последните времена, когато трябва да отложим всякаква грижа и да мислим за спасението на душата си, но в същото време той е раздразнителен, гневен, користен. Но този, който напълно се е поддал, вече не вижда лъжата. Такива хора, които лесно се зомбират, са видни с невъоръжено око и човекът, който иска да има власт над тях, задължително ги отделя от тълпата, подчинява ги на себе си и ги улавя с младостарчеството.

Можем ли да разпознаем в себе си склонността към такова безволие? Трябва да видим как са построени взаимоотношенията ни с нашия духовник. Той е длъжен да ни научи как да действаме правилно, да ни даде някакви ориентири и образ на християнския живот. И дори когато духовникът ни напусне, разболее се или умре, ние да продължаваме да го следваме по този начин, защото сме го приели със сърцето си и сме принесли самостоятелен плод на християнския живот. Но ако чакаме духовникът да ни инструктира как да постъпваме в даден конкретен момент, а ние сами да се опитваме да свалим от себе си всякаква отговорност, значи вече сме в зоната на риск. Тоест той ни учи, а ние се учим, като сме готови да отговаряме за всичко без да прехвърляме отговорността (за решенията си) на друг.

Може да изглежда, че днес има изобилите от младостарчество. Но в по-голяма или по-малка степен прелъстени хора е имало винаги, дори в първите векове на християнството. Някои от тях искрено са се заблуждавали, други са действали чисто използвачески, разбирайки какви изгоди могат да извлекат.

Спецификата на младостарчеството (лъжестарчеството) на нашето време се заключава в това, че в някакъв момент в Църквата влиза и продължава да приижда огромна маса от далечни на християнската традиция хора, които са  далече не само от нормалния човешки живот, но дори и от здравия му смисъл.

По-голямата част от идващите днес в Църквата са хора с разбити съдби, които носят в себе си някаква силна скръб. В такова състояние те са готови да приемат всичко за чиста монета или обратно – на никого не се доверяват. Такъв човек е лесно да бъде уловен. От една страна, търсенето ражда предлагането, от друга – предлагането ражда търсенето, тези неща са взаимни.

Има днес и добросъвестни свещеници, които се заблуждават. Ако човек реши да служи на престола в резултат на определен и достатъчно дълъг процес на духовно възрастване, ако до него самия е имало и има духовник, чрез когото може да се ориентира, тогава той твърдо стои на краката си. Но ако той едва вчера е завършил семинария (без значение – след училище или в по-зряла възраст), а после е отишъл в храма, започнал е да служи и е станал ръководител, то е напълно възможно с него да се случва нещо не съвсем в реда на нещата. Трябва винаги да мислим за себе си колкото може по-скромно…

Източник: Рravzhizn.ru   Превод: Ренета Трифонова

------------------------------------------------------


* Киплинг казва за Бандар-лога: „Те всички се събират да си изберат вожд, да съставят свои закони, да измислят собствени обичаи, но никога не изпълняват замисленото, защото тяхната памет не стига до следващия ден” (бел. прев.)

Посещения: 262