pole-copy.jpg

Наскоро в полето близо до Пермския затвор бяха захвърлени затворническите обувки на Григорий Грабовой. Всеки излязъл на воля се освобождава по този начин от затворническите си атрибути с надежда, че те никога повече няма да му потрябват.

 

Имаше проблеми около предсрочното освобождаване на обявилия се преди години за второто пришествие на Иисус Христос (според неговите думи пред ТВ камера), за Триединия Бог (по думите на руски журналист). Пермският окръжен съд го освободи 4 години преди срока за доброто му държание. Прокуратурата  обжалва, но на следващата инстанция съдебното решение се потвърди.

 

Механик и фелдшер по образование, Грабовой обещаваше чудеса, вкл. - да възкреси бесланските деца и това му донесе осъждане за мошеничество.  В затвора прекарва 2 години в изолатора и последващото му поведение е примерно. Той отговаря за библиотеката, участва в над 100 представления  на 10 постановки, живее в бараката на „отличниците”, няма нарушения. Дали Пермската колония е граничната линия към добро, тепърва ще наблюдаваме.

 

Според специалисти, най-несвободни от сектите са самите им основатели. Всеки увлечен от едно или друго лъжеучение може да прозре истината в един момент и да се оттегли. Разбира се, в много случаи пораженията върху личността му са огромни, често е заплашван, малтретиран физически или психически, понякога е загубил работа, имот, пари. Цената, която плаща лековерния, е винаги висока.  Но за построилия „Къща на лъжата”, населена с повярвали му последователи, е много трудно да ги прогони оттам и да я разруши. Той често е пленник на собствените си интриги. Съблазънта за власт върху хората се връща седем пъти по-зла и с удесеторена сила. Дано такива хора имат близки, които да проявят здрав разсъдък и всеотдайна любов и не оставят несигурния отново да падне в калта.

 

Преди месеци гледахме по ТВ репортаж за странна кантора в Русия, която дава заеми от по 100-200 долара срещу залог – безсмъртната ти душа. Страшното поражение не е дали ще успееш да върнеш парите, та да си „получиш душата” обратно, а че изобщо си помислил да смениш вечността с някаква сума, да се лишиш от себе си за някаква облага, да се превърнеш в зомби по свое желание. Бях шокирана от репортажа, а след време чух пак по ТВ обясненията на „банкера”, че бил религиозен, че искал да види как хората ще реагират, доколко са вярващи… Беше весело, обикновено интервю, като скрита камера. Все пак не приемам подобна гротескна форма на проучване, ако целта е била такава.

 

Чудя се има ли нещо общо между двата случая, та се свързаха в съзнанието ми…