pole-copy.jpg

alt1.2.2. Социална доктрина
Организация и клонове на Уика
Уика-движението си има и своя вътрешна структура. Те се събират в кланове или в т. нар. ковъни (шотл. coven – „сбирка на хора“, но употребявано предимно в по-тясното значение на „сборище на вещици“), за да отпразнуват сабатите (sabbath, от евр. – седмият ден, седмичната почивка). Кланът може да е смесен или не, да принадлежи или не към определена призната традиция. Празнуващите са понякога голи, т. е. според Уика – облечени в „небесния ефир“. По традиция един ковън се състои от 13 души, от които една или един е върховна жрица или върховен жрец. Мъжете се посвещават в Уика-вярванията от жрицата, а жените – от жреца. Често степените на посвещение в един ковън са 3 на брой.

Неофитът, т. е. този, който тепърва се запознава с Уика, се обучава в продължение на една година и половина, за да придобие знания, които са му/й необходими, за да стане свещенослужител. Когато великата жрица или великият жрец на ковъна реши, че неофитът е готов, тогава той преминава през първата степен на посвещение. В тази степен на посвещение неофитът става свещенослужител и може да извършва магически ритуали. Той или тя получава основните Уика-предмети и ги „освещава“/„благославя“. Неофитът може да бъде посветен единствено и само от член на ковъна от втора или трета степен.


altСлед по-дълъг период на обучение (най-малко 1 година и 1 ден), свещенослужителят може да получи посвещение от втора степен, т. е. посвещение за върховен жрец (маг) или върховна жрица. Тази степен на посвещение му/й позволява да създаде свой ковън с разрешението на върховния жрец или на върховната жрица на неговия ковън-майка.    

След още един определен период на време се пристъпва към третата степен на посвещение. При това посвещение, познато като велик или възвишен ритуал, върховната жрица/върховният жрец на дъщерния ковън придобива пълна независимост от жреца/жрицата на ковъна-майка. Оттук нататък тя/той може да извършва трите степени на посвещение и да създаде независим ковън. Освен това, ако три нови ковъна са създадени от посветени от нея жрици/жреци, тя може да носите името магьосница-кралица. Титлата се получава по време на ритуал, в който участват един посвещаващ и един посветен от противоположни полове (за предпочитане съпруг и съпруг). Този ритуал представлява сексуално магическо действие – символично или явно, при което жената се използва като „олтар“. Този акт символизира съюза между богинята и рогатото божество. В случай че действието е символично, тогава присъстват всички членове на ковъна, ако обаче действието е явно, двойката остава насаме и членовете се връщат след това, за да довършат ритуала.

Между върховните жрици има и една девица, която е избрана да помага в ритуалите на жрицата на ковъна. Има също така и вестител (пратеник) принципно от мъжки пол, който е довереният вестител на ковъна и на върховната жрица/жрец. Той осъществява връзките с останалите ковъни.

Освен обединени последователи в ковъни, съществуват и Уика-еклектици, които практикуват сами, извън всякаква йерархия и без да следват установената традиция.

Днес Уика-движението е разделено на много клонове, които имат собствени идеи и концепции и се приспособяват към индивидуалните нужди на своите последователи.

Един от първите и най-стари клонове е известен като гарднъризъм или Гарднърова Уика. За негов основател се счита Джералд Гарднър, за когото вече стана въпрос. Този клон е изключително строг и изисква от последователите да са членове на ковън и да са посветени от наследници на признат магьосник.

Друг известен клон на Уика е александризмът или Александрийска Уика. Александрийската Уика е създадена в Англия от ученик на Гарднър – Александър Сандерс (1926-1988), който се обявява за крал на вещиците. Тази Уика е всъщност разклонение на Гарднъровата Уика и има строга йерархична структура.

Трети известен клон на уика е арадианска Уика (от Арадия, име с неясен произход, може би преиначено от Иродиада, което се въвежда за пръв път от книга на американския фолклорист Чарлз Леланд, публикувана в 1899 г., където той представя Арадия като дъщеря на Диана и Луцифер), който е основан в Канада през 1999 г. от Чарлз Рено. Арадианският клон на Уика възприема божествата като независими части на великата богиня и на великото божество. Това, което ги различава от другите клонове, е, че арадианската Уика признава съществуването на злото.

Други известни клонове на Уика са: Уика, посветена на богинята Диана, Аметистова Уика, Британска Уика, Келтска Уика, Церемониална Уика, Уика на феите, Еклектична Уика, Сеакс Уика, църква на Уика, нео-Гарднърова Уика и много др.

Неизбежно е да се спомене и съществуването на т. нар. Луциферианска Уика. Привържениците на този вид Уика възприемат идеи, които са доста отдалечени от идеите на англо-саксонската Уика и представляват смесица от Уика ритуали и сатанизъм. Луциферианската Уика поставя в центъра на вярванията си култа към Луцифер и към Лилит.

Ритуали
altВ Уика-движението не съществуват точно определени уика-практики, те варират в зависимост от традицията, която се следва. Голяма част от ритуалите се извършват под открито небе, сред природата, далече от населени места. Днес съществува и нова форма на практикуване на Уика, т. нар. самостоятелно практикуване на Уика или салонна Уика. Терминът се използва за такива, които практикуват Уика у дома поради невъзможност или нежелание да го правят навън.

При Уика-движението съществуват т. нар. ритуали на преминаване, а те са: Уика-кръщение или още Уиканинг, Ритуал на преминаване в юношество, Поздрав, Брак, Развод и Ритуал на спомена.

Уиканингът е Уика-кръщение, което се извършва при раждането на детето или по-късно. Върховният жрец/върховната жрица представя новороденото на рогатото божество и на богинята. В тези случаи най-често се използва Уика-името на детето. Децата са свободни да изберат религията си по-късно. Церемониите, разбира се, варират  от една група до друга.

Ритуалът на преминаване към юношество се извършва, когато момичето има своята първа менструация, а момчето – своята първа полюция.

Поздрав – този ритуал е във връзка с приемането на детето в лоното на групата. Ритуалът се извършва принципно около 13-ата година.

Брак – по време на този ритуал се завързва панделка около ръцете на бракосъчетаващите се. Уика признават двуполовите бракове, но при определени традиции се толерират и еднополовите. Бракът според Уика-движението продължава на първо време 1 година и 1 ден. В края на този период двойката избира, дали иска да продължи да бъде свързана чрез брак или не. Ако реши да продължи връзката си, тогава се извършва нов ритуал на брака, отново за определен период от време. Второто бракосъчетаване е валидно за период от 5, 7, 9 години или е валидно за този живот и за бъдещите животи. Участващите в церемонията са свободни да си обещаят един на друг – „докато продължи любовта“.

Развод – този ритуал може да извърши, ако в края на периода на брака двойката реши да не продължи повече връзката си.

Ритуалът на спомена се извършва при смъртта на някой техен член. Ритуалът може да бъде съвсем обикновен или в по-развита форма. Вече видяхме, че за Уика смъртта е просто завършек на един цикъл и начало на друг, ето защо смъртта е момент по-скоро за празник, отколкото ден на траур. Уика учат, че погребалният ритуал не е пълен, ако не включва голям празник с вино, храна, музика и приятелство. Хората се събират, за да споделят спомените си за починалия. Този ритуал е отворен за всички независимо от религиозната им принадлежност.

Ритуални предмети и символи     
Някои Уика извършват ритуали, като използват различни предмети – пентаграм, ритуален нож атаме, жезъл, специални дрехи, докато други се стремят само да бъдат в хармония със заобикалящата ги среда, за да могат правилно да „канализират“ енергията по време на извършване на ритуала. Свещите и символите на четирите елемента обаче са неразделна част от Уика-ритуалистиката. Не се принасят нито животински, нито човешки жертви, някои Уика дори са вегетарианци. Почитайки природата, Уика принасят в жертва най-вече цветя, свежи билки, вода и др. По време на ритуалите те начертават  магически кръг с пръст, с някакъв предмет или мислено, за да се изолират и за да затворят енергията, която ще призовават. С други думи преди започване на ритуала Уика си създават място за молитва, което след приключване на ритуала затварят, т. е. изтриват. Идеалният диаметър на кръга, според Уика, е 5 метра, но може да се адаптира в зависимост от пространството, с което се разполага, и в зависимост от броя на участниците в ритуала.

Основните предмети, които се използват от Уика по  време на ритуалите, са:
-  атаме – ритуален кинжал с черна дръжка за символична употреба;
- болин – ритуален работен нож с бяла дръжка, често с форма на полумесец (използва се например за бране на билки, за изрязване на различни символи върху дърво, восък, глина и др.);
- жезъл – използва се за призоваване на божеството и богинята; според Уика жезълът се използва, за да се направлява енергията, да се рисуват магически символи, да се описва магическият кръг на земята или да се разбъркват различни съставки в казанчето; изработва се от върба, бъз, дъб, ябълка, череша, праскова и др;
- звънче – изработва се от мед или кристал и се използва, за да отбележи главно началото и края на определен ритуал, да призове определено божество или да сложи край на груповата медитация; Уика използват звънчето също така и при смъртта на някоя вещица или ако се извършва брак в групата;
- купичка – изработва се от мед, дърво или керамика и съдържа сол; когато се използва по време на ритуали, се поставя в кръга на север;
- съд за тамян и за въглени - използва се при ритуали и се поставя в кръга на изток;
- свещ – символизира топлината и чистотата;
- свещена чаша – стъклена или метална, използва се по  време на ритуали и празненства и се пълни с вода или вино, посветено на богинята, като виното се изпива от върховната жрица по време на церемонията; по време на ритуали се поставя в кръга на запад;
- казанче – символизира огъня и се използва за приготвяне на магически рецепти или за кадене; изработва се от глина или чугун и по време на ритуали се поставя в кръга на юг;
- пентаграм (петолъчна звезда) – представлява четирите елемента земя, огън, въздух, вода и духа; този символ трябва да бъде гравиран върху диск от дърво, восък, метал или глина;
- огледало – играе важна роля при магията; когато не се използва, го покриват с черно кадифе;
- книга на сенките – това е тайна тетрадка на вещицата и съдържа описани подробно всички ритуали, които тя извършва; от Уика твърдят, че книгата на сенките съдържа и рецепти за магически отвари, чайове, както и различни лични магически формули на вещицата; Уика традицията изисква след смъртта на вещицата тази книга да се предава на дъщерята или внучката й, а още по-добре било тя да се пази от върховната жрица на групата; в случай че вещицата няма наследници, книгата може да бъде изгорена;
- перо – използва се за писане и е неразделна част от книгата на сенките;
- метличка – използва се, за да се изчисти магическият кръг от всякакви нечистотии и лоши сили, които са попаднали вътре.

Според уика-вярванията всички тези предмети трябва да бъдат „осветени“ преди да започнат да се използват.

При Уика символи като пентаграма, анк-а (египетският кръст, който се свързва с култа към Изида), полумесеца (символ на богинята) и кристалите (вярва се, че те притежават лечебни и духовни сили) се използват често и под формата на бижута или върху дрехи. За змията Уика считат, че тя е символ на вечния живот и на женската духовна сила.

Техниките на гадаене като карти таро, астрологията, руните, ясновидството, магическите свещи, литотерпаията, фитотерапията, рейки и други практики се одобряват и дори усилено се насърчава използването им. Уика считат, че човек трябва да развие природната си даденост за гадаене или окултна магия.

altПразници
Календарът на движението Уика е свързан с фазите на слънцето, на луната и със сезоните. Като цяло календарът със свещените дати на Уика-движението е хибрид между древния календар на германите и този на келтите.

Уика-движението годишно има общо 21 основни срещи, наречени „колелото на годината“ или „колелото на живота“, по време на които членовете се събират, за да отпразнуват смяната на сезоните. Тези 21 празника включват 4-те големи сабати (Самхейн, Имболк, Белтейн, Лугнасад), 4-те малки сабати на слънцестоенето и на равноденствието (Юл или зимното слънцестоене, Остара или пролетното слънцестоене, наричано още равноденствие, Лита или лятното слънцестоене, Мабон или есенното слънцестоене, т. е. равноденствие) и есбатите (12-те или 13-те нощи на пълнолуние в годината).
Осем са празниците, които са особено важни за Уика - 4-те големи и 4-те малки сабати (Самхейн, Юл, Имболк, Остара, Белтейн, Лита, Лугнасад и Мабон). Тези празници са свързани със специални ритуали в чест на природата и често се извършват през нощта.

- Самхейн – това е периодът на Новата година при келтите. Уика считат, че в този момент булото между световете е по-тънко. Те празнуват смъртта на божеството. Това е началото на тъмната част от годината. Уика вярват, че по това време хората се отърсват от бремето на миналото и от спомените си. Самхейн се отбелязва на 31 октомври и е ден, посветен на починалите. Възприема се като подходящ ден, в който да се прави магия.

- Юл е празник при германските племена. Той отговаря на зимното слънцестоене, около 21 декември. Богинята ражда  рогатото божество. Този сабат се свързва с надеждата, с раждането след смъртта на миналото.

- Имболк е келтски празник – 1 или 2 февруари. Имболк носи още и името Оймелк, което на гелик (ирландски келтски ез.) значи козе мляко. Богинята се възстановява след раждането на божеството. Имболк е сабат на очистване и просперитет, свързан с млякото и огъня, той бележи първото раздвижване на пролетта. Уика поставят на прозорците си свещи през нощта, за да поздравят завръщането на светлината. Имболк е и времето за магическите практики на Уика.

- Остара е празник при германските племена. Този празник се чества около 21 март по време на пролетното равноденствие. Остара е сабат, свързан с израстването и поглед към бъдещето: сади се, природата се събужда. Според Уика рогатото божество расте и Остара е  най-доброто време за магия.

- Белтейн се чества на 30 април. Наименованието Белтейн е келтско, а датата отговаря и на Валпургиевата нощ  от германския фолклор. Рогатото божество вече е възмъжало и желае да се съедини с богинята.

- Лита  е празник при германските племена и се отбелязва на 21 юни – лятното слънцестоене. Празнува се слънцето/божеството, което е в своя апогей и се палят огньове. Отново подходяща за Уика нощ за правене на магии.

- Лугнасад – келтски празник, който се чества от Уика на 1 август. Той бележи събирането на реколтата и оттеглянето на слънчевите лъчи.

- Мабон отбелязва есенното равноденствие – 21 септември. Дните намаляват и силите на божеството отслабват. За Уика това е период на размисъл и медитация.

Есбатите се отбелязват по време на дванадесетте или тринадесетте нощи на пълна луна през годината . Вече беше споменато, че във вярванията на Уика луната е символ на богинята и пълната луна е моментът, в който тя е в разцвета на силите си. Ето защо есбатите са принципно посветени на богинята чрез пеене на химни и възхвали.