pole-copy.jpg

 

alt2. Критически анализ на Уика от християнска гледна точка
Доктрината на Уика е смесица от много езически вярвания – келтски, египетски, древногръцки, римски, скандинавски и др.

Както вече беше изложено, Уика твърдят, че „техните вярвания са древна религия“, която предшества християнството и „техните предшественици са били жестоко преследвани“. Уика понякога се прикрива зад булото на  женския гняв. Те претендират, че исторически магьосниците са били жени-лечителки, „които не са признавали мъжкото господство в Църквата“, поради което са били преследвани. Те подчертават, че истинската религия е съсредоточена върху богинята, докато християнството е патриархална религия, то пренебрегва вярванията в богинята и ги окачествява като магьосничество.

Относно преследванията на вещиците в Средновековието историците правят изследвания и достигат до извода, че бройката, сочена от Уика-движението, е преувеличена. Мириам Симос посочва, че 9 милиона вещици са били убити в рамките на 400 години. Тази цифра е грешка на немски историк от XVIII век и става въпрос за 40 000, а не за 9 милиона. В книгата си „Вещиците и техните съседи“  историкът от Оксфорд Робин Бригс прави през 1996 г. задълбочени изследвания върху историята на вещиците. Той изследва дори  минутите на процесите, по време на които са били осъждани вещиците в Европа, и заключава, че „ловът“ е продължил един век, между 1550 и 1630 г., и то само в три държави – Франция, Швейцария и Германия. Вещиците, които са били осъждани, не са били популярни жени с независим дух или жени-лечителки, които не са признавали мъжкото господство в Църквата, а са били в по-голямата си част бедни и неизвестни. Нещо повече, обвинителите им не са били от клира, а от народа. Бригс посочва, че властите не са обичали да съдят вещици, затова и по-голяма част от обвинените са били освобождавани. Потресаващ е и фактът, че нито една от тези вещици не е била обвинена, че практикува някаква религия. Макар и магията да е присъствала в обществото, тя не е била религия, както го изтъкват основателите на Уика- движението. С други думи, древна религия на вещиците не е имало и следователно Уика не могат да бъдат нейни наследници! Освен това християнството учи, че Иисус Христос, бидейки Божи Син, съответно Бог Син, е вечен, което означава, че Той  няма начало. Христос е Този, Който предшества всички религии (Йоан 8:56-58; Кол. 1:15-17; 1 Петр. 1:19-20; Откр. 1: 17; 13:8).


Твърденията на Уика, че „магьосниците не признавали мъжкото господство в Църквата и затова били преследвани“, са изключително неуместни от християнска гледна точка. Библията говори за  равноправие между жените и мъжете за разлика от много други религиозни учения и практики. Иисус Христос говори на самарянката при кладенеца, не я отхвърля, а стои с нея и разговаря – нещо напълно недопустимо за евреите (Йоан 4:1-42). И Иисус Христос не само разговаря с нея, а дори й разкрива, че Той е Месия и тя е тази, която свидетелства за Него пред мъжете.  Жени са и тези, които откриват празния гроб на Христос и първи виждат възкръсналия Спасител. Библейските пасажи говорят за различните роли  на мъжете и жените, но също така учат, че мъжете трябва да обичат жените си, както обичат телата си, и да ги обичат, както и Христос обикна Църквата и предаде Себе Си за нея (Еф. 5:25-28). В Библията въобще не става въпрос за мъжко превъзходство или за някакво оскърбление спрямо жените.     

Уика твърдят, че „Библията не осъжда магьосничеството“ и че истинското тълкувание на еврейската дума за магьосничество  се отнася до гадаене, ясновидство и до тези, които практикуват подобни неща. Уика се аргументират и с тезата, че магьосничеството е черната магия, която се използва за лошо, а че те самите практикуват бялата магия, магията за доброто.
altНапротив, Библията строго осъжда ясновидството и магьосничеството, които се практикуват от магьосници. Тя не прави разлика между добра или лоша магия. Всички магии са от един и същ източник и са погнуса за Бога (Срв. Изх. 22:18; Лев. 19:26, 31 и 20:6, 27; Втор. 18:10-12; 1 Цар. 15:23; 4 Цар. 23:24; Ис. 2:6; 8:19-20; 47:13-14; Йез. 13:20-23; Дан. 2:27-28; 5:15-17; Деян. 13:7-10; 16:16-18; Гал. 5:19-20; Откр. 22:15).

Относно „култа на Уика към богинята и божеството“. От християнска гледна точка почитането на каквато и да било богиня или божество е напълно немислимо и е в противовес с християнското учение за единия Бог, троичен по лица. Всякакъв дуотеизъм (двубожие) или политеизъм (многобожие) се осъжда и Библията е ясна по този въпрос. Първата Божия заповед гласи: „Аз съм Господ Бог твой, да нямаш други богове освен Мене“ (Изх. 20:2-3).  Нещо повече, голяма част от Уика използват „статуетки на богинята“ по време на своите ритуали, а това също противоречи на християнското учение, което отрича идолопоклонството. Втората Божия заповед забранява поклонението на идолите, които са въображаеми божества или изображения на лъжовни богове : „Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята и що е във водата под земята; не им се кланяй и не им служи“ (Изх. 20:4-5).

Освен това от историческа гледна точка е доказано, че богинята-майка не е била в центъра на древните ритуали, както твърдят Уика. Култът на древните към нея съществува, разбира се, но тя не е единственото божество, което е било почитано, както се опитват да изтъкнат Уика. Древните са били политеисти и техните божества и богини са имали специални сфери на действие: Артемида/Диана е била например богиня на лова и плодородието, Арис/Марс е бил божество на войната и т. н.

Идеята на Уика за „Майката-Земя, която живее, чувства и диша“ е характерен елемент от ученията на новоезическите движения от екологичен тип. Те не само обожествяват земята, но й приписват човешки качества, т. е. я антропоморфизират . За тях тя живее съзнателен живот. Подобни идеи обаче са чужди на християнското учение. За православните християни опазването на природата също е от голямо значение – не само защото планетата трябва да е чиста, за да бъде човекът, който е Божие създание, в добро здраве, но и най-вече от респект към нейния Създател. Според православните човекът, който е част от природата, трябва да се грижи за нея. Природата като творение е повече от добро, но най-важното е, че тя е дар от Бога. Опазването на природата според православните християни произтича от убеждението за присъствието на Бога във всяко нещо и във всяко човешко същество. Тъкмо затова на прага на екологичната катастрофа православните християни трябва да молят Бога за запазването на земята и въобще на природата като Негово творение, а не да я антропоморфизират и да се обръщат с молитви към творението!

Учението на Уика за „живота след смъртта“ и за „прераждането“ е заимствано от различни митологии и е в разрез с християнското учение.

За православните християни смъртта е преминаване към едно ново съществуване, нова реалност или това е вечният живот на душата с Бога. Тялото губи живителната си сила и се разпада, докато душата остава да живее, тя е безсмъртна. В Свещеното Писание смъртността на тялото и безсмъртието на човешката душа са много ясно показани и потвърдени по изключително категоричен начин. Душата е безсмъртна, защото е създадена по образ Божий (Бит. 1:26). Старият Завет свидетелства, че след смъртта душата не се преражда в друго тяло: „Разредява се облакът и изчезва; тъй слезлият в преизподнята не ще излезе, не ще се вече върне в къщата си и мястото му не ще го знае вече“ (Йов 7:9-10). Разсъждавайки върху преходния характер на земния живот, праведният Йов изповядва: „Защото краят на годините ми иде и аз заминавам на път невъзвратен“ (Йов 16:22). От тези два примера става ясно, че Светото Писание не съдържа учение за прераждането, а там се говори за физическата смърт, след която душата не умира. Тя отива в рая или ада, а не се завръща на земята и не се преражда в друго тяло.
alt

От Своя страна и Христос също не говори никъде за прераждане на душите. Ако доктрината за прераждането съществуваше, то тогава Спасителят не би ли я разкрил в детайли, както разкрива учението за покаянието например (срв. Мат. 4:17; Лука 13:3-5; 15:10-24)? Светите апостоли също не говорят за прераждането на душите, а говорят за Страшния Съд: „И както на човеците е отредено да умрат един път, а след това – съд“ (Евр. 9:27) и за възкресението (Йоан 5:26-29; Мат. 10:28 и др.). Св. ап. Павел пише на църковните презвитери  в Ефес, че три години денем и нощем не е преставал със сълзи да поучава всеки един от тях, за  да им „извести всичката воля Божия“ (Деян. 20:27), която не съдържа дори и частица от идеята за прераждането. Учението за прераждането се сблъсква с няколко трудности от богословски характер: Как и в кой момент започва точно цикълът на човешките животи? Как спира той? Христос участва ли в цикъла на човешките животи? Ако се твърди, че Христос е имал или ще има други съществувания, то тогава се отрича новозаветното учение и това на светите отци за Неговото Второ и славно Пришествие при края на света. Символът на вярата гласи: „...И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви, и царството Му не ще има край“.

Вярата за прераждането може да окаже влияние върху мислите и действията на християнина, които пък от своя страна биха били пагубни за неговото спасение. Първо, вярата в прераждането би могла да наведе християнина на мисълта да остави покаянието за грешките си от този живот за някой друг живот, докато в християнската духовност признаването на греховете и покаянието са изключително важни за спасението: „Дерзай, чедо, прощават ти се греховете. Иди си и недей вече греши“ (Мат. 9:2; Йоан 8:11). Второ, християнинът, който вярва в прераждането, рискува да загърби напълно духовния си живот, казвайки си, че ще може да навакса в един бъдещ живот. Трето, вярата в прераждането би могла да провокира у християнина липса на милосърдие към страданието или бедата на негов ближен, виждайки в тях единствено лоша карма, която трябва да бъде превъзмогната, за да може той да се освободи. Добрият самарянин е помогнал обаче на ближния в беда без да си задава въпроса, дали нещастието го е сполетяло поради лоша карма от предишни животи. Четвърто, вярата в прераждането би могла да подтикне християнина към любопитство по отношение на предишни си животи, което той в заблудата си ще пожелае да задоволи, обръщайки се към езотерични и окултни практики.

Накратко, ето защо учението  на Уика за прераждането е в противовес с християнското учение:
1. Библията не учи за прераждане, а за физическа смърт и за възкресение с тяло при Второто пришествие на Иисус Христос.

2. Тя ни разкрива, че душите са безсмъртни и че след физическата смърт те преминават през частния съд и отиват в рая или ада, където чакат Второто пришествие, Възкресението и Страшния съд. Следователно не се прераждат в друго тяло.

3. Трите основни християнски догмата – за възкресението на тялото, за изкуплението и за Страшния Съд – са достатъчни, за да бъде категорично отхвърлена всякаква възможност за прераждане.
alt

Относно твърдението на Уика, че „християнският Бог е строг и нелюбещ“, трябва открито да се заяви, че то няма нищо общо с библейското учение. Господ е създал добър и съвършен свят и на много места  в Библията се вижда, че Той обича и се грижи за Своите творения, като например в историята с многострадалния Йов: „Дъждът има ли баща? Или кой ражда капките на росата? Из чия утроба излиза ледът и небесния скреж кой го ражда? Водите като камък се затвърдяват и повърхността на бездната замръзва. Можеш ли върза възела на Хима и да развържеш връзките на Кесил? Можеш ли да извеждаш съзвездията на времето им и да водиш Ас с децата й?“ (Йов 38:28-32). И малко по-нататък Господ пита Йов: „Знаеш ли времето, кога дивите кози раждат по скалите, и забелязвал ли си как раждат кошутите? Можеш ли преброи месеците на тяхната бременност? И знаеш ли времето, кога раждат? Те се превиват, раждайки децата си, изхвърляйки товара си; децата им заякват, растат в полето, отиват и не се връщат при тях. Кой е пуснал на свобода онагра и кой е развързал връзките на това диво животно, на което съм отредил степта за къща и солниците - за жилище? Той се присмива на градското многолюдие и не чува виковете на карача, дири си храна по планините и се впуща на всеки злак“ (Йов 39:1-8). Тук Господ говори за Своите създания по индиректен начин.Относно организацията на Уика-движението, ритуалите, ритуалните предмети и символи, както и празниците, може да се каже, че те са специфични малко или много за самото движение. Част от тях са заимствани от келтски и други езически вярвания, но се прилагат и тълкуват в светлината на самото движение. Не присъстват никакви християнски елементи. В Уика ритуалите „кръщение“ и „брак“ нямат нищо общо с тайнствата Кръщение и Брак в християнството. И двете са в противовес с библейската и апостолска традиция.  Нещо повече, докато за Уика хомосексуалната ориентация е нормална и естествена, то християнството възприема хомосексуализма като грях и не толерира еднополовите бракове.

3. Заключение
В заключение ще кажем, че движението Уика е много по-опасно, отколкото изглежда. Православните християни трябва да бъдат изключително внимателни към подобен род движения, чиито религиозни доктрини не само са в противовес с християнството, но и които проповядват една открита форма на синкретизъм. Голям част от последователите на Уика претендират, че могат да бъдат Уика и едновременно с това християни – например да почитат Бога, да вярват във възкресението на Иисус Христос, във Второто пришествие, в непорочното зачатие и едновременно с това да почитат природата, да се грижат за околната среда, да празнуват Уика-празници и т. под. Светото Писание обаче е ясно по този въпрос: „Никой слуга не може да слугува на двама господари, защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или на единия ще угоди, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона“ (Лука 16:13).