pole-copy.jpg

Интервю на Яна Бояджиева от в-к „Доктор“ с проф. Иван Ж. Димитров

- Проф. Желев, появиха се такива заглавия в медиите: “Секти са плъзнали в Аспарухово след наводненията”, “Младата жена, която се самозапали, била под влияние на секта” и др. Какъв е коментарът ви?
- Такива сведения може понякога да не отговарят на истината, но така или иначе те са плод на заостреното внимание на медиите към въпроса за сектите и тяхната дейност у нас. От друга страна, част от тактиката на различни новопоявили се у нас харизматични - особен вид протестантски вероизповедания, които разчитат на екзалтацията - протестантски движения, е да вървят по следите на нещастията и да предлагат помощта си на пострадалите. Само по себе си в това няма нищо лошо. Лошото е, когато някои се стремят да създадат у хората опасни зависимости не просто към вярванията си, а преди всичко към своята организация, съответно към водачите им.
- Смятате ли, че принадлежността към подобни парарелигиозни движения може да докара човек да посегне на живота си?
- Най-напред ще уточня, че няма религия, религиозно движение, секта, които да започват с призив към самоубийство. Но за съжаление при някои наистина “логически” се стига до такива призиви. Такива случаи имаше преди десетилетия, когато в някои страни масово се самоубиха големи групи привърженици на опасни култове. Затова хората трябва много да внимават, когато тръгват да си търсят духовна храна извън познатите и традиционни вероизповедания. Това е като опасността да береш гъби без познания за техните видове и опасни свойства. А в днешния информационен век има достатъчно възможности човек предварително да се ориентира към “доброто и полезното за нашите души”, както се казва в една от православните молитви, и едва тогава да направи крачката към присъединяване. Ако пък религиозната група е неизвестна и при това обещава едва ли не да свали небето на земята и не знам още какво, тук ще трябва много да се внимава. В случаите с хора, попаднали в затруднения и дори в нещастия, един от известните подходи на сектите е “бомбардирането с любов”, тоест оказване на голямо внимание, демонстриране на любов към набелязания човек, каквато той не е видял, нито е можел да види от своето обкръжение. Има и друго измерение на въпроса за самоубийствата по (уж) религиозни подбуди.
Често пъти хора със суицидни наклонности сами търсят да се прислонят под стрехата на някое екзотично религиозно движение, може би защото то е точно толкова екстремно, колкото е и тяхното вътрешно състояние. Там нещата наистина са почти предречени. Действително при хора с подобни наклонности нещата са трудно удържими. Всъщност може да се стигне до самоубийство на един новоприсъединил се привърженик дори и на иначе съвсем миролюбиво религиозно течение поради психологическите проблеми на самия човек. В такъв случай не може да се вини непременно религиозната група, в която той последно е пребивавал.
- Проф. Желев, колко горе-долу са опасните религиозни движения в България? Можете ли да посочите конкретно някои от тях, за да предупредим хората?
- Такава статистика няма и не бих дръзнал да давам числа. По-скоро е важно да се знаят белезите на опасните за здравето и живота на последователите си религиозни групи и движения. А те се свеждат основно до едно: стремеж да се упражнява пълен контрол над личността, над целия й живот, включително и над онези страни от живота й, които нямат никаква връзка с религиозната й принадлежност. Не се оставя никаква свобода на личен живот, дори тя изрично се осъжда и отрича.
От едно такова отношение, когато човека го заробят духовно, само на една крачка е стремежът да се сложи ръка и на материалното му имущество. И то се постига сравнително лесно и напълно доброволно, доколкото човекът вече не е свободен в нито един от изборите си. Когато му казват какво да прави през целия ден и дори през нощта, когато го обучават да работи до пълно изтощение за нечие благо, когато му внушават, че дори лъжата и истинските престъпления са позволени за “свещената цел”, когато го женят или развеждат по “религиозни причини”, когато му
забраняват да си прелива кръв, ако е болен.
много ли е, че ще му вземат спестяванията или жилището?! Затова рецептата е: не се доверявайте на обещанията на религиозни проповедници, били те местни или особено от чужбина, които ви носят най-новата и най-истинска вяра, обещават ви решаване на всички проблеми, излекуване на всички болести, които се изтъкват като носещи истинските религиозни знания и практики, хулейки наляво и надясно познатите вероизповедания на народа ни. Колкото и да ви убеждават, колкото и широко да ви се усмихват, бъдете нащрек: съществуват гибелни култове и всеки може да стане тяхна жертва, ако безразсъдно се предоверява.
- Ще цитирам самия вас: “Заплахата от сектите е вътре в нас”. Обяснете защо?
- Защото всички ние сме разумни същества, можем да мислим, да преценяваме, да различаваме добро от зло и е жалко, много жалко, пък понякога и фатално, когато действаме неразумно. А то се случва не рядко. Истината е, че никой днес не опира ножа или пистолета до главата, за да накара човека да стане привърженик и евентуално жертва на опасна религиозна или квазирелигиозна секта. Но както по невнимание стават автомобилните злополуки по пътищата, така пак поради нашето невнимание ние можем да катастрофираме в житейския си път, дори с летален изход.
- Впрочем преди известно време в някои медии се появи информация, че подобни групички от двама или трима лъчезарни младежи атакуват дори и детски градини, училища, тийнейджъри и т. н. Това ли е онзи възрастов слой от нашето население, най-податлив в това отношение?
- Да, децата и младите хора са подходяща почва за внушаване и насаждане на религиозни идеи. Те са обикновено по-доверчиви, нямат опит, нито достатъчно знания, за да отсяват полезното от вредното. А най-лошото е, когато определени религиозни движения се сдобиват с разрешение, лиценз от съответните институции, например от Министерството на образованието и дори от Агенцията за закрила на детето, да разпространяват под различно прикритие религиозните си вярвания. Естествено, те обикновено ги прикриват като здравословни гимнастики, упражнения за развитие на менталните и организационни способности и пр., а всъщност въздействат на психиката на децата и на младите хора. Отговорните в България институции нееднократно са сезирали съответните държавни органи и обикновено опитите са прекратявани. Но за съжаление не във всички случаи. Понякога директори на училища и висши държавни чиновници се отнасят твърде безотговорно по въпроса за опасността от въвличане на ученици и въобще младежи в религиозни движения, дори създават впечатление, че те самите са техни привърженици”, сподели проф. Желев.
Полезен съвет:
КОГАТО ДЕТЕ Е СТАНАЛО ЖЕРТВА НА ПОДОБЕН КУЛТ, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО СЕ ТЪРСИ ПОМОЩТА НА ПСИХОТЕРАПЕВТ
Има стара латинска поговорка: amor tussisque non cellatur, т. е. любов и кашлица не могат да се скрият. Така е и с принадлежността към определено религиозно движение. Увлечените от такова нещо не само не крият принадлежността си, но дори стават дейни разпространители на идеите, в които са повярвали. Големият въпрос е всъщност какво да се прави, когато се разбере, че едно дете или един юноша е станал жертва на деструктивен култ. Специалистите не са големи оптимисти за работа със самите въвлечени.
По-скоро вниманието трябва да се насочи към хората около жертвата на такива култове, към средата, в която той живее - семейството и класът примерно, за да се предпазят от разпространението на сектантската зараза. Те трябва да се научат как да общуват с въвлечения човек, да не го изолират като заразно болен, а да си преоценят отношението към него, да започнат постепенно да му обръщат повече внимание, да показват към него поне малко повече любов, но искрена и ненатрапчива, за да не изглежда лицемерна. Защото много често липсата на общуване в жизнената, учебната или работната среда кара човека да търси нова среда, истинско общуване, повече топлина във всекидневието, да търси смисъл на съществуването си, след като обичайната му среда не му предлага такъв. Общо взето, е като в медицината - самолечението не се препоръчва! Трябва да се търси помощта на специалист.
Знаете ли, че...
ЛЮБЕЗНИ ГУРУТА ОБИКАЛЯТ ПО ДОМОВЕТЕ НА ЛОВ ЗА ЛЕКОВЕРНИ ХОРА
Най-лошо е, когато определени религиозни движения се сдобият с лиценз от съответните институции да разпространяват под различно прикритие религиозните си вярвания сред деца и младежи.
- Малко хора знаят какви методи и практики използват тези гурута или представители на подобни движения, къде точно търсят и откриват своите жертви.
-Методите на вербуване са различни, но като словесни същества хората най-лесно се подмамват с думи. А днес има толкова широки възможности по електронните медии да се разпространяват всякакви идеи чрез слово и образ. Въпреки това определени гурута обикалят по градовете след съответната реклама и събират лековерните ни съграждани, за да ги облъчват с почти едни и същи послания и обещания, на които по принцип не би трябвало да се вържат разумните хора. Разбира се, има и такива религиозни движения, при които чрез български пратеници или сами научили българския език добре облечени проповедници обикалят от врата на врата или стоят по площади и кръстовища, където е основният човекопоток в градовете, за да предлагат своята религиозна “стока” - учението си. Понякога дори предлагат и продават печатните си материали. Но всички тези методи не са нещо незабележимо и всеки разумен човек би трябвало да ги различава и избягва.
ПРОРОЦИТЕ НА АПОКАЛИПСИСА СА ПРОДАВАЧИ НА ИДЕИ, КОИТО РАЗБОЛЯВАТ
Отдавна е известно, че в сектите често става дума за бизнес. Известна е максимата на основателя на сциентологията Рон Хъбърд: ако искаш да спечелиш много пари, основи си религия! Човек би казал, че тази откровеност е брутална, но по-скоро е брутално самото мислене на Хъбърд и такива като него. Истина е, че в много от новите религиозни движения нито съчувствието към нещастието на хората, нито неизлечимите им болести са основното. Водещият фактор е желанието за незаконно обогатяване. Това може да се появи като “страничен ефект” и в други религии, но пък някои са основани само с такава цел. Затова нека да използваме отново медицинското понятие: за да избегнем страничните ефекти, най-разумното е да избягваме самото опасно лекарство. Иначе за обогатяването едва ли е нужно да се говори изрично.
Става дума основно за експлоатация на труда на привържениците, за присвояване на тяхното имущество в пари и имоти. Но за да се стигне дотам, трябва мозъкът на човека да се промие, да му се въздейства и той така да промени психиката си, че да не мисли за болестта си например, а за това как добре ще се чувства в Отвъдното.

РАЗЛИЧНИ РЕЛИГИОЗНИ ТЕЧЕНИЯ НАХЛУХА КАТО МЪТЕН ПОТОК В БЪЛГАРИЯ
Размътени са мозъците на много болни хора, някои от които се отказват от лечение, вярвайки, че техният Бог ще ги излекува.

- Проф. Желев, съществува ли закон, в т.ч. и църковен, който би могъл поне да ограничи влиянието на нерелигиозните движения у нас?
- Законът за вероизповеданията, приет от НС през 2002 г., даде прекалено голяма свобода на всякакви, основно чужди религиозни течения да нахлуят като мътен поток в градовете и селата ни, да натрупат тиня в много домове, да погубят души и тела на добри, но непредпазливи наши сънародници. За съжаление моделът, който ни беше предложен отвън и се прие у нас, е проблемен.

В страните, членки на Европейския съюз, дори в т.нар. “стари демокрации” държавата не си оставя народа в това отношение като в разграден двор, където могат да се вмъкнат разни злонамерени пришълци, окачествени още преди 2000 г. от апостол Павел като “люти вълци” (Деян. 20:29). А при нас това твърде често се случва.

- Съществува ли международен консенсус, провеждат ли се международни форуми по тази актуална тема? Вероятно ги има навсякъде...
- Има организирано противодействие срещу тази болест на съвременното общество - нови религиозни движения и деструктивни култове, но то не е с нужния обхват. Използвах по-горе метафората за мътните потоци, сравнявайки
пораженията с тези от наводненията у нас през последната година.
Та думата ми е: малцина специалисти сме застанали с лопати в ръка да противодействаме на мътния сектантски поток. За каква ефективност можем да говорим?!
Но ние не можем да не вършим онова, което ни повелява дългът: да работим за предпазването на колкото се може повече хора от клопките на измамници, представящи се за спасители. Специалистите в тази област сме обединени в регионални организации, ползваме опита на колеги от различни страни, дори без разлика на вярата, защото опасността е еднаква за всички. Провеждат се всяка година поне по 3-4 конференции в Европа само, разменя се информация, споделя се опит.
В някои православни страни, преди всичко в Кипър и Гърция, православните църкви имат изградени десетки центрове за превенция, за ресоциализиране на онези, които искат да излязат от своята зависимост.
Има и доста отпечатана литература. Но все пак работата не е достатъчна като обем и интензивност. При това държавата не смята, че има отговорност - чакат някой от разпространителите на тези опасни секти круто да наруши закона, та да го преследват наказателно. Но на това народът му казва “след дъжд качулка”. А сектите стават все по-опасни. Те са една заразна болест, която уврежда все повече хора, и лечението може да бъде само радикално – да изхвърлим от себе си заразата. За което е нужна воля и смелост на самия заразен.
- Проф. Желев, вие сте богослов, моля ви в заключение да отправите препоръки, съвети, към всички хора.
- Да, аз съм богослов, това съм работил цял живот и не мога да мисля и действам по друг начин освен от грижа за ближния, т.е. човека до мене, независимо дали ми е познат или не, роднина или не, той е човек, който има нужда от моята помощ, включително и в самопредпазването от деструктивни учения и култове. Защото този човек наистина е болен и има нужда от лечение. Нашата дейност не е финансирана отникъде, ние си плащаме, за да вършим делото си, но ако чакаме някой да ни плати и да ни накара да го вършим, нищо няма да излезе. Затова благодаря на всички наши сътрудници в центъра. А Бог вижда и той въздава според делата ни.
Колкото до препоръки, вече казах достатъчно, стига
хората да имат очи да гледат и уши да чуват.
Едно само ще повторя: опасността е голяма и в никакъв случай тази опасна зараза не бива да се пренебрегва.
Тъкмо затова през последните 20-ина години срещу сектите бяха създадени редица силни документи на най-авторитетни институции в Европа, конкретно и на Европейския съюз, с които се заостря вниманието към сектантската инвазия и нейните гибелни последици. Това легитимира дейността за предпазване на гражданите ни от тази чума на нашето време. Надяваме се и у нас да се разрасне мрежата от доброволци, които да работят в тази насока. Защото гражданското общество има и тази важна задача.

Интервюто взе: Яна Бояджиева
В-к „Доктор“