pole-copy.jpg

От много изследователи вече е установено, че дейността на новопоявилите се ереси и секти и по-конкретно на гуруизма не е само пастирски или църковен проблем, но и изключително социален, тъй като дейността на тези групи заплашва ценностите и институциите, цялостта на обществото и много други законни блага. Така става ясно, че солидарно компетентни и съотговорни за решаването на проблема, особено по отношение на социалната му страна, са не само църковните институции, но най-вече държавните и гражданските институции, които имат за задача да гарантират законните блага, политическата и религиозната свобода на гражданина, физическата и психическата му неприкосновеност и здраве, имуществото и другите му индивидуални права. В този контекст има място и настоящият доклад.

 

Сред многото други интересни и особено важни параметри на явлението гуруизъм изпъква и общият признак на този съвременен деструктивен култ, който признак е основното задължение на всеки последовател на култа: да почита гуруто като бог.

Това е записано ясно в текстовете на един специален вид йога, т. нар. guru bhakti yoga. Това е просто йога-култ към гуруто. Свами Шивананда, говорейки за този вид йога, дава списък от 300 правила за поведението на ученика към гуруто. Ето някои от тях:

"1. Гуру бхакти йога е пълно себеотдаване на сатгуру...

44. Гуру бхакти йога е единственото непогрешимо лекарство срещу злините на живота...

124. Съмнение в действията на гуруто е третият по ред на най-голям грях...

136. Предложи най-добрите неща първо на твоя учител...

172. Подчинение означава човек да действа така, както гуруто желае той да действа...

175. Да служиш на гуруто означава да служиш на човечеството...

298. Ученикът може да контролира дори разума си, за да служи на гуруто...“ (Шивананда, Гуру татва, с. 60 сл.).

Подобни текстови записи намираме и у ученика на Шивананда, Свами Сатянанда: "Предавам сърцето си на тебе... о, боже, о, Свами, сега дойдох да предам себе си изцяло на тебе" (Йога 27/82). Всеки ученик се призовава да посвети и да предаде себе си на "гуру и на бог с пълно отдаденост и молитва". Вярата в бога се смята едновременно и за вяра в гуруто и "връзката между бога и почитателя му или между гуруто и ученика" е приоритет и е въпрос на пълна вяра "в бога и гуруто" (Сатянанда, Светлина, с. 220.223).

Сам гуруто Сатянанда, създател на редица обучителни центрове, наречени Сатянандашрам, оприличава гуруто с хирург, който се задължава да направи "опериране на егото" на своя ученик! Ако ученикът не е в състояние сам да се предостави, "тогава гуруто трябва да изпълнява "опериране на егото" над него“. Точно както се оперира в различни части на тялото, по същия начин има една операция в йога, наречена "опериране на егото". "Егото" в този случай се определя като "раково образувание", което се нуждае от незабавно отстраняване. Когато се отстрани това "образувание" от ученика, той престава да съществува и губи съзнание за "аз съм" по отношение на гуруто. "Няма място за избор пред гуруто. Той е слуга, роб и съществува само за гуруто" (Сатянанда, Светлина, с. 253.84.88).

Разбира се в новите гуруистични групи, действащи на Запад, не е така. Западните последователи на гуруизма имат различна представа за Бога. Това е образът на Всемогъщия Творец на небето и земята. Така че гуруто за тях е този върховен и неограничен бог, господар на небето и земята. В своя лекция в Атина (1986 г.) F. W. Haack[1] сподели: "Когато дойде в Германия бебето-гуру Махараджи, който пое ролята на бог на възраст едва 8 години, имаше плакати навсякъде и над снимката стоеше надписът: " Властелинът на вселената"! В момента "Властелинът на вселената" си прекарва времето, като си играе с големи коли и си живее живота за сметка на наивните си последователи."

Констатации и препоръки

След това кратко богословско въведение ще премина към чисто социалните и правно-политическите измерения на проблема заедно с редица предложения, които изреждам по-нататък.

И нека първо да разгледаме днешната, очевидно обезсърчителна, картина около въпроса за гуруизма.

1. Независимо от общоправославните усилия съвсем явно е, че гуруизмът продължава необезпокоявано да върши своята разрушителна дейност, без да може нашето общество ефективно да му противостои, още повече че той пренебрегва дори съдебни решения и закони.

2. Компетентните политически и държавни власти и още повече гражданите се държат на ниско равнище на осведоменост по тези важни въпроси. Средствата за масово осведомяване облъчват всички с терминологията на движението "Ню Ейдж", което е по-широкият философски контекст, където се вмества и гуруизмът. Привидно научни термини като "енергия", "глобално село", "хармония", "позитивно мислене", "майката-земя", "спасението на планетата", "универсалност", "толерантност", "промяна на културната парадигма" са се превърнали в част от ежедневието на медиите.

3. За маргинализацията на традиционните обществени ценности и стандарти и възприемане на гуруизма несъмнено се използват методите за създаване на отношения на зависимост (контрол върху съзнанието - mind control, «промиване на мозъка», манипулация), които са прилагани и продължават системно да се прилагат от новите ереси и парарелигиозни организации, които при това подвеждащо разпространяват мнението, че според науката нямало "промиване на мозъци". Но влизането в такива групи не само води нищо неподозиращи души от правилната вяра в заблудата. Различните и то коварни методи, които се прилагат за нечестно привличане на последователи, в крайна сметка водят до оплитане на тези последователи в състояния, които са особено опасни и гибелни за личността и обществото. В резултат от различни методи и техники, използвани от тези групи, често се стига до разрушаването на човешката личност и достойнство, както и на семейните, професионални и социални взаимоотношения. Жертвите се изолират от семейната, професионалната и социалната си среда, която се окачествява като враждебна или сатанинска, и са принудени сляпо да служат на групата и на лидера-гуру, вярвайки, че по този начин служат на доброто на човечеството. А това се постига чрез "манипулация на съзнанието" и различни "техники" за манипулиране и контрол, които се прилагат от тези групи.

4. Наблюдава се широко разпространена неспособност или дори нежелание за разследване от страна на местните органи на сигурността на оплакванията, свързани с дейността на деструктивни култове.

5. На глобално равнище международните организации, макар да показват чувствителност към религиозната свобода, но подценяват или дори игнорират степента на злоупотребите с религиозната свобода, които редовно вършат гуруизмът и другите сродни гибелни култове.

6. Новите секти и деструктивни култове като цяло се стремят и в значителна степен все повече постигат премахването на всяка бариера пред нечестния и свързан с неизчерпаеми финансови средства прозелитизъм, упражняван срещу хората от православното вероизповедание.

7. Редица парламенти са се занимавали с този въпрос, но очевидно в последните години въпросът е занемарен. Германският парламент, следвайки френския, английския и белгийския, благодарение на дейността на своя специална комисия за сектите и "психо-групите" направи много и то конкретни предложения за законови мерки срещу противоконституционни, незаконни и неморални действия на деструктивните култове (Доклад на тази комисия от май 1998 г.).

8. Установява се обаче и до днес отсъствие на каквито и да било мерки за прилагане на резолюциите и препоръките както на тези национални парламенти, така още повече и на самия Европейски парламент и на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа за ефективни мерки срещу деструктивните култове.

9. Съществува необходимост от законодателно и административно изпълнение на параграф 2 от член 9 от Европейската конвенция за правата на човека, който се отнася до ограниченията за упражняване на правото на религиозна свобода, когато то не се прилага правилно. Това важи особено за Русия и въобще за Източна Европа, където изобилните финансови средства на новите секти парализират прилагането на дори минимални ограничения на тяхната неетична и опасна дейност.

10. Накрая, установява се спешна нужда от информиране на парламентите, на съдебни, полицейски и административни органи в исторически православните християнски страни за ерозията на икономическата област от страна на новите секти и парарелигията.

Правно-политическите средства не се използват

Както вече беше посочено накратко по-горе, заради сериозните последици от дейността на новите секти, сред които е и гуруизмът, международни организации като Европейския парламент, Съвета на министрите на Европа, а и много национални парламенти на европейски страни разглеждат дейността на различните секти като особено сериозен социален проблем и да вземат драстични мерки, тъй като те смятат, че някои от тези групи нарушават основни човешки права, както и религиозната и политическата свобода.

Европейският парламент се занимава за пръв път в добре познатата на всички ни своя резолюция (22.5.84) още от 1984 г. въз основа на доклада Cotrel, последваха още две резолюции (29.2.96 и 17.2.98). С тези резолюции Европейският парламент изразява загрижеността си във връзка с дейността на тези групи (секти), която той смята за заплаха за личността и индивидуалните права на младите предимно жертви и призовава държавите-членки на Европейския съюз не само да се занимаят с проблеме, но също така и да се вземат необходимите мерки, за да защитят своите граждани.

Решенията на Европейския парламент намериха широк отзвук и в Съвета на Европа, който с препоръки 1178/1992 и 14/12/1999 на Парламентарната си асамблея изразява своята загриженост от дейността на тези групи и препоръчва необходимостта да се вземат "образователни и законодателни мерки" за решаване на проблема в сектора на образованието, информирането на обществеността и защитата на непълнолетните лица.

Въз основа на решенията на Европейския парламент някои страни от Европейския съюз вече са предприели инициативи за решаване на проблема чрез създаването на специални държавни комисии или чрез разработването на специални програми за тази цел.

Така например френският парламент изготви доклад (31.1.2001 г.), който се занимава с опасността от сектите, като са съставени и съответните списъци на опасните секти и деструктивните култове. Франция прие специален закон срещу сектите – закон № 2001-504 от 12 юни 2001 г.

Също така френското министерство на правосъдието в две свои окръжни писма (1.12.1996 г. и 2.22.1998 г.) се обръща към френските прокурори, като ги призовава наказателно да преследват престъпления, които евентуално биха били извършени от сектите. И всичко това се случва в изключително "светската" държава на Европа с ясно разделение между държава и църква.

Иновативно е и действието на държавата в Германия, която е пристъпила към създаването в много провинции на специализирани комисии за наблюдаване на дейността на секти и деструктивни култове. Също така е известно, че там със закон е забранено назначаването на работа в държавния сектор на последователи на известната секта „Църква на Сциентологията“ на основание, че тя се счита за опасна за обществения ред и сигурността на държавата.

В Гърция са известни решенията № 7380/1995 на Атинския първоинстанционен съд и № 10493/1996 на Атинския апелативен съд, с които се разпуска известният „Център за приложна философия“[2] след прокурорско разследване на прокурора г-н Йоанис Ангелис, защото беше счетен за "организация с тоталитарна структура и тенденции" и "организация с практики, които са медицински, социално и морално опасни и вредни".

Решения на гръцки съдилища са били издадени също и за организацията „Харе Кришна“. Няма да се спирам на известните многократни съдебни присъди за прозелитизъм на "Свидетели на Йехова" (а не „християни“, както те своеволно се наричат) и петдесетниците.

И тук трябва да отбележим, че често се установява наличието на пропуск във възможността за справяне с този проблем от страна на правосъдието и полицията. От една страна, поради липса на необходимото за целта законодателство, а, от друга страна, поради неприемане на становището, че е възможно под влиянието на "престъпната доктрина" на дадена секта или по нейно нареждане една жертва да стигне до извършване на престъпление или закононарушение. Това е констатирано не само в чужбина, но и в Гърция и Кипър. Често семейства на жертви се оплакват в поделенията на компетентните синодални комисии по ересите, че не е било възможно да се борят по правен път, нито пък да се проведе полицейско разследване на техния случай. Обикновено при разследването на случаи, свързани с подозрение за замесеност на такива групи в престъпна дейност (такава вероятност често се отразява от пресата), не се приема необходимостта от провеждане на разследване и по посока на извършване на дадено престъпление под влиянието на "престъпна доктрина" на конкретна религиозна група (такъв е случаят с новосатанистите в Палини, където беше отхвърлено становището на покойния вече отец Антоний Алевизопулос за взимане предвид и на този аспект).

Заключителни изводи

Различните маски на повечето секти крият рискове, защото отвъд чисто религиозната дейност включват финансово-стопански и други незаконни дейности (вж. по-горе посочената резолюция на Европейския парламент) и следователно попадат под юрисдикцията и контрола на компетентните държавни органи. Огромните финансови ресурси, с които разполагат различните групи и са получени главно от експлоатацията на жертвите им или от други неизяснени източници, драстично улесняват бързото им разпространение.

Тоталитарната структура и организация на повечето от групите на парарелигията на гуруизма представлява заплаха за личността на човека, за свободата му, за психическото и физическото му здраве, заплаха за демократичните принципи и политическите права на индивида, за социалните ценности. И вече се е стигнало до ерозия на икономически и политически структури на много страни в Европа.

Ние не отричаме правото на религиозна свобода за всеки човек. Напротив, ние се стремим да го предпазим от нечестен и некоректен прозелитизъм, практикуван под различни и фалшиви маски. Също трябва да зачитаме правото на нашата Църква и задължението й да предпазва паството си от този бич и заплаха и да лекува, където това е възможно, раните на жертвите на тези тоталитарни и човекоубийствени организации.

В заключение бих искал да подчертая, че след задълбочено проучване на дългогодишния опит в справянето с проблема на гуруизма ние всекидневно установяваме, че проблемът продължава заплашително да съществува. Така че трябва да се лекува незабавно, решително, без по-нататъшно забавяне. Всеки друг вариант – необръщане на внимание, бавене, подценяване на размера на заплахата – ще бъде опасна и непростима грешка. И тогава този проблем ще се стане огромен, ще вземе още по-тревожни размери и ще стане трудно управляема заплаха за хората, за свободата и единството на нашите общества.

 

(+) Тасос Мицопулос (1965-2014 г.), кипърски юрист и политик, няколко мандата депутат, а също и министър на съобщенията и строежите, накрая и на отбраната в Кипър. Докладът беше изнесен на Петата среща на Междуправославната мрежа от инициативи за проучване на религиите и гибелните култове в Нови сад, Сърбия, 24-27.9.2012 г. Т. Мицопулос почина в кабинета си на 22 март 2014 г.



[1] F. W. Haack (1935-1991 г.) е немски лутерански пастор и сектовед, завеждал отдела за борба със сектите на Евангелско-лутеранската църква в Бавария. През 1981 г. става един от основателите на известната антисектантска организация Dialog Center International – б. пр.

[2] На гръцки Κέντρο εφαρμοσμένης φιλοσοφίας Eλλάδος, което е организация на Сциентоложката църква – б. пр.