pole-copy.jpg

Вече беше съобщено, че тези дни ще се проведе конференция, при това с участие на чужденци, за представяне на стари български ереси като някакво национално достижение. Разбира се, никой открито не говори за ереси. И когато преди време в едно предаване по БНТ професор-богослов заяви, че дъновизмът си е чиста ерес, всички, кой знае защо, много се изненадаха! Както знаем и от ежедневието ни, в хранителната търговия никой не рекламира истинския (и много често действително вреден) състав на хранителните продукти, а залъгва потенциалните купувачи само с привидно положителни качества на продукта и с често измислени ползи от него.

Българското общество е непрестанно атакувано не само от нови по време и идеи религиозни движения, но и от такива, които са стари „почти колкото света“, на чиито учения обаче се дава гласност и чиито идеи имат ярко присъствие в нови по време религиозни движения. Този път става въпрос за богомилството, една типично българска ерес, която е осъдена като такава на специален събор през 1211 г., свикан от цар Борил (1207-1218 г.). Въпреки че богомилството е заклеймено като ерес преди 8 века, части от неговата доктрина намират място в ученията на други съвременни български "нови религиозни движения" (определение, използвано днес вместо „секти“) като „Бяло братство“ на Петър Дънов и Общество „Път на мъдростта“ на Ваклуш Толев.

И нещо много важно: богомилската ерес ще бъде скоро тема и на т. нар. Международен форум „Българският дух в Европа през вековете“, който ще се проведе между 8 и 10 април 2016 г. в гр. Велики Преслав. Целта на този форум е „да се наблегне на огромното значение и влияние на богомилското учение за пробуждането на Европа и разпространението на принципа: „Свобода, равенство, братство чрез любовта (богомилски девиз)“. Организатори са Фондация „Български център „Просветление“ – Дамян Попхристов“ и община Велики Преслав. За повечето от участващите като организатори връзката с проявата е ясна – те открито принадлежат към последователите на „Бялото братство“. Но възниква въпросът: как са привлечени като съорганизатори на тази проява на едно от многото съществуващи в България вероизповедания самата община Велики Преслав и археологическият музей към града? Явно причината е, че този форум както и много други подобни отново спекулират с българското, с идеите за завръщане към някакви исконни български вярвания, за измислените роля и място на българите в духовните процеси на Европа, за българските духовни ценности. При това тия вярвания и свързаните с тях идеи нито са исконни, нито са български, а просто са заимствани от други народи през средновековието, т. е. това определено са компилативни, повлияни отвън чисто синкретични вярвания.

Целта на форума обаче не е да представи, например, в исторически план самата ерес на богомилите, а да даде гласност за пореден път на съвременни езотерични и окултни религиозни движения и техните учения. Това съвсем ясно се вижда от някои заглавия на докладите, които ще бъдат изнесени: „Паневритмията – ключ към здравето“, „Богомилите и Всемирното Бяло братство“, „Федерацията от еко-общности от Даманхур“, „Богомилското учение – eзотерично християнство“ и др. Още по-фрапиращи с явната си манипулативност са доклади от рода на „Исихазъм – история, практики и връзка с богомилското учение и eзотеричното християнство по нашите земи“, които ще бъдат изнесени по време на форума. Как може въобще да се говори за връзка между исихазма (мистично течение в православното християнство) и богомилството или за „езотерично християнство“, след като е пределно ясно, че езотеризмът и християнството са взаимоизключващи се? Нещо повече, по време на форума щели да бъдат засегнати и въпроси, свързани с орфизма и с окултната музика – отново теми, тотално отдалечени от християнството и чужди на неговите традиции.

Анализът на рекламата и програмата на предстоящото събитие в гр. Велики Преслав показва, че се използват типично сектантски похвати – подвеждане, спекулация, заблуда, разкрива се малка част от истината и учението и се смесват понятия с цел популяризиране на вярванията и привличане на нови последователи. Спекулира се със заглавието, с участниците, с изнесените твърдения. Например предмет на доклади са теми, свързани със здравето, музиката, духовното възраждане в Европа, исихазма – все познати и общовалидни категории. Абсолютно ненаучно и недоказано обаче се твърди, че те били повлияни от богомилството и от ученията на едно вероизповедние – Бялото братство. Използват се представители на държавната власт, за да се легитимира едно събитие с частен и спорен характер: проявата се открива (всъщност в това се изразява и изчерпва официалното и безспорно участие и исторически връзки на общината) с посрещане на италианска делегация и подписване на документи за побратимяване на град В. Преслав и град Челле ди Булгерия. Покрай официалните срещи и представяния някои ще се опитат да рекламират виждания и вярвания от религиозен и езотеричен характер. Липсва всякаква научна стойност на изнесените доклади. Някои от лекторите имат научни титли (академик, професор), но в съвсем различни сфери и изучаването на богомилството и дъновизма е за тях любителско хоби.

Разбира се, организаторите и участниците имат право да споделят интересите и вярванията си, но е неправилен и неприемлив подвеждащият начин, по който го правят. Абсолютно никъде не се заявява, че това е един форум на привържениците на Бялото братство – официално регистрирано вероизповедание в Република България. Всички участващи лектори, фотографи, художници са официални последователи на учението на Петър Дънов, на Бялото братство. Проявата започва с т. нар. „сакрален танц“ на френски последовател и завършва с общ танц паневритмия. Защо се прикрива така реалният характер на тази изява? Безспорно, за да постигне публичност, отзвук и въздействие, които иначе не биха били такива.

Тази подмяна на ценности и термини е много опасна. Опасна е, защото подвежда. И използвайки познати и безопасни понятия и настроения, дори традиции и патриотизъм, скланя към безкритично приемане на чужди вярвания и недоказани изводи. Така леко и неусетно човек се оказва в ситуацията на поредния адепт, сляп привърженик, който е намерил своето гуру - в случая „учителя“ Петър Дънов. В това се крие опасността за всеки един човек, а най-вече за децата и за младежите. Последните особено поради своята недостатъчна опитност и осведоменост, както и поради присъща самоувереност и склонност към нови и тайнствени преживявания, нямат способността за сравнителен и критичен анализ на поднесената нова информация и могат да станат лесна жертва на различни сектантски общности.

От друга страна, на всеки просветен човек е напълно ясно, че прокарваната корелацията между исихазъм (от гр. ησυχία/hesychia – покой, безмълвие, вглъбеност в духовния живот) и богомилство е най-малкото нелепа. За разлика от дуализма на богомилството, исихасткото учение напълно следва библейската и светоотеческата традиция, която никога не е симпатизирала на дуализма, а мистичните й върхове са наистина благотворни. Достатъчно е да си припомним само имената на големите български исихасти и светци преподобни Теодосий Търновски, свети патриарх Евтимий, свети Киприян Цамблак Чудотворец, митрополит Киевски и Московски. Това са едни от колосите на Търновската книжовна школа, чийто принос в световното духовно и културно наследство е неоценим. А те никога и в нищо не са имали връзка с езотеризма и окултизма. Словосъчетанието „езотерично християнство“, което се лансира през последните десетилетия, няма нищо общо въобще с християнството и още по-малко с православното. По същество това е едно окултно учение, което твърди че притежава „скрито“, „истинско“ разбиране на християнството, достъпно само за определен кръг подготвени хора, които били в състояние да разберат това недостъпно за съзнанието на повечето хора познание.

Унизително е, че подобно събитие, фокусирано върху ереста на богомилите и влиянието й върху съвременни езотерични и окултни движения, се случва в град, който е бил седалище на първата българска книжовна школа – Преславската. Защото от всички се знае, че един от най-изявените й представители е църковният писател презвитер Козма, който не само не е защитавал богомилската ерес, а напротив – я е изобличавал. Той е автор на всеизвестната „Беседа против богомилите“ (Х век). В този случай следва да си зададем въпроса: кому е нужно това „възраждане“ на богомилските и орфическите идеи? Чии интереси се обслужват? Нима богомилството и орфизмът са спомогнали повече за духовното и културното пробуждане на България, отколкото изтъкнатите представители на Преславската, Търновската и Охридската книжовни школи?

Видно е, че в лицето на този форум се сблъскваме с поредната пропаганда, целяща да принизи християнството и неговите защитници в лицето на еп. Константин Преславски, св. Наум Охридски, Йоан Екзарх, Черноризец Храбър, презвитер Козма и др. за сметка тъкмо на богомилството, чието учение е намерило своето продължение в съвременни езотерични и окултни школи. Цели се очевидно придаване на значителна стойност на богомилската ерес в духовния живот на България, както и издигане на пиедестал на езотеризма и окултизма! И за това явно им е нужна легитимацията на подобна квази-научна конференция, в която нещастно се набърква и Община Велики Преслав, позорейки славното си име.

Ето затова българското общество трябва да бъде особено внимателно към подобен род изяви. Да съумее да направи правилна преценка за всичко, което се случва, и да внимава да не бъде съблазнено от „новите богомили“ в лицето на езотеричните и окултните движения. Още през Х век презвитер Козма е написал в своята „Беседа против богомилите“:

„Понеже Господ е предвиждал съблазните, които ще настанат между хората, предсказал ни е всичко и ни е научил, говорейки: „Съблазни трябва да дойдат”, за да се явят избраници. Но има някои, които не вярват на тези думи“!

Предупреждението на бележития книжовник към паството е актуално и днес:

„Външно еретиците са като овце: кротки, смирени и мълчаливи. Наглед лицата им са бледи от лицемерния пост. Дума не продумват, не се смеят с глас, не любопитстват и се пазят от чужд поглед. Външно правят всичко, за да не ги отличават от правоверните християни, а вътрешно са вълци и хищници, както рече Господ. Като виждат тяхното тъй голямо и тъй особено смирение и като мислят, че те са правоверни и способни да напътват към спасение, хората се приближават към тях и ги запитват за спасението на душата. А те подобно на вълк, който иска да вземе агне, първо се преструват, че въздишат, и смирено отговарят, а когато проповядват, представят се, като че са на небето. Където пък видят човек, който е прост и неучен, там сеят плевелите на учението си, като хулят наредбите, предадени на светите църкви, за което ще говоря по-нататък. Но, о, христолюбиво войнство, от вас никои да не им стават другари, защото ще станете Христови врагове! Старайте се да четете светите книги, за да не попаднете в безконечни мъки! Защото много измами и много неправди изникнаха на земята. Не е възможно да ги отбягнат онези, които живеят в леност“ (Из „Беседа против богомилите“).