pole-copy.jpg

22 - 25  СЕПТЕМВРИ 2016 г. БЛАГОЕВГРАД – БЪЛГАРИЯ

КОМЮНИКЕ

Деветата международна среща на православните центрове за проучване на нови религиозни движения и гибелни култове се проведе от 22 до 25 септември 2016 г. в Благоевград, България, с благословението на Негово Светейшество Българския патриарх г-н г-н Неофит и домакинството ¬¬¬на Негово Високопреосвещенство Неврокопския митрополит г-н Серафим. Беше разгледана актуалната църковна и социална тема: „Фундаментализмът: вярност към традицията или нововъведение?“.
В тази междуправославна среща взеха участие представители на почти всички православни църкви: Антиохийска, Йерусалимска, Руска, Сръбска, Румънска, Българска, Грузинска патриаршия, на Кипърска, Полска и Албанска автокефални църкви, членове на православни сдружения на родители, експерти, занимаващи се с противодействие на сектите, парарелигиозните и парахристиянските групи и гибелните култове, както и представители на Интерпарламентарната асамблея по православие.
Подробните и добре структурирани доклади на специалистите и опитните докладчици породиха широка дискусия и многостранен и задълбочен анализ на проблема. Четири работни групи изготвиха констатации, които ще бъдат изпратени до нашите поместни православни църкви, както и до държавни, обществени и други органи за сведение.
А. Фундаментализмът представлява упорита и сляпа привързаност към крайно лични–групови и консервативни преживявания, който действат като средство за съпротива към всяка евентуална промяна, различен или иновативен подход към тях.
Б. В нашия живот фундаментализмът се настанява по един много опасен начин. Обикновено се създава и развива несъзнателно, защото изразителите му смятат, че защитават истината и я предпазват от всяко нейно изкривяване. Отъждествяват се с истината и си я присвояват по един много опасен начин, като смятат себе си и общността, към която принадлежат и в която действат, за единствен авторитет и орган за тълкуване и разбиране на нещата. Стремят с всички възможни средства да наложат своя начин на живот и изразяване, и възприемане на нещата като универсален за всички хора. Така този начин от естествен израз на своеобразността на всеки човек се превръща в психопатологично състояние и става своенравие. С абсолютната си претенция за пречистване и възстановяване, както и с убедеността, че представляват някакъв вид арбитър на всички и всичко, изразителите на фундаментализма стигат дотам твърде често да прилагат насилствени реакции и поведение – не само физически, но и психически.
В. Фундаментализмът се разпростира във всички области на живота. Неговото влияние и дейно проявление се забелязват в религията, политиката, икономиката, сексуалността, семейния живот, сектите, спорта и т. н.
Всичко това показва, че както Църквата, така и държавата трябва сериозно да изследват причините и последиците на фундаментализма в нашия живот и да предприемат инициативи и мерки, най-вече духовни, които да спомогнат за развитието на човека, за да постъпва като здрава и свободна личност. Като средство за справяне с това явление във всички области и особено с религиозния фундаментализъм, Православната църква предлага съпротива чрез качество (святост), която се постига чрез добродетелен живот и общение с нетварната Божия благодат в Иисус Христос.