pole-copy.jpg

altСред тези, които се наричат мюсюлмани, има хора, които осъществяват действия, насочени към дискриминиране на привърженици на други религии. Тези действия включват наред с другите прояви на нетърпимост още гонения, физически нападения, убийства, терористични актове. Идейните възгледи на групи, считащи такива действия за приемливи, нерядко се наричат „ислямски фундаментализъм“ или „радикален ислям“. Заслужава да се отбележи, че членовете на тези групи разширяват понатието „неверници“, като в това число включват и онези мюсюлмани, които не споделят тяхното разбиране за исляма. Ние констатираме, че Православната църква счита за недопустими и неприемливи както гореспоменатите действия, така и въобще дискриминацията на хората по признака на техните религиозни възгледи. Ние призоваваме всички, от които това може да зависи, да окажат помощ на страдащите християни в Близкия Изток и други региони. Ние изразяваме убеденост в това, че възгледите, допускащи убийство по религиозни мотиви, са категорично недопустими и трябва в съвременния свят да срещат най-строго и решително противодействие в рамките на закона.
Участниците в Деветата международна среща на православните центрове за проучване на нови религиозни движения и гибелни култове излизат с инициатива да се обърнат към парламентите на нашите страни с молба за широко обсъждане и понататъшна разработка на следните проблеми в отношенията на органите на държавната власт с радикалните ислямски течения:
1) Поради особената социална опасност да се увеличи наказателната отговорност при подпомагане на тероризма (за организиране, идеологическа поддръжка, финансиране на терористични обединения).
2) Да се забрани на държавно/междудържавно равнище идеологията на уахабизма, тъй като самата идейна (доктринална) основа на въпросното течение е насочена към тотално унищожаване на всяка неислямска държава.
3) Да се инициира в местата за лишаване от свобода на разделно държане на терористи, екстремисти и радикални ислямисти от останалите затворници, за да не се разпостранява уахабизмът в затворите.
4) Заедно с мрежата от експерти да се разработят ясни критерии, които да помогнат на органите на държавната власт да си взаимодействат с мюсюлманските обединения без да се опасяват, че поддържат идеолозите на уахабизма.
5) На всички равнища да се настоява за „деетнизиране“ на политиката и работата на правоохранителните органи. Всеки престъпник трябва да понесе наказание по законите на държавата, без да се гледа на неговия етнически произход и религиозна принадлежност. Считаме, че неспазването на този принцип води до разрушаване на основите на самата държава. В политиката и в правото двойните стандарти са недопустими.
6) Да се признае за неефективна политиката на отстъпки на държавата пред претенциите на радикалните ислямисти, тъй като тя довежда до разгръщане на „спиралата на ислямизацията“ и се възприема от мюсюлманските фундаменталисти като слабост и сигнал за засилване на техните претенции.
7) Във връзка със зачестилите случаи на загиване от ръцете на терористи на духовници (преди всичко мюсюлмански), които се изправят срещу идеологията на уахабизма, трябва да се разработят мерки за физическа защита на духовните лидери и тяхната поддръжка в информационното пространство.