pole-copy.jpg

Поради важността на темата за явления като младостарчеството и църковния гуруизъм, и поради това, че те не са непознати за българската реалност, публикуваме текст на руския духовник прот. Александър Новопашин, изнесен като доклад на Международните образователни Рождественски четения в Москва, в раздела „Сектантският мироглед: подмяна на ценности и манипулация“, 2018.

Днес отново сме принудени да констатираме, че нашата Църква (респ. църковната общественост, вярващите хора) е изправена пред един много сериозен, страшно опасен проблем, наречен псевдостарчество или лъжедуховничество.

Ту тук, ту там се появяват всевъзможни „старци“, „духовни учители“, „прозорливци», „особено благодатни отци“, чието уж особено „силно“ и „духовно“ служение бива бързо заобиколено от множество последователи, послушници и т. н. Учудваща е най-вече скоростта, с която се пръкват тези така наречени старци и чудотворци. Тук очевидно става дума не за онзи аскетичен и молитвен подвиг (продължаващ цял живот), за който знаем от примерите на преп. Сергий Радонежки, преп. Серафим Саровски, св. прав. Йоан Кронщадски и други истински наставници в православната вяра. Всичко е много по-просто: разпространява се слух за някакъв старец-прозорливец или „благодатен отец“, и ето че всякакви хора (често пъти непознаващи основите на православната вяра, а да не говорим за догматичното учение или историята на Църквата) се хващат лесно на въдицата на „елейната“ реклама-примамка и образуват край учители от този род една буквално тоталитарна секта. В интернет се създават „официални сайтове“ (в социалните мрежи се появяват многобройни „официални групи“) на тези „благодатни отци-чудотворци“, за тях се правят рекламни клипове (в които почти винаги присъстват призиви да дариш нещо за „мисионерски“ проекти и „благотворителни“ фондации).

В последно време все повече бие на очи дейността на протойерей Владимир Головин от град Болгар (Татарстан), активно рекламиран (другояче не може да се каже) в интернет и в околоцърковните среди. В малкото градче от Казанската митрополия се стичат поклонници от цялата страна за „духовно лечение“, след което възторжено разказват за „яркия проповедник“, раздаващ „рецепти“ за това как да изпълним нашите житейски и духовни прошения под формата на т. нар. „акатисти по споразумение“ (акатисти, които се четат едновременно в различни точки на земното кълбо – бел. прев.). Учудваща е рекламната гаранция, че всичко, за което се помолят хората по време на един такъв колективен акатист, ще се сбъдне непременно и то в определен срок. Още тук се забелязва един съвършено неправославен (и нехристиянски), напротив – магически, окултен подход. Та нали да ни даде или да не ни даде онова, за което молим, решава Онзи, Когото молим, т. е. Бог. А Господ гледа на сърце (т. е. духовното състояние) на всеки конкретен човек и в зависимост от това дали онова, за което се молим, е полезно (за спасението на душата ни), ни го дава или не ни го дава. Никакви молебени или акатисти не могат да накарат Бога да изпълни моята земна „поръчка“, и затова в християнската традиция в просителните молитви винаги присъства едно сериозно „но“: «Ако е такава Твоята воля». Всичко е във волята Божия и затова са абсурдни обещаваните от последователите на о. Владимир „гаранции“ за изпълнение на прошенията, и то в определен срок. Нещо повече, хората, участващи в т. нар. „акатисти по споразумени“», са различни, с различен опит в духовния живот (или пълна липса на такъв), с различни намерения, стремежи, различно разбиране на самата същина на нещата по принцип и на духовните реалности в частност. А оттук и самият „предмет на молитвата“ е меко казано неопределен и не е ясно по какво са съгласни тези толкова различни хора! В резултат на това една такава „съборна“ молитвена практика изглежда крайно съмнително и поражда множество въпроси.

Не по-малко въпроси предизвиква и фактът, че в т. нар. „обител“ (според изказванията на неговите последователи) на о. Владимир Головин по време на сеансите на „духовно лечение“ „пациентите“-поклонници задължително трябва да закупят някакви специални ризи с отвори за помазване на „жизненоважните органи“ – в противен случай благодатта нямало да подейства. Но Божията благодат действа не в зависимост от измислените от о. Владимир правила и не според бизнес-интересите на неговата „обител“! Божията благодат (подавана чрез свещенодействията на йерея) действа в зависимост от вярата, нравствената и духовната чистота на човека, който пристъпва към дадено тайнство. По време на свещенодействието о. Владимир полага ефектно ръце върху боледуващите поклонници, което се възприема от неговите последователи като подражание на древните апостоли. Струва си да отбележим, че апостолите са полагали ръце, извършвайки тайнствата миропомазание и свещенство; и днес епископите, като техни приемници, извършват тези тайнства по същия начин с полагане на ръце (самата дума хиротония идва от гр. χείρ — ръка и τονεω — полагам). Какво отношение към тази традиция имат обаче „изцеряващите хиротонии“ на Головин? Никакво. Чисто актьорство, целящо красив ефект. Недоумение предизвиква и разпространяваният в мрежата клип, в който о. Владимир Головин със сладникаво умиление показва разкошната си гробница… Пак игра, която трябва да предизвика умиление у неофитите.

В интернет можеше да се види и снимка на о. Головин от годишнината на неговия брак (неговата „сребърна сватба“), на която възрастният отец и проповедник беше облечен в… бял фрак. На снимката о. Владимир и неговата съпруга държат свещи (като по време на тайнството венчание), заобиколени от хора с икони (подобие на свидетели). Е, и какво означава това? Че на брака на о. Владимир не достига „благодатна енергия“ и двамата с неговата съпруга се „зареждат с благодат“ чрез допълнително „венчание“? Към това трябва да добавим, че едно такова „обновление на брака“ е уникален продукт на пазара на мистичните услуги и не се предлага никъде повече.

Още повече въпроси предизвиква екстравагантното поведение на „молитвеника“. Общувайки с младежта и проповядвайки в храма, той не се плаши от никакви теми, в това число и от „най-модерната“ сексуална тема. Пред своите последователи той цитира случай от своя живот. По негови думи на младини той не искал да се жени, тъй като желаел да се моли с постоянна молитва и не можел да си представи как би го направил по време на сексуален акт със съпругата си. Все пак го принудили да встъпи в брак и по време на интимната близост с жена си той неочаквано запял: „Тебе Бога хвалим“, с което уплашил намиращите се в съседната стая родители. Веднага ни идва наум диалогът на главните герои от филма „Куриер“:

– Представям си баща ти играещ футбол.

– Да, това е зрелище не за хора със слаби нерви.

Наистина, сексуалната „молитва“ на о. Владимир е тема не за слабонервни, като се има предвид, че според мнението на „стареца“ това „пение“ си е истинска молитва, та нали „за чистия всичко е чисто“ и „третият с нас е Бог“…

С подобни проповеди о. Владимир демонстрира просто едно елементарно непознаване и неразбиране на това какво е молитвата и духовният живот като цяло. Виждаме това неразбиране у него не само на ниво опит, но и на ниво теория. Къде може да заведе хората един такъв (лъже)мисионер? Как такъв „духовен ръководител“ може да им покаже правия път към Бога, след като сам той не познава този път (и дори правилната посока). От биографията, поместена в интернет, не е ясно, завършил ли е о. Владимир Московската духовна семинария, след като е постъпил в нея, или не. Най-малкото е очевидно, че дори и да е учел в нея, то твърде неуспешно. В интернет могат да се видят многобройни, но примитивни като стил и съдържание, неструктурирани, „елейни“ проповеди на свещеника.

Да вземем дори само този прост пример с непрестанната молитва… Под непрестанна молитва не се разбира това – да мълвиш непрекъснато някакви молитви… И не ситуация като тази, когато по време на близост с жена си или на пиянско събиране човек започне да реве някакво православно песнопение. Това не е молитва!!! И съвсем не защото интимните отношения между съпрузите (и насладата от тях) са нещо греховно. Християнската традиция винаги е била далеч от фарисейско отношение към тези неща. Именно в посланията на „убедения ерген“ св. апостол Павел четем: „Бракът е нещо честно у всички, и брачното легло – чисто“ (и същото се казва на бъдещото семейство в чинопоследованието на тайнството венчание). Апостолското правило гласи: „Ако някой, било то епископ, или презвитер, или дякон, или изобщо някой от свещения чин, се въздържа от брак, от месо или вино не поради подвига на въздържанието, а защото се гнуси от тях, забравяйки, че всичко е твърде добро и че Бог, създавайки човека, го е създал мъж и жена, и по-този начин клевети Божието творение: или да се поправи, или да бъде низвергнат от свещения чин и отлъчен от църквата. Също и мирянин“. Също и правила 1, 4, 13 на Гангърския събор (IV век) налагат строги мерки (наказания, отлъчване) на онези, които смятат брака (в частност и в аспекта на интимните отношения) за нещо греховно.

И тъй, сама по себе си съпружеската близост (в рамките на брака) не е грях, сексуалните интенции на човешката природа (в рамките на християнския брак) могат и трябва да служат като израз на личностната нежност и любов, а най-ценният плод на това единение е радостта от появата на децата. Молитвата обаче е нещо съвсем различно!!! Тук на място е руската поговорка «Къде е Божият дар, къде са пържените яйца“ (подобна на българската „Нерде Ямбол, нерде Стамбол“ – бел. прев.). Пържените яйца са чудесна закуска, но това няма връзка с благодатта Божия. „И юфката си я бива“, както казваше героинята на Татяна Пелцер в известната съветска комедия, и храната наистина засища плътта. Молитвата обаче е дело на ума. Съвсем неслучайно висшето молитвено състояние се нарича „умна молитва„ (собствено, такава е непрестанната молитва). Молитвата се нарича умна не защото може да има някаква неумна или глупава молитва. Умната (непрестанната) молитва е молитвата на ума. Умът (според християнската антропология) е нещо различно от разума и разсъдъка.

Разумът (λόγος) според светоотеческите писания (на св. Григорий Нисийски, преп. Максим Изповедник, св. Григорий Палама) е разсъждаващата, мисловна, словесна сила на човека, априори оперираща с инструменти, каквито са словото и понятието. Човекът мисли с думи и понятия (които се създават в процеса на изучаване на околния свят). Познавателната сила, интелектуалните (аналитични) способности, въображението и паметта са също инструменти на разума. Разумът (λόγος) е своеобразният „компютър“, „оперативната система“ на човешката душа. Всяка разсъдъчна дейност на човека оперира с вътрешното слово (λόγος ένδιάθετος), което е инструмент на вътрешното обсъждане, диалог. И нашата обичайна молитва оперира със същите инструменти. Дори когато се молим наум, ние пак произнасяме думите на молитвата с разума си.

Но освен разума (λόγος ), в човека присъства и ум (νοῦς). Умът е съзерцателен орган. Преп. Йоан Дамаскин пише: „Умът спада към душата, не като нещо друго, различно от самата нея, но като нейна най-чиста част. Каквото е окото в тялото, това е умът в душата“1. „Окото вижда видимото, а умът познава невидимото“2, казва преп. Антоний Велики. Умът (νοῦς) е предназначен за съзерцание и познание на Бога и свръхсетивния свят, за богообщение. Преп. Йоан Дамаскин пише: „Съзерцателната способност познава природата на съществуващото“3. Умът (νοῦς) възприема нещата в тяхното непосредствено битие, в тяхната вътрешна същност, в светлината на Божия замисъл за тях, а не в техните физически прояви. Умът вижда скритото духовно начало в предметите на съзерцанието. Ето защо умната молитва или молитвата на ума е именно онази молитва, която се извършва в ума не с думи (!!!), а с определен молитвен дух. С други думи, непрестанната молитва е определено благодатно състояние на човешкия дух, когато (вече не словесната, а умната) молитва извира от самите дълбини на човешката природа, и външно това състояние не може да се изразява чрез реване на някакви песнопения по време на съпружеската близост.

Св. Игнатий Брянчанинов (човек, познаващ прекрасно светоотеческата традиция) така ни учи да се молим: „По време на молитвата не търси възторзи, не задействай своите нерви, не горещи кръвта си. Напротив – дръж сърцето си в онова дълбоко спокойствие, в което го вкарва чувството на покаянието: вещественият огън, огънят на падналото естество се отхвърля от Бога“4. Във всички молитвеници можем да намерим сходни препоръки за това как да се молим: трябва да се освободим от всички чувства, които ни вълнуват, от всички емоции, земни грижи, суета, информация, да изчистим до край разума си, да се концентрираме върху Бога. Молитвата трябва да се извършва винаги без бързане, благоговейно, с вяра и любов. Придобиването на непрестанна или умна молитва е немислимо без сериозни многогодишни (!) аскетични подвизи, откъсване от света, понякога обет за мълчание и уединение. Дори измежду светците малцина са стигали до истински безстрастна и непрестанна молитва.

Вероятно, о. Владимир Головин не знае всичко това, дори на теоретично ниво. Това, което говори в своите проповеди прочутият «проповедник», е в действителност елементарна глупост и цинизъм в устата на един вече твърде възрастен човек с расо. Да вземем дори само едно от многото му изказвания за практикуваното от него «духовно лечение»: «Молебенът е кастрирана утреня. А всичко кастрирано е нежизнеспособно. Затова ние не кастрираме в нашата църква в Болгар. Ние служим молебен с канон».

И тъй, този човек дори теоретически не познава основите на християнската аскетика, молитва, духовен живот, и при това се прави на „духовен учител“, при когото се стичат хиляди поклонници от цялата страна. И тук всичко е просто – безотговорният човек лесно поема всякаква отговорност! Преп. Нил Синайски (ученик на св. Йоан Златоуст) пише: „Всяко изкуство, за да успееш в него, изисква време и много учене. (И само) с изкуството на изкуствата (духовното наставничество – бел. авт.) хората се захващат без да се учат“5. На езика на православните аскети това състояние се нарича „прелест“, т.е. състояние на дълбока самоизмама. Св. Игнатий Брянчанинов пише по този повод: „Душепагубно актьорство и най-печална комедия са старците, които играят ролята на древните свети Старци, без да имат духовните им дарби“6. Да, това си е наистина актьорство, и то долнопробно.

В заключение трябва да отбележим, че всички сектоведи са съгласни в едно: че целите и задачите на всяка секта са властта и парите. И виждаме как чисто сектантски похвати за контролиране на съзнанието се прилагат в т. нар. „община“ на о. Владимир Головин. Например, същият този „акатист по споразумение“ трябва да се чете строго според времето на часовия пояс, в който се намира град Болгар. Дори пасхалната утреня според православната традиция започва не едновременно в целия православен свят, а в полунощ във всеки един часови пояс, защото в света на вечността няма време! Последователите на о. Владимир трябва обаче да стават – в зависимост от това къде живеят – било в един часа през нощта, било в пет сутринта, за да се присъединят към „световната“ молитва. Чисто сектантска техника за контрол на съзнанието – всичко се прави според времето на харизматичния гуру.

Не трябва да подминаваме с мълчание и факта, че о. Владимир в проповедите си нееднократно е заявявал, че децата не трябва да ходят в светските училища, че „светското училище е безсмислено“, че „то не е нужно“, че то не дава знания, а отблъсква децата от тях. Във видеоканала на своята „обител“ свещеникът стигна дотам да заяви, че дори таблицата за умножение вече не била нужна, защото всички нормални хора си имат калкулатори, пък и изобщо знанията в училище са излишни. Защо е нужно всичко това, след като можем да влезнем в интернет и да получим цялата информация, която ни трябва? Един от примерите, които дава отецът, засяга лечението. От всичко, което той наговори по този въпрос, стана ясно, че можем да се лекуваме и по интернет – нали там се казва какви хапчета лекуват дадена болест! А пък вследствие на молитвите, извършвани в „обителта“, вече са били регистрирани случаи на излекуване от рак и СПИН (т.е. и хапчета не са нужни). Това се твърди на техния сайт!

Всичко това несъмнено е и антиобществена пропаганда, и любим, дори може да се каже класически метод на сектите. Та нали с един неграмотен и доверчив човек е по-лесно да се “работи”.

И, разбира се, ризите с отвори (за „духовно лечение“), както и самото „поклонничество“ в обителта на „стареца“ (автобус, настаняване в обителта) не са безплатни, преди това трябва да «направите паричен превод по определена банкова сметка (номерът насметката ще ви бъде изпратен при поискване)!

Но и това не е всичко! На сайта на „обителта“ пише, че молитвата по споразумение може… няма да повярвате! – да се засили! Този раздел на сайта така се и нарича: „засилване на молитвата по споразумение“. И как става това? Срещу заплащане, разбира се. „Засилването“ ще ви струва 400 рубли за име (12 лв. – бел. прев.). А ако искате „особено благодатни молитвеници“ да се молят за вас на „специални места“ (в храма на Божи Гроб или храмовете, където почиват мощите на бл. Матрона Московска, преп. Сергий Радонежки, св. Спиридон Тримитунтски и така нататък – срещу заплащане ще се помолят за вас пред мощите на всеки светец, за който се сетите), то, кликнете, ако обичате, на съответното място.

Но ако си мислите, че това е всичко – дълбоко се лъжете! Само с 400 рубли няма да минете. Трябва да се присъедините към „специална група“, а това също струва пари – от 700 до 1500 рубли (20 до 43 лв. – бел. прев.), в зависимост от това колко често ще се молят за вас. А моленето, ако се вярва на сайта, може да е много интензивно. В частност, ще се четат акатисти за вас в 8 ч. сутринта, в 2 ч. през деня, в 8 ч. вечерта и дори в 2 ч. през нощта московско време.

Всичко това, изглежда, носи осезателни парични дивиденти или на самия лидер, или на онези, които организират цялата тази кампания около него! Показателно е, че о. Владимир смята печално известния Славик Чебаркулски за пророк (позовавайки се на някакви старци, които са му казали това) и проповядва бягство от градовете. Всичко това много напомня печално известните псевдоправославни секти, чиито лидери печелеха от това, че наплашените им „духовни чеда“ продаваха апартаментите си в града и отиваха да живеят в „обителите“, а парите предаваха на своите „старци“. Във връзка с това дейността на протойерей Владимир Головин поражда много голяма тревога и изисква сериозен анализ – не само богословско-каноничен, но и юридически! | pravmir.ru

Бележки

1.Св. Йоан Дамаскин, „Точно изложение на православната вяра“, кн. 2, гл. 12. – М., 1992. С. 50.
2. Св. Антоний Велики, „Наставление о доброй нравственности“, гл. 118, 128 // Добротолюбие. Т. 1. – М., 1998. С. 72-73.
3. Св. Йоан Дамаскин, „Точно изложение на православната вяра“, кн. 2, гл. 27 – М., 1992.
4. Св. Игнатий (Брянчанинов), „Аскетические опыты“, том 2, глава II/ Дух молитвы новоначального.
5. Св. Нил Синайски, „Творения“. М., 2000, с. 265; 258 – 259.
6. Св. Игнатий (Брянчанинов), „О жительстве в послушании у старца“, СС., том 5., стр. 72.

Автор: прот. Александър Новопашин
Превод: Андрей Романов - Православие.Бг
Снимки: vladimir-golovin.ru