pole-copy.jpg

Зиона Чана е роден 1945 г. в малко селце, което е отдалечено на стотици километри от всякаква по-развита цивилизация. Семейството му още от тогава е богато за региона и се занимава основно с производство на мебели. Зион започва с нормално детство и се жени за първи път на 17 години за три години по-възрастна от него жена. И тогава започва епичната му семейна история.

Полигамията в Индия е забранена, но в закона е отворена вратичка, че за специални случаи е възможна, когато призната от правителството религия го изисква. Колкото и да е странно, такава религия е успял да измисли и регистрира при официалните власти неговия баща през 1942 г. - тя се нарича се "Чана Пауъл" (оригинално "Чхалионг Пауъл" по малкото име на създателя си, а после преименувана на фамилното име) и се води за вид християнска секта. Съществена част от религията им, която ги отличава от всякакви други християнски секти, е именно полигамията - нямат особени претенции за нищо друго специално освен нея. Самият баща на Зиона е имал 7 жени и 29 деца (15 дъщери и 14 сина), като Зиона е най-големият от тях и именно заради това наследява баща си след смъртта му.

Зиона се възползва от преимуществото на своята семейна религия в комбинацията с големите за местните стандарти финанси, с които разполага, и започва периодично да си води вкъщи нови и нови жени. Те съответно започват да му раждат и деца. Къщата се достроява с нови стаи и постепенно се превръща в неговия замък.

Първата жена на Зиона играе ролата на главна - тя командва в цялата къща. Жените му спят в общи помещения, като правилото е, че по-младите спят по-близо до неговата спалня, а по-старите жени на горния етаж. Има и правила за това коя ще спи в леглото му в определена нощ - въртят се на ротационен принцип. Първата му жена маха възглавницата от леглото на тази, която трябва да спи с него в определен ден.

Малкото селце няма нито финансите, нито ресурсна обезпеченост от учители, за да успее да изучи всички деца от многодетното семейство. Затова Зиона построява две училища - основно и гимназия. Учители на малките деца стават предимно по-големите им братя и сестри. Директор на училищата е по-млад брат на Зиона. Учебната програма е регулирана от правителството, но някои "традиционни за Чана Пауъл учебни предмети" са добавени към нея. Не търсят и не получават никаква субсидия, въпреки че практически могат да получат такава - не желаят да натоварват общинските бюджети на малкото село.

Много мъже от семейството работят в семейните работилници за мебели. Останалите и повечето от жените пък работят на полетата - семейството на Зиона се самоизхранва напълно със собствено производство. Произвеждат много ориз, картофи, спанак и броколи. Имат гигантски кокошарници и свинеферми (сматайте след като за една вечеря с омлет отиват към 500 яйца!), кланица... Земеделието в случая никак не е лесно, защото региона е планински.

Както споменах в началото, поддържането на религията е важна компонента от съществуването на въпросното семейство и затова си имат построен свой храм, в който ежедневно се молят. Абсолютно всички са задължени да се събудят в 5:50 сутринта за обща сутрешна молитва. Жените приготвят закуска и по-нататък всеки се захваща със собствената си задача за деня. Следващото голямо събиране е за вечеря, която обаче не е обща за всички а се извършва на два етапа - децата ядат на пода, хората на средна възраст вечерят от 16 до 17, а по-старите от 17 до 18 часа. Причината за разделното хранене естествено е свързана с подготовката на храната и липсата на достатъчно голяма столова за всички. След вечеря жените от семейството се заемат с поддържането на хигиената в къщата, а децата се събират в една голяма обща веселба с игри и песни. Денят на всички контролирано завършва в 21:00, когато задължително се гасят всички лампи.

Е, за да сме по-точни, не всички 193 члена на семейството живеят в постройката. 26 от дъщерите на Зиона са омъжени и не живеят в двореца му, а по традиция са се преместили в домовете на техните мъже (естествено и децата им също не живеят в двореца). От друга страна реципрочно жените на негови синове е нужно да живеят при тях - човекът има общо 14 снахи. Например най-големият му син има 2 жени и 15 деца, две от които също са женени и имат деца (правнуци на Зиона, които не са включени в числото 193). Така, че реалната бройка на жителите на двореца не е съвсем ясна и се мени непрестанно предвид, че понякога се подслоняват и по-далечни членове на семейството. Естествено ще се сетите, че също някои умират - например две от жените на Зиона са починали. А една от тях пък преди години го е напуснала. Освен това числото 193 е към края на 2016 г. - от тогава е минала повече от една година и естествено може да се очаква нещата да са се променили с малко или много. Интересен факт - част от по-старите му деца са по-възрастни от част от по-младите му жени...

Само Зиона и най-възрастния му син имат привилегията да имат свои собствени стаи - всички останали живеят в големи общи помещения. Но освен семейния замък с 22 стаи, Зиона Чана е построил и "къща за гости", в която всъщност е немалък хотел, в който се посрещат туристите, които идват в региона... да, познахте - предимно, за да видят живота на неговото семейство. Ето това е добър пример за семеен туристически бизнес...

Но това не е всичко - г-н Чана е построил и стадион, на който има организирано ежегодно футболно първенство. Досетихте се нали - няколко местни футболни отбора всъщност са формирани предимно от членове на неговото семейство. Други негови частни проекти включват пътища, малък язовир, статуи на лъвове, и др.

Последното нещо, което също е редно да се спомене, е че към този момент членовете на религиозната секта са се разпростряли доста извън "тесния семеен кръг". Повечето жители на селото и региона около него са се записали като членове на "Чана Пауъл" и общият им брой надхвърля 2000. Официалният им религиозен празник е на 12 юни - денят на официалната им регистрация, - когато се организира мащабен местен фестивал.

Голямата постройка на снимката е семейната къща на семейството на г-н Зиона Чана в село Бактаванг, област Серчип, Индия - в близост до границите с Мианмар и Бангладеш. В тази сграда живеят голяма част от 193-те члена на семейството на г-н Чана. То се формира от него, 39-те му жени, 94-те му деца и 59-те му внука (към края на 2016 г.)


Източник: https://blitz.bg