pole-copy.jpg

Новини

Тази година се навършват двадесет години от създаването на Федерацията на европейските центрове за проучване и информация върху сектантството (Fédération Européenne des Centres de Recherche et d’Information sur le Sectarianisme – F.E.C.R.I.S.). По този повод на 23 и 24 март 2014 г. в Брюксел се проведе поредната годишна конференция на тази федерация, включваща национални организации от почти всички европейски страни, които работят за предпазване на гражданите от гибелни култове, от техните учения и действия. В конференцията участва и проф. Иван Ж. Димитров, председател на УС на българския Център за проучване на нови религиозни движения, който вече навърши 8 години от създаването си и отдавна е пълноправен член на F.E.C.R.I.S.

Домакин на конференцията беше националната антисектантска служба към парламента на Белгия. Заседанията около основната тема за годината „Сектите и фалшивият дебат за правата на човека” (Cults and the False Debate on Human Rights) се проведоха в сградата на парламента, а в тях участваха и белгийски депутати, ангажирани с превенцията от сектите. А официален прием на участниците в нея даде кметът на белгийската столица г-н Ивон Майер, който поздрави представителите на европейските антисектантски центрове за тяхната всеотдайна дейност, като запозна гостите и с историята на забележителната в архитектурно отношение сграда на брюкселското кметство.

http://www.ansobor.ru/news.php?news_id=4603

На неопитния зрител може да му се стори, че „Ной“ е превод на известната ветхозаветна история на съвременен език. Действително, първата половина на епическия двучасов филм на Дарън Ароновски не се отклонява твърде много от библейския канон.

Обаче, колкото повече гледаш филма, толкова по-ясно се проявява религиозният дисонанс и толкова по-ясно изпъква подмяната на ключовите понятия.

Американските киноиндустриалци с лека ръка са произвели съвсем не християнско кино и дори не плоска холивудска приказка за борбата за екология и чистота на околната среда. Напротив, на преценката на зрителя е поднесено пренаписване на Библията, чиста проба постхристиянски апокриф. „Ной“ е не само антирелигиозен и антихуманистичен филм, това е ярък пример за размиване и изопачаване на библейските сюжети и понятия.

(откъс от интервю с Кенет Клаус)
http://www.pravoslavie.bg/Интервю/Клаус-Кенет:-Сектите-създават-изкуствен-свят
Клаус Кенет е роден през 1945 г. в Германия, малко преди края на Втората световна война, докато семейството му се спасявало от настъпването на Червената армия.
До неотдавна учител в Фрибург, Швейцария, Известен е преди всичко с концертните си изяви и беседи из цяла Европа, посветени на свидетелството за възможността на духовното преображение. Духовно чедо на архимандрит Софроний (Сахаров), съвременен православен подвижник от XX век.
Житейската история на Клаус Кенет в търсене на любов и истина, е забележителна. От Индия, Тибет, Тайланд и множество арабски страни (Мароко, Персия, Афганистан) до Мексико, Аляска и Бразилия. От философ - до убеден комунист, от атеист - до хипи, години наред той трупа опит от големите световни религии (индуизъм, будизъм, ислям) и ученията на индианците в Латинска Америка. Шест години - в смъртоносния свят на дрогата и разтърсващи преживявания в окултизма, в езотериката...
Автор на автобиографичната книга „2 млн. километра в търсене на любовта“ изл язла на български език .

Клаус Кенет е музикант, проповедник, писател. Книгата му „2 млн. километра в търсене на любовта“ излезе на български език през 2008 г. В нея той разказва живота си в Тибет и Индия, търсенето на истината и щастието в екзотичните пътувания и духовни учения преди да срещне православието.


Клаус Кенет: Сектите създават изкуствен свят

– Когато Клаус Кенет се представя пред публика, обикновено казва за себе си: „Аз съм най-щастливият човек в Европа”. Какво означава това? Какво е за него щастието и защо смята, че повечето хора са нещастни?
– Музика, телевизия, всичко, което представлява удоволствие само по себе си. Хората си казват: ще отидем на хубав ресторант, ще отидем на кино – и всичко това е чудесно, но след като се позабавляват два часа, забавата свършва и трябва да търсиш нещо ново. И така без край. Чувствам се щастлив, защото имам Христос в себе си. Това означава, че имам съзнание за своята греховност и това съзнание по някакъв начин задържа Светия Дух в мене; Той е, Който непрекъснато ме предупреждава да не греша. Така ставам все по-свободен от страстите, от зависимостите, от представата, че имам нужда от каквото и да е в този свят.
Сега все повече се откъсвам от тези неща, преодолявам зависимостта си от тях. Това е резултат от постоянните ми посещения в манастири. Манастирите са нещо като „ресурсни центрове”, където можеш да се запознаеш с щастливи хора, които са се оттеглили от света. Но човек може да живее по такъв начин и без да е в манастир; така се опитвам да живея и аз.
Повечето хора винаги бързат и преследват един погрешен вид щастие, който според мене е фалшив. Самият им живот е фалшив, ерзац-живот – когато се почувстват удовлетворени, бързат към следващото удоволствие. Но в резултат от това остават винаги жадни за истинското щастие.

ИЗЯВЛЕНИЕ
16 декември 2013 г.

Европейската федерация на центровете за проучване и информация върху сектантството (F.E.C.R.I.S.), която обединява гражданските организации, стремящи се да защитят жертвите на злоупотреба от сектите, определя скорошното решение на Върховния съд на Великобритания в полза на сциентологията като „измяна“ и се опитва да получи реакция от страна на британското правителство.
F.E.C.R.I.S. излезе днес със следното становище:
Въпреки че въпросното съдебно решение се ограничава до една твърде техническа и тясна правна точка - дали един сциентоложки „параклис“ за извършване на брачни цермонии може да бъде окачествен като място за извършване на богослужения, то последиците от това могат бъдат много опасни.
Ние смятаме, че впоследствие сциентологията ще използва това съдебно решение, за да бъде призната като религия и ще има претенции към привилегиите, на които  се радват религиите, сред които данъчни облекчения и разрешение за откриване и финансиране на нови училища. Нещо повече, тя напълно ще се възползва от тази минимална правна победа, за да се защитава, а после и да критикува тези, които осъзнават нейните вредни методи и мизерията, която нанася на много семейства.
Ние сме на мнение, че решението на Върховния съд, което се основава на липсата на разбиране за същността и методите на сциентологията от страната на съдиите, доведе до победа на една организация, действаща срещу обществения интерес, и ще се възприеме като измяна от хиляди семейства в и извън Великобритания.
Апелираме към британското правителство спешно да обърне внимание на законодателните и други възможности, за да защити обществото, давайки си сметка за взетите от френското, белгийското и немското правителство мерки.

Бележка: :
F.E.C.R.I.S. (Европейската федерация на центровете за проучване и информация върху сектантството) действа в 30 европейски държави, както и на други континенти. Федерацията е призната от Съвета на Европа и от Агенцията по основните човешки права на европейския съюз и се радва на специален консултативен статут към Икономическия и социалния съвет на ООН.

 

Камарата на представителите на Кралство Белгия
Правна комисия
(Аналитично резюме)
Вторник, 19.11.2013 г., следобяд

Въпрос на г-жа Рейнилд ван Мьор към Министъра на правосъдието относно „признаването на будизма“ (№ 20779)

Рейнилд ван Мьор: Въпреки съобщенията, направени от правителството, будизмът все още не е признат. Докъде сме с този въпрос? Министърката ще се ограничи ли да признае Белгийския будистки съюз (ББС), който би трябвало да представлява всички будисти?

Анеми Търтлбум, министър (на холандски): Признаването на култовете е от федерална компетентност. ББС наистина е внесъл на 25 март 2006 г. заявление за признаване. На 24 април 2007 г. тогавашата министърка на
правосъдието каза, че нейната администрация е предложила проектозакон, който признава будизма на първо време като неконфесионална общност, като това признаване е под формата на финансиране на ББС, целейки той да организира своята структура. Впоследствие трябваше да бъде изработен закон, който да организира пълната структура на будизма в Белгия. До второ нареждане тази субсидия все още се отпуска.
ББС внесе второ заявление за формално признаване според сегашното законодателство, но това не може да бъде направено поради причини, свързани с бюджета. Федералното правителство се стреми да създаде обща
правна рамка на критериите, според които да се признават култовете. Подобен режим ще трябва да предвиди според сегашните критерии една по-здрава правна основа, която ще може да се противопостави на по-високите правни норми. Докато не се установи подобен режим, признаването на новите култове няма да е лесно.
Случаят е приключен.

Превод д-р М. Баръмова