pole-copy.jpg

Новини

На 7 и 8 юни в големия салон на Софийска света митрополия се проведе първата международна антисектантска конференция. Организирана по почин на Центъра за проучване на нови религиозни движения, конференцията се проведе с благословението на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит. От страна на митрополията основни координатори бяха Белоградчишкият епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, и д-р Андрей Касабов, началник на Културно-информационния отдел на митрополията. Организационен комитет, в който влязоха специалисти от ЦПНРД и преподаватели от Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, подготви програмата на конференцията. Бяха поканени от чужбина експерти-сектоведи от Русия, Сърбия, Северна Македония, с които българският антисектантски център от години успешно си сътрудничи.

Александър Дворкин

Често може да се чуе изявление на разни псевдо-библейски сектанти: “Ами, ние живеем според Писанието, ние сме библейски християни, а вие, дето наричат себе си православни, винаги се позовавате на някакво си Предание. Та нали още Иисус е изобличавал преданието на старците, имайки предвид фарисеите?! Излиза, че вие, позовавайки се на Преданието, сами се оказвате фарисеи”. Този стереотип да се противопоставят Писанието и Преданието, усещането за тяхно почти онтологично различие много пречи смислено да се организира противосектантска полемика. Затова ще се опитаме да разберем, що е това Предание.

– Христос воскресе! – възкликнал англичанинът.

– Не! – отрязала църковницата, изритвайки го към входа пред църквата.

Един мой познат православен англичанин някога, преди много години, за пръв път пристигнал в Съветски съюз. Той тогава почти нищо не знаел за Православието, а за Русия  имал най-романтична представа: Достоевски, “Доктор Живаго”, рубльовската “Троица” и т. н. Било към края на лятото, Москва  изглеждала почти пуста. Моят познат бродил по улиците, гледал  наляво-надясно и се радвал на всичко. Изведнъж той видял православен храм с открехната врата. А нали в онова време болшинството от московските храмове (както и в цялата страна) бяха, както се казва, недействащи. Англичанинът минал през вратата и се натъкнал на пълна дама със омазана сина манта, която миела пода. Тя започнала сърдито да му се кара, избутвайки го към изхода. Той въобще не разбирал езика й и не могъл да схване от какво е предизвикано нейното раздразнение. На руски той  знаел едва три думи и решил да използва мигновено две от тях. “Христос воскресе!” – възкликнал той, усмихвайки се широко на разгневената дама. “Не!” –  отрязала го тя, изтиквайки го към входа пред църквата и затръшнала вратата в лицето му. Това „Не” била третата известна за него дума тогава.

През настоящата година на 14 февруари се навършиха 1150 години от успението на св. Константин-Кирил Философ, велик православен мисионер и просветител на славянските народи, както и деен защитник на православната вяра срещу влиянието на ересите и сектите на своето време. В чест и памет на тази забележителна годишнина Софийската света митрополия, с благословението на Светейшия Български патриарх и Софийски митрополит Неофит организира на 7 и 8 юни 2019 г. първа международна конференция на тема „Защитата на вярата – предизвикателства и проблеми днес“. Акцент ще бъде поставен на превенцията на младите хора от гибелното влияние на сектите и новите култове. Освен външните заплахи ще се обсъждат и актуални въпроси, свързани със смущаващи явления и тенденции в православните среди. Тези явления се характеризират като псевдоправославни, защото се формират и развиват в някои вътрешноцърковни групи по добре познати сектантски модели. Въпреки нейната сериозност, тази проблематика досега не е била специален обект на истинско изследване и дискусии у нас, а затова и нейното представяне е от изключително значение.

Протойерей Георгий Ѝоффе - Доклад на мисионерската конеренция „Под маската на Православието“, Санкт-Петербург, 9 декември 2010 г.

Църквата в своето историческо битие винаги се е намирала в странствуване, а значи в развитие. При неизменна вътрешна същност се променя съставът, усложнява се богослужението, обогатява се богословието. Църковното учение – не е закостенял набор от правила и рецепти за всеки случай, а жива дейност на вярата и благочестието на живи хора, водени от нашия Бог и Спасител от тъмата на неведението и греха към светлината на Христовата истина и свобода: „И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни“ (Ин 8:32). Ние знаем, че безгрешен е единствено Самият Господ, а хората, дори да имат свещен сан и духовна власт, могат да се заблуждават, но ако те се придържат към Свещеното Предание, техните грешки не стават фатална катастрофа, и чрез покаянието те отново могат да се върнат към истината и свободата. Сектантското съзнание, съблазнено от своята мнима праведност, напротив, е пределно несвободно, зависимо и некритично спрямо ръководителя на сектата, нейните доктрини и дейности. Но Църквата – не е секта, тук ние можем открито и честно да обменяме мнения; изобличавайки греха, да призоваваме грешника към поканяние и да предупреждаваме тези, които могат да попаднат в духовни капани. Архиепископ Иоан (Шаховски) в статията „Сектанство в Православието и православие в сектанството“ пише: „В какво действително се състои духът на сектанството, против когото трябва да се въоръжаваме чрез молитва и трезвение?“ Този дух е дух на душевна (не на духовна) ревност. Това е рационализация на вярата, пазене на чистата вяра и загуба на дълбочина. Това е ущърб за любовта. Някои православни християни защитават по сектантски своето Православие, въоръжавайки се с текстове от Писанието или каноните, като с тояги, ругаейки тъкмо своите православни събратя, защитавайки своята вяра без надежда на Бога, без любов към човека“.