pole-copy.jpg

Новини

През настоящата година на 14 февруари се навършиха 1150 години от успението на св. Константин-Кирил Философ, велик православен мисионер и просветител на славянските народи, както и деен защитник на православната вяра срещу влиянието на ересите и сектите на своето време. В чест и памет на тази забележителна годишнина Софийската света митрополия, с благословението на Светейшия Български патриарх и Софийски митрополит Неофит организира на 7 и 8 юни 2019 г. първа международна конференция на тема „Защитата на вярата – предизвикателства и проблеми днес“. Акцент ще бъде поставен на превенцията на младите хора от гибелното влияние на сектите и новите култове. Освен външните заплахи ще се обсъждат и актуални въпроси, свързани със смущаващи явления и тенденции в православните среди. Тези явления се характеризират като псевдоправославни, защото се формират и развиват в някои вътрешноцърковни групи по добре познати сектантски модели. Въпреки нейната сериозност, тази проблематика досега не е била специален обект на истинско изследване и дискусии у нас, а затова и нейното представяне е от изключително значение.

Протойерей Георгий Ѝоффе - Доклад на мисионерската конеренция „Под маската на Православието“, Санкт-Петербург, 9 декември 2010 г.

Църквата в своето историческо битие винаги се е намирала в странствуване, а значи в развитие. При неизменна вътрешна същност се променя съставът, усложнява се богослужението, обогатява се богословието. Църковното учение – не е закостенял набор от правила и рецепти за всеки случай, а жива дейност на вярата и благочестието на живи хора, водени от нашия Бог и Спасител от тъмата на неведението и греха към светлината на Христовата истина и свобода: „И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни“ (Ин 8:32). Ние знаем, че безгрешен е единствено Самият Господ, а хората, дори да имат свещен сан и духовна власт, могат да се заблуждават, но ако те се придържат към Свещеното Предание, техните грешки не стават фатална катастрофа, и чрез покаянието те отново могат да се върнат към истината и свободата. Сектантското съзнание, съблазнено от своята мнима праведност, напротив, е пределно несвободно, зависимо и некритично спрямо ръководителя на сектата, нейните доктрини и дейности. Но Църквата – не е секта, тук ние можем открито и честно да обменяме мнения; изобличавайки греха, да призоваваме грешника към поканяние и да предупреждаваме тези, които могат да попаднат в духовни капани. Архиепископ Иоан (Шаховски) в статията „Сектанство в Православието и православие в сектанството“ пише: „В какво действително се състои духът на сектанството, против когото трябва да се въоръжаваме чрез молитва и трезвение?“ Този дух е дух на душевна (не на духовна) ревност. Това е рационализация на вярата, пазене на чистата вяра и загуба на дълбочина. Това е ущърб за любовта. Някои православни християни защитават по сектантски своето Православие, въоръжавайки се с текстове от Писанието или каноните, като с тояги, ругаейки тъкмо своите православни събратя, защитавайки своята вяра без надежда на Бога, без любов към човека“.

Представяме ви интервю с протойерей Георгий Йоффе, който ще бъде гост и лектор на международната конференция на 7-8 юни 2019 г. В него той засяга богословски и социални въпроси, които вълнуват православните християни, както и актуални проблеми, свързани със сектантски нагласи в лоното на Православието. Интервюто е дадено на Анна Голубицкая от руската агенция Правмир на 6 ноември 2014 г. Тя започва с введителните думи:

- Известни са словата на апостола от Първо послание до коринтяни: „Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава - лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат.“ (ср. 1 Кор. 13:12). Действително, ние често ставаме заложници на собствения си светоглед, извратен от греховността и духовната неграмотност, заради което истинността, действителността се оказва „извън зоната на достъп“ за нас. Нашите митове и предразсъдъци по пътя към Бога ни уподобяват на кон с капаци, почти лишен от пълноценно виждане. За проблемите на „оптиката“ в духовния живот се съгласи да побеседва с нас протойерей Георгий Йоффе.

- Протопрезвитер Александър Шмеман доста много е писал за квази-християнството, различавайки неговите различни форми: национализирано, идеологизирано, „гръмко“ изобличаващо, бюрократизирано, обредоверие и т. н. Клайв Люис е отбелязвал изкушението да се изпадне в „християнство, разредено с вода“ - в преднамерено облекчена версия на Христовата вест, не изискваща максимално себеотдаване. От Ваша гледна точка коя подмяна на християнството е най-разрушителна и рискована днес? Какви форми на лъжехристиянство е най-лесно да бъдат погрешно отъждествявани с истинското учение на Христос?

С публикуваното си на 10 юли 2018 г. решение Съдът на Европейския съюз (СЕС) постанови, че всяка една религиозна общност, каквато е и Общността на свидетелите на Йехова, заедно с нейните членове, които участват в проповядването, е отговорна за обработването на данните от личен характер, които се събират в рамките на проповядването – в случая проповед „от врата на врата”.

Проблемът с болестта и болката винаги е бил рисков фактор за „улавяне” на духовно слаби и некатехизирани християни, които падат в капана на различните примамливи предложения за противопоставяне на болестта, идващи от сектантски и окултни групи.
Такъв съвременен ню-ейдж и окултен подход към проблема за болестта е и така наречената "ангелотерапия". Това е тенденция, която се появява за първи път в американските ню-ейдж движения, но има широко разпространение през последните години, за съжаление дори в България и Гърция.