pole-copy.jpg

Новини

1. НАИМЕНОВАНИЕ

"Обединителна църква на Муун", "църква на обединението", "църква на Муун", "Mуунисти"

2. ИСТОРИЯ

Основател на Обединителната църква е кореецът Сан Мюн Муун. Роден през 1920 г. в презвитерианско семейство, той още от съвсем ранна възраст показва дълбок интерес към свръхестественото. Твърди, че на шестнайсет години е преживял първата си свръхестествена опитност: докато се молел на Великден 1936 г., видял Иисус Христос, Който му бил открил, че “е определен за едно велико служение, в което Иисус Христос щял да работи заедно с него“.

В края на Втората световна война Муун се присъединява към едно крайно петдесятно движение в Пйонг Янг (Пхенян, днес столица на Северна Корея), което особено силно насърчава личните мистични откровения, а така също проповядва и близкото появяване на нов месия, който щял да бъде кореец.

През 1945 г. Муун има ново спиритистко преживяване, което е описано и в книгата му “Божественият принцип“. Там той твърди, че “се е борил сам с хиляди сатанински сили както в духовния, така и във физическия свят и накрая е победил всички“. От онзи момент нататък според неговите собствени думи той е станал “абсолютният победител на небето и земята... Господарят на творението..., на когото се е поклонил целият духовен свят“.

През същата година Муун основава своя църква в Сеул, която нарича „Асоциация на Светия Дух за обединение на световното християнство“.

Муун се е женил няколко пъти. През 1960 г. той се жени за четвърти път, сега за Хак Я Хан, и нарича този свой брак “сватбата на агнеца“. Впоследствие Муун обявява осемте си деца от него за безгрешни, тъй като това били децата на месията.

През 1957 г. излиза първата публикация на “Божественият принцип“, която е наречена “ключ към Писанията“. В нея Муун излага своето учение. Според него Бог му се е явил през януари 1972 г. и му е казал да подготви Америка за второто идване на месията. Последващите му действия в Щатите в средата на седемдесетте години са изключително успешни. Освен че спечелва много хора за своето учение, той се среща и с президенти, като например Ричард Никсън, и дори се обявява в негова подкрепа по време на скандала „Уотъргейт“.

През 1975 г. дейността на движението се разраства с изпращането на мисионери в деветдесет и пет страни. Казва се, че по това време то наброява три милиона членове от най-малко 120 страни, но според други данни това число е силно преувеличено и членовете едва ли надвишават 10 000.

През май 1982 г. Сан Мюн Муун е обвинен в САЩ за неплащане на данъци за периода от 1973 до 1975 г. за сумата от 1 500 000 щатски долара, които са в банкова сметка на негово име. Той е осъден на осемнайсет месеца затвор и глоба от 25 000 долара.

Сан Мюн Муун почива през 2012 г. Негов приемник става синът му Муун Хюн Ин, а световното ръководство на Обединителната църква е поето от съпругата му Хак Я Хан Муун.

1. НАИМЕНОВАНИЕ

Дианетика и Сциентология, Сциентоложка църква


Dianetics and Scientology (Church of Scientology)

 

2. ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

Както повечето „авторски“ вероизповедания, т. е. създадени от отделни хора с различни тенденции, сциентологията е една компилация от различни религиозни традиции и вярвания. Заимства идеите си най-вече от будизма, но има елементи и от фантастиката, „НЛО-жанра“, будизма, окултизма, малко християнски символи, какъвто е кръстът и думата Църква, например. Използвани са също идеи от психо-аналитичното учение на Зигмунд Фройд, на Карл Густав Юнг и други психиатри и психолози от началото на 20 век. Към тази комбинация е добавено и посланието: човек да бъде щастлив, здрав, силен и побеждаващ, и дори да достигне до такова ниво на съзнанието си, чрез което да може да излиза от тялото си по свое желание и да влияе върху съзнанието на другите.

Основател на учението е Лафайет Роналд Хъбард (L. Ron Hubbard, 1911-1986 г.) – автор на много книги в областта на научната фантастика. През 1949 г. на научна конференция той заявява: "Да пишеш за едно пени на дума е смешно. Ако човек наистина иска да натрупа милиони, най-добрият начин е да създаде своя собствена религия." А на следващата година вече той издава "Дианетика: съвременна наука за душевно здраве", с което поставя началото на своята религия. Една година по-късно издава първата книга по сциентология (буквално от латински ез. – „наукология“), а през 1954 г. в САЩ регистрира църква (т. е. по българската законова терминология – вероизповедание) под същото име. Църквата бързо се разраства и сега има над 700 централи в над 20 страни. Сциентологията   учи, че всички хора са безсмъртни и идват от извънземна цивилизация, но забравят за това след реинкарнацията (прераждането) си.

Цялостното пречистване на духа – това е най-висшата цел на сциентолозите. Тя се постига чрез продължителен терапевтичен процес - т. нар. clearing. Този, който постигне най-високата степен на пречистване и освобождаване, вече стои над законите на пространството и времето и е способен да върши чудеса.

Като всяко тоталитарно движение и сциентолозите превъзнасят свободата. Те вярват, че се борят срещу потисничеството в обществото. Имат и ясен враг: това са психиатрите и фармацевтичната индустрия. И както при всяко тоталитарно движение, "битката за свобода" на Сциентоложката църква завършва с устройването на някой Гулаг[1].

Интервю на Яна Бояджиева от в-к „Доктор“ с проф. Иван Ж. Димитров

- Проф. Желев, появиха се такива заглавия в медиите: “Секти са плъзнали в Аспарухово след наводненията”, “Младата жена, която се самозапали, била под влияние на секта” и др. Какъв е коментарът ви?
- Такива сведения може понякога да не отговарят на истината, но така или иначе те са плод на заостреното внимание на медиите към въпроса за сектите и тяхната дейност у нас. От друга страна, част от тактиката на различни новопоявили се у нас харизматични - особен вид протестантски вероизповедания, които разчитат на екзалтацията - протестантски движения, е да вървят по следите на нещастията и да предлагат помощта си на пострадалите. Само по себе си в това няма нищо лошо. Лошото е, когато някои се стремят да създадат у хората опасни зависимости не просто към вярванията си, а преди всичко към своята организация, съответно към водачите им.
- Смятате ли, че принадлежността към подобни парарелигиозни движения може да докара човек да посегне на живота си?
- Най-напред ще уточня, че няма религия, религиозно движение, секта, които да започват с призив към самоубийство. Но за съжаление при някои наистина “логически” се стига до такива призиви. Такива случаи имаше преди десетилетия, когато в някои страни масово се самоубиха големи групи привърженици на опасни култове. Затова хората трябва много да внимават, когато тръгват да си търсят духовна храна извън познатите и традиционни вероизповедания. Това е като опасността да береш гъби без познания за техните видове и опасни свойства. А в днешния информационен век има достатъчно възможности човек предварително да се ориентира към “доброто и полезното за нашите души”, както се казва в една от православните молитви, и едва тогава да направи крачката към присъединяване. Ако пък религиозната група е неизвестна и при това обещава едва ли не да свали небето на земята и не знам още какво, тук ще трябва много да се внимава. В случаите с хора, попаднали в затруднения и дори в нещастия, един от известните подходи на сектите е “бомбардирането с любов”, тоест оказване на голямо внимание, демонстриране на любов към набелязания човек, каквато той не е видял, нито е можел да види от своето обкръжение. Има и друго измерение на въпроса за самоубийствата по (уж) религиозни подбуди.

Д-р Пламен Димитров е председател на УС на Дружеството на психолозите в България от 2001 г. Практикуващ психолог с почти 30-годишен професионален опит. Работи в областта на екзистенциалния анализ, груповата динамика, организационното развитие и социалната промяна.

Интересува се от механизмите, по които хората формират симптомите, каращи ги да страдат. Още през 80-те г. на XX век започва да се занимава със защитните механизми, чрез които успешно се самозаблуждаваме. Един от тях е позитивното мислене, което през последните години се превърна в цялостна концепция и стратегия за живот.  

- Д-р Димитров, с приключването на истерията около края на света започна да набира скорост идеята за новата епоха, за новото начало, свързано с позитивно мислене и духовно прераждане. Хубаво ли е това и какво всъщност означава? 

- Движението на новата епоха, което слага акцент само върху позитивното мислене, всъщност травмира сериозно хората и ги експлоатира. Приспива способността им за задълбочен и цялостен анализ на нещата, за връзка с действителността. Това е цяла нова религия, проповядвана от амбициозни гурута. С претенцията, че се базира върху наблюдения, тя избирателно използва и научни изследвания, и религиозни вярвания и манипулира хората. Това е цял индустриален комплекс, бизнес за милиарди в световен мащаб, който се развива с подкрепата на политически, финансови и други кръгове, които имат интерес от примитивизация и инфантилизация на населението.

От 3 до 5 ноември 2014 г. в гр. Ламия, Централна Гърция, се проведе 26-ата годишна конференция на представителите и пълномощниците на православните църкви и митрополии в мисионерската дейност по предпазване на вярващите от опасните секти и разрушителни култове. Тазгодишната среща беше съсредоточена около въпроса за това, как нехристиянски секти изопачават учението за личността на Господ Иисус Христос и каква трябва да бъде позицията на Православната църква. Отговорниците по въпросите за сектите от повечето православни църкви и от 76 епархии на Гръцката църква се събраха за втори път след 2011 г. в Ламия по покана на митрополита на Фтиотидската епархия Николай.

В понеделник, 3 ноември, беше отслужена св. Литургия в новия голям храм „Св. Георги” в града от гостите-архиереи, участници в конференцията, сред които беше и Неврокопският митр. Серафим. Празничното богослужение беше зачетено от кмета на града, както и от военните и полицейски началници, народни представители, ръководители да държавни институции и пр. След това гостите имаха възможността да отидат на поклонение в древната обител на св. Агатон, където се покои и нетленното тяло на стареца Висарион (упокоил се на 22 януари 1991 г.), когото народът почита като светец.